сряда, 21 юни 2017 г.

МС прие нова Наредба за медицинската експертиза


съобщава правителствената информационна служба. Причините за това решение на МС са свързани със съдебното оспорване на действащата наредба, при което съдът установи нарушение на административно производствените правила при изработването и.
С новата наредба се цели създаването на правна регламентация на принципите и критериите на медицинската експертиза за определяне наличието на временна или трайна неработоспособност и на реда за нейното извършване. Това ще осигури уеднаквяване на дейностите, свързани с медицинската експертиза на територията на цялата страна.
Наредбата обаче отново няма да разреши проблема с инвалидните пенсии, тъй като философията и преповтаря стария нормативен документ.

Проф. Владимир Пилософ: Основният проблем в педиатрията ни е квалификацията на ОПЛ



Главните проблеми на детското здравеопазване у нас са :
–прехвърлянето на първичната здравна грижа от участъковите педиатри на общопрактикуващите лекари с реформата от 2000 г.;
-дезинтегрирането на педиатричните специалисти;
-нереализираните идеи за създаване на голяма университетска многопрофилна болница за деца;
-комерсиализирането на здравната грижа.
Но основният проблем е с квалификацията на общопрактикуващите лекари, които учат три години обща медицина и изцяло пропускат обучението по детско здраве - модул от 9 седмици – теория и практика, и 81 седмици акредитирана практика, която съществувала само на хартия, заяви председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ по време на конференцията „Детско здравеопазване в ЕС и България”, организирана от „Академия за лидери”.
Той настоя за въвеждане и у нас на изискването на Европейската академия по педиатрия за минимум от три години при обучение по обща педиатрия.
По думите му дори в Европа не е съвсем изяснено кой модел на работа на педиатри е по-добрият. Затова се работи по Европейски проект, който ще завърши в края на следващата година, за първичната педиатрична здравна помощ с участие от 30 страни плюс САЩ и Австралия, който да покаже кой е най-успешният модел за ЕС.
Проф. Пилосов заяви, че Българската педиатрична асоциация ще настоява или за една година удължаване на обучението, или за възвръщане към модела на практиката първо обща педиатрия - после останалото, което ще осигури на лекарите признаването на две специалности.
Той за пореден път припомни необходимостта от създаване на специализирана детска болница .

Проект на EС помага на преживели онкозаболявания млади хора



В София се проведе международна конференцията във връзка с проекта "Create Your Future", който има за цел да създаде адекватна програма за кариерно ориентиране на млади хора, преживели рак в детска възраст.
Преди 3 години Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“ (организация, създадена от родители на деца преборили болестта) се включи като партньор в международния проект "Create Your Future", който се осъществява с подкрепата на Европейската комисия. Той с финансиране по Програмата Еразъм+ и в него участват 8 партньорски организации от 4 държави от ЕС - Гърция, Австрия, Испания и България.
В рамките на проекта се проведе мащабно изследване на нуждите на младежите в четирите партньорски държави, създаде се програма за обучение на кариерни консултанти, която е адаптирана към особеностите и спецификите на условията във всяка отделна държава и стартираха пилотни консултации с младежи, които търсят работа или са на прага на избор на професия.
Всяка години в света от рак се разболяват около 250 000 деца и юноши под 20 години и 90 000 от тях не оцеляват. Въпреки това в развитите страни успехите на лечението на онкологичните заболявания в детска възраст е добрата новина в медицината. Над 80% от разболелите се деца, при наличие на адекватно лечение, оцеляват и постигат дълготрайна ремисия. В България годишно от рак се разболяват около 150 деца. Лечението продължава от 6 месеца до 3 години, а за някои и цял живот. През това време те не могат да посещават училище, да се срещат с приятели и да се занимават с любими занимания. След този период обаче децата се връщат обратно в своя свят и отново мечтаят за бъдещето, покоряват върхове, защото са спечелили най-тежката битка - тази за собствения си живот.

Снимка: akcent.bg


Министър Петров и кметът Йорданка Фандъкова обсъдиха състоянието на общинското здравеопазването в София



В срещата участваха и зам.-кметът на Столична община г-н Дончо Барбалов, председателят на Постоянната комисия по здравеопазване и социална политика към Столичен общински съвет д-р Веселин Милев и доц. Цветомир Димитров, изп. директор на Първа градска болница.
Въведените от началото на 2017 г. лимити утежниха финансовото състояние на общинските лечебни заведения, изрази притеснение г-жа Фандъкова.
Надзорът на НЗОК е решил средствата за болнична помощ да бъдат увеличени с 6 млн. лв. месечно, заяви министър Петров и допълни:
-Това не е решение, но е глътка въздух и крачка в правилната посока. Според новия модел на финансиране бюджетът на всяко лечебно заведение ще се изчислява на база реализирана дейност за 14 месеца, а не на база заплатена от НЗОК дейност. Същевременно в бюджет 2018 г. ще се опитаме да вкараме ясна граница между парите за болниците и парите за лекарства, т.е. – да премахнем възможността за прехвърляне на средства между перата, уточни министърът.
Присъстващите обсъдиха още тежката конкурентна среда, в която работят общинските лечебни заведения, скрининговите програми, организирани от Столична община и възможността общинските болници да бъдат допустими бенефициенти по европейски проекти в сектор „Здравеопазване“.
Кметът Фандъкова изказа подкрепа за законодателните промени, които министър Петров и екипът му ще предприемат в изпълнение на правителствените приоритети.

Експертни съвети за защита на кожата ни от UV лъчите




-Използвайте продукти с висок слънцезащитен фактор (SPF) – колкото по-висок е SPF, толкова по-дълго е времето, което можете да прекарате под слънцето защитени.
-Нанасяйте обилно количество слънцезащитен лосион върху всяка част от тялото – за възрастните около 30 гр. лосион за цялото тяло.
-Нанасяйте слънцезащитен лосион многократно през деня, особено след плуване, подсушаване с кърпа и потене.
-Не пропускайте да намажете със слънцезащитен лосион зоните на лицето, носа, врата, ръцете и ушите.
-Използвайте специален слънцезащитен продукт за лицето.
огато сте във воден басейн, нанасяйте водоустойчив слънцезащитен лосион с висок слънцезащитен фактор.
-Когато сте в планината – колкото по-високо се качвате, толкова по-висок слънцезащитен фактор е необходим.
-Хидратирайте кожата с успокояващ лосион за след слънце, за да я омекотите и освежите.
-Използвайте продукти със SPF в ежедневната си грижа за лице и тяло.
-Носете шапки с широка периферия, слънчеви очила и дълги ръкави за допълнителна защита от вредните лъчи.

Observatoire: Българите най-много в ЕС вярват на семейството, евро институциите и интернет



като 95% са заявили, че вярват най-вече на най-близките си. Доверие в евро институциите
Нели Недялкова
 45% от сънародниците ни, докато средното ниво за ЕС е 32%. Близо 60% от българите вярват на интернет, срещу средното за ЕС - 40%. Над 50% от хората у нас се доверяват на социалните медии, докато средния процент за ЕС е 31%.


Страната ни е сред водещите в ЕС по отношение на скоростта на мобилния и фиксирания интернет и поради това все повече хора използват мрежата за информиране и забавление за сметка на традиционните медии.
Това показва изданието за 2017 г. на „Observatoire” („Наблюдател“) – голямото годишно проучване на водещата финансова група в Еврозоната – BNP Paribas, което разглежда потребителските нагласи в страните от ЕС от 1985 година насам и е утвърдено като важен индикатор за ключови участници в потребителския сектор и автомобилната индустрия. За първи път от 32 години България е включена в проучването, чиято тема т. г. е „Потреблението в Европа: Нови пътища към доверие“. То беше проведено в 15 държави: Австрия, Белгия, България, Чехия, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Великобритания като бяха интервюирани над 12 000 европейци във възрастовия диапазон 35-75 години.
Данните от проучването показват още, че хората в България са сравнително оптимистично настроени за своето бъдеще близо 70% вярват, че ще харчат повече, а 33%, че личното им положение ще се подобри през следващите 2 години, което е близко до средното ниво за ЕС от 32%. Най-оптимистично настроени са румънците с 50% и датчаните с 49%. На дъното на таблицата са италианците с 19% и германците с 21%.
За 59% от българите ръстът на заплатите е най-важен фактор за увереността им в бъдещето.  В това отношение също сме на първо място в целия ЕС, където средното е 40%. Обяснението е значителната разлика между жизнения стандарт в България и по-развитите западни страни. Ръстът на заплатите е от най-малко значение за хората в Дания със 17%, Великобритания с 26% и Германия с 27%.
Вторият по важност фактор за увереността в бъдещето е спадът на безработицата. Той е бил посочен от 44% от българските участници в „Observatoire”. Средното за ЕС е 32%, а този фактор е най-маловажен за италианците, от които едва 4% са дали положителен отговор.
На трета позиция 35% от хората в България поставят ръста на икономиката. Средното за ЕС е 29%, а това е най-важно за италианците и испанците с 41%. Най-малко внимание на ръста на икономиката отдават германците с 12%.
Българите търсят съвет и мнението на други хора, когато вземат решение за покупка. Най-много вярваме на препоръките на семейство и приятели с 92% положителни отговори, което е по-високо от средното ниво за ЕС от 84%. При нас е по-високо и нивото на доверие към мненията, споделени в социалните медии – 74% при средно ниво за ЕС от 63%.
Повече от половината хора в България вярват на марки, показват данните от проучването. С 51% сме близо до средното ниво за ЕС от 46%. Най-голямо доверие към марки имат британците с 55% положителни отговори.
По отношение на лоялността към марки ние и румънците сме с най-високи показатели. В Румъния 81% от хората избират един и същи бранд, а в България – 80%. Средното за ЕС е 71%.
Друга интересна тенденция е, че 77% от хората в България знаят предварително продукт на коя марка ще купят и сме близо до средното ниво за ЕС, което е 72%. По отношение на новите брандове, 56% от българите посочват, че биха пробвали такъв продукт, което е по-високо от средното ниво за ЕС от 47%.
Качеството на продуктите и услугите е най-важно за 84% от българите, когато избират бранд. За гражданите на ЕС средното е 78%. Това е най-важно за хората в Португалия с 86%, а най-маловажно за датчаните с 62%.
Положителният имидж на бранда е на второ място сред важните критерии при избор на марка. Той е посочен от 59% от българите и 55% от европейците. Хората търсят и брандове с опит. Това е най-важно за чехите с 63% положителни отговори. Средното ниво за ЕС е 52% и България е близо до него с 50%.
Българите имат най-високо ниво на доверие в ЕС към сертификатите за качество – 84% са посочили, че вярват на брандове с такива етикети. Средният показател за ЕС е 68%. 
Във връзка с новото издание на „Observatoire” Нели Недялкова, заместник изпълнителен директор на БНП Париба Лични Финанси, България заяви: „Ние сме много щастливи, че България беше включена в едно от основните проучвания на BNP Paribas Personal Finance.Observatoire” съдържа много полезна информация, която ще помогне на нашите бизнес партньори да съобразят бизнес стратегиите си с основните стълбове на доверие на хората. Уверени сме, че така ще подпомогнем ръста на техния бизнес и ще допринесем за предлагането на по-добри продукти и услуги.“







Над 7 млн. лева са дарени чрез D