Д-р Илко Семерджиев,
министър на здравеопазването при Иван Костов, създател на НЗОК и здравното
осигуряване в България
От новата 2013 г. данъците и осигуровките вече се плащат по
една сметка, без кодове за вид плащане, без изрично уточняване на вида на плащането,
основание за плащане и т.н. Плащанията ще се разпределят автоматично в
зависимост от датата на плащане на задълженията, отразени в индивидуалната
данъчно-осигурителна сметка на всеки клиент - физическо или юридическо лице.
Някой може да си помисли, че това е механизъм за намаляване на бюрокрацията,
улеснение за фирми и самоосигуряващи се лица, но е така само на пръв поглед.
Много стъпки във времето бяха направени, за да се унищожи здравното осигуряване
в България, но днес сме свидетели на последната, и то вече ще фигурира в
публичното пространство само номинално, без да изпълнява функциите си, такива,
каквито те са по дефиниция. А каква е тази дефиниция?
На първо място, здравното осигуряване е взаимоспомагателно,
между съзнателно живеещи граждани, които са наясно, че не винаги ще бъдат
здрави, и желаят да си помогнат за времената, когато ще им се наложи да плащат
скъпо за здраве. Желаят също така да помогнат на възрастните си родители, както
и на децата си, защото те нямат доходи - това е цивилизованото общество, то не
оставя ближния да се гърчи болен на улицата, защото животът е по-ценен от всяка
ценност и се нуждае от защита и милосърдие. Това е и втората
здравноосигурителна характеристика - солидарността между хората, но тя не може
да бъде 100%, защото тогава се превръща в злоупотреба. Тази солидарност
обикновено има някакъв мащаб и в България той е определен на 8%, колкото е
задължителната здравна вноска. Третата характеристика е отговорността - не може
да отказваш да плащаш тези 8%, а да искаш да ползваш услугите. Авантаджийството
не се приема, а доколкото има социално слаби или бедни - грижа за тях поемат
социалните мрежи или държавата по регламент. Четвъртата характеристика,
огледална на отговорността, е свободата - свободата сам да определиш мащаба на
солидарността, която си готов да плащаш, сам да избереш здравноосигурителния
фонд, на който да платиш, и сам да избереш лекаря или лечебното заведение, на
които ще повериш здравето си. Петата и ще спра дотук, защото са много, но тези
пет са най-важните, е самоуправлението на здравноосигурителната институция,
защото тя трябва да е подчинена на решенията на осигурените, а не на политиците
- на тях им стигат контролът и регулациите.
Какво направиха от 2001 г. насам управляващите:
1. Одържавиха НЗОК и я подчиниха политически - сега
управлението на здравното осигуряване е партийно-политическо и гледа към
началниците във властта, които го назначават, а не към осигурените - тези,
които дават парите и са истинския работодател;
2. Унищожиха със закон доброволното здравно осигуряване,
което във времето щеше да се превърне в конкуренция на НЗОК и да осигури
свободата на избора на здравноосигурителен фонд;
3. През последните 3 години експроприираха над 2 млрд.лв. от
резерва на касата, с което нарушиха принципа парите за здраве да отиват само за
здраве и така демотивираха хората и фирмите да бъдат коректни платци, щом като
парите им не се използват по предназначение;
4. Лимитираха свободния избор на пациента поради липса на
пари;
5. Въведоха фиксирано бюджетиране към лечебните заведения, с
което унищожиха конкуренцията между тях в битката за доверието на пациента и
така започнаха измамите с химикалката;
6. Прехвърлиха от МЗ на НЗОК множество услуги, които
държавата дължи на неосигурените, и ОТ ДВА ДНИ:
7. Вноските на осигурените ще започнат да се преразпределят
за покриване на други данъчни плащания.
На това не се казва отказ от здравно осигуряване, това вече
е отказ от организирано здравеопазване, последиците от което ще бъдат такива,
каквито са последиците и за държавата ни, когато гражданите й се отказват от
гражданско поведение, което единствено може да гарантира демокрацията.
Всъщност всичко, описано дотук, представлява отказ от здрав
разум.
В."Дума"
В."Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар