Translate

вторник, 5 юни 2012 г.

Лекувай рано! Лечението започва с диагнозата


Визитка:
Проф. Ивайло Търнев е невролог, началник на Неврологичната клиника към УМБАЛ „Александровска, професор в Катедрата по неврология на Медицинския университет - София и в Катедрата по когнитивна наука и психология в НБУ.
Председател е на Българското дружество по невромускулни заболявания (НМЗ) и Българското дружество по епилепсия.
Специализирал е в Оксфордския Университет, Великобритания и в Института по миология, Париж.
Има над 200 научни публикации, голяма част от които в международни списания. Цитиран е над 1000 пъти. Научен ръководител е на десет докторанти.
Освен с медицинските си постиженията, проф. Търнев е известен и с обществената си дейност. През последните 15 години прекарва голяма част от времето си, борейки се за каузата "По-добро здравеопазване сред ромите".
Проф. Търнев е председател на Фондация "Здравни проблеми на малцинствата", носител е на награда „Паница” за гражданска доблест и обществен принос.

-------

-Проф. Търнев, във връзка със Световния ден на множествената склероза -30 май, да поговорим отново за рисковите фактори и ранните прояви на заболяването.
-Множествената склероза (МС)е хронично, автоимунно, възпалително заболяване на централната нервна система, което се проявява най-често между 15 и 50 години.
Има два пика-между 28 и 30 год.и между 41 и 45 г. възраст, като засяга от 2 до 3 пъти по-често жените, както е и при други автоимунни заболявания.
МС е най-разпространена на географски ширини 44° - 66° северно и южно от екватора т.е. болестността нараства с нарастване на географската ширина и с отдалечаване от екватора МС засяга все по-голяма част от населението. По този начин светът се разделя на 3 зони:
Ø   зона с висока болестност (30-80/100 000) - по-голямата част от Европа, Северна Америка, Южна Австралия, Нова Зенландия;
Ø   зона със средна болестност (5-25/100 000) - Южна Европа, Мала Азия, Средния Изток, Индия, Северна и Южна Африка;
Ø   зона с ниска болестност (под 5/100 000) - Япония, Китай, Южна Америка.
Повечето Европейски страни, включително Балканския полуостров спадат предимно към зоната с висока болестност.
-МС еднакво ли засяга различните етнически групи, живеещи в една и съща географска област?
-Съществуват различия в болестността и заболяемостта. МС е особено честа при северноевропейсаката бяла раса, особено при скандинавците. Предполага се, че гентичното предразположение се дължи на гени, разпрострарнеи по време на миграцията на викингите, което донякога съвпада с географското разпространение на заболяването. Но някои популации, като тези на чернокожите африканци, американските индианци, австралийските аборигени, новозенландските маори, канадските хутерити, норвежките замиси, лапландците и европейските роми, боледуват рядко от това заболяване. В света от МС са засегнати над 2 000 000 души. У нас болните са над 5000. Болестността е 44.5/100 000, а заболяемостта е 1.03/100 000 население в България.
-Генетичните фактори кои са?
-МС е мултифакторно, полигенно заболяване, което се развива при генетично предразположени индивиди в съчетание с рискови фактори от околната среда, които го инициират. Фамилно засягане се установява при 20 % от случаите, като тези случаи обикновенно са с по-ранно начало и по-често засягат мъжете.
Рискът за поява на заболяването е в тясна връзка със степента на родство. За цялата популация е 0.2, докато за братя и сестри е 5 %, за родители – 2 %, за деца – 2 %.
Изследванията на близнаци показват, че конкордантността при монозиготните близнаци е 25 %, а при дизиготи е 5 %. Установено е, че майки с МС по-често предават заболяването на децата си. Рискът за МС при деца с двама болни родители е значително по-висок риск от този на деца с един засегнат родител, съответно 30.5 % и 2.49 %.
Сигурна и постоянна асоциация се намира с гените на главния комплекс на тъканната съвместимост II клас (HLA), което обяснява около 50 % от генетичния риск. Между различните популации е налице алелна хетерогенност в рамките на HLA II клас.
Епигенетичните процеси като ДНК метилирането и модификацията на хистоните, играят роля в регулацията на геномните функции и засягат транскрибцията на гените. Епигенетичните процеси са в основата на взаимодействието между гените и околната среда и са ключови механизми за обяснение на останалите 50 % от риска за МС.
-А екзогенни рискови фактори?
-Това са вирусни агенти-вирусът на морбили, варицела-зостер вирусът и вируса на Epstein-Barr. Най-често се намира повишено серумно ниво на IgG антитетлата срещу ядрения антиген 1 на вируса на Epstein-Barr. Предполага се, че прекарана в детството (преди 14 годишна възраст) тригерира заболяването. Стресът също може да доведе до дисфункция на имунната система или хипоталамо-хипофизарно-адреналната ос.
Може да отвори кръвномозъчната бариера, да наруши продукцията на цитокини, активирането на Т-клетките срещу протеините на централната нервна система. Да не забравяме тютюнопушенето, което според редица автори засилва двойно риска от развитие на МС и скъсява интервала между първия и втория пристъп. При пациентите пушачи има по-често тенденция към първично прогресираща форма на заболяването. Действието на този фактор зависи от количеството изпушени цигари. Дължи се на въздействието на никотина, въглеродния моноксид, свободните радикали, азотния оксид и катраните върху имунната система с нарушаване на антиген-медиираните сигнали в Т-клетките, кръвномозъчната бариера и токсичните ефекти на цианидите върху централната нервна система и още др. фактори има.
-Има ли връзка между МС и витамин Д?
-Да, установена е такава връзка, макар молекулярните и механизми да не са добре проучени. През последните 30 години се изучава ролята на витамин Д във физиологията, както и при протичането на някои болести.
Епидемиологични данни и клинични проучвания върху хора и животни показват връзка между ниските нива на вит Д и нарастване честотата на МС, както и протективната роля на вит. Д суплементацията върху болестта и честотата на пристъпите. Оптимални прицелни нива на вит Д се приемат серумни концентрации 75-100 nmol/l при пациенти с МС.
Според някои проучвания приема на вит Д в дози 600-700 IU/дн. води до намаляване на активността на множествената склероза с 40%. Свързва се с нарастването и транформи-рането на растежния фактор β1, който се приема, че има протективна роля при МС. Описва се връзка между сезона на раждане и излагането на слънце в детска възраст. Недоимъкът на вит Д в тази възраст е рисков фактор за развитие на МС. Установено е върху миши модел с експериментален автоимунен енцефаломиелит, че постнаталния недоимък на вит. Д води до по-ранно начало и по-тежко протичане на заболяването. По време на пристъп повечето пациенти имат понижени серумни нива на витамин Д, сравнени със здрави индивиди.
-Симптомите все пак какви са за това заболяване?
-Симптомите и признаците са различни и множествени, и индивидуалини за отделния човек:
*        Внезапно влошаване на зрението - В хода на болестта 65% от болните с МС развиват картина на ОН. При над 90% от болните с МС – абнормни ЗЕП (клинична + субклинична лезия на зрителния нерв), поява на двойно виждане;
*        Остро едностранно намаление на слуха;
*        Изтръпване на крайниците-слабост в един или повече крайници;
*        Нарушено равновесие и световъртеж;
*        Нарушение в координацията и поява на тремор;
*        Смущение в походката;
*        Болезнени тонични спазми в мускулите
*        Лицев хемиспазъм или едностранна лицева парализа;
*        Нарушение на говора;
*        Преходна безболезнена задръжка на урината;
*        Синдром на умора, често наблюдаван при пациенти с МС – до 88%, липса на енергия и мотивация, които не са свързани с мускулна слабост или депресия, преобладава при хронично прогресиращата форма на МС и се влошава след физически усилия, стресови ситуации и висока температура;.
*        Когнитивни нарушения и психични промени се откриват се в различна степен, дори и в началните периоди на заболяването. Засяга се паметта, вниманието, цялостното когнитивно функциониране. Характерно е забавянето на познавателния процес, което се среща при субкортикални деменции. Депресия е налице при 25-50% от болните, но тя е по-честа е в началото на заболяването и не е свързана с когнитивните разстройства;
-Диагонзата се поставя след редица изследвания. Най-характерните от които са?
-Изследвания на ликвора (CSF)- и серума, ЯМР за установяване на типични МРТ-лезии при МС.
-Терапията включва?
-Лечението с медикаменти, модифициращи хода на заболяването, редуцират неговата активност и забавят прогресията му, като по този начин променят неговия естествен ход. При МРТ изследването се наблюдава намаляване на усилващите се с контраст лезии и забавяне увеличението на техния обем. Броят на пристъпите и МРТ установените лезии в началото на заболяването корелират с инвалидността в късните стадии на заболяването. Това е още една причина за започване на ранно лечение за потискане на възпалителната активност. Лечението с тази група медикаменти продължава докато те имат клинична активност върху хода на заболяването. Налице е положителен ефект на IFN beta-1b върху качеството на живот във всички проучвания (EU SPMS, BENEFIT, BEST) при всички форми на МС. Най-кратко казано лечението на острите пристъпи на MS е с кортикостероиди, а с модифициращата терапия се цели да се профилактира появата на нови пристъпи и да се спре инвалидизацията на болните. С други думи - Лекувай рано. Лечението започва с диагнозата.
И още нещо искам да кажа, че много пациенти установяват, че топлото време, горещата баня или покачването на температура временно влошават техните симптоми. За да се редуцират симптомите те могат да се пият студени напитки, трябва да избягва горещината в средата на деня през лятото и да ползват по хладка вода. Освен това препоръчително е те да консумират плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, да избягват въглехидратни, мазни храни и най-вече стресът. И не на последно място трябва да използват кинезитерапията, която може да намали някои от симптомите на МС.
-Проф. Търнев благодаря ви и до нови срещи!






Няма коментари:

Публикуване на коментар