Translate

понеделник, 22 февруари 2010 г.

От Сдружението на българските зъболекари алармират за проблеми в денталната медицина Съсловието има нужда от реформа вътре в себе си

За 11-ти пореден път Сдружението на българските зъболекари чества празникът „Света Аполония” на 6 февруари в Сандански.
Носител на приза "Зъболекар на годината" за 2009-а год. е д-р Йосиф Петков от Козлодуй, заради своят професионализъм, стремеж към специализация и усъвършенстване и за приноса му към дейността на сдружението.
Д-р Петков е завършил стоматология в София през 1989 година. Има специалност по обща дентална медицина и активно работи в областта на пародонтологията и имплантологията.
Членува в Сдружението на българските зъболекари и в Българската асоциация по орална имплантология.
Неговата съпруга също е зъболекар. Има две дъщери, по-голямата от които върви по стъпките на своите родители. Тя следва в момента денталанта медицина в Мюнхен.
Д-р Петков сподели, че е горд с наградата, която възприема като ангажимент - задължение, тъй като професията зъболекар изисква упорит труд и непрекъснато развитие.
Той получи преходната статуетка, от миналогодишния носител на наградата д-р Мария Джорова, председател на сдружението, на специална пресконференция.
По време на нея, стана ясно, че институциите, ангажирани със здравеопазването у нас, игнорират напълно проблемите в денталната медицина, в резултат на което е на лице липса на отговорна и последователна политика в тази област.
По думите на д-р Джорова у нас, през последните 20 години, няма национално епидемиологично проучване на денталното здраве на населението, а са правени единствено частични изследвания, във връзка с научни разработки на отделни зъболекари.
Данните изнесени от нея показват, че при 12-годишните деца се наблюдават 2.5 зъба поразени от заболявания, а 25 % от тях нямат дентални проблеми, през 2005 г.. През 2008 година обаче тези показатели вече се променят съответно на 3 и 19 %.
Според специалистите, при наличието на добри зъболекари и добри практики, да имаме подобен род показатели е просто необяснимо.
Те го отдават на липсата на действаща национална профилактична програма на денталните заболявания при децата до момента.
А относно вече приетата такава са категорични, че съсловието не е запознато с нея, както и не е ясно за какво точно ще бъдат изразходвани определените средства и какъв ще бъде ефектът от това.
Като друг проблем, освен не ясните механизми на разпределяне на обществения финансов ресурс за нуждите на денталната профилактика те посочиха неравномерното разпределение на зъболекарите в страната.
България заема водещо място в ЕС по брой зъболекари на глава от населението и се конкурира само с Исландия, но по отношение на денталното здраве на българина е на едно от последните места.
Концентрацията на зъболекарски практики в големите населени места води до липса на реален достъп и до понижаване качеството на денталната помощ най-вече при социално слабите и възрастни хора в малките региони на страната.
У нас 80-85% от зъболекарските практики са индивидуални, което възпрепятства комуникацията между зъболекарите.
Напоследък те все по-малко участват в активния живот на съсловието, защото той явно не представлява интерес за тях, сподели д-р Джорова.
В развитите страни е налице точно обратната тенденцията – на обединяване, за да се гарантира по-адекватна и квалифицирана помощ и да се провежда по-гъвкав и успешен мениджмънт.
В старите държави членки на ЕС има ясна регулация за разкриване на дентални практики. Там нов зъболекар може да започне да практикува само ако купи бизнеса на свой колега или наследи практика, поясни д-р Георги Коновски, член на УС на сдружението.
У нас е достатъчно да платиш членския си внос в зъболекарския съюз, за да започнеш работа, допълни д-р Светлана Спасова, също член на УС на сдружението на българските зъболекари.
Според специалистите сред причините освен липсата на ясен регламент за разкриване на нови практики, липса на здравна карта е и не на последно място остарялата нормативна уредба.
Узаконяването на рентгенов апарат – тип кугел е сложно, дълго и тромаво. Отнема между 6-7 м. и струва между 3-4 хил. лв. Трябва да извървиш път, все едно разкриваш ядрена централа, тъй като наредбите не са променяни в близките 50 години. Съществува двоен регулаторен орган, от една страна МЗ и от друга Агенцията по ядрено регулиране. Получава се едно футболизиране, но проблема е по-голям в МЗ, каза д-р Коновски.
Ето защо у нас само в 1 % от действащите зъболекарски кабинети има апарати за образна диагностика, докато в Европа с рентгени са оборудвани 95 % от денталните лекарски практики.
Проблеми има и по отношение въвеждането на добрите хигиенни норми за стерилизация и дезинфекция в кабинетите.
Зъболекарите бяха единодушни, че наредбите трябва да се променят, нормите и директивите на ЕС по отношение на апаратурата задължително да се приравнят и приложат у нас, защото без диагностика, няма качествено лечение.
От сдружението на зъболекарите в България алармираха, че голямата съсловна организация не е съумяла да изгради визия, правила и вътрешна регулация в страната.
НРД от 5 г. остава почти непроменен, основният пакет на НЗОК продължава да бъде твърде стеснен и не покриващ денталната помощ, НЗОК не плаща средства за спешна помощ и дори не заделя средства за спешно обслужване, продължаващата специализация е неефективна и нуждаеща се от сериозни промени, вътре съсловният живот подлежи на обновление т. е. формата на съсловен живот трябва да бъде променена, но след сериозен дебат в гилдията, заявиха от сдружението.
БЗС, който по закон имаше възможност не довърши добрите неща. Т. напр. събирането на точки при следдипломното продължаващо обучение увисна във въздуха и остана необвързано по никакъв начин с работата на зъболекаря. Дошло е време в което съсловието има нужда от реформа вътре в себе си, защото всяка структура, която е монополна, започва да изразява в един момент интересите на определени кръгове, заявиха още те.
Участващите в пресконференцията бяха категорични, че липсва целенасочена политика и ясни правила за работа, че се изостава сериозно при въвеждането на стандартите и, че се забавя прилагането на европейските критерии и норми в областта на денталното здраве.
От трите дентални факултета всяка година излизат лекари по дентална медицина, които са принудени или да застанат в тази неравномерна среда или в повечето случаи професионално се реализират навън, а това прави страната ни безплатен донор на кадри, преминали едно продължително и скъпоструващо на държавата обучение.
Ето защо от сдружението настояват за правила, промяна в процесите на регулация, за реална здравна карта и за обществен натиск за прилагането на европейските стандарти. Те настояват още да се работи в посока подобряване визията, европейското бъдеще и здраве на пациента.
Българските зъболекари са готови да отговорят на очакванията на обществото, но обществото трябва да настоява пред институциите, че денталното здраве е част от здравето на българина. Общественият дебат по въпросите на денталното здраве не търпи повече отлагане. Крайно време е диалогът между обществото и съсловието ни да се възобнови, защото на практика той в последните години не съществуваше, каза в заключение д-р Джорова.