Според нови проучвания между 10 и 15% от населението страда
от депресия поне веднъж през живота си. В САЩ вече говорят не само за
абсентизъм, т.е. отсъствие от работа поради депресия или други поводи, но и за
"презентизъм", т.е. формално присъствие на работното място поради
недиагностицирани, нелекувани депресивни симптоми. Влошената концентрация,
понижената работоспособност, затрудненията в обработването на информация,
пониженото самочувствие и мъката при вземане на решения, са понякога първите
симптоми на тежка депресия, която "караме на крак", защото няма как
да отсъстваме от работа. Само че в САЩ са изчислили, че загубите от такъв тип
подпрагово страдание и работа се равняват на близо 40 млрд. долара годишно.
Според сметките на Световната здравна организация пък към 2030 г. униполярното
депресивно разстройство, или по-известно на хората като "депресия" ще
бъде водещата причина за разходи за здравеопазването.
Рискът от самоубийства нараства до 20 пъти сред пациентите с
депресия. Превенцията е изключително трудна, но поне диагностиката трябва да се
подобри. Една от сериозните пречки пред подобен подход е наличието на стигма.
Хората се срамуват от психичните разстройства, а лекарски специалности извън
психиатрията се отнасят с пренебрежение, страх и негативизъм към депресията. В
резултат на това личните лекари не разпознават симптомите, а дори и когато
някой пациент се оплаче от подобни признаци, гледат да минимализират значението
им. "Това ти е от стреса. Почини си, ще ти мине." Проблемът е, че
само почивка в повечето случаи не върши работа.
Как да се ориентираме дали сме депресивни, тъжни или само в
лошо настроение.
Тъга
Това е състояние, в което се чувстваме неудовлетворени,
разочаровани, уморени и потиснати. Често социални фактори могат да ни натъжат.
Безпаричието, липсата на съпричастност, както и редица други психологически
моменти определят нашата реакция, която може да има елементи от класическата
депресия, но често е по-краткотрайна. Много характерен белег на тъгата е, че
когато някои от социалните, психологически проблеми се решат, тъгата изчезва.
Някои психолози смятат, че тъгата е здравословен процес, при който се адаптираме
към дадено преживяно разочарование, загуба, траур или промяна. Проблемът е, че
всеки един от изброените социопсихологически моменти може да доведе до
отключване на клинична депресия.
Депресия
Като повечето психиатрични разстройства, депресията протича
с трусове в няколко сфери: нарушения на емоциите, мислите, поведението; както и
физиологични нарушения.
Проблеми с емоциите
Лошо настроение, загуба на интерес към дейности, които са
били приятни; понякога е налице липса на каквито и да било чувства. То се изживява
най-често спрямо собствените деца. Хората се оплакват, че не могат да изпитват
радост или емоции от контакта с най-близките си. Проблеми с мислите Често имаме
прилив на негативни мисли за самите нас, понижено самочувствие, песимизъм,
мисли за края на света, за липса на бъдеще. Твърде характерно е усещането за
вина. Много често всички тези мисли са автоматични. Понякога са направо
абсурдни, нямат никаква връзка с действителността и в психиатрията се наричат
налудни. Проблеми с вегетативната нервна система Сърцебиене, изпотяване,
треперене, безсъние, повишен апетит, загуба на тегло или напълняване; усилване
на хронична болка; изтръпвания, болки в мускулите по цялото тяло; панически
атаки и др.
Проблеми с поведението
В тежката депресия хората стават вяли. Нямат сили, желание и
мотивация не само да ходят на работа, но и изобщо да излизат. Това може да
доведе до отказване от хранене и опасност за живота. Друг път болните могат да
се окажат тревожни, да нервничат, да не могат да си намерят място. И двете крайности
са признаци на тежка депресия и налагат спешно лечение. Най-крайната форма е
агресията към самия себе си, опитите за самоубийство или т.нар. разширено
меланхол-но самоубийство, при което пациентът, лекуван или не, първо се опитва
да "отърве от мъките на реалността" най-близките си или "да
отмъсти" на най-върлите си врагове и после да сложи край на собствения си
живот.
Лечение
Тези сериозни, фатални усложнения налагат сериозно отношение
и лечение на депресията. То е чрез лекарства и психотерапия.
Медикаментите са антидепресанти - възстановяващи баланса на
серотонина, норадреналина и допамина в мозъка; стабилизатори на настроението,
сред които някои лекарства против епилептични припадъци; антипсихотици -
лекарства, които премахват налудните идеи и гонят тревожността.
В крайните ситуации, при тотален отказ от храна или
психотична депресия особено в късна възраст, когато страдащите от депресия са
завладени от налудни идеи, най-ефективното лечение си остава електроконвулсивна
терапия. Тя се назначава от психиатър и се извършва от психиатър, с участието
на анестезиолог под обща упойка.
Психотерапевтичният подход използва повече от 500 вида
различни методики, чиято продължителност зависи от тежестта на депресията и
преценката на психотерапевта.
Класификация
Депресиите могат да бъдат част от синдром при тежки
хронични, телесни заболявания; могат да предизвикат сами по себе си телесни
симптоми; а могат да бъдат и самостоятелни,психиатрични заболявания като:
✓
Униполярна депресия - периодични пристъпи, епизоди, които се повтарят в живота
на човек и невинаги се отключват от конкретен стрес.
✓
Сезонна депресия - през зимата, дължаща се на краткия ден.
✓
Постпартална депресия -тежка подтиснатост при родилки след раждане.
✓
Биполярна депресия - тип биполярно разстройство, при което се редува мания с
депресия. При нея антидепресантите нямат толкова голямо значение, колкото
стабилизаторите на настроението и антипсихотиците.
Разликата и диагнозата се поставя от психиатри.
Д-р Веселин Тенев
В. "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар