Translate

сряда, 14 ноември 2012 г.

Децата – бюджетен враг номер 1



Едва ли има друга държава в Европейския съюз като България, в която майките са смятани за врагове, източващи хазната, правителството не иска да плаща пълните осигуровки на децата и отказва да им осигури качествено здравеопазване и образование. Около дебатите за бюджет 2013 управленската незаинтересованост и неспособност да се погрижат за бъдещото поколение лъсна като жълти стотинки в портфейла на самотен родител. Премиерът Бойко Борисов, който е последна инстанция по всички въпроси, не се появи на родителския протест и избягна всякакви коментари по повод категоричния отказ на кабинета да повиши детските надбавки и обезщетения поне до нивото на минималната работна заплата от 310 лева. Разбира се, за това си има ресорни министри, но ако майките носеха сини фланелки и играеха футбол на „Терена", министър-председателят със сигурност щеше да извади поне милионче, за да ги гледа.
Всъщност, министрите, натоварени от Борисов да ни разяснят политиката на ГЕРБ, я свършиха като кучето на нивата. Социалният Тотю Младенов каза, че държавата не дава пари кеш, защото голяма част от родителите злоупотребявали и ги изпивали. Заместник-министърът на финансите Владислав Горанов отиде още по-далеч, заявявайки, че в България се развивала схемата „професия майка", чрез която едва ли не няколкостотин хиляди родители източват бюджета на Дянков. „Недопустимо е предвид условията в системата да имаме едни от най-дългите срокове за майчинство от 410 дни, както и цяла година получаване на доходи в размер на 90% от заплатата. Държавата не трябва да отглежда децата на хората, а да им създаде условия да се върнат по-бързо на пазара на труда", каза Горанов. Подобно изказване е направо цинично по всички параграфи, още повече че става дума за едни около 60 млн. лв., колкото струват десетина километра магистрала.
Първо, много малка част от бъдещите родители са социално осигурени върху пълните си заплати и когато настъпи сюблимният момент, правят какви ли не магии, за да получат що-годе нормални пари. А какви условия са създадени, за да се върнат по-бързо на трудовия пазар? Абсолютно никакви. В София живеят над 2 млн. души, голяма част от които са млади семейства с малки деца. В центъра на града, както и в други райони обаче почти няма държавна детска ясла -строят се нови детски градини, но те се броят на пръсти и са разположени в покрайнините. В същото
време бюджетът на Столичната община достигна колосалните почти 2 млрд. лв. и вместо с тях масирано да се откриват детски заведения, се хвърлят купища грешни пари за кърпене на улични дупки и тротоари, които след една зима пак плачат за ремонт.
И на кой трудов пазар да се върнат майките? На този с рекордната безработица от над 350 хиляди души, половината от които жени ли? Голяма част от работодателите съвсем не са толерантни към жените с малки деца и търсят техни заместници още при излизането им в майчинство. Малко родители могат да са сигурни, че мястото им се пази, затова те предпочитат да си останат вкъщи. Да не говорим, че периодът между 1- и 2-годишна възраст е най-важният в развитието на едно дете. Тогава то се учи да ходи, да говори, да се храни самостоятелно. Единици са тези, които биха захвърлили рожбата си на баби, гледачки или ясли, за да се върнат в службата, и те го правят главно, за да не загубят работата си. А какво предлага насреща държавата? С един лев по-малко от прага на бедността - пари, с които можеш да си купиш 5 пакета памперси и 10 кутии адаптирани млека, ако, разбира се, живееш на улицата и не плащаш сметки за ток, парно и вода. Родителите нарекоха това „обидно", но то си е направо форма на дискриминация. По този повод следва да се отчете, че инициативата на майките да организират делегация, която да отстоява исканията си за по-високи обезщетения, детски надбавки за всяко дете и места за всички малчугани в детските ясли и градини пред Европейския парламент, е точно на място. Дано Брюксел ги чуе, след като правителството се ослушва и е сляпо за проблемите им.
Държавата приема децата като дразнител №1 и в сферата на здравеопазването. През 2009-а депутатите единодушно гласуваха поправка в Закона за здравното осигуряване, която предвиждаше от следващата година да удвои осигуровките на децата от 4 на 8% от минималния осигурителен доход. Това не само не бе практикувано досега, но парламентарната здравна комисия официално отхвърли текста при разглеждането на държавния бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Още преди месец финансовият министър Симеон Дянков заяви, че ГЕРБ няма да спази поетия ангажимент, защото липсвали 350 млн. лв. за вдигане на осигуровките на малчугани-
те. Ако приходите на касата бяха нараснали с тази сума, тя би могла да се използва за увеличаване на бюджетите на детските отделения и клиники, а те от своя страна да използват парите за ремонт на остарелите си сгради с падащи мазилки и да се оборудват с модерна техника. Тогава може би нямаше да има места като детската пулмология на Александровска болница, където плочките сигурно не са сменяни от 20 години, а бебешките креватчета са с метални решетки, напомнящи затворнически килийки.
Вместо това същият заместник финансов министър Горанов обясни, че финансовото министерство още преди три години е направило грешка при изчислението на приходите в здравната каса от вноските за пенсионерите, в резултат на което платило над 140 млн. лв. отгоре. Ами след такава милионна грешка най-малкото нещо, което би трябвало да последва, е оставка на виновника. Иначе излиза, че министерството на Симеон Дянков не е чак толкова навътре във финансите и не се срамува да си го признае.
От становището на здравното министерство до парламентарната Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта относно проектобюджет 2013 пък се разбра, че най-малките граждани на държавата ще бъдат ощетени и заради недостига на средства за изпълнението на важни програми и дейности. Така например за програмата „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение", осигуряваща профилактика, диагностициране, лечение, рехабилитация и специфични грижи, както и доотглеждане на недоносени деца и интеграция на малчуганите без родители, са осигурени 30.49 млн. лв., от които за издръжка ще отидат 10.11 млн. лева. От домовете са заявили като необходими средства за издръжка с 3.16 млн. лв. повече. На санитарния минимум е и субсидията за Фонда за лечение на деца. За 2013-а са отделени само 6 млн. лв. при планиран разход от 10 млн. лв. за тази година. От здравното ведомство посочват, че тези пари няма да гарантират адекватни медицински грижи за здравето и живота на българските деца. За финансирането на националните програми и проекти, заплащани от ресорното министерство, са отделени 11.55 млн. лв., които пак няма да стигнат за никого. А в тази графа попада издръжката на ключови за детското здравеопазване проекти като националните програми за редки болести, профилактика на зъбите, профилактика на рака на маточната шийка, развитие на трансплантацията на стволови клетки. Основен акцент в тях е ранната диагностика и превенцията на много опасни детски болести.
В развитите здравни системи се наливат милиарди по тези пера, а ние чакаме децата ни да се разболеят, за да ги тъпчем с лекарства, които на всичкото отгоре липсват. Неотдавна родители на деца с редки заболявания протестираха пред Министерството на здравеопазването, настоявайки за безплатни лекарства и медицински консумативи, изграждане на достъпна среда за живот на децата им, увеличаване на броя на рехабилитационните центрове в страната, както и за изграждането на единен публичен регистър. Това е заложено сред политиките на ведомството за догодина, но с бюджета, който разполага, то едва ли ще може да ги изпълни на 100 процента.

Калоян Атанасов
В-к "Банкер"

Няма коментари:

Публикуване на коментар