Translate

събота, 16 април 2011 г.

Нелекуваните зъби причиняват - сърдечно-съдови заболявания. Паневропейската инструкция за профилактиката им ще бъде готова най9късно до началото на 2012 г.


Предстои да бъде създадена европейска инструкция за това, как пациентите да се предпазват от сърдечно–съдови заболявания, след като бе констатирано, че напоследък се увеличават болестите на сърдечно-съдовата система, които се длъжат най-често на усложения от зъбния кариес. Този документ официално ще бъде готов най-късно в края на тази година, или в началото на 2012 г.. Това е едно от решенията, които взеха лекарите по дентална медицина, участващи във форума.
Бе гласувана и резолюция за квалификацията на помощниците на зъболекарите. Предвижда се за 3 години помощниците на зъболекарите да усвоят 500 учебни часа. Ще им се издава специален сертификат от Българския зъболекарски съюз.
Редовната годишна пленарна сесия на Европейската секция на FDI, която се проведе в София ще се запомни с това, че бе отлично организирана, с решенията, които взе и  с това, че се превърна в чудесна трибуна за отправяне на послания, които засягат нашите пациенти, не спести суперлативи към българското домакинство д-р Сийбергер.
Следващата редовна  годишна сесия  на ERO FDI ще бъде  през април 2012 г. в Прага, Чехия.

Двама лекари от УС на БЛС подадоха оставка


Непосредствено преди 52-рия извънреден събор на съсловната организация, който се проведе от 15 до 17 април т.г. в Равда.
След проф. Веселин Борисов ставка подаде и д-р Милен Чолаков от Шумен, председател на Асоциацията на общопрактикуващите лекари в област Шумен.
В мотивите си за напускане на УС на БЛС д-р Чолаков пише, че след обмисляне и оценка на ситуацията в УС на БЛС от последните месеци е взел това решение, поради несъгласие с трайно наложения бюрократизиран стил на ръководство на УС и липса на ефективност в организацията на дейността му, липса на екипен подход, тенденция за нерационални и повишаващи се разходи, недостатъчна работа за преодоляване на диспропорциите в заплащането на различни категории лекари и липса и на ефект по остойностяването на медицинския труд. В тях твърди, че постепенно дебатите и групиранията в УС на БЛС са довели до обезличаването на ръководния орган на БЛС.
Д-р Чолаков упреква УС, че с действията си е допуснал лекарите в България да се разделят на две групи - едната е УС на БЛС в позиция на "вечно бягащ след събитията", а другата са всички останали и, че в целия досегашен мандат дейността на УС не е подчинена на ясно определена и последователно реализирана стратегия.
Според него в дневния ред на събора трябва да има една, единствена точка, а именно насрочване на дата за извънреден отчетно-изборен събор ма БЛС,-поради изчерпване кредита на съсловно доверие и възможностите на сегашното ръководство на БЛС. По думите на д-р Чолаков725 лекари от Шумен застават твърдо зад искането му.
Д-р Чолаков бе категоричен,че свикването на събора е нелегитимно и промените, които се предвиждат да бъдат обсъдени и приети на него в устава, са против уставни. Той поясни, че първо Народното събрание трябва да гласува изменение на Законът за съсловните организации, за трансформиране на БЛС в лекарска камара, в противен случай решенията на събора и приемането на новия устав лесно могат да бъдат атакувани в съда.
По думите на д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС, тези оставки в никакъв случай не са индикатор за някакво разпадане на ръководството на лекарския съюз. Той  заяви, че няма подкрепа от страна на останалите членове на УС на двамата, подали оставка.
На 52-я извънреден събор на БЛС ще бъдат представени предложения за промени в устава. Едно от тях предвижда БЛС да има петима зам.-председатели. Сега са двама и се избират от събора. Евентуалните пет поста ще бъдат заемани по право от председателите на пет подструктури към съсловната организация. Предвижда се сред тях да са националните организации на общопрактикуващите лекари, на болничните, на специалистите от извънболничната помощ и на специализиращите лекари.
 Според Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България обаче предложените промени са хаотични и неясни, не е ясно как ще си взаимодействат подструктурите, какви права, задължения и отговорности ще имат.

София бе домакин на заседание на Европейската секция на Световната дентална федерация МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ БОЙКО БОРИСОВ ОТКРИ ФОРУМът

Премиерът поздрави над 100-те делегата и им пожела успех на заседанията.
В редовната годишна пленарна сесия на федерацията участие взеха представители от над 40 държави, не само от Европейския регион, но и от Русия, Украйна, Турция, Израел, както и от няколко централно азиатски държави, бивши съветски републики – Азербайджан, Узбекистан, Татарстан.
Работната програма включва темите „Свободна дентална практика в Европа”, „Взаимоотношения между практикуващите лекари по дентална медицина и университетите”, „Профилактика на оралните заболявания”, „Качество в денталната медицина”,„ Основно и продължаващо обучение”, „Жените в денталната медицина”, „Дентален екип и „Каква квалификация трябва да имат помощниците на лекарите по дентална медицина”.
Проблемът с нелегално практикуващите зъболекари вече не е изолирано явление и става все по-остър в много страни, бе съобщено на пресконференция при откриването на форума участие, в която взеха чуждестранните гости проф. Роберто Виана(FDI) , председател на Световната дентална федерация и д-р Герхард Сийбергер, председател на Европейската секция на Световната дентална федерация (ERO FDI).
Предстои да се вземат решения, според които денталната медицина да бъде най-добре ориентирана към пациентите, тъй като разликите в държавите не са толкова в предоставянето на денталната помощ, а в качеството й.
Има лица, които предоставят денталната услуга нелегално. И ако преди няколко години единствената европейска държава, в която е имало такива дентални лекари е била Италия поради вратички в законодателството, днес феноменът е вече реален факт в Испания, Португалия, Германия, Гърция.
Освен това зъболекарските грижи стават все по-високотехнологични, все по-често се наблюдава едно приравняване на пациента към потребител като в това залитане по комерсионалното сякаш се загубва социалния момент на денталната помощ и лечение.
Управляващите не могат да останат извън диалога с обществото за цените на денталната услуга, защото трябва да се знае не как да се похарчи по-малко за дентално здраве, а как да похарчи най-добре сумата, която е необходима, за да получат хората търсеното качеството на денталната услуга.
Ключова роля за гарантиране на дентално здраве за всички има профилактиката , каза проф. Виана..
Европейските зъболекари ще се борят за по-голям ангажимент на държавата в профилактиката, .
Нелоялната конкуренция и дъмпингът на цените обаче подкопават качеството на денталната медицина.
Тези хора не ги наричам лекари по дентална медицина, а търговци на оборудване и зъболекарски материали. Пациентите е добре да проверят дали  зъболекарят, при който се лекуват е регистриран в съответната районна колегия, призова д-р Сийбергер.
България също не е пощадена и ние сме силно притеснени от този факт, каза председателят на УС на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков. Той уточни, че съсловната организация внимателно следи тези процеси и с тревога констатира, че у нас има и случаи на нерегламентиран прием от страна на зъботехници, които „лекуват” пациенти в непригодени помещения (в кухни и в мазета), без хигиенни условия и предоставят дентални услуги, без да имат необходимата компетентност и право за това. Тази практика няма да продължи дълго време, защото това е криминално деяние и подлежи на санкции от закона, заяви д-р Шарков.
У нас на 1 зъболекар се падат едва 900 души, според СЗО препоръчителното съотношение е 1 на 2000, за Европа средната стойност на този показател е 1 на 1200.
В момента има свръхконцентрация на дентални лекари главно в столицата и донякъде в по-големите градове, съществува обаче голяма вероятност това пренасищане и скритата безработица на зъболекари в големите градове, да доведе до отлив към малките населени места и отдалечените райони, прогнозира председателят на зъболекарския съюза. Той подчерта че зъболекарският съюз отдавна е извоювал 20% по-високо заплащане, по пакета заплащан от НЗОК, за тези дентални лекари, които работят в неблагоприятни райони
Имаме позиция и по въпроса за квалификацията на помощния персонал в денталните кабинети. Тези хора трябва да бъдат обучени по подходящ начин, така че действително да подпомагат достатъчно компетентно и адекватно работата на зъболекаря в денталната клиника. Има специални европейски изисквания за тяхната квалификация и обучение, заяви той и уточни, че се очаква тази тема да бъде обсъдена и да бъдат приети съответни решения, с които БЗС ще се съобрази при изграждането на своята политика и подход. „Това, което не можем да променим обаче е начинът на мислене на българина – той има изкривено отношение не само към денталните си проблеми, но и към здравето си въобще”, каза още той.
Над 600 зъболекари, са напуснали България от 2007 г. насам, работят в други страни-членки на ЕС, съобщи д-р Шарков.
По думите му в европейски мащаб намалява интереса към специалността зъболекар. Българските ученици все по-рядко казват: „Като завърша, ще стана зъболекар”, защото все повече регулации от страна на политиците притискат тази професия, която от една свободна професия се превръща в професия,която се нарича услуга. Всъщност, това не е услуга , а е лечение. Именно тази комерсиализация, правена и от големите фирми, и от желанието на политиците за евтино лечение, води до отдръпване от желаещите да учат дентална медицина. „В България такава тенденция няма все още”, смята д-р Шарков.  



