Translate

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Митът "здравна реформа"


Хората платиха прескъпо за експериментите, а общественото доверие в медицината бе тежко разклатено

Ако сме откровени, трябва да признаем, че от прекомерно използване изразът "здравна реформа" се износи и девалвира, вече не говори нищо за много хора или предизвиква негативни емоции. 
Това, което наричахме досега здравна реформа, е типичен демонстративен казус за промяна "на парче", за промяна, продиктувана от конюнктурни мотиви и идеологеми, промяна от типа "промяна на всяка цена, без оглед последствията".
Здравната реформа у нас се роди като мит. Идеализиран привлекателен образ, който будеше въображението на политици и законодатели, на здравни професионалисти и пациенти. Всички мечтаехме за здравна сигурност, наивно опиянени от подвеждащия термин здравно осигуряване. Държавното, данъчно финансирано здравеопазване бе провъзгласено за възможно най-лошия вариант на здравна система, независимо че то си стои непоклатимо в страни като Финландия, Швеция, Великобритания, Канада и много други.
Идеолозите на здравната реформа от 2000 г. виждаха единствения път и магическата пръчка във формулата "Държавата трябва да се оттегли от медицинската помощ" (буквален цитат от интервю)... Удивително откритие! Наистина спасителна мярка! Държавата да се оттегли от едно крайно тежко бреме в името на свободния медицински пазар (за който експерти на СЗО и на Световна банка твърдят, че още не му е дошло времето у нас).
На крилете на мечтите здравната реформа бе реализирана като смел и безкомпромисен социален експеримент от революционен тип. Експеримент без прецизна предварителна концепция за очаквани резултати и рискове. Експеримент без надеждна организационна, икономическа и обществена готовност. Опасни станаха много думи и структури от съществуващата здравна система - поликлиника, санаториум, училищно здравеопазване, детска консултация, обществено здраве и т.н. Те трябваше да изчезнат в небитието. Модна стана думата "стратегия". Гордо прозвучаха една след друга три национални здравни стратегии (от 1995, 2001 и 2008 г.) като своеобразни легенди за светло здравно бъдеще на нацията. Но тези стратегии си останаха само документи за историята.
Вместо следване на ясни стратегии, щедро и набързо се приеха множество здравни закони, на парче. България може да бъде европейски рекордьор по брой здравни закони, а здравният ни сектор - български рекордьор сред всички други сектори (образование, социално дело, икономика и др.). Но бедата бе не толкова в многобройните закони, а в техните тежки принципни дефекти, в тяхната изолираност и логически противоречия помежду им. Тъкмо тази объркана нормативна база стана  заплаха за интегритета и стабилитета на националната здравна система.  
Над всички нови здравни закони изгря звездата на Новата библия на здравеопазването - Търговският закон, който е замислен, приет и основан на принципно друга логика, далечна от специфичната медицинска дейност. Търговският закон се превърна във вездесъща философия и технология на управлението в здравеопазването. Болниците са търговски дружества, личният лекар е с официална регистрация на ЕТ (едноличен търговец)... В тази търговска ситуация лечебните заведения действат автономизирано, разпокъсано и несвързани помежду си. Всеки личен лекар, всеки директор на болница, всяко лечебно заведение работи затворено в себе си... Поредица от уморени самотни борци за (народно) здраве.
Неспецифичният за сектора Търговски закон се превърна в основен нормативен акт за управление на лечебните заведения. Неусетно всичко в лечебните заведения се завъртя в жестоката мелница на този нормативен акт. Болничните директори и медицинският персонал се превърнаха в послушни ученици. Такива послушни ученици по търговия не можете да намерите в Европа или в Америка. Там, независимо от определени пазарни механизми, отнасят здравеопазването към социалния нонпрофит сектор.
При здравните закони се получи един парадокс-абсурд, илюстриращ народната мъдрост за впрягане на коня зад каруцата. Базовият или т.нар. рамков закон (Закон за здравето) вместо в началото на реформата, бе приет последен, след всички други закони, които вече бяха "преструктурирали", т.е. дестабилизирали здравеопазването - на първо място Законът за здравното осигуряване и Законът за лечебните заведения.
Интересен исторически факт е, че този "рамков закон" бе подготвян години под наименованието Закон за общественото здраве, а в последния момент бе приет от парламента със съкратено име Закон за здравето (края на 2004 г.). Съществената дума "обществено" изчезна по неясни причини, вероятно тя се е сторила опасна за някого. И това законотворчество стана в момент, когато в Европа триумфира ключовият термин "Обществено здраве" (Public health).
Волен или неволен резултат от многобройните здравни закони и фактическата им подмяна от Търговския закон бе раздробяването на националната здравна система на многобройни, изолирани един от друг, фрагменти, т.е. на практика се тръгна в посока към една несистема.
В тази ситуация основателно възниква въпросът, който си задават експертите и дори здравният министър в едно свое интервю: "Дали, имайки вече 11 години пазар, постигнахме качество на медицинските услуги?" Основателен въпрос, упорито избягван от политиците и законодателите.
Но фактите също са упорито нещо. Многобройни социологически изследвания показват, че според огромен процент от населението от началото на реформата досега очакваното по-високо качество и достъпност на медицинската помощ не е постигнато.
От години български експерти излагат някои критични идеи относно хода на здравната реформа и в частност - недомислието с Търговския закон в здравеопазването. Те срещаха отпор с думите "В Европа не е така"... Да, ама не! Не е известна европейска страна, където личният лекар е със статус на ЕТ (едноличен търговец), където пред една болница вместо табелка с ясни думи "Областна болница", стои непонятен текст "МБАЛ "Св. Петка" АД".
На разни форуми и в печата многократно бе посочвана необходимостта от регулиране на пазарните механизми в здравеопазването чрез специфичен нормативен акт. Реакцията на здравни политици, на депутати и общественици бе "ни дума, ни вопъл, ни стон". Никой не пожела да види възела на несполуките в здравеопазването, който се нарича нормативна база. Дефектната законова база е пречка за пълноценната изява на потенциала на хиляди всеотдайни квалифицирани медицински специалисти в България, попадащи в плен на добре познатата стратегия за оцеляване.
Къде е изходът? Къде е възелът на многобройните проблеми? Откъде да започне и накъде да тръгне една нова здравна реформа. Изходната точка трябва да бъде откровението.
Назрял е моментът нещата да се назовават със собствените им имена. Експериментът "здравна реформа" по същество бе псевдореформа, уникална имитация на реформа по своя двоен резултат - едновременно положителен и отрицателен. Положителен за идеолозите-експериментатори - те успяха да превърнат медицинските професионалисти в търговци. Отрицателен за обикновените хора - техните възторжени мечти за ново здравеопазване "умряха неродени" (по израза на Димчо Дебелянов).
Експериментът "здравна реформа" бе спонтанна нерегулирана промяна, платена с огромна цена от обикновения гражданин - финансова, социална, морална и здравна. Общественото доверие в медицината е тежко разклатено. Показателите на общественото здраве в България са рекордно ниски сред страните в Европа.
Неизбежна е промяна на промяната.
Но този път промяната трябва да бъде добре регулирана, добре балансирана, добре управлявана. А без адекватна законова база това не може да стане.
Сега горещата топка на една предстояща здравна реформа се намира в здравната комисия на парламента. Нашите здравни законотворци са изправени пред тежко изпитание: откровено компетентно преосмисляне и преоценка на  търговския принцип в здравеопазването, според който водещ мотив на всяко лечебно заведение е печалбата. Подобна преоценка ще срещне серия противодействия поради серия потенциално застрашени интереси от евентуална промяна на сегашното статукво.
След тази диагностична преоценка при всички случаи ще се наложи оперативна интервенция върху законовата база, която следва да извърши именно здравната комисия на парламента. Друг механизъм за изгонване на търговците от Храма на Хипократ няма... Защото търговците тържествуващо навлязоха в този светъл храм, но няма с охота да го напуснат. Иска се страшна енергия, решителност и морална сила, за да се преодолее тяхната очаквана съпротива. Само с частични палиативни стъпки, без сериозна промяна на дефектните здравни закони, всяка по-съществена инициатива за промяна от страна на здравно министерство и на цялата инфраструктура на здравеопазването ще бъде обречена на съмнителен ефект.
Преди всичко е нужна оперативна интервенция за изрязване на чуждото тяло (Търговския закон), заседнало в белия дроб на здравната ни система. Това не може да стане лесно, защото предпазната броня на това чуждо тяло е злополучният Закон за лечебните заведения. Нужни са категорични, радикални и неотложни действия на изпадналата в летаргия парламентарна комисия по здравеопазване. Това ще бъде и лакмус за ефективността на тази комисия.
 
Проф Веселин Борисов, доктор на медицинските науки
В-к "Дума" 

Няма коментари:

Публикуване на коментар