Присадиха черен дроб от жив донор във ВМА

Уникалната 11-часова трансплантация от жив донор бе извършена във ВМА

Трансплантацията, която е едва втората от жив донор от възрастен на възрастен у нас, е продължила 11 часа.
Според проф. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробна, панкреатична и трансплантационна хирургия към  ВМА, присаж­дането на орган от жив донор е най-високото стъпало в медицината, защото имаш двама пациенти, единият от които напълно здрав преди операцията, а за другия трансплантацията е последната надежда.

За него и екипа му тази сряда ( 06.06 г)  е обикновен делничен ден. В 8,00 часа влиза в залата, а на операционната маса са 26 год. Антони, твърдо решен да помогне на батко си независимо от риска за собствения си живот, и Илиян, за когото черният дроб на по-малкия му брат е единственият шанс да живее. 30-годишният мъж страда от рядкото генетич­но заболяване на Уилсън-Комовалов, в чийто краен стадий в организма се натрупват метали и най-вече мед, които буквал­но убиват първо черния дроб, а после и другите органи. Когато болестта връхлита Илиян, той е в 7-и клас, но четири години де­сетки лекари не успяват да му поставят диагноза. През 1999 г. момчето изпада в кома и тогава съдбата среща семейството от Сливен с д-р Христо Желев от педиатрията в столицата. „Той му постави диагноза, извади го от комата и му върна живота. Сега вторите му спасители са брат му и проф. Владов", споде­лят родителите му.

След 11 часа напрегната ра­бота в операционната точно в 19,00 часа деветте лекари и три­те медицински сестри замръзват в тягостно очакване дали новият орган в тялото на Илиян ще проработи. „Това и за нас е много вълнуващо, не само за роднините", споделя проф. Владов. За радост на всички черният дроб проработва след блестящо свършената работа от екипа и медиците най-сетне могат да свалят маските и ръка­виците. Двамата младежи са за­карани в реанимация, където им предстои тежка нощ. Овързани с всевъзможни кабели и тръбички, упоени и на апаратно дишане, братята се възстановяват бавно от операцията.

Пръв се събужда донорът. Тони отваря очи към 10 ч. вчера и в този момент майка му Дора и баща му Николай се втурват към леглото, за да прегърнат своя герой. Час по-късно събуждат и Илиян. Когато му махат тръба­та, с която диша, и пускат роди­телите му до вратата на стаята, той проговаря едва-едва: „Как е Тони?"

„Малкият ми син наистина е герой, гордея се с него", с трепе­рещ глас обяснява Дора.

Беше много смел, когато ми заяви, че е взел твър­до решение да даде част от чер­ния си дроб на батко си. Това се случи, след като стана ясно, че аз не мога да спася детето си, защото дробът ми няма необхо­димия обем", добавя тя. Родите­лите му не са притискали здра­вото си дете, дори се опитвали да го разубедят да не се излага на подобен риск, а да почакат да се появи трупен донор. Всяка вечер гледали новините по те­левизията за починали при ка­тастрофи, които са потенциални донори, но телефонно обаждане да тръгват към София за транс­плантация така и не идва, а на Илиян му остава все по-малко време.

„За операцията, която е пре­търпял, състоянието му е добро", казва пестеливият на прогно­зи проф. Владов. По думите му предстои още много работа и дъ­лъг път на възстановяване, бор­ба да не отхвърли органа и да се избегнат постоперативните усложнения. „Рискът от такива е между 15 и 40%", добавя той. Едно вече е овладяно, когато рано сутринта към 6 ч. се оказва, че Илиян събира кръв в коремна­та кухина и се налага отново да бъде отворен.

Според националния консултант по трансплантология в на­чалото на следващата седмица ще е критичният период, когато може да започне отхвърляне­то, но се надява, че всичко ще бъде наред. Илиян ще остане във ВМА около месец, а Тони ще си тръгне до 10 дни, оптимист е проф. Владов, обявен преди ня­колко месеца за най-добрия ле­кар в София. Родителите пък го благославят и обещават всеки ден да палят свещ за здраве за децата си и лекарите им в Руска­та църква.

Това е 27-та трансплантация за екипа на проф. Владов от 2007 година насам и втората от жив донор.

Железният екип

Макар да е лицето на извършена­та трансплантация, проф. Никола Владов не спира да хвали работата на всеки един от екипа си.

Проф. Никола Владов Доц. Мутафчийски Д-р Сергеев Д-р Такоров Д-р Михайлов Д-р Одисеева Д-р Зидарова Д-р Луканова.

Кардиохирургът д-р Димитър Николов от „Токуда". Медицинските   сестри   Петришка, Маркова и Тодорова.

Жулиета Недялкова

В-к "Преса"

„Малкото момче на мама е голям мъж!", казва през сълзи Дора Пондалова минути след като е приключила операцията на двамата й синове във Военна болница в София. 26-годишният Антони е дарил половината си черен дроб на батко си - 30-годишния Илиян. „Никога не съм си и помисляла, че ще ми се наложи да стоя в болничен ко­ридор, докато и двете ми деца по едно и също време са на опе­рационната маса. И едновре­менно да се радвам, че болното ми момче ще бъде спасено, и да умирам от страх, че мога да за­губя здравото", споделя терза­нията си майката.

Трансплантацията, която е едва втората от жив донор от възрастен на възрастен у нас, е продължила 11 часа, а за успешния и край е „виновен на­ционалният консултант проф. Никола Владов и цял екип свети­ла в хирургията, реанимацията и гастроентерологията. „Присаж­дането на орган от жив донор е най-високото стъпало в медицината, защото имаш двама пациенти, единият от които напълно здрав преди операцията, а за другия трансплантацията е последната надежда", обяснява проф. Вла­дов.

За него и екипа му тази сряда ( 06.06 г)  е обикновен делничен ден. В 8,00 часа влиза в залата, а на операционната маса са Тони, твърдо решен да помогне на батко си независимо от риска за собствения си живот, и Илиян, за когото черният дроб на по-малкия му брат е единственият шанс да живее. 30-годишният мъж страда от рядкото генетич­но заболяване на Уилсън-Комовалов, в чийто краен стадий в организма се натрупват метали и най-вече мед, които буквал­но убиват първо черния дроб, а после и другите органи. Когато болестта връхлита Илиян, той е в 7-и клас, но четири години де­сетки лекари не успяват да му поставят диагноза. През 1999 г. момчето изпада в кома и тогава съдбата среща семейството от Сливен с д-р Христо Желев от педиатрията в столицата. „Той му постави диагноза, извади го от комата и му върна живота. Сега вторите му спасители са брат му и проф. Владов", споде­лят родителите му.

След 11 часа напрегната ра­бота в операционната точно в 19,00 часа деветте лекари и три­те медицински сестри замръзват в тягостно очакване дали новият орган в тялото на Илиян ще проработи. „Това и за нас е много вълнуващо, не само за роднините", споделя проф. Владов. За радост на всички черният дроб проработва след блестящо свършената работа от екипа и медиците най-сетне могат да свалят маските и ръка­виците. Двамата младежи са за­карани в реанимация, където им предстои тежка нощ. Овързани с всевъзможни кабели и тръбички, упоени и на апаратно дишане, братята се възстановяват бавно от операцията.

Пръв се събужда донорът. Тони отваря очи към 10 ч. вчера и в този момент майка му Дора и баща му Николай се втурват към леглото, за да прегърнат своя герой. Час по-късно събуждат и Илиян. Когато му махат тръба­та, с която диша, и пускат роди­телите му до вратата на стаята, той проговаря едва-едва: „Как е Тони?"

„Малкият ми син наистина е герой, гордея се с него", с трепе­рещ глас обяснява Дора.

Беше много смел, когато ми заяви, че е взел твър­до решение да даде част от чер­ния си дроб на батко си. Това се случи, след като стана ясно, че аз не мога да спася детето си, защото дробът ми няма необхо­димия обем", добавя тя. Родите­лите му не са притискали здра­вото си дете, дори се опитвали да го разубедят да не се излага на подобен риск, а да почакат да се появи трупен донор. Всяка вечер гледали новините по те­левизията за починали при ка­тастрофи, които са потенциални донори, но телефонно обаждане да тръгват към София за транс­плантация така и не идва, а на Илиян му остава все по-малко време.

„За операцията, която е пре­търпял, състоянието му е добро", казва пестеливият на прогно­зи проф. Владов. По думите му предстои още много работа и дъ­лъг път на възстановяване, бор­ба да не отхвърли органа и да се избегнат постоперативните усложнения. „Рискът от такива е между 15 и 40%", добавя той. Едно вече е овладяно, когато рано сутринта към 6 ч. се оказва, че Илиян събира кръв в коремна­та кухина и се налага отново да бъде отворен.

Според националния консултант по трансплантология в на­чалото на следващата седмица ще е критичният период, когато може да започне отхвърляне­то, но се надява, че всичко ще бъде наред. Илиян ще остане във ВМА около месец, а Тони ще си тръгне до 10 дни, оптимист е проф. Владов, обявен преди ня­колко месеца за най-добрия ле­кар в София. Родителите пък го благославят и обещават всеки ден да палят свещ за здраве за децата си и лекарите им в Руска­та църква.

Това е 27-та трансплантация за екипа на проф. Владов от 2007 година насам и втората от жив донор.

Железният екип

Макар да е лицето на извършена­та трансплантация, проф. Никола Владов не спира да хвали работата на всеки един от екипа си.

Проф. Никола Владов Доц. Мутафчийски Д-р Сергеев Д-р Такоров Д-р Михайлов Д-р Одисеева Д-р Зидарова Д-р Луканова.

Кардиохирургът д-р Димитър Николов от „Токуда". Медицинските   сестри   Петришка, Маркова и Тодорова.

Жулиета Недялкова

В-к "Преса"