…………………..
„Спазвате ли добра орална хигиена?", попитаха репортери премиерът Бойко Борисов, който откри сесия на Европейската секция на Световната дентална федерация.
„Знам, че премиерът има добър зъболекар и ходи редовно на преглед", отговори вместо него д-р Николай Шарков, председател на УС на Българския зъболекарски съюз.
…………………..
Страните на Стария континент заделят за дентални услуги годишно между 54 млрд. и 75 млрд. евро. Сред приоритетите е глобалната инициатива за борба със зъбния  кариес до 2020 г.
От създаването на Българския зъболекарски съюз, който през декември 2010 г. навърши 105-години, подобен форум за първи път се провежда в България.

четвъртък, 14 април 2011 г.

Д-р Любомир Киров, председател на НСОПЛБ-трудът на ОПЛ ще е адекватно заплатен,когато имаме политици с европейско мислене и избиратели с европейски критерии

Д-р Киров песимист или оптимист сте по отношение развитието на ПИМП във вашия град,региона и изобщо в страната?
-Наивен песимист. Наивен, защото въпреки многото разочарования, все още вярвам...А песимист, защото повече вярвам, че са по-възможни лошите неща, отколкото хубавите.
-Коя е истинската пътека на ОПЛ в България-на вечно свързаният лекар с НЗОК или на по-по-частно ориентираният в дейността си?
-ОПЛ и сега е частно ориентиран, но има споразумение само с един фонд - НЗОК. Когато се появят в подходящ вид и други такива, тогава ще има допълнително развитие. Някои от частните фондове, а също и здравни политици, считат че при тези фондове няма пазар за ПИМП. Лъжат се и ще го осъзнаят рано или малко по-късно.
-Смятате ли, че трудът на ОПЛ ще бъде някога адекватно заплатен? И горе-долу кога може да се случи това?
-Когато станем наистина европейци, т.е. когато имаме политици с европейско мислене и избиратели с европейски критерии. Тогава ще бъде осъзнато извършена тази промяна. Може да стане и по-бързо, т.е. под натиск. Няма да е трудно, защото средствата за ОПЛ са нищожни на фона на общия бюджет и дори тяхното удвояване не би разклатило бюджета като цяло. По-скоро ниското заплащане е израз на „Балкански синдром”, липса на знания и мисъл в перспектива.
-В тази връзка какви са според вас перспективите за ОПЛ у нас?
-Могат да бъдат много по-добри, което не означава, че работата ни ще е по-лека. Но при всички случаи, ние ще бъдем много по-удовлетворени от това което вършим. Знаем какво трябва да се направи и вярвам, че все пак здравият разум ще надделее.
-Има ли визия професията ОПЛ и каква е тя?
-През изминалите вече 11 години доверието на хората в ОПЛ нарасна неимоверно много. Твърдя го, защото го виждам ежедневно с очите си. За съжаление, в общественото пространство се преекспонират недостатъците, а се забравят в пъти повечето добри дела, които всеки един от нас е извършил. Каква по-висока оценка от това - хората да ти вярват.
-Отчитате ли важността на комуникацията семеен лекар-пациент?
-Това е неотделима част от биопсихосоциалния или т.нар. холистичен подход, който е уникален за общата медицинска практика. Ние ОПЛ, за наше и за щастие на пациентите, успяваме да преведем сложния език на медицината на ежедневния език на обикновения човек, както да осигурим и безопасност на пациента в системата.
-Замисляте ли се как, по какъв начин, по-добре да мениджирате своите практики?
-Да. Начин има и той е свързан с промяната на собственост на материалната база, както и с разрастване на екипа на ОПЛ и правомощията им. Всичко това обаче изисква достатъчно финансиране и подобрени правила за работа. Във Великобритания например трима ОПЛ обслужват 5000 човека в екип от около 40 сътрудници.

Д-р Светлин Митев, председател на БЛС-Варна - комуникацията лекар-пациент е гаранция за доброто развитие на практиките ни

--Песимист или оптимист сте по отношение развитието на ПИМП в града, региона и общо в страната?
-По скоро съм оптимист. Все повече светът върви към изясняване на тези проблеми в здравеопазването и правилното насочване на финансовите ресурси. Колкото по правилно е организирана първичната помощ, толкова по-добре и по-лесно е за самото общество. В момента пациентът не получава най-доброто обслужване, поради прехвърлянето му, през много места, поради някакви правила. Няма начин в бъдеща правилата да не се подобрят, за да се създадат по-добри условия за развитието на здравеопазването в това число и на първичната помощ. С други думи казано – подобряването на правилата, правилното насочване на ресурсите, би трябвало да доведе до по-добро развитие на първичната помощ. Ето дори и лекарския съюз, който по някакъв начин отстоява официално правата и интересите на всички лекари в страната, сега залага на реконструкция на начина на функциониране, чрез промяна на своя устав и даване на по-голяма самостоятелност и автономност на отделните направления, каквото е и първичната извънболнична медицинска помощ.
-Смятате ли, че трудът на ОПЛ някога ще бъде адекватно платен и кога като перспектива може да се случи това?
-Това е много труден въпрос, тъй като ние сме посткомунистическо общество, където са наслоени и останали рефлекси от миналото. Сега не е момента да ги коментирам. Най-общо казано ОПЛ са различни по възможности, условия на работа,специалности. Знаете те са градски, селски лекари, с големи, с малки практики, със специалност педиатрия, вътрешни болести, обща медицина и т. н. Всеки има различни умения и по различен начин водят дейностите от основния пакет, някои лекари свиват дейностите си и не искат да водят женска или примерно детска консултация. На различните места разбирате, че са различни тези прояви, което пък от своя страна би трябвало да определи съответно и различно заплащане. Например диспансеризиран с едно, две и три заболявания е различна грижа и не трябва да бъде еднакво заплатен трудът по този болен, с труда по пациент само с едно заболяване. Все пак квалификацията, цензът имат значение и би трябвало да имат отражение съответно и върху заплащането. Но това са неща, които не могат да се решат бързо. Десет години настояваме за справедливо заплащане, но все някой друг решава, все някой уж е съгласен, ама не става….
И общо взето тук съм умерен в оптимизма си, че това ще се случи бързо. Би трябвало да се изработи система, която да контролира добре резултатът и да контролира добре специфичните условия. Това може би ще стане в близките години, когато се въведе електронната здравна карта и по-прецизни правила. Това ще рече, че в съвсем близките години едно по-адекватно заплащане не може да се случи.
-Мислите ли, че някога ще може да работите наистина като свободна професия, без да сте вечно обвързани с НЗОК?
-Здравната каса е основният доставчик на основния пакет медицински услуги. Останалите стълбове - частните доброволни фондове или застрахователи, все още не е изяснено какви ще се наричат те, ще предоставят надграждане т. е.екстри. Така, че ОПЛ предоставяйки основният пакет, гарантиран от бюджета на касата, ще продължават да бъдат основни нейни контрагенти.
-Какви перспективи виждате за ОПЛ в страната?
-Ами доколкото непрекъснато се изземат функции и ни се вменяват административно задължения не мога да кажа, че развитието е благоприятно. От друга страна имахме няколко така добри години, в които постигнахме условия, благодарение на преговорите на националното сдружение на общопрактикуващите лекари, като освобождаване изписването на лекарствата, въвеждане на тройната рецепта, която заложихме като правилна идея. Имаме и много други идеи, но те много трудно минават. Надяваме се с общото развитие на здравеопазването да се подобри и перспективата за ОПЛ. Те да са доволни от полагания труд, и от заплащането му. Разбира се много е трудно в отдалечените, в малцинствените, в труднодостъпните райони, където има дефицит на лекари и хората са едва ли не закрепостени към тези територии. Много трудно е и решението на неотложната помощ, на така наречената медицина по необходимост, където се налагат законодателни промени, за да може д се оптимизира това обслужване. Надявам се силно през следващите години да вървим напред, към доброто развитие на здравеопазването у нас. Всъщност всичките тези въпроси, които задавате предполагат едно добре сдружение, организиране помежду ни. Ние като гражданско общество сме по-малко, по-трудно се организираме, по-трудно коригираме неизправностите и някак си по-малко участваме като граждански структури в тези граждански протести. И това е може би причината от части да не сме на по-добър хал така да се каже.
-Как отчитате важността на комуникацията лекар-пациент?
-Естествено, че я отчитаме, защото тя е гаранция за доброто развитие на практиките ни. Ами ние имаме съвсем други отношения с пациентите си. Познаваме ги вече от много години. Знаем техните истории, на комшиите, на децата, на роднините им и т.н. Имаме отношения, в които има голямо доверие и спокойствие, знаем повече един за друг, и при това положение комуникацията ни не може да не бъде добра. Добрата комуникация е решаваща за изграждането на общите практики. Има лекари, които не са изградили големи практики или са се отказали и в част от случаите причината е била именно в лошата комуникация.
-Замисляте ли се как по-добре може да управлявате своята практика?
-Всеки един от нас се е замислял върху това бъдете сигурна. И ако тръгнете да ги разглеждате в първичната помощ практиките на ОПЛ ще се удивите на огромното разнообразие и начини на организиране на работата, според специфичните обстоятелства. Някъде докарват лаборатории на място, други променят работно време, трети работят събота и неделя, четвърти са инвестирали в а система за оповестяване на пациентите, чрез светлинно табло, пети в камери и т. н. Всеки има и прилага свое собствено виждане за развитието на практиката си. Доброто мениджиране е задължително за развиване на нашите практики в посока на по-добро осъществяване на дейността и обслужването на пациентите.

Д-р Христо Димитров, председател на сдружение на ОПЛ във Велико Търново - песимист съм по отношение развитието наПИМП

-Песимист или оптимист сте по отношение развитието на ПИМП в града, региона и общо в страната?
-Казано еднозначно – песимист съм. По принцип не се усеща грижата на държавата за нормативно- организационната и всякаква друга подкрепа за първичната помощ като базова дейност на здравеопазването в сега действащата здравноосигурителна система. Изискванията към нас документално, чисто организационно са огромни. В същото време обаче пречките пред първичната помощ са налице и това, което трябва да има тя, за да бъде на нивото, което трябва да е,като подкрепа от държавата го няма. Имам предвид и подкрепа по отношение на материалната база. Имам предвид и дежурните кабинети в големите градове, с които малко или много се облекчиха нещата, но това не решава цялостно проблемите на колегите в страната. Всъщност, ако някъде има малка промяна към облекчаване в дейността на колегите от първичната помощ, това е най-вече в столицата и в другите големи градове, там където и преди си имаше такива структури. По отношение на отдалечените райони, дори има общини, в които няма филиали на спешна помощ, няма кой да се погрижи това дежурство или този начин на работа за колегите там да бъде облекчен.
-Смятате ли, че някога трудът ви ще бъде адекватно платен и като перспектива кога евентуално го виждате възможно да се случи?
-По скоро не го виждам изобщо. Не смятам, че това ще се случи скоро. Като перспектива даже и не го виждам..не..
-Мислите ли все пак някога да работите извън обхвата на НЗОК като чисто частно практикуващи?
 -Формално ние сме си частници, но на практика –не сме.
-Отчитате ли важността на комуникацията лекар-пациент?
-Разбира се. Ако има място в системата, където тази комуникация е водеща и е на първо място, то това е първичната помощ. В много от случаите ние сме и душеприказчици на нашите пациенти. Много пъти се налага ние да решаваме и социалните им проблеми, които нямат нищо общо със здравното им състояние, по повод на което те са ни посетили в кабинета. Ние в тези 10 години вече и повече така или иначе изградихме трайни връзки с тях, които обуславят този тип работа и тази комуникация.
-Замисляли ли сте се как още по-добре може да управлявате своята практика?
-Теоретично-да. Но на практика това е много трудно, поради безбройните нормативни, включително и противоречащи си изисквания към нас. Ние едновременно сме и търговци по търговския закон, едновременно сме и лечебни заведения по закона за лечебните заведения и по закона за здравното осигуряване. На нас са ни вменени много изисквания и очакванията, но като „търговци” нямаме право да извършваме друга дейност освен тази разписана в ЗЗО. И изобщо ние сме търговци, но само на книга. Управлението на практиките е много трудно осъществимо, говоря чисто икономически, но за сметка на това сме натоварени с куп изисквания и очаквания.
-Според вас каква е перспективата пред ОПЛ в страната?
-Ами нищо розово..да така е.., защото няма я държавната подкрепа, за това, което трябва да изпълнява като функция и ангажименти първичната помощ. Значи много е просто да кажеш вие сте търговци, ето тука си търгувайте, оправяйте се, но когато я няма институционалната подкрепа какво се случва. Ето едновременно с изискването, че трябва да имаме специалност ОМ, няма толкова години вече места за специализация. Когато МЗ не решава проблемите, по отношение на изпълняването наредбата за специализация. И когато в крайна сметка тази специалност, която никак не е лесно да бъде взета, кой каквото ще да говори, не носи никакви предимства за колегите, въпреки, че и това сме предлагали многократно и на здравния министър и на здравната каса и на кого ли още не. Кажете как да имат стимул колегите да я придобиват, как да имат стимул да отделят време и средства за това. И особено в отдалечените места, от където колегите трябва да се откъснат от своите практики и да отидат в университетските центрове, за седмица или две да отидат в университетската база, колкото е дадения модул. Как да стане? Как?

Д-р Милен Чолаков, председател на Асоциацията на общопрактикуващите лекари в област Шумен - този етап не виждам никакви перспективи пред ОПЛ

-По отношение състоянието  на ПИМП във вашия град, регион и изобщо в страната какви са вашите нагласи?
-Определено песимистични. Ами защото никой от управляващите няма интерес  да се развива в медицинско отношение нито един лекар. На практика всичко така е сложено, че ние в момента сме в една задънена улица. Поставени сме в условия на уравниловка, на едно бюджетно, прикрито под здравноосигурителният модел, който за съжаление съществува само на книга, финансиране с лимити, с всичко останало,с една административна тояга. Само че така медицина не се развива. Медицината е творчество.
-Какви са според вас перспективите пред ОПЛ у нас?
-Ами на този етап не виждам никакви перспективи да има. Хората са до такава  степен оскотели, подивели, незаинтересовани във всяко едно отношение, че ако щете и златна паница да им дадат никой неще тръгне да се обучава за нещо или да върви към по-добро. Просто аз мисля, че цялата енергия на нацията ни се намира в задънена улица. И това не случайно. Просто управляващата класа няма интерес от промяна на досегашното статукво.
-Смятате ли, че трудът ви някога ще бъде адекватно заплатен и като перспектива кога го виждате да се случи това?
-Ами, аз лично не смятам, че в бъдеще 40 години нашият труд ще бъде адекватно платен, затуй защото очевиден е факта, че манталитета на бившите колонии на османската империя не е променен в сега живеещите хора. Това най-вече се касае за управляващата класа. И както в османската империя навремето така и сега при нашите съществува един псевдодемократичен, аз бих го казал колониален режим, който няма да позволи нещата да се развият от само себе си и да стигнат истинските нива и ресурси на демократичните държави, както е в демократичните държави, тъй като склонността  за кражба и за липса на напредък е характерна за колониалните режими и бившите колониални държави. Манталитетът на хората и по-точно на тези от които зависи прогресът е такъв, че те са склонни да изгонят имащите възможности, желаещите промяна, по-точно това е младото и средното поколение у нас и да запазят сегашното статукво в страната. Оставайки в България на по-старото поколение, което няма кой знае какво бъдеще и перспектива за развитие и търси по-скоро социалната функция в държавата, за управляващите те са удобство, защото могат да крадат и да благодетелстват на фона на тези хора, които са силно зависими от пенсии и минимални заплати. С такива хора промяна към по-добро не може да стане. Поради този факт аз съм силно песимистично настроен относно социалните процеси, под общ знаменател за България, и в частност и за перспективата на развитие на демокрация или обновяване на процесите в здравеопазването ни. Здравеопазването още от социализма е ясно, че то е огледален образ на икономическото и на политическото състояние на една определена държава или система независимо, коя е и къде е, независимо дали тя се казва България, Русия, Турция или Германия. В този план на мисли за мен нито има, нито ще има политическа воля за промяна към по-добро ,особено при това правителство. Аз не виждам симптоми „на викане под знамената на каузата – здравеопазване на способни и можещи хора”. На хора, които да са генерирали един пълен политически проект, тотално подкрепен от всички партии, за ъпдейтване системата на здравеопазването и на практика за развитието на тъй-наречената здравепазна реформа. От тук нататък може да видим, защото всички ние освен данъкоплатци сме и свидетели на безплодните усилия на ред правителства, които на практика забавиха в началото, впоследствие стопираха, а сега в момента вече и унищожиха здравната реформа. Не очаквам нищо хубаво, защото  няма политическа воля това да се случи. Няма политическа и финансова подкрепа в тази посока. Макар, че държавата България-нашата родина има и политическия и финансовия ресурс за целта. И още нещо ще кажа в тази посока. Ето тази година, с този акт на тъй нареченото споразумение, което нашият съсловен лидер така театрално накъса пред медиите, с това не попречи на правителството на Б. Борисов и на С. Дянков да приватизират на практика стратегическия резерв на НЗОК, който би трябвало да увеличи парите в здравеопазването. За съжаление обаче налице е една система, в която цари отново пълен хаос и в тази система, от три години насам, се прави реформа и то единствено и изключително само в болниците и то в посока на намаляване бюджетите им, на рестрикция и унищожаване на цялото общинско здравеопазване. Няма реформа в цялата доболнична сфера. Няма реформа в доболничната специализирана помощ. Няма промени в наредбите и в цялостната визия за продължителното медицинско образование, за получаването и поддържането на квалификацията в медицината. Абсолютно всичко е подчинено на една рестрикция- намаляване на парите, намаляване на субектите в болничното здравеопазване, с въвеждане на противоречиви по посока и смисъл на стандарти, а от друга страна нива на компетенция в болниците. Сумарно това води до липса на визия и кой е виновен за това? Виновен е капитана на кораба. Той дава парите и определя посоката, накъде трябва да върви здравеопазването. Поредицата от смени на заемащите постът - здравен министър показва именно това, за което досега говорим. Стреми се ръководството на нашата държава, в лицето на сегашното правителство, да запуши дупки точно по идеята на пожарникарските повиквания, появи се тук-таме пожар,идва пожарната загасява го и край, но без да има ясна визия за нещата. Вероятно до края на тази година подозирам смяна и на сегашния здравен министър. За съжаление обаче в парламента няма политически консенсус каква реформа ще се прави в здравеопазването, няма консенсус в главите на самата партия, която управлява, твърде много разнопосочни сигнали и посоки се дават. В самата парламентарна група на ГЕРБ и в управляващите няма консенсус. Няма консенсус и между различните политически парламентарни групи, какво ще се прави в близките 5-6-10 години като здравеопазване. И отново всичко пак се решава и прави на парче точно по споменатия от мен принцип на пожарникаря-там, където има пожар, наливаме едни средства и решаваме проблемът. Това за съжаление обаче е непечеливша стратегия, която не води до нищо друго освен до един хаос в системата, до една разруха и до едно унищожаване на дисциплината в съсловието ни - до излизане от официалните нива на стоково паричните отношения т. е.услуга – парични отношения. Редица лекари, поради липса на финансиране, поради липса на признание, поради липса на актуализация на заплащането, твърде вероятно е да влязат вече в сивия сектор като доходи. Според мен ще нарасне корупцията. Ще нарасне натискът на корупционните моменти върху пациентите и то основно в болничната сфера. В доболничната помощ няма актуализация на плащанията, напротив има едно стациониране на цените. Настъпва една галопираща инфлация, с новите нива на енергоносителите, с повишаването от там нататък на всичко нагоре, едно масово обедняване, процес, който за съжаление е необратим вече оттук нататък, на една масова корупция и на една политика всеки да се спасява сам включително и в здравеопазването. Нарушен е основния негов принцип, а това е екипния принцип в оказването на медицинска помощ и в обгрижването на пациента. Екипният принцип това е семеен лекар-доболничен и болничен специалист. А оттам нататък пътеката продължава със санаториално лечение. С обгрижване и продължаване на лечението в доболничната сфера. Накъсаната е веригата, всеки работи поединично, сам за себе си като се стреми да напълни xml т. е. месечния отчет към здравната каса. И абсолютно никой не го интересува, нехае за личността на човека, за неговата психика, за неговото запазване, за профилактиката, което е основното призвание в доболничната сфера и тя е 70-80% от основната задача на семейния лекар в първичната практика. Това управляващите го забравиха, че профилактичната линия семейния лекар може да я направи -всичко е сгазено в земята, унищожена е идеята, намалени са лимитите и всеки от системата казва-да, гледайте да не сбъркате точките и запетайките, а по-нататък ще видим какво правим за профилактиката…
Кой отговаря за психосоматичните нарушения в детската, в пубертетната възраст,кой? Под такъв огромен стрес, напрежение са децата. Тяхната цяла хранителна верига е нарушена, от там скачат менталните заболявания, възникването на психосоматичните заболявания и т. н. и т.н.Това са проблеми, които биха могли да се обхванат и с европрограми през джипи-системата. Незнам защо евро програма е нещо табу за джипи системата. Незнам защо, но по отношение на евро финансирането и нашето правителство и евросъюза смятат, че като дадат на здравното министерство 5-10 програми с 10-15 млн. лв. бенефициент МЗ, като се поокрадат половината, като се пръсне остатъка по веригата, до крайния потребител стигат 9-10 лв., те ще има ефект. Не нямат категорично го заявявам. Трябва по тези програми бенефициенти да бъдат семейните лекари. Там има и много работа и много хляб за семейния лекар. Но това нещо не се случва, въпреки, че колегите имат желание да работят по тях. Не се случва за съжаление. Вече 15 години лично аз коментирам тези и други въпроси, вие изключително кат медия коректно ги поставяте за разрешение пред обществото и правителствата, но никой абсолютно не го интересува нищо, нищо не прави, всеки нехае включително и лекарския съюз.
-Как отчитате комуникацията лекар-пациент?
-Връзката лекар-пациент е изключително важна. В началото, при старта на нашата реформа, по време мандатът на СДС, сега т.нар. вече Синя коалиция, тогава имаше един страхотен обществен ресурс от доверие и едно обаче недоверие към институцията семеен лекар, която беше ново наложена. Тя нямаше тогава признание, доверие и това и управляващи и хора го разбраха добре това. Пациентите в началото търсеха повече специализираната помощ. Идваха, вземаха направления от нас и отиваха там. Но ето вече 10-12 год., а и повече дори, в геометрична прогресия, доверието и връзката между пациент-семеен лекар се заздрави – бетонира. От личен опит, а и от контактите ми с колегите от страната, в качеството ми на член на УС на НСОПЛБ, на БЛС, а и като председател на асоциацията на ОПЛ в Шумен, ще кажа, че всички колеги споделят, че повечето пациенти, в 90% от случаите, решават вече своите проблеми при тях. Доверието на пациента към семейния лекар нараства и вече се появява едно нежелание да се търси на първа инстанция мнението на специалиста. Действително, от година и половина насам, пациентите търсят специализираните практики по изключително сериозни причини. Това е така, в едно огромно мнозинство от практиките. Разбира се там, където семейния лекар е млад, все още неустановен, ненатрупал опит и като семеен лекар и като специалист в някоя от другите специалности, знаете, че едно 60-70% от ОПЛ имат педиатрична или специалност вътрешни болести, някои имат даже по две три специалности, това не е още така. Доверието на пациента в семейния лекар нараства и това е процес, който започва да се увеличава и ще се увеличава.
-Как виждате възможността да „избягате от НЗОК към една по-частна практика?
-Мисля, че има място частната практика, не е да няма. Но на този етап, при това обедняване на населението, при тая тясна и изключително бърза социализация на населението в посока-социално слаби хора, с прогресивно увеличаване на безработните и спадане в доходите на населението, мисля, че мястото на частната практика ще бъде все по-малко и малко. Жизнено важен и основен източник на доходите ни ще бъде сключването на договора със здравната каса и забележете за семейната медицина това е единствения, официален доход. Докато за специализираните практики те могат да сключат по основния пакет,по наредба 40 договор със НЗОК, а отделно и с доброволните частни здравни фондове, могат да сключат договори по доброволните пакети. За първичната медицина тази възможност отпада категорично и единственото място за сключване на договор това е НЗОК. Естествено като се съвземе държавата от икономическата криза, като намалеят и изчезнат безработните в страната дай боже това да стане, вероятно доходите на семейните лекари ще започнат да нарастват и по отношение на платените прегледи напр. от чужденци, които не искат да ползват услугите на НЗОК идват прави им се преглед, плащат кеш, издава им се фактура и т. н., но това разбирате, че все пак ще са единични случаи нали.
-Замисляли ли сте се как по-добре може да управлявате своята практика?
-Значи нашите практики са свити до санитарния минимум, който е абсолютно минимално необходим за да може да обслужваме пациентите си. Ние работим в условията на европейския съюз, практикуваме една евро призната специалност – ОМ, изискванията към нас са синхронизирани с тези на евросъюза, но за съжаление доходите ни не позволяват ние да имаме назначен персонал, с който да се облекчи нашата работа и да си мениджираме брилянтно практиките си. Стъпка в правилна посока от МЗ беше, за мен поне, създаването в градовете на тъй наречените кабинети за неотложна помощ, с които поне, чрез финансиране от МЗ, през първичните практики, и даването им на подизпълнител - групова практика, се „отбремениха” първичните практики, нощно време, събота, неделя и на национални празници, и лекарите като човешки ресурс получиха правото да си починат поне през нощта. За съжаление обаче не се вижда достатъчното финансиране, което да позволи на една нормална  практика да има назначени 9-10 души персонал, за да може да се справи с всички книжовни изисквания, както по стандарт, така и по евро директива, необходими за европейското обгрижване, както трябва, на европееца-българин, който живее в България. Там те имат психолог назначен в практиката, имат детегледач, имат човек, който урежда социалните проблеми, във връзка с ТЕЛК, с помощните средства за инвалидите, имат хора за социална и психо поддръжка на пациенти прекарали инсулт, инфаркт, имат назначен рехабилитатор, имат назначен човек, , който работи само с архива и имат и човек, който се занимава само с компютърната програма, тъй наречения информационен агент. Може ли да си представите за какво става въпрос. Но това всичкото е в условията на 5-6 кабинета, във всяка практика, а не както е при нас, в огромното си мнозинство, един кабинет, който се използва и върши работа за всичко и за имунизации включително и в най-добрия случай още един кабинет, на 20-30 кабинета джипита, който се ползва като манипулационна. Това е против всички изисквания на евростандарта.

Д-р Петя Дакова , председател на сдружението на ОПЛ в Плевен-малко са незаети практики,предимно в отдалечените сел

-Какво е състоянието на ПИМП във вашия град, регион и изобщо в страната според вас?
-Имаме малко незаети практики, които са в отдалечени села и с всяка изминала година стават все по-непривлекателни за колегите. Специално в града няма колеги, които да са се отказали от практиките си. Пациентската листа се движи в един брой, от три-четири години така е стациониран, горе-долу постоянен, дори и в месеците на презапис на пациентите-юни и декември. По отношение на условията на работа не бих казала, че с нещо се подобряват. Това е мое лично мнение, но то се споделя и от колеги в разговори. Знаете, че регулативните стандарти често пъти, основно те са причина да ни са „вързани” ръцете и да става по-трудно изпълнението на нашите задължения спрямо пациентите ни. За мен те са един фактор, който не би могъл да подобрява качеството в нашата работа. Далеч съм от мисълта, че не трябва да има някаква регулация, но тогава когато се изчерпят нашите лимити би трябвало писмата-молби, за отпускане на допълнителни регулативни стандарти, които изпращаме по рамковия договор да се разглеждат действително така както е необходимо и да бъдат удовлетворявани, ако не в пълен размер, то поне частично. Иначе налага се ние да препращаме пациентите си. Така или иначе за първо тримесечие на тази година, специално за плевенска област,  не мога да кажа, че имаме рестрикция относно регулативните стандарти. Горе-долу запазени са във този вид от миналата година, когато бяха драстично намалени с 40 %. Въпросът е, че с този тип регулативни стандарти не може да обхванем така качествено и в такъв висок процент пациентите, които по закон трябва един път в годината да минат на профилактичен преглед. Знаете, че тази година се промени и пакета на самия профилактичния преглед. В него някои от нещата трябва да се правят като изследвания през две години, други през пет години така, че тази година като начало ние ще обхванем пациентите по възраст и ще го направим. Но от догодина мисля, че това вече ще бъде затруднение за нас, защото ще започнем да следим, кой през тази година е получил съответно пълният пакет профилактичен преглед, а догодина трябва да бъде без изследвания и т.н. Разбирате ли това е едно излишно натоварване. Аз лично бих казала, че пакета, който три години работихме с биохимията и мастния профил бе много добър и към него би могло за тази година да се прибавят само мамографиите, за жените в съответната възраст и PSA за мъжете. Но така или иначе наредбата е променена. Този обем на профилактичен преглед е факт. За тази година мисля че няма да има обърквания, но може би догодина ще имаме доста от дейностите, които така или иначе ще ни свалят от тази профилактика по такива едни подозрения, че може да дублираме това, което трябва да се прави не ежегодно, а през съответни години. По отношение на онкопацентите не мисля, че те ще затруднят нашата работа. По-скоро съм притеснена дали няма да се изчерпи лимитът за отпускане на лекарствата и това да бъде следващият момент, в който ние ОПЛ да бъдем виновните, без вина, спрямо тях и към пациентите с редки заболявания, чиито лекарства също ще бъдат прехвърлени към НЗОК. Но това е просто едно мое лично съмнение, защото знаете, че до миналата година, когато се отпускаха от Мз имаше проблеми. Дано наистина средствата стигнат до края на годината, защото ние практически няма да имаме възможност да направим нещо. Самото изписване на медикаментите, това е една техническа част, с която за тези 11 години ни вкараха в реформата така, че една рецепта повече или по-малко няма да претовари и да обремени работата на ОПЛ. Общо бумащината, която трябва да оформям е тази, която ни претоварва и от която ни остава съвсем малко време за да работим истинската медицина. Още веднъж искам да кажа дано средствата за лекарства са осигурени, за да не бъдем ние виновните, че тези пациенти не могат да си получат лекарствата.
-Вашето лично виждане относно перспективите пред ОПЛ? Ще продължавате ли вечно да сте свързани с НЗОК или по скоро ще се ориентирате към една по-частна практика?
-На този етап аз не виждам как ние ОПЛ може да излезем само като частно практикуващи лекари по много причини. Социалният статус на пациентите ни е такъв и така или иначе се налага и при изчерпване на лимита или след нас някои от нещата да се заплащат от тях така, че това ще стане трудно и няма да имат достъп до нас. Аз лично не го виждам като близка, скорошна  тенденция специално за ОПЛ. При нас точно заплащането на дейностите, които са в пакета, по договор с НЗОК, ще бъде трудно. Знаете в момента има криза, пациентите нямат пари и това за мен не е начин за разрешаване на проблема. И точно при нас би трябвало така както е голям пакетът с медицински дейности просто да се подобри заплащането, да се включат повече дейности, които здравната каса ни заплаща, а не пациента да си плаща за да има достъп до нас. Това е моето лично виждане. Знам, че не е изключено и появата на чисто частни практики при нас, но на този етап не виждам възможност как това би могло да стане масово. Знаете, че имаме няколко дейности, които са извън нашия пакет по наредбата и което заплащане не се поема от здравната каса. Това са дейности като вадене на медицинско, за което понякога той не е в състояние да го плати камо ли когато става въпрос за здравето му и т. н. Възможно е да не съм съвсем права във вижданията си, но здравеопазването е много скъпа услуга, но не мисля, че тя ще бъде извършена по-добре, когато пациента започне да заплаща за нея.
-Смятате ли че трудът на ОПЛ ще бъдат някога адекватно платен и като перспектива кога мислите, че това може да се случи във времето?
-Надявам се, но за съжаление с тези темпове, с които уж нещо се развива в здравната система от реформата вече 11 години, не съм оптимист, че това би могло да се случи през следваща година или две.
-Важността на комуникацията лекар – пациент как я отчитате?
-Тя е особено важна за нас като ОПЛ. Но има и пациенти, които не оценяват качествата на своя личен лекар и го сменят, защото примерно не е могъл да го посети у дома. Комуникацията е особен, важен елемент в самата работа на ОПЛ, за да достигнем до основния медицински проблем на всеки един пациент. Телефонната консултация, която ни се дава като право, е моментно решение на неговия проблем. Задължително е на следващия ден да се осъществи вече и личната среща с този пациент, за по-подробното изясняване на проблемите му, за да бъде и още по-адекватна медицинската помощ, която ще му осигурим.
-Замисляли ли сте се как, по какъв начин, по-добре да управлявате – мениджирате своята практика?
-Конкретно ще отговоря за себе си – да замисляла съм се. Но за съжаление с този начин на финансиране, с тези възможности, които имаме, по отношение на кабинетите си, лично моите са минимални. Разполагайки с 10 кв.м. просто каквото и да ми се иска друго да направя, да подобря, ако щете дори и някаква техника да закупя недостатъчното пространството не го позволява.
Мениджирането е в рамките на това финансиране, което получаваме за да може да посрещнем на първо време най-належащите нужди на своите пациенти, когато влязат в кабинета ни.

Д-р Виолета Чернодринска - с RetCam диагностиката е много по-точна

Д-р Виолета Чернодринска е специалист офталмолог с дългогодишна практика в областта на детските очни заболявания. Тя е началник на Детско очно отделение в УМБАЛ "Александровска", главен асистент в Катедра по офталмология към Медицински Университет, София. За научен принос през 2002 г. д-р Чернодринска получава първа награда "Проф. Стоимен Дъбов" за млад офталмолог. Има специализации в Moorfields Eye Hospital в Лондон, Великобритания, Department of Ophthalmology, Fukuoka University Hospital във Фукуока в Япония, Clinique ophtalmologique Universitaire de Creteil и Centre Hospitalier Intercommunal, Париж, Франция и магистърска степен по здравен мениджмънт
"Ретинопатия на недоносените - епидемиология, профилактика и лечение" е темата на докторантурата й.
Тя е и автор на над 100 публикации и презентации в областта на детската офталмология.
Семейна, с две деца – близначки. Гледа и куче.
…………………………………………………………………………………………………..

-Д-р Чернодринска нека откровено поговорим за типичните очни заболявания при бебетата и децата, както и за случаите, при които ОПЛ трябва да насочват малките си пациенти към детски очен лекар-специалист.

-Ретинопатията на недоносените е заболяване при най-малките деца, които са с ниско и екстремно ниско тегло при раждане. Препоръчително е децата родени под 1500 гр. и преди 32 гестационна седмица да бъдат консултирани с детски очен лекар особено тези деца, които са 4-та степен на недоносеност т. е. родени под 1000 гр.. Честотата на ретинопатията при тях е по-висока. Много важно за заболяването е навременната диагностика, за да може да се приложи и навременно лечение, тъй като ако се изпусни точният момент за лечение, той води след себе си много неприятни последици като отлепване на ретината и загуба на зрение. Kогато се отлепи ретината се налага операция. В света те се предлагат и правят при тази 5- та степен на ретинопатията, но за съжаление лично аз в практиката си не съм видяла дете, на което да му се е възвърнало зрението, след такава операция. Eфектът на тези операции е атомичното възстановяване на окото, докато функцията му не може да се възстанови.
Характерното за ретинопатията е, че тя протича в 5 стадия. Лечението се извършва в третия стадий, тъй като в първия и втория има склонност заболяването да регресира от само себе си. Затова всяко недоносено дете, което има 1 или 2 стадий ние го следим през една, през две седмици, в зависимост от промените в окото. И пак да се върнем на диагностиката, която е изключително важна. Благодарение на „Българската Коледа- 2009” получихме апарат, създаден единствено и само за скрининг на ретинопатията при недоносените деца. С помощта на него вече може да се каже, че сме на едно световно ниво, при диагностиката на това заболяване. Надяваме се тази година от „Българската Коледа” да получим и лазер за съвременното лечение на това заболяване. Дано го получим!..
-Малко повече да разкажете за RetCam - апаратът за скрининг на ретинопатията на недоносените?

-Диагностиката с него е много по-точна. Прави се много по-бързо като процедура - с него се визуализира много добре очното дъно на всички недоносени деца и още веднъж искам да кажа, че навсякъде по света скринингът се прави именно с него. С негова помощ се открива навреме преди третия стадий заболяването, когато то е лечимо в 80 % от случаите. Ако се изпусне този момент рискът от загуба на зрението е много голям.

-Колко деца са изследвани с него, откакто го имате?

-Някъде над 500 деца. През нашето отделение преминават предимно всички родени деца от София и София-област, под 2 000 грама родени, а и от страната също. За съжаление напоследък, това е мое лично наблюдение, без да се опирам на някакви статистически данни, броят на недоносените деца като, че ли малко се увеличи, в сравнение с преди 10 год., когато започнах да се занимавам с този проблем.

-Може ли да е следствие от ин витрото?

-Предполагам, че донякъде се дължи и на него, тъй като много често преглеждаме близнаци и тризнаци. Отново искам да апелирам към всички лекари работещи в доболничната помощ и най-вече ОПЛ да насочват всички деца родени под 2 000 грама към детски очен лекар, за да се направи навременен скрининг на това заболяване.

-Кое друго заболяване се среща често в ранните месеци от раждането на детето?

-Сравнително често в третия-четвъртия месец, след раждането на бебето, се наблюдава запушването на слъзните каналчета. По точно може да говорим за неотпушване на слъзните каналчета, което най-често се дължи на неперфорация на мембраната Hasneri., която се намира на края на слъзния канал. Родителите идват с оплакване, че окото на детето сълзи и събира секрет. Сълзенето се увеличава, след третия месец, защото тогава започва нормалната продукция на слъзната жлеза. Окото се възпалява, кожата около него също и каквито и капки да се капят обикновено ефектът е временен. Докато се капят капките секрецията спира, в момента в който приключва капането, отново се наблюдава тази патологична секреция.

-Какви са вашите препоръки в това отношение?

-Ние детските очни лекари препоръчваме до 6 месец родителите да правят масажи, защото ако нещо отпуши слъзния канал до тази възраст, това именно е правилно правеният масаж. Капките не отпушват искам да подчерта. Ако до 6 месец не се отпуши слъзният канал, спонтанно или в следствие на този масаж, препоръчваме вече детето да бъде сондирано. Колкото по късно се сондира то, мембранката по-трудно се перфорира. Манипулацията се прави под обща анестезия. Със специални сонди минаваме по този слъзен канал и перфорираме мембранката. Рядко много рядко се случва спонтанното перфориране след 6-я месец. И така за колегите ОПЛ искам да акцентирам, че е колкото по-късно се подложи детето на тази манипулация, толкова по-трудно е и за нас, и за родителите и за самото дете. Много е важно също така децата да минават на профилактичен преглед още до една годишна възраст, на четири години, в предучилищна и училищна възраст. До първата година с профилактичните прегледи правим една превенция на амблиопията т. нар. „мързеливо око”. Вече съществува апаратура, с която след 6 мес. възраст при детето може да разберем дали то има някаква рефракционна аномалия и трябва да сложи очила, в по-ранна възраст, или няма такава. Тази апаратура е безконтактна, безболезнена и за детето е интересно да гледа накрайника на апаратурата, с който правим изследването. Около 6 мес. вече може да проверим детето има ли кривогледство или не, има ли някакви органични, патологични промени в очите също.

-Амблиопията се лекува успешно нали?

-Да, ако се диагностицира навреме. Когато амблиопията се диагностицира в по-късна детска възраст 10-11 години също така има лечение, но то отнема повече време т. е. по-бавно, по-трудно и по-продължително е то.
Амблиопията бива няколко вида. Тази, която се открива по-рано е депривационната амблиопията, когато по някаква причина са нарушени прозрачността на очните структури, в следствие на конгенитална катаракта и колкото по-рано тя се оперира амблиопията не се развива.
Тази патология се открива още след раждането на детето. Другият вид амблиопията, която се дължи на рефракцията за съжаление се открива в по-късна възраст. Децата не се оплакват, не се самонаблюдават, не си затварят ту едното ту другото око, за да кажат, че виждат или не и не се самоанализират. Затова тя се открива при случаен преглед, когато става ясно, че детето не вижда с едното си око. И това най-често става в ученическа възраст, когато децата започват да се оплакват от главоболие, от замъглено зрение. И когато дойдат при нас ние вече откриваме най-често една висока хиперметропия  и започваме да я коригираме. И въпреки нашата корекция детето не вижда ясно с амблиопичното око. Тогава лечението е както знаят всички, затваряне на здравото око с със специални лепенки наречени оклудори. Когато е невъзможно това се препоръчва накапване на аtropin collyr в здравото око, които държат зеницата разширена, размазва образът и по-този начин се натоварва другото око. Но пенализацията, както се нарича този метод на лечение не е толкова ефективна при една тежка амблиопия, колкото затварянето на окото. Също така се препоръчват и упражнения, които в никакъв случай не заместват, а допълват затварянето на окото. Това е една фотостимулация на фовеa централис, която в същност не е добре развита и се прави в, в очните клиники, специална апаратура.
Сега децата ползват изключително много интернет. Разработват се много програми, които представляват игри и децата с удоволствие започват да си лекуват „мързеливото око”. Вече има 3 или 4 такива онлайн програми, които се правят индивидуално за всеки пациент от лекуващия офталмология, тъй като той трябва да прецени как точно програмата трябва да се използва.

-При вас тук има ли подобна програма?

-Сега в момента правим център за лечение на амблиопията и бинокуларното зрение. Хубавото е, че част от тези програми, които са поддържащи, могат и се правят и в къщи и по-този начин спестяваме и времето на родителите. Знаете, че времето е най-ценно за всички нас. Една от програмите за лечение на амблиопията е насочена към пациентите в по-късна възраст. Напоследък много хора над 20 год. възраст също страдат от амблиопия. Досега като дойдеше такъв пациент ние не му давахме шансове за излекуване, но вече благодарение на новите технологии това е възможно.
-Провежданата терапия може ли да увреди зрението и кое наистина гарантира нейният успех?

-В медицината гаранции няма. Опитът ни показва, че ефектът е голям и много добър. Какво може да се случи, ако детето ходи дълго време с едно затворено око, ами да намалее зрението и на здравото око. Затова много внимателно и много точно трябва да се прецени кога, за колко време трябва да се затваря здравото око. Трябва да има непрекъснат контрол, както от офталмолога, така и от ОПЛ върху тези деца.. Противопоказно е, когато едно дете има нистагъм и тогава се препоръчват само упражнения
-Статистика за България предполагам няма, но все пак колко са горе-долу са децата с тези заболявания?

-Не такава статистика няма у нас. В световен мащаб 2% от детската популация e с амблиопия. Искам да предупредя, че лечението на амблиопията е много продължително. Изисква се много добра колаборация между лекари, родители и деца. Търпение от страна на всички и не
без значение е и финансовата страна,
-Има ли други видове амблиопия?

-Има и страбизмена амблиопия. Това е когато детето има страбизъм-кривогледство. Видовете страбизъм са много и в зависимост от това какъв е той се препоръчва различен подход на лечение. При конгениталното кривогледство е препоръчително детето да се оперира на около две годишна възраст. В САЩ тези операции се правят година по-рано. Важно е да се знае, че тук не се изчаква предучилищна възраст, защото когато едно дете криви очите то няма бинокуларно и стерео зрение.
Бинокуларното зрение е функция на мозъка. И най-напред очите трябва да се поставят в правилна позиция, да бъдат успоредни очните оси, за да може той вече да развива бинокуларното и стерео зрението.
Има друг вид кривогледство  - акомодативно, което се проявява в по-късна възраст. Причина е високата хиперметропия, от която страдат децата, тогава те започват да кривият очите и родителите чак тогава разбират, че те се нуждаят от очила. Характерното за този вид кривогледство, че когато детето е без очила криви очите. В момента в който си сложи очилата, очите се изправят. Има и други видове кривогледство, но в повечето случаи се стига до оперативно лечение. Искам още веднъж да кажа, че оперативните интервенции при кривогледството не са окончателно решение на проблема. Операцията е етап от лечението на страбизма в 90%. Тя се прави в точно определен момент, след като е излекувана амблиопията, след като детето носи очила, ако се налага и подходът е различен, в зависимост от различните видове кривогледство. При някои деца кривенето на очите е видимо, при други то е скрито.ОПЛ при всяко и най-малко съмнение за кривогледство е необходимо да насочват децата към специалист-страболог.
-Астигматизмът при децата на какво се дължи и лекува ли се дефинитивно?

-Това е рефракционна аномалия, каквато е миопията (късогледството) и хиперметропията(далекогледството). Тя също се коригира с диоптри, но с цилиндрични лещи, за разлика от другите споменати две аномалии, които се коригират със сферични лещи. Най-често астигматизмът се дължи на промяна на формата на роговицата, която води до промяна на пречупвателната и способност. Дете родено с астигматизъм носи постоянно очила цял живот. Корекцията, каквато и да е тя, цели пациентът да вижда ясно с очилата. Не се очаква детето носейки очила да намали астигматизмът или пък неносейки очила той да се увеличи. Кератоконусът е заболяване, което се проявява в по-късна възраст.

-В заключение на нашия разговор още нещо да искате да кажете на ОПЛ?

-Когато дойде някое малко пациентче, знаете, че на малкото дете е трудно да се снеме зрение, най-лесно се установява дали то има проблем като се затваря последователно ту едното ту другото му око. Ако детето се държи спокойно, оглежда се, значи проблем няма и то вижда с това око, но ако плаче, бута ръката, дърпа се и е неспокойно тогава най-вероятно е налице някакъв очен проблем. Също така, когато дойде пациент със зачервено око или детето е с блефароспазъм, не може да си отвори окото има сълзотечение, тогава трябва да се изписват само антибиотични капки, а не, които имат кортикостероидна компонентна в тях, като веднага да насочват към специалист. Също така в ранна детска възраст да правят диференциална разлика между запушен слъзен канал и конгенитална глаукома, която също протича със сълзотечение. Понякога се правят такива грешки в диференциално диагностичен план,
Ако дойде родител с оплакване, че зеницата на детето свети, казва се левкокория, най-често това е видно от фотографски снимки, при които едната зеница е червена, а другата е бяла, ОПЛ веднага трябва да го изпратят към специалист. Защото това може да се дължи на ретинобластом, което е общо взето единственият тумор в детска възраст с летален изход, ако не се диагностицира навреме.. Да не забравяме, че ОПЛ са първите които се сблъскват с проблемите и трябва да реагират своевременно и адекватно. Проблемът е, че те имат общ определен брой направления, но би било хубаво децата да са с предимство. Незнам според мен децата трябва винаги да имат предимство. Да не ни се сърдят колегите ОПЛ, но понякога ни се налага да преглеждаме децата доста често, на всеки три, четири месеца. А това означава пак направления…
-Благодаря ви за този разговор.