Translate

петък, 6 януари 2012 г.

Манго – плодът на боговете


Манго (Mangifera indica, Anacardiaceae) e плодът на вечно зеленото, тропическо плодово дърво Манго, което расте натурално Югоизточна Азия в териториите на Индия, Пакистан и Бангладеш.
Плодовете узряват относително бавно за три до шест месеца. По размер те са близки до лимона, а по форма - на круша. Оцветяването при узряване е от жълто, през оранжево към наситено червено. Обикновено са неравномерно оцветени, тъй като се берат все още зелени. Узрелият плод е жълто-червеникав. Когато го избирате опипайте за меки натъртени участъци и разгледайте за лепенка-етикет, която да удостовери произхода на плода. Съхранявайте мангото според цвета му. За да дозреят зеленикавите плодове оставете на слънце - на стайна температура, но не в хладилник, докато придобият жълтеникаво-червен цвят. Ако при леко притискане с пръст по него остават вдлъбнатини, значи е узряло. Зрелите плодове консумирайте в рамките на една седмица, а може и да ги замразите за един до два месеца във фризера. В хладилника може да се съхранява около месец.
От гледна точка на своя невероятен вкус, мангото е наричано плодът на боговете. Неговата сочна вътрешност, е много сладка и има различни вкусови оттенъци – бананово-лимонов, на праскова, на диня. Яде се по различни начини. Може да го среже на половина, да премахнете костилката и да изядете вътрешността с лъжичка или да нарежете плодът на малки парчета. Запомнете, че мангото е най-вкусно охладено. Суровите плодове пък могат да се добавят към салати, варени към десерти, конфитюри, сосове и месни ястия. Плодовете също така може да се сушат и консервират, правят се от тях сокове, желета и сладка.
Мангото съдържа калий, магнезий, натрий, мед, бета-каротин и витамин A, B1, B2, C, Е и PP. 100 г манго – 65 kcal, 0.5 белтъчини/гр, 0.3 мазнини/гр., 15.2 въглехидрати/гр, 1.8 фибри/гр и 14.8 захари/гр. Рисковете, свързани с консумация на манго, са единствено алергични реакции.
Плодовете имат статут на суперхрана, осигуряват по малко от почти всичко нужно на тялото, за да функционира добре. Те са богати на фитохимикали с висок антиоксидантен потенциал: каротиноиди (алфа и бета-каротин, лутеин), полифеноли (кверцетин), флавоноиди (кемпферол), галиева киселина, танини, кетахини, кафеена киселина. Уникален за мангото е ксантоновият дериват мангиферин.
Манго плодовете съдържат в малки дози от почти всички витамини. Богати са на витамин С, провитамин А PP, E, група В, а също така магнезий, калий, мед, флавоноиди, целулоза и ценния лупеол с антиоксидантно, антиатеросклероза и противовъзпалително действие. Имат умерен гликемичен индекс(56) и нисък индекс на гликемично зареждане (5). Плодовете са богат източник на мед, необходим в процеса на образуване на червени кръвни клетки, чийто дефицит може да доведе до анемия.
В мангото се съдържа много каротин. Неговата месеста част е богата на бета-каротин, по съдържание надминава и моркова. Високото съдържание на бета каротин, който играе ролята на антиоксидант, предпазва кожата от лошото влияние на околната среда.
Мангото е много подходящ продукт за кокошата слепота. За малките деца, свежия мус от манго е по-полезен, дори и от пюрето от моркови. Плодовата киселина стимулира храносмилането. Благодарение на високото съдържание във вътрешната влакнестата част на много минерални вещества и течности, мангото стимулира дейността на бъбреците и червата. Сокът му е полезен при малокръвие, спомага за укрепване стените на кръвоносните съдове, засилва апетита. Един плод манго около 640г покрива 1/3 от дневната потребност на организма от калии и видимо понижава кръвното налягане. Сокът от манго способства за укрепването на стените на кръвоносните съдове, затова той може да се използва в изготвянето на диета при атеросклероза. Целулозата пък регулира работата на червата, улеснява премахването на вредните продукти от обмяната на веществата. Маслото добито от костилките на манго има приложение в козметиката и съдържа допълнително мастни киселини, мангиферин и галотанин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар