Translate

петък, 7 декември 2012 г.

Нова надежда за пациентите с остър исхемичен инсулт


Терапия свежда до минимум риска от трайна инвалидност, ако бъде приложена до 4,5 часа след поява на първите симптоми на инсулт



В София се проведе научна среща, организирана от Boehringer Ingelheim, на невролози и специалисти от спешна медицинска помощ на тема „Заедно в лечението на острия исхемичен инсулт”. По време на нея бяха обсъдени възможностите за прилагане на тромболитична терапия в болничните отделения за лечение на инсулт и препоръките към лекарите терапията да започне възможно най-рано след появата на първите симптоми.
Доц. Иван Стайков, началник Клиника по неврология в МБАЛ „Токуда Болница” София представи единственото съвременно лечение в острия стадий на исхемичния инсулт - тромболитичната терапия, приложена в рамките на 4,5 часа от появата на първите симптоми на инсулта, което е и единственото одобрено до момента ранно лечение на пациенти с исхемичен мозъчен инсулт.
15 милиона души всяка година получават инсулт в световен мащаб, от тях 6 милиона умират. А в Европа една от всеки седем жени и един от всеки десет мъже почива от исхемичен мозъчен инсулт, който е най-честата причина за преждевременна инвалидизация при възрастни. Само за първата половина на 2012 г. в България са регистрирани 23 001 случаи на исхемичен мозъчен инсулт.
„У нас мозъчно-съдовите заболявания се нареждат на второ място като причина за смъртност след исхемичната болест на сърцето. Мозъчният инсулт е сред най-сериозните социално-значими заболявания с тежки психологически последствия не само върху пациента, но и върху неговото семейство, неговите роднини. ”, съобщи доц. Стайков.
Тромболитично лечение с тъканен плазминогенен активатор - alteplase, се провежда в специализизирани отделения за лечение на мозъчен инсулт. От януари до август т. г.в страната са проведени 111 тромболизи. Тромболитичната терапия обаче все още не достатъчно развита в България. Подкрепата на национални и местни здравни институции е решаваща за гарантиране и осигуряване на подходящо лечение при инсулт. В някои европейски страни като Германия, Австрия съществува мрежа от специализирани центрове за лечение на мозъчен инсулт, където съществува стройна организация с информираност на населението, незабавно позвъняване на тел. 112, отзоваване на екипа от Спешна помощ, незабавно уведомяване приемащата болница и специализирания инсултен екип и транспортиране на пациента до т.нар stroke unit (център за лечение на инсулт).
По думите на доц. Стайков основният стремеж на специалистите невролози трябва да бъде максимално съкращаване на т.нар. време „от врата до игла” – времето от пристигането на пациента в болницата до започването на тромболитичното лечение.
Съгласно европейските препоръки в рамките на 60 минути трябва да се оцени състоянието на пациента, показанията, рисковете за провеждане на такъв вид лечение, необходимите изследвания и при изпълнение на всички критерии да се стартира тромболиза. Правилната оценка е съществено важна, тъй като съществуват и множество контраиндикации за това лечение. В Европа около 3% от пациентите с исхемичен инсулт се тромболизират. В България този процент е в пъти по-нисък, стана ясно по време на форума.
Според специалистите изключително важно е пациентите да са информирани и незабавно да потърсят спешна медицинска помощ, а не да се обръщат към личните си лекари. В случаите на остър исхемичен инсулт трябва да се подхожда както при сърдечен инфаркт, тъй като ефектът от интравенозната тромболитична терапия може да се постигне само в тези първи часове след настъпването на симптомите. Колкото по-рано пациентите бъдат транспортирани до болницата, толкова по-големи са шансовете им скоро да бъдат напълно функционално независими.
И макар, че голяма част от пациентите с инсулт са в работоспособна възраст поради неприлагането на интравенозна тромболиза в рамките на 4,5 часа след настъпването на първите симптоми, те остават инвалидицирани и не успяват да върнат трудоспособността си и да се интегрират отново в обществото.
Мозъчните инсулти имат не само психологическа тежест върху самия пациент и семейството му, но и огромна икономическа тежест. В САЩ е изчислено, че националните директни и индиректни разходи са около 52 милиарда долара годишно, като 79 хил. долара струва лечението на един пациент от началото на заболяването до неговата смърт. Част от тези огромни разходи могат да бъдат спестени обаче могат да бъдат спестени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар