Translate

четвъртък, 14 април 2011 г.

Д-р Виолета Чернодринска - с RetCam диагностиката е много по-точна

Д-р Виолета Чернодринска е специалист офталмолог с дългогодишна практика в областта на детските очни заболявания. Тя е началник на Детско очно отделение в УМБАЛ "Александровска", главен асистент в Катедра по офталмология към Медицински Университет, София. За научен принос през 2002 г. д-р Чернодринска получава първа награда "Проф. Стоимен Дъбов" за млад офталмолог. Има специализации в Moorfields Eye Hospital в Лондон, Великобритания, Department of Ophthalmology, Fukuoka University Hospital във Фукуока в Япония, Clinique ophtalmologique Universitaire de Creteil и Centre Hospitalier Intercommunal, Париж, Франция и магистърска степен по здравен мениджмънт
"Ретинопатия на недоносените - епидемиология, профилактика и лечение" е темата на докторантурата й.
Тя е и автор на над 100 публикации и презентации в областта на детската офталмология.
Семейна, с две деца – близначки. Гледа и куче.
…………………………………………………………………………………………………..

-Д-р Чернодринска нека откровено поговорим за типичните очни заболявания при бебетата и децата, както и за случаите, при които ОПЛ трябва да насочват малките си пациенти към детски очен лекар-специалист.

-Ретинопатията на недоносените е заболяване при най-малките деца, които са с ниско и екстремно ниско тегло при раждане. Препоръчително е децата родени под 1500 гр. и преди 32 гестационна седмица да бъдат консултирани с детски очен лекар особено тези деца, които са 4-та степен на недоносеност т. е. родени под 1000 гр.. Честотата на ретинопатията при тях е по-висока. Много важно за заболяването е навременната диагностика, за да може да се приложи и навременно лечение, тъй като ако се изпусни точният момент за лечение, той води след себе си много неприятни последици като отлепване на ретината и загуба на зрение. Kогато се отлепи ретината се налага операция. В света те се предлагат и правят при тази 5- та степен на ретинопатията, но за съжаление лично аз в практиката си не съм видяла дете, на което да му се е възвърнало зрението, след такава операция. Eфектът на тези операции е атомичното възстановяване на окото, докато функцията му не може да се възстанови.
Характерното за ретинопатията е, че тя протича в 5 стадия. Лечението се извършва в третия стадий, тъй като в първия и втория има склонност заболяването да регресира от само себе си. Затова всяко недоносено дете, което има 1 или 2 стадий ние го следим през една, през две седмици, в зависимост от промените в окото. И пак да се върнем на диагностиката, която е изключително важна. Благодарение на „Българската Коледа- 2009” получихме апарат, създаден единствено и само за скрининг на ретинопатията при недоносените деца. С помощта на него вече може да се каже, че сме на едно световно ниво, при диагностиката на това заболяване. Надяваме се тази година от „Българската Коледа” да получим и лазер за съвременното лечение на това заболяване. Дано го получим!..
-Малко повече да разкажете за RetCam - апаратът за скрининг на ретинопатията на недоносените?

-Диагностиката с него е много по-точна. Прави се много по-бързо като процедура - с него се визуализира много добре очното дъно на всички недоносени деца и още веднъж искам да кажа, че навсякъде по света скринингът се прави именно с него. С негова помощ се открива навреме преди третия стадий заболяването, когато то е лечимо в 80 % от случаите. Ако се изпусне този момент рискът от загуба на зрението е много голям.

-Колко деца са изследвани с него, откакто го имате?

-Някъде над 500 деца. През нашето отделение преминават предимно всички родени деца от София и София-област, под 2 000 грама родени, а и от страната също. За съжаление напоследък, това е мое лично наблюдение, без да се опирам на някакви статистически данни, броят на недоносените деца като, че ли малко се увеличи, в сравнение с преди 10 год., когато започнах да се занимавам с този проблем.

-Може ли да е следствие от ин витрото?

-Предполагам, че донякъде се дължи и на него, тъй като много често преглеждаме близнаци и тризнаци. Отново искам да апелирам към всички лекари работещи в доболничната помощ и най-вече ОПЛ да насочват всички деца родени под 2 000 грама към детски очен лекар, за да се направи навременен скрининг на това заболяване.

-Кое друго заболяване се среща често в ранните месеци от раждането на детето?

-Сравнително често в третия-четвъртия месец, след раждането на бебето, се наблюдава запушването на слъзните каналчета. По точно може да говорим за неотпушване на слъзните каналчета, което най-често се дължи на неперфорация на мембраната Hasneri., която се намира на края на слъзния канал. Родителите идват с оплакване, че окото на детето сълзи и събира секрет. Сълзенето се увеличава, след третия месец, защото тогава започва нормалната продукция на слъзната жлеза. Окото се възпалява, кожата около него също и каквито и капки да се капят обикновено ефектът е временен. Докато се капят капките секрецията спира, в момента в който приключва капането, отново се наблюдава тази патологична секреция.

-Какви са вашите препоръки в това отношение?

-Ние детските очни лекари препоръчваме до 6 месец родителите да правят масажи, защото ако нещо отпуши слъзния канал до тази възраст, това именно е правилно правеният масаж. Капките не отпушват искам да подчерта. Ако до 6 месец не се отпуши слъзният канал, спонтанно или в следствие на този масаж, препоръчваме вече детето да бъде сондирано. Колкото по късно се сондира то, мембранката по-трудно се перфорира. Манипулацията се прави под обща анестезия. Със специални сонди минаваме по този слъзен канал и перфорираме мембранката. Рядко много рядко се случва спонтанното перфориране след 6-я месец. И така за колегите ОПЛ искам да акцентирам, че е колкото по-късно се подложи детето на тази манипулация, толкова по-трудно е и за нас, и за родителите и за самото дете. Много е важно също така децата да минават на профилактичен преглед още до една годишна възраст, на четири години, в предучилищна и училищна възраст. До първата година с профилактичните прегледи правим една превенция на амблиопията т. нар. „мързеливо око”. Вече съществува апаратура, с която след 6 мес. възраст при детето може да разберем дали то има някаква рефракционна аномалия и трябва да сложи очила, в по-ранна възраст, или няма такава. Тази апаратура е безконтактна, безболезнена и за детето е интересно да гледа накрайника на апаратурата, с който правим изследването. Около 6 мес. вече може да проверим детето има ли кривогледство или не, има ли някакви органични, патологични промени в очите също.

-Амблиопията се лекува успешно нали?

-Да, ако се диагностицира навреме. Когато амблиопията се диагностицира в по-късна детска възраст 10-11 години също така има лечение, но то отнема повече време т. е. по-бавно, по-трудно и по-продължително е то.
Амблиопията бива няколко вида. Тази, която се открива по-рано е депривационната амблиопията, когато по някаква причина са нарушени прозрачността на очните структури, в следствие на конгенитална катаракта и колкото по-рано тя се оперира амблиопията не се развива.
Тази патология се открива още след раждането на детето. Другият вид амблиопията, която се дължи на рефракцията за съжаление се открива в по-късна възраст. Децата не се оплакват, не се самонаблюдават, не си затварят ту едното ту другото око, за да кажат, че виждат или не и не се самоанализират. Затова тя се открива при случаен преглед, когато става ясно, че детето не вижда с едното си око. И това най-често става в ученическа възраст, когато децата започват да се оплакват от главоболие, от замъглено зрение. И когато дойдат при нас ние вече откриваме най-често една висока хиперметропия  и започваме да я коригираме. И въпреки нашата корекция детето не вижда ясно с амблиопичното око. Тогава лечението е както знаят всички, затваряне на здравото око с със специални лепенки наречени оклудори. Когато е невъзможно това се препоръчва накапване на аtropin collyr в здравото око, които държат зеницата разширена, размазва образът и по-този начин се натоварва другото око. Но пенализацията, както се нарича този метод на лечение не е толкова ефективна при една тежка амблиопия, колкото затварянето на окото. Също така се препоръчват и упражнения, които в никакъв случай не заместват, а допълват затварянето на окото. Това е една фотостимулация на фовеa централис, която в същност не е добре развита и се прави в, в очните клиники, специална апаратура.
Сега децата ползват изключително много интернет. Разработват се много програми, които представляват игри и децата с удоволствие започват да си лекуват „мързеливото око”. Вече има 3 или 4 такива онлайн програми, които се правят индивидуално за всеки пациент от лекуващия офталмология, тъй като той трябва да прецени как точно програмата трябва да се използва.

-При вас тук има ли подобна програма?

-Сега в момента правим център за лечение на амблиопията и бинокуларното зрение. Хубавото е, че част от тези програми, които са поддържащи, могат и се правят и в къщи и по-този начин спестяваме и времето на родителите. Знаете, че времето е най-ценно за всички нас. Една от програмите за лечение на амблиопията е насочена към пациентите в по-късна възраст. Напоследък много хора над 20 год. възраст също страдат от амблиопия. Досега като дойдеше такъв пациент ние не му давахме шансове за излекуване, но вече благодарение на новите технологии това е възможно.
-Провежданата терапия може ли да увреди зрението и кое наистина гарантира нейният успех?

-В медицината гаранции няма. Опитът ни показва, че ефектът е голям и много добър. Какво може да се случи, ако детето ходи дълго време с едно затворено око, ами да намалее зрението и на здравото око. Затова много внимателно и много точно трябва да се прецени кога, за колко време трябва да се затваря здравото око. Трябва да има непрекъснат контрол, както от офталмолога, така и от ОПЛ върху тези деца.. Противопоказно е, когато едно дете има нистагъм и тогава се препоръчват само упражнения
-Статистика за България предполагам няма, но все пак колко са горе-долу са децата с тези заболявания?

-Не такава статистика няма у нас. В световен мащаб 2% от детската популация e с амблиопия. Искам да предупредя, че лечението на амблиопията е много продължително. Изисква се много добра колаборация между лекари, родители и деца. Търпение от страна на всички и не
без значение е и финансовата страна,
-Има ли други видове амблиопия?

-Има и страбизмена амблиопия. Това е когато детето има страбизъм-кривогледство. Видовете страбизъм са много и в зависимост от това какъв е той се препоръчва различен подход на лечение. При конгениталното кривогледство е препоръчително детето да се оперира на около две годишна възраст. В САЩ тези операции се правят година по-рано. Важно е да се знае, че тук не се изчаква предучилищна възраст, защото когато едно дете криви очите то няма бинокуларно и стерео зрение.
Бинокуларното зрение е функция на мозъка. И най-напред очите трябва да се поставят в правилна позиция, да бъдат успоредни очните оси, за да може той вече да развива бинокуларното и стерео зрението.
Има друг вид кривогледство  - акомодативно, което се проявява в по-късна възраст. Причина е високата хиперметропия, от която страдат децата, тогава те започват да кривият очите и родителите чак тогава разбират, че те се нуждаят от очила. Характерното за този вид кривогледство, че когато детето е без очила криви очите. В момента в който си сложи очилата, очите се изправят. Има и други видове кривогледство, но в повечето случаи се стига до оперативно лечение. Искам още веднъж да кажа, че оперативните интервенции при кривогледството не са окончателно решение на проблема. Операцията е етап от лечението на страбизма в 90%. Тя се прави в точно определен момент, след като е излекувана амблиопията, след като детето носи очила, ако се налага и подходът е различен, в зависимост от различните видове кривогледство. При някои деца кривенето на очите е видимо, при други то е скрито.ОПЛ при всяко и най-малко съмнение за кривогледство е необходимо да насочват децата към специалист-страболог.
-Астигматизмът при децата на какво се дължи и лекува ли се дефинитивно?

-Това е рефракционна аномалия, каквато е миопията (късогледството) и хиперметропията(далекогледството). Тя също се коригира с диоптри, но с цилиндрични лещи, за разлика от другите споменати две аномалии, които се коригират със сферични лещи. Най-често астигматизмът се дължи на промяна на формата на роговицата, която води до промяна на пречупвателната и способност. Дете родено с астигматизъм носи постоянно очила цял живот. Корекцията, каквато и да е тя, цели пациентът да вижда ясно с очилата. Не се очаква детето носейки очила да намали астигматизмът или пък неносейки очила той да се увеличи. Кератоконусът е заболяване, което се проявява в по-късна възраст.

-В заключение на нашия разговор още нещо да искате да кажете на ОПЛ?

-Когато дойде някое малко пациентче, знаете, че на малкото дете е трудно да се снеме зрение, най-лесно се установява дали то има проблем като се затваря последователно ту едното ту другото му око. Ако детето се държи спокойно, оглежда се, значи проблем няма и то вижда с това око, но ако плаче, бута ръката, дърпа се и е неспокойно тогава най-вероятно е налице някакъв очен проблем. Също така, когато дойде пациент със зачервено око или детето е с блефароспазъм, не може да си отвори окото има сълзотечение, тогава трябва да се изписват само антибиотични капки, а не, които имат кортикостероидна компонентна в тях, като веднага да насочват към специалист. Също така в ранна детска възраст да правят диференциална разлика между запушен слъзен канал и конгенитална глаукома, която също протича със сълзотечение. Понякога се правят такива грешки в диференциално диагностичен план,
Ако дойде родител с оплакване, че зеницата на детето свети, казва се левкокория, най-често това е видно от фотографски снимки, при които едната зеница е червена, а другата е бяла, ОПЛ веднага трябва да го изпратят към специалист. Защото това може да се дължи на ретинобластом, което е общо взето единственият тумор в детска възраст с летален изход, ако не се диагностицира навреме.. Да не забравяме, че ОПЛ са първите които се сблъскват с проблемите и трябва да реагират своевременно и адекватно. Проблемът е, че те имат общ определен брой направления, но би било хубаво децата да са с предимство. Незнам според мен децата трябва винаги да имат предимство. Да не ни се сърдят колегите ОПЛ, но понякога ни се налага да преглеждаме децата доста често, на всеки три, четири месеца. А това означава пак направления…
-Благодаря ви за този разговор.

1 коментар:

  1. Анонименавгуст 01, 2012

    Лекар, който казва "В България нама кой да се заеме с операция на ретината при заболяване ретинопатия 4 или 5 степен" не заслужава големи похвали, по-скоро препоръки да се развие, че да има кой в България да се заема с тежки случаи

    ОтговорИзтриване