сряда, 5 септември 2012 г.

Хипи стилът е един от най-веселите модни стилове

Тази есен се облечете като хипита, съветват модни експерти.Хипи стилът е един от най-веселите модни стилове и на повечето хора им отива. Характеризира се с рокли с шарени десени, ресни и персийски украшения. За този моден тренд са необходими впечатляващи бляскави бижута.
Принтираните чанти може да съчетаете с бели обувки, а плик чантите ще са тотален хит. Когато става въпрос за бижута, модерно е всичко, което е голямо - от гривни до колиета.
 Тази есен ще се носят туники в черно или жълто-червеникав цвят. Може да се комбинират с някакъв колан, например от плат. Може да се съчетае с едноцветна чанта и цветни обувки.

98 свидетелства за голямата му любов към вас

Думите не са най-силната страна на повечето мъже, затова те с дела покават колко много ви обичат. Ето и списък със 101 неща, които те са готови да направят, за да демонстрират любовта си към вас:

1. Включва ви в плановете си за бъдещето

2. Не харчи пари за луксозни неща, защото смята, че скъпият подарък трябва да е за специален случай

3. След вечеря не ляга пред телевизора, а изхвърля боклука и измива чиниите

4. Не настоява за секс, ако му кажете, че сте изтощена след дългия работен ден

5. Не му пречи да използвате неговия органайзър, защото не крие нищо от вас

6. Насърчава ви да направите това, което ви харесва

7. Когато сте в лошо настроение се опитва да ви успокои и ви глези

8. Има готовност да отиде до магазина, за да ви купи тампони

9. Смята, че сте сладка дори когато прекалявате и драматизирате

10. Готов е да гледа с вас романтични комедии, въпреки че ненавижда този жанр филм

11. Когато споделите с него, че се чувствате несигурна, ви разбира съвсем сериозно и предприема мерки

12. Непрекъснато ви милува

13. Обича ви постоянно

14. Когато прави секс, той наистина прави секс с вас

15. Мъчно му е когато работи извън работно време, защото не може да е с вас

16. Всеки ден ви казва, че ви обича

17. Всичко, което прави, е за вас

18. Когато не сте с него, не се чувствате самотна, защото знаете, че сърцето му винаги е с вас

19. Когато сте ядосана, той наистина иска да се успокоите

20. Ако е пропуснал обаждането, ще ви върне при първа удобна възможност

21. Не ви тормози с въпроси за миналото ви, за него това наистина е минало

22. Когато отива в командировка, иска и вие да отидете с него

23. Помни всичко, което сте казали

24. Изглеждате по-висока, когато носите високи токчета, но това не му пречи

25. Не приема сама да почиствате къщата и с радост ви помага

26. Когато сте болна, остава и се грижи за вас

27. Изпитва удоволствие, докато правите любов

28. Смята, че сте красива и когато не сте гримирана

29. Когато искрено разговаряте, той се разплаква от щастие

30. Когато говорите с друг мъж, ревнува

31. След спора винаги се извинява пръв

32. Не му пречи, когато оставите любовно ухапване по гърдите му

33. Винаги ви прави комплимент

34. Готов е да изразходи цялото си свободно време, за да ви поправи компютъра

35. Не обръща внимание, когато направите нещо погрешно

36. Когато има дълга почивка ви включва в плановете си

37. Подарява ви любимите цветя

38. Показва ранимата си страна, която неговите приятели никога не са подозирали, че има

39. Има снимката ви в мобилния си телефон

40. Когато е болен, няма да разреши да пиете от неговата чаша

41. Знае за любимите ви филми и песни

42. Обръща се към вас със сладките наименования, които ви е дал

43. Независимо от това, което се случва, винаги е на ваша страна

44. Защитава ви, когато някой е груб към вас

45. Готов е да ви придружи на шопинг, дори и когато търсенето на идеална рокля, може да трае часове

46. Изненадва ви с билети за концерт на певеца, чиято музика той не харесва

47. Изненадва ви с колие, което винаги сте обичали

48. Когато поръча любимия си десерт, ще го сподели с вас

49. Загрижен е когато спите до късно, защото се безпокои за здравето ви

50. На обществени места винаги ви държи за ръка

51. Има готовност да ви носи чантата, когато ви болят ръцете, независимо от това, че ще му е неудобно

52. Никога няма да ви каже, че сте с наддали няколко килограма

53. Когато закъснявате за среща, продължава да се шегува

54. Никога не ви крещи

55. Никога не ви е посегнал, когато сте се карали

56. Прави ви комплименти пред приятелите си

57. Когато излиза с приятелите си, кани и вас

58. Когато го питате за чувствата му към вас не се дразни

59. Готов е да обясни приятелството с колежката си, когато ставате параноична на тази тема

60. Винаги прави така, че да спечелите играта на шах

61. Старае се да изпълни обещания си

62. Когато излиза с приятели, на връщане винаги носи нещо за хапване

63. Не намалява звука на мобилния си, когато е с вас

64. Когато готвите за него, той изяжда всичко

65. Готов е да гледа с вас "Сексът и градът"

66. Носи всеки ден пръстена, който сте му купили

67. Разглезил ви е, защото ви обича

68. Когато не му харесва как сте се облекли, ще ви каже, но няма да ви критикува

69. Никога не забравя рождения ви ден

70. Никога не забравя годишнините

71. Винаги ви подарява нещо по случай някой празник

72. Когато ревнувате, винаги е готов да даде обяснение

73. Когато се карате, готов е да отстъпи, въпреки че е бил прав

74. Казва ви, че сте незаменима

75. Когато получавате повишение, той е по-щастлив от вас

76. Никога не иска да направите нещо, което вие не искате

77. За него имат значение чувствата ви

78. Когато сте изтощена, готов е да ви помогне

79. Когато има проблем, готов е да го обсъди

80. Ако нещо се е случило и се отменя срещата, се старае да компенсира това нещо

81. Не се сърди, когато пропуснете обаждането му

82. Защитава ви пред майка си, която не ви харесва

83. Сваля любимата ви музика

84. Когато предпочитате да излезете с приятелките си вместо с него, той проявява разбиране

85. Глези ви, за да заспите по-лесно

86. Целува ви за лека нощ и добро утро

87. Показва ви, че вашето щастие е и негово

88. Когато нещо сгрешите и той ви е простил, никога няма да го спомене

89. Готов е да сподели във Фейсбук, че има връзка

90. Готов е да ви даде паролата си за Фейсбук

91. Не позволява да носите тежки предмети, той ги носи

92. Когато ходи в клуб, не иска да отиде без вас

93. Винаги се отнася с уважение към вас, дори и когато се карате

94. Когато е на служебен път, се обажда, за да провери как сте

95. Не му пречи, когато го питате за работния му график

96. Вие сте първият човек, с когото иска да сподели хубавата новина

97. Подарява ви любовта, нежността и търпението си

98. Готов е на всичко само да ви угоди. (БГНЕС)

Рубаят

Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят-
връх и долина необятна, на рая-рай, на ада-ад.
Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода,
ако светът е пръстен-ний сме над златото му скъп ахат.
**********
Ще си заминем с поглед плах–но за света какво е?
И няма път, и няма смях-но за света какво е?
Ний си отидохме-а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах-но за света каквo e?
**********
За да живееш мъдро – закони има много,
но два от тях е нужно да се зачитат строго:
ти по-добре гладувай, но хвърлен хляб не яж,
сам по-добре бъди, но не с глупак, ей богу.
**********
Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам
и затова сега послушай съвета мъдър на Хаям:
отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец,
а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.
**********
Трезв ли съм – не зная радост, ставам тъжно мълчалив.
А пиян – загубвам разум в тоя винен свят мъглив.
Ала някъде в средата има малък светъл миг,
той за мене е животът и се радвам, че съм жив.
**********
За достойния няма награда. За грях,
че ще страдаш отвъд ли, сега те е страх?
Пò е страшен живот сред глупци недостойни,
пò ужасен от ада е разговор с тях.
**********
Не се страхувай от деня – ветрец ухаен.
Не дълговечна е скръбта в света безкраен.
На своя миг се радвай ти, не се плаши,
че мина този ден, че идва друг – незнаен.
**********
От водна капка на земята родих се мълчалив и плах:
на огъня страстта ми даде живот, изпълнен с плач и смях.
А утре вятърът внезапен ще ме развее из всемира…
Затуй пий вино и се радвай, преди и ти да станеш прах.
**********
С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!
Попиташ ли го, то ще каже “Кой – аз ли, да много съм велик!”
Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,
то за магаретата умни ще бъде явен еретик
**********
Приятелю, не се терзай за утрешния час!
Бъди щастлив от този миг под слънчевата власт!
Когато си отидем от земята – ще догоним
онез, които са живели векове пред нас.
**********
Да кажем, че си изживял без мъка всички дни – а после?
Че твоят жизнен кръг е бил сред песни и жени – а после?
Добре, и нека си живял щастливо сто години
и с още толкова живот под свода премини – а после?
**********
Върти ни тоя свят – обител, гнети ни в кръг ожесточен,
препълнен от сърдечни рани, от светли радости лишен, .
Блажен е гостът, спрял за кратко във него и поел по пътя,
а недошлият на земята дори е още по-блажен.
**********
Сред свода мълчалив заселени звездите
са извор на съмнения за мъдреците.
Дръж здраво нишката на своя ум! Онез са
безсилни мъдреци пред възлите на дните.
**********
Не притежаваме ний щит за пред смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
За да живееш с радост, живей за радостта,
останалото тук е просто суета.
 **********
На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.
 **********
За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням. 
 **********
Египет, Рим, Китай да са ти във краката,
Владей света дори, за тебе пак съдбата
Приготвила е край, какъвто и за мен -
Два метра бял саван, две педи под земята. 
 **********
Светът трае миг, миг ме има и мене.
Колко пъти за миг мога дъх да поема?
Весели се! Живей! Тази тленна обител
Никой няма навеки за свой дом да вземе.
 
**********
Как нежно вятърът целува на розата страните,
Как светли са лицето мило, поляните, реките!
Отминалото не обсъждай! Изтляха му следите.
Живей щастливо във момента! Как хубави са дните
!
**********
Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти.
**********   
 Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.
**********
Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”
**********
Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта. 
 **********
 Без ропот приеми съдбата, било в дъжд или в пек,
от болките не се оплаквай – това е най-добрия лек.
И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,
изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.
**********
Не притежаваме ний щит за пред смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
За да живееш с радост, живей за радостта,
останалото тук е просто суета.

  

 

Рубаи-Омар Хайям





Какво е твойта плът, Хайям?
В степта опъната палатка,
в която като шах Духът
е седнал за почивка кратка...

България рискува да остане без добиви от земеделски култури-броят на пчелите рязко намалява

Националното сдружение на жените пчелари започва нова инициатива за популяризиране на меда в България. На среща с Николай Димитров, кмет на община Несебър те го запознаха с проблемите, пред които са изправени българските пчелари. Според тях, България рискува да остане без добиви от земеделски култури-броят на пчелите рязко намалява, а те са основните опрашители в природата. Освен това у нас  драстично е намалена консумацията  на мед и пчелни продукти. В световен мащаб се наблюдават аномалии, свързани с мистериозното изчезване на множество пчели от САЩ, а от скоро това явление се наблюдава и в Европа. От сдружението са твърдо решени да се обърнат към евродепутатите и да ги запознаят с проблема, с качеството на меда и всичките му разновидности.
Националното сдружение на жените пчелари е изготвило също така и  книжка за малчуганите, която е под формата на преразказ за оцветяване. По този начин всяко дете ще може да се запознае с всички видове мед и начините на добиването му. Призивът им е, всеки пчелар от всяка една точка на България да дари на учебно заведение бурканче мед. 




вторник, 4 септември 2012 г.

Стигаме бедните в ЕС след 30 години


 
1,6 млн. български мозъци са изтекли до сега в чужбина


Кога ще ги стигнем европейците, пък било то и бедните? Отговорът не звучи особено оптимистично - след 30 години. И то при положение, че ние се развиваме, а те тъпчат на място. Според анализ на Международния валутен фонд (МВФ) България може да достигне доходите на Португалия, които са най-ниските в еврозоната, през 2040 г. Условието за това е страната ни да има ежегоден ръст на производителността на труда от 4,5%. Данните от изследването на МВФ обяви проф. Теменуга Ракаджийска от УНСС на конференция за мобилността на работната сила в ЕС, организирана от„Подкрепа". 
В края на 2011 г. средната заплата в Португалия е била 972 евро. В момента у нас тя е 758 лева (387,55 евро). Според данните на Националния статистически институт (НСИ) производителността на труда у нас през първото тримесечие на 2012 г. се е увеличила с 0,4% спрямо същия период на м.г. - твърде далеч от необходимите 4,5%. На форума стана ясно, че между 1,2 млн. и 1,6 млн. българи живеят и се трудят зад граница. Те допринасят за развитието на чужди икономики, а не на българската. Между 110 000 и 170 000 са нашенците във Великобритания, от 169 000 до 300 000 - в Испания, от 51 000 до 120 000 - в Италия, от 53 000 до 80 000 - в Германия, в Кипър - от 70 000 до 100000,в Белгия – от 7000 до 17000, 300 000 - в Турция, а в Гърция -от 120 000 до 300 000, съобщи проф. Ракаджийска. Смята се, че най-малко 320 000 българи живеят в САЩ, Канада и Австралия. Близо 25 000 българи от 25 до 39 г. напускат ежегодно страната през последните три години. 40 млрд. лева е загубила България в годините на прехода поради изтичането на мозъци и работна ръка. Толкова са били инвестираните от държавата средства в образованието на емигриралите, обяви президентът на „Подкрепа" д-р Константин Тренчев. Около 100 000 лв. струва обучението на един лекар, каза той. Близо 27% от българите имат готовност да напуснат страната, сочи проучване на „Подкрепа".

 
Мария Костова
В-к "Преса"

Направо сме за Гинес


Евростат пусна статистика как и за какво страните в Европа харчат парите на данъкоплатците

 България е:
- На последно място в ЕС по процент на парите за образование и за наука;
 -На предпоследно място по процента за пенсии и за здравеопазване;
-На първо място в Европа по дял на средствата за полицията;
 -На първо място в ЕС по най-нисък процент на публичните разходи спрямо БВП.

В последната година една от най-честите теми из медиите е "балансираният бюджет на финансовия ни спестовник Симеон Дянков и това колко пари отпуска той за този или онзи сектор. Говорим за трагедията в здравеопазването и сравняваме с милионите за магистрали; тюхкаме се за геноцида над науката и недофинансираното образование и сочим редом парите от хазната за СРС-та; критикуваме, че няма пари за пенсии, и мерим субсидиите за "елитен" спорт. Но никой в България не следи къде се намира държавата ни по своите харчове за различните сектори в сравнение с останалите страни в Европа. А нали сме уж божем член на Европейския съюз? Развиваме ли се в унисон със стратегия на общността или бягаме в обратна посока?
Неочакван отговор на голяма част от въпросите даде преди няколко дни европейската статистическа служба Евростат. Тя публикува доклад за нивото на държавните разходи в страните от ЕС и за разпределението на държавните бюджети по сектори. Данните са за 2010 г. - времето на Дянковата "пица". В този доклад много ясно се вижда докъде ни е докарал управляващият държавата финансов бос.
Най-фрапиращият факт, който обяснява защо България е доведена до състоянието на най-бедната страна в Европа, е, че нашата държава е суперотличникът на континента по нисък дял на разходите от хазната като процент от БВП. Предварително да отчетем, че брутният вътрешен продукт на глава от населението в България е най-ниският в ЕС - 45% от средния за общността. Преди нас е Румъния с 49%, а първенците са Люксембург с 274% спрямо средната стойност, Норвегия със 189%, Швейцария със 151%, Швеция със 126% и т.н. Та, на фона на нашия по принцип мизерен като сума брутен продукт се оказва, че сме страната в ЕС, която харчи най-малко от хазната като процент от същия този брутен продукт - 35,2 на сто. Средното ниво за ЕС е 49,1% (вж. таблицата). Неотдавна Дянков се похвали, че всъщност вече сме постигнали балансиран бюджет и че приходите са повече от разходите, т.е. имаме дори до излишък. Излишък на фона на милиони левове, неразплатени от държавата за вече извършени дейности, на фона на погубваща населението бедност!
Показателно е, че колкото и да говорят за свиване на дефицитите, развитите държави разпределят по-голям процент от своя БВП чрез държавния бюджет от по-слабите в икономическо отношение страни. А най-бедният и най-болният народ - този на България, насред кризата харчи най-малко. Такъв е капризът на Дянков. Затова е беден и болен, бидейки далеч пред останалите по "макроикономическа стабилност". Първенец по харчове чрез хазната си остава Франция - 57,9%. Толкова за пазарното общество и мястото на държавата в него. Там и тук. 
Интересна е картината, когато погледнем как се разпределя държавният бюджет по сектори. За какво харчи правителството на ГЕРБ парите на данъкоплатеца и за какво ги харчат в ЕС? Ние си знаем: МВР, магистрали, лентички, елитен спорт. Въпросът обаче е да се сравним с останалите и да видим те кое смятат за важно, кои сектори и дейности за тях са приоритети. И кои - за нас.
Над половината от всички публични разходи в ЕС като сума (54,2%) отиват за социалната защита (пенсии, безработица, майчински и пр.) и за здравеопазването, отчита Евростат. Като процент от БВП това прави 27,4%. Причината е подчертаната социална насоченост на повечето държави в общността. Това показва само едно - че премиерът Бойко Борисов е смешен с постоянното натякване, че "давал" много пари за пенсии, понеже по дела на този разход сме... предпоследни в ЕС, единствено Словакия е след нас Дания и Франция водят по разходи за социални плащания.
В здравеопазването не е по-различно - в опашката на ЕС сме по частта, която отделяме от бюджета за здравето на българина (4,8%), по този показател след нас са само Латвия (4,4%) и Кипър (3,3%). Първенци по пари за здравеопазване с над 8% от БВП са Дания, Франция и Австрия. Средният процент за Евросъюза е 7,5%. Да напомним - при доста по-високия размер на брутния вътрешен продукт на останалите държави. Това означава, че сумата, която се откъсва от сърцето на Дянков за болниците, няма как да покрива разходите им за лечението, защото сърдечната операция у нас и в Дания гълта еднакви консумативи. 
Ако сметнем общия дял на парите за социални плащания и за здравеопазване, той в България е много по-нисък от средния в Евросъюза - у нас е 18,3%, в общността средно е 27,4%. Значи някъде другаде отиват парите на българския данъкоплатец...     
Леко се открехва завесата за пътя на парите от хазната у нас, ако се спрем на показателя процент от БВП, който държавата дава за икономически дейности. По този показател, който е 4,7% средно за ЕС, ние сме с малко по-голям дял - 5,5%. Има обаче доста страни, които дават от държавния бюджет много повече от нас за инвестиране в икономиката - Белгия, Чехия, Латвия, Унгария, Австрия, Полша, Румъния, Испания и др. В тези страни просто има работещи държавни предприятия. Особено изненадващ е показателят за Ирландия - там в момента държавният бюджет налива в икономиката 25% от БВП, а преди 10 години е давал само 4%. В крайна сметка всеки се бори с кризата по свой начин. Има обаче едно просто обяснение за това, че в България хазната заделя по този показател малко повече от средното за ЕС. Очевидно Данков не дава пари за бизнеса, като се знаят неиздължените сметки към фирмите. Просто в категорията "икономически дейности", както отбелязва Евростат, се включва и строителството на инфраструктура, на стадиони или

на пътища и магистрали например...

Съвсем тъжна става картината, когато пристъпим към сектори като образованието и науката, които според стратегията "Европа 2020" имат първостепенно значение за развитието на обществото, на икономиката и на кадрите. Образованието в страните от ЕС-27 получава от държавния бюджет средно 5,5% от БВП. У нас за него се заделят 3,8%. Това е най-ниският процент в целия ЕС! Последни сме на континента по дял на разходите за образование. Факт. България, чието образование допреди 20 години се даваше за пример на Европа, днес е 
изтипосана като последен двойкаджия.
По резултатите, показани от нашите ученици в международните изследвания за качество на знанията - също. И нека сега апологетите на пазарната икономика да продължават да тръбят, че държавното финансиране на образованието не е най-важното, че студентите трябва да плащат все повече за обучението си и че частният сектор в "образователните услуги" трябва да се разраства. Европа нито мисли, нито постъпва по техните предписания. Въпреки кризата средствата за образование от хазната в почти всички държави са увеличени като процент от брутния продукт. У нас - не.     
За науката пък направо не сме за приказване, защото Дянков и правителството на ГЕРБ я подложиха на истински геноцид. Тя никога не е получавала достатъчно от държавния бюджет, но все пак допреди 3 години и нещо публичните разходи за наука у нас бяха стигнали 0,29% от БВП. Сега са паднали на 0,18%. Което е не просто последно място в ЕС, то е под дъното. Средните разходи в ЕС-27 за наука са се вдигнали до 2% от БВП. Не говорим дори за страни като Швеция и Дания, където публичните разходи за изследвания са съответно 3,42 и 3,06% от БВП, но не можем да сме слепи, че дори Румъния ни изпревари двойно по този показател. 
Но, дявол да го вземе, при тия хвалби на Дянков за страхотната ни финансова стабилност няма ли поне едно нещо, по което България да излиза напред? Има. Над средното ниво сме по разходи за военните и за отбрана. И сме на първо място в Европа по дела на парите за... полицията! В общността средните разходи за отбрана са 1,6% от БВП, у нас са 1,8%. А с вътрешен ред и сигурност, сиреч с полицията, просто можем да се похвалим - ние даваме 2,7% от БВП, докато в Европа средният процент е 1,9. Близо до нас е само Великобритания с 2,6% от БВП за ред и сигурност, останалите държави са назад. Нямат си Цветанов. И това е картината за 2010 г., когато вътрешният ни министър не бе започнал още да получава нагло за СРС-та и за какво ли не несметни милиони бонус от хазната над определените му със Закона за бюджета суми. Както е тръгнало, догодина Евростат ще ни впише направо в Книгата на Гинес по грижи за полицията. Блестящото ниво на сигурността и реда в държавата ние сами си го знаем. 

Разходи от държавния бюджет в % от БВП по сектори

                               ЕС-27      България
                               средно

Социални              19,9         13,5
плащания

Здравеопазване     7,5          4,8

Образование          5,5         3,8

Икономически        4,7          5,1
дейности

Наука                     2,0          0,2

Полиция                1,9           2,7

Отбрана               1,6           1,8

 
Велиана Христова
 В-к "Дума"

Ако има ред в държавата, премиерът е незабележим


Интервю на Таня Джоева за рисковете от допитванията до народа, будителите и философията „дим да ме няма"

 
Проф. Тодоров, изправени сме пред непознато за България събитие - национален референдум в условията на демокрация. Вие познавате темата и световната практика. Какви са предимствата и какви - недостатъците на тази форма на самоуправление?
- И преди съм казвал публично,  че виждам повече  недостатъци, отколкото  предимства. Неслучайно в повечето страни този   инструмент  се  използва предпазливо, крие рискове.
- Какви са те?
- Първият очевиден риск е, че когато използвате често референдум, цената му пада и това се отразява директно върху участието. Получава се инфлация на самия инструмент и на неговата стойност. Ако искаме да ни върши работа, референдумът трябва да се използва при големи обществени въпроси.
Друг риск. Когато използваме референдуми по важни, но специализирани въпроси, които изискват висока степен на компетентност от страна на публиката, рискуваме той да измени своя смисъл. Питаме ли народа нещо специфично и сложно, става надвикване и обичайната, най-често предизборна гюрюлтия. Целта, която се опитваме да постигнем, изчезва от хоризонта.Референдумите поначало са груб инструмент, те не позволяват фина настройка, диференцирани становища. Там се играе за „да" или „не". Затова е важно как ще бъде формулиран въпросът.
- БСП направи огромни усилия, за да събере необходимия по закон брой подписи за провеждане на референдум. Дали строежът на АЕЦ „Белене" е подходящата тема? Опира точно до експертни знания.
-  Въпросът „Искаме ли в България  да  се  развива  ядрена енергетика?" е добър за референдум. Той позволява отговор с „да" или „не". Ако обаче го обвържете с далеч по-специализирано питане: „Искате ли да имате ядрена енергетика чрез строителството на точно тази ядрена централа?", това подвежда избирателя. „Да" на първата част от въпроса не означава непременно „да" и на втората. Можете да искате развитието на ядрената енергетика, но да не искате точно АЕЦ „Белене".
- Ако директно питаме: Искате ли да се строи АЕЦ „Белене"?
- Първо трябва да се провери дали този въпрос може да се поставя на референдум. В закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се казва, че „национални референдуми се провеждат само по въпроси, които са от компетентността на Народното събрание". Пита се дали строежът на атомна централа, която представлява индустриален проект, е от компетентността на НС.
Сегашното правителство направи   една хитрост когато      се отказа      от всички    досегашни договорености с Русия за „Белене", то, за да се застрахова, пусна гласуването през парламента. Не съм сигурен, че това бе правилен ход. Ако някой в България реши да построи фабрика за ризи или за доматени консерви, ще ходи ли да пита Народното събрание? АЕЦ „Белене" е скъпо, важно, но все пак предприятие.
- И е по-скоро от компетентността на изпълнителната
власт?
- Да, и оттук насетне е ясно, че така поставен въпрос ще отвори огромен терен за популизъм, за безкрайна предизборна кампания,  където  технологичните  и икономическите аргументи няма да могат да бъдат изложени и разбрани от публиката. Отново ще се разделим на „Левски" и ЦСКА, на два отбора и това ще бъде цялата работа. Не виждам голяма обществена полза.
-  Сполучлива ли е идеята  референдумът и парламентарните избори да се проведат заедно?
-  Най-много бих се радвал, ако няма референдум.
- Но няма как да се избегне.
- Няма и е по-добре изборите и допитването да се разделят. Иначе съвсем  ще се  затлачи работата. Енергетиката е само част от платформите на големите партии. Не ми се иска да се обсебва предизборната дискусия от историята с АЕЦ „Белене". Съвпаднат ли във времето, ще изчезнат други важни за обществото въпроси. Най-голямата ми грижа е, че ще бъде издухана темата за образованието. Тръгнат ли високоговорителите за „Белене", забравете за образование, здравеопазване, инфраструктура, забравете за всичко друго.
-  Илюзия ли е, че народът най-добре знае какво е най-добре за него?
-  Да. Какво е добре за един народ става ясно - поне в демократични условия - в рамките на дълги, напоителни и понякога скучни дискусии. Типични и удобни за референдум въпроси са например въпросите за смъртното наказание, в миналото - за избирателното право на жените. За да стигнат до решаването им, народите извървяват дълъг път. Удобен въпрос е дали да се позволи евтаназията. Обаче не можете от днес за утре да кажете на хората: „Хайде дайте да ви видим вие за евтаназията ли сте, или сте против нея."Какво е добре за народа не е даденост. То е въпрос на дълго публично говорене и обсъждане, оглеждане от най-различни страни и в последна сметка - аз съм убеден в това - управляващите трябва да си поемат тежестта на решенията.
- Стигаме до въпроса за отговорността на елита. Вие сте автор на оригиналната идея,че будител е човек, който носи отговорност. Прави ли го съвременният ни политически елит, проф. Тодоров?
-  Имаше случаи в новата история на България, когато политическият елит беше на висотата на задачите пред страната. Спомняте си войната в Косово, когато трябваше бързо да се вземат решения. В други случаи елитът не успява. По-важно е друго - като общество и граждани да настояваме за отговорност, да гледаме кого качваме на власт. Ако младите, които протестираха на Орлов мост, бяха внимавали добре кого избират, нямаше да им се налага да спират движението. Ако гласувате за хора, които от самото начало е видно, че мъкнат със себе си лобистки интереси, какво да очаквате? Лобистки закони.
-  От самото начало лобистките интереси едва ли се разпознават лесно.
-  Разпознават се, ако човек е политически просветен. Най-лоша за мен е позицията - тя за съжаление е позиция на много млади хора: не ходя да гласувам и се гордея с това. Напротив, иди  да  гласуваш.   Преценено, премислено, със знание, с предвидливост, за да не ти се налага утре да използваш не-политически средства.Ние българите имаме ниски претенции към управлението. Това е грешка. Склонни сме да вярваме, че всички са маскари и са еднакви и култивираме психологията, че няма какво да искаме от тях. Как да няма?! Нали те са нашите представители.
- Смята се, че олигархични кръгове или кръгове с пари имат   решаващата   дума    в управлението. Заблуждаваме ли се?
-  Не. Хората с пари имат и по-голямо обществено влияние, отколкото обикновеният човек. Но това не значи, че влиянието на обикновения човек е равно на нула. В никакъв случай. То става равно на нула в момента, когато обикновеният човек се отпусне и си каже: това не ме интересува, да става каквото ще, да се оправят, дим да ме няма и т.н. С това той на тепсия е дал своята сила на избирател в ръцете на олигархията.
-  Но нали не отричате протестите? Най-малкото стряскат властта.
-  Непосредствена полза виждам в това, че тези протести в отделни случаи спират безобразия.
-   Напоследък станаха модерни митинги, окупации. Властта  бързо се огъва. Защо? Чува гласа на народа
или флиртува предизборно?
- Ситуацията понякога ми изглежда смешна, защото всички искат да се срещат с министър-председателя.   Само   по   себе си това е атестация за недобро управление. Премиерът, дори и той да се казва Бойко Борисов, не е слънце да огрее навсякъде и не може да се иска всичко от него. Това означава, че в държавата  няма  институционален ред. Всички тичат при министър-председателя и той като един кадия седи и казва: ти си прав, ще видим какво ще направим за тебе, ти си крив и прочее. Ако има добър институционален ред, министър-председателят трябва да е незабележим.
-  Казахте, че образованието ви е голяма грижа. Какво ви тревожи най-вече? Липсата на пари, на реформа?
-  Най-големите ми тревоги са свързани със средното образование. То засяга всички семейства, пряко или косвено. Българското образование е загубило посоката си. То не знае какви са неговите крайни цели. Ако не знаем каква е крайната цел на образованието, няма да знаем как да оценим труда на учителството, а това
е масова и важна професия. Ние говорим на парче - дали този текст е за четвърти клас, или за шести и прочее неща.
Училището е дезорганизирано като институция. То морално се е предало. Учителската професия има лош обществен престиж, защото ние като общество имаме ниски изисквания. По време на учителската стачка преди няколко години стана ясно, че българските родители искат училището да бъде паркинг за техните деца, докато те си изкарват прехраната. Натискът бе да спре стачката, защото нямало кой да им гледа децата.
-  Пада ли от година на година нивото на грамотност на вашите кандидат-студенти?
- Оплакванията са ми чужди. Виждам две прости неща. Едното е по-лоша езикова, говорна и писмена култура. Другото, което повече ме тревожи, е, че гражданската култура е ниска. В НБУ имаме общообразователни курсове. Оценявам, че студентите идват в курсове по гражданско образование.   Но  повечето от тях в началото не могат да кажат дори как възникват законите. Понякога ми идва да им кажа: хващайте палтата и да ви водя пред Народното събрание. В   университета   гражданската грамотност се придобива, но я няма като резултат от работата на училището.

Проф. д-р Христо П. Тодоров е роден през 1958 г. в София.
Завършил е философия в СУ ,,Св. Клилхент Охридски", Работил е като гимназиален учител, по-късно като преподавател по история на философията в СУ. От 2003 г. е професор в НБУ. От 2005 до 2012 г. е ръководител на департамент „Философия и социология". От март 2012 г. е заместник-ректор. Специализирал е в Тюбинген, Бохуми Верлцн в Германия. Автор на повече от 90 научни публикации на български, немски, английски, френски и испански език.

Над 20 000 пазаруват в магазините - втора ръка

Повече от 20 хил. души подкрепиха подписката, за отпадане на наредба 27 от 2005 г., регламентираща забраната за внос на обувки секънд хенд, инициирана от Националния съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба.От организацията смятат да сезират Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите към Европарламента, защото подобна забрана нямало в останалите 26 членки на ЕС.
Председателят на съюза Севдалин Спасов се аргументира, че всеки, който ходи да играе боулинг, обува обувки, които са носени многократно, същото важи и за кънки и за ски обувките. И за да няма двойствен аршин т. е. за едни бизнеси това да е позволено, а за други да е забранено несправедливостта трябва да се откорегира-забраната да падне.
Мотивите на МЗ, за налагането на забраната,  са, че така се разпространяват не само гъбични заболявания по краката, но се причиняват и различни деформации, заради индивидуалната форма на стъпалото, стойката и начина на ходене. От институцията все пак бе дадена заявка, че ще се обсъди евентуалната отмяна на забраната за продажба на обувки вто­ра употреба. 
Социологическите данни от проучванията сочат, че над 48% от българите пазаруват дрехи именно от тези магазини. Всеки месец в страна­та се внасят близо 10 000 т. дрехи (800 тира) , битови изделия, чанти и обувки втора ръка. Магазините за такива стоки са над 4000, а заетите в бранша са над 20 000 души.

Учениците ще имат 4 големи ваканции през следващата учебна кампания



Първата почивка е от 1 до 4 ноември. Следващата голяма пауза в учебния процес е коледната ваканция от 22 декември до 6 януари. Третата ваканция е - 23/ 25 февруари и последната от
29 март до 7 април.

Какви иновации бе, ние толкова можем...



Формално, за пред Брюксел, ГЕРБ насърчава иновативната дейност, реално харчи в пъти повече средства за СРС-та


2013 очертахме вчера в публикацията "Месец за правене на бюджет". Тъй като науката и иновациите са записани като приоритет номер 1 в стратегията на ЕС за развитие до 2020 г., днес минаваме към темата за финансирането на иновациите в България.
Пари за нищо (Money For Nothing) все още е култов хит на британската рок група Дайър Стрейтс (Dire Straits), създаден преди повече от четвърт век. Пари за нищо са и средствата, заделяни в продължение на три години от правителството на ГЕРБ за иновации. От 2009 г. до края на 2011 г. сумата е ни повече, ни по-малко 7 288 818 лв. - съгласно справка, предоставена на ДУМА от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) обаче парите, заделени за иновации за същия период, са 9 млн. лв. Къде се губи разликата в размер на 1 711 182 лв. със сигурност могат да проследят единствено ревизорите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), а може би и те трудно ще се справят.
Факт е, че министърът на икономиката Делян Добрев, подобно на колегата си министъра на спорта Свилен Нейков, няма представа в какъв обем и за какво конкретно се харчат парите на данъкоплатците. За онези, които се чудят много или малко са 7 млн. лв., платени за три години за насърчаване на иновациите, ще припомним, че сумата, дадена от бюджета само за 2008 г. по същата програма, възлиза на 9,3 млн. лв. Всъщност, поемайки управлението на страната, правителството на европейското развитие съсредоточи енергията и финансовия ресурс на държавата в асфалт и бетон, в строителство на грандиозна пътна и спортна инфраструктура. А аргументира (твърде наивно) избора на първия си приоритет с привличането на инвеститори и връщането на емигрантите, а втория - с някакъв имагинерен престиж и загриженост за елитния спорт. Не знам дали би се намерил на този свят смелчага (или дори безумец), който да твърди, че елитният спорт, магистралите или пък "устойчивото невежество",  придобиващо у нас все по-застрашителни размери, могат да генерират устойчив растеж на икономиката като предпоставка за повишаване качеството на живот едновременно на много хора. Особено в днешния постиндустриален ХХI век. Със сигурност обаче има многобройни примери за държави, заложили на инвестиции в образование, наука и технологии и поради това направили качествен скок в развитието си.
България като член на ЕС вече трябваше да е преосмислила приоритетите си, ако иска да разчита на европейски пари в бъдеще. За ужас на днешните управляващи развитите държави все по-настойчиво налагат идеята за преразглеждане обема на финансовия ресурс на така любимите за нас структурни, регионални и земеделски фондове, за които вече се смята, че подпомагат тип икономика от отминалия ХХ век. След признатия неуспех на Лисабонската стратегия, която трябваше да направи ЕС конкурентен и динамичен, сега вниманието е съсредоточено към "Европа 2020" като основа за стартиралото обсъждане на финансовата рамка за периода 2014-2020 г. Проектът, залагащ на интелигентната специализация, е структуриран около три стълба - "умна" икономика, базирана на знанието и иновациите, конкурентоспособна и устойчива, заради ресурсното "позеленяване" и не на последно място - социална, даваща възможност за включване на всеки гражданин и регион.
В състезанието за доминация в геополитически и икономически аспект Европа фокусира инвестиции в научноизследователска дейност и в иновации, аргументирани в програма, известна като "Хоризонт 2020". За целта са предвидени 80,2 млрд. евро, които ще бъдат насочени към Европейския съвет за научни изследвания (24.6 млрд. евро), към промишлеността, за осигуряване на водещи позиции в иновативни технологии (17.9 млрд. евро) и към шест приоритетни области (31.7 млрд.евро): а) здравеопазване, демографски промени и качество на живот; б) продоволствена сигурност и селско стопанство, морски изследвания и биоикономика; в) чиста енергия; г) екотранспорт; д) климат; е) иновативни общества. Финансирането е на проектен принцип и ще се предоставя на динамично структуриращи се общности за знания и иновации, което означава, че предстои жестока конкуренция за таланти и истински "лов" на интелект вътре в общността.
Вече има три функциониращи "общности на познанието" в рамките на ЕС - за устойчива енергетика, климатични промени и информационно общество. Участниците в подобни структури по правило са научни и образователни институции, разработващи технологии, частни компании и бизнес формации, подкрепящи иновациите и предприемачеството. Целта на подобни партньорства е да гарантират превръщането на познанията в търговски продукт и да "докарат" идеите до пазара на стоки и услуги.
България няма присъствие
в съществуващите три формирования, а на хоризонта се задава структурирането на нови - за суровини, селскостопанска производителност и устойчивост, рационално използване на водата и интелигентни градове. Във функциониращите от десет години 36 европейски технологични платформи (само тази в строителството обединява 230 организации от 23 европейски страни, в т.ч. 10 научни центъра и университета, МСП и големи компании) също липсва българско участие. Това едва ли е изненадващо за нас, защото иновациите не са припознати като част от дневния ред за развитие на страната, особено през последните три години. Освен в "балоните", които пуска напосоки президентът Плевнелиев, че ще сме "световен играч" в иновациите. В момента по иновации България е сред последните 4 страни в ЕС, отчете Евростат през февруари. А от фирмите ни едва една трета казват, че биха внедрили наука, ако имаха пари... Но нямат. Науката, която произвежда иновациите, също няма пари, понеже Дянков докара финансирането й до под 0,2% от БВП на фона на средните 2% в Евросъюза в момента.   
Стартирайки плановете си за мегастроежи с мащабно изливане на асфалт и бетон, още през 2009 г. ГЕРБ спират програмата за насърчаване на иновациите
В последващите 2010 г. и 2011 г. Националният иновационен фонд в МИЕТ, който до 2009 г. разполагаше с 20 млн. лв., изплаща скромни суми по проекти, спечелили финансиране на обявените по време на правителството на тройната коалиция I, IV и V конкурсна сесия. Средствата отиват за етапи от разработки на информационни и комуникационни технологии, за иновативни решения в областта на машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, химията, електротехниката, енергетиката, биотехнологиите и др. (виж фигурата). Това обаче не решава проблема с липсата на каквато и да било политика на правителството по отношение на иновативната дейност.
На едно от последните си заседания - на 22 август т.г., Министерският съвет изненадващо реши да предостави пет милиона лева на икономическото министерство за насърчаване на иновациите, потвърждавайки в аргументацията си фактическото спиране на програмата от началото на управлението. Пет милиона лева за обикновения българин, трайно "абониран" за последното място в ЕС по доходи, са огромна сума, но така ли изглежда тя от върха на държавния Олимп? Пет милиона са годишната сума за издръжка на столичния общински инспекторат и едва половината от парите, платени от софийската община за снегопочистване само през декември - януари 2011/2012 г. Пет милиона лева ще струва поддръжката на новооткритите участъци на АМ "Тракия" между Ямбол и Карнобат за две години. Пет милиона правителството похарчи, за да рекламира туризма ни през 2012 г. Пет милиона са държавните помощи за собствениците на овце и кози-майки по схемата de minimis. Пет милиона достигнаха санкциите, наложени на автобусните превозвачи до средата на тази година.
Пет милиона за иновации са смешни -  елементарно отбиване на номера и демонстриране на фалшива съпричастност към нещо, различно от магистралното строителство и новирането на спортни бази, което управляващите нито искат, нито се стараят да разберат, още по-малко да направят усилие за анализ на значимостта му за бъдещето и за просперитета на страната. Дори медийният шум, вдигнат около идеята за изграждане на хай-тех парк в София, лансирана от президента Плевнелиев, и изникналите набързо безброй въздушни кули около проекта, който засега се разпознава май единствено като строителен, не могат да скрият очевадната истина. А тя е, че приоритетите на правителството обитават различна вселена от тази на иновациите. България вече е на последно място в ЕС по наличие на иновации и иновационен индекс. Доказателство за абсурда е сравнението с публичните средства, харчени от бюджета за специални разузнавателни средства и за поддържане на примитивно производство на тютюн, който освен че вече не е обект на селскостопанската политика на ЕС, е и вреден за здравето и провокира зависимости. Сумите, заделяни само за тези две "мероприятия", са в пъти повече от изплатените за насърчаване на иновациите (виж таблица). Нито създаването на нова дирекция в МИЕТ за "Инвестиции, иновации и предприемачество", нито  публикуването тази пролет на очаквания от 2010 г. проект на Закон за иновациите, който трябва да създаде стимули за иновативния процес, се оказаха на нивото на очакванията на заинтересованите организации.
Заявената амбиция чрез закона да се осигури съгласуване на политиките и да се активизират връзките в триъгълника на знанието, изобщо не се реализира в съдържащия само 15 члена проект. Конкретните механизми за реално стимулиране на иновативната дейност на компаниите като данъчни, митнически, регулаторни, финансови и социални облекчения, екипът, работил по текстове е оставил за регламентиране от други "специални" закони. В момента проектът бил готов за внасяне в Министерския съвет. Дали до края на мандата на това правителство България ще има Закон за насърчаване на иновациите, няма кой да каже със сигурност. Но и да стане факт, само след година ще се наложат поправки, защото приемането на нова иновационна стратегия на страната е планирано чак за 2014 г.
На този фон за пред Брюксел в актуализираната "Национална програма за реформи - 2012" управляващите са посочили, че "Иновационната политика е една от ключовите области за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и за ускоряване на потенциала за растеж". Това е като правилно написано домашно, отвъд което остават реалните действия на правителството. То издава не само липсата на систематичност, последователност и устойчивост на мерките, насърчаващи иновациите, но и отсъствие на елементарна политическа визия за преориентиране на икономиката ни от ресурсна и примитивна към икономика на знанието. "Инфраструктура, съоръжения, най-ниски данъци, толкова можем, не трябва да се разпиляваме" - отсече премиерът на 9 април тази пролет.
Какви иновации, бе, каква икономика на знанието!


Светла Василева
В-к "Дума"