Или за част от щетите,
нанесени на здравната система от ГЕРБ
Възможно ли е в няколко хиляди знака да бъдат припомнени
щетите, нанесени само за 3 години и половина на българското здравеопазване? Да
опитаме!
В първите дни на мандата си премиерът Бойко Борисов лично се
ангажира с трансплантациите в България. С аргумента, че му се къса сърцето,
като гледа по телевизията близки на нуждаещите се да молят за средства за
животоспасяващите операции, и обеща да плати всяко присаждане на орган, да
обяви конкурс за банка, която да дава изгоден кредит за това. Резултатът е
смяна на четирима директори на Изпълнителната агенция по трансплантации и след
2010 г., когато България имаше най-много присаждания на органи в историята на
трансплантологията, през 2011 г. отиде на дъното на Европа с най-малко донори и
най-малко хора с присадени органи.
Първата среща със здравни журналисти МЗ, в лицето на
министър Божидар Нанев и заместника му Митрев, организира в русенския хотел
"Космополитън", по-късно свързван и с последния здравен министър от
това правителство на ГЕРБ - Десислава Атанасова. Малко по-късно грижата за
милиардите, събирани 10 години от здравноосигурените, бе поверена на
новоназначената за зам.-директор (и за рекламно лице) на НЗОК сътрудничка на
д-р Лъчезар Иванов - д-р Албена Златарева. Пак в последните месеци на 2009 г.
управниците от ГЕРБ откриха, че парите, т.нар. голям резерв на касата в БНБ, са
виртуални, защото такива са и трансферите от републиканския бюджет.
Оперативният резерв бе намален от 10 на 5%. Увеличен бе акцизът за цигари в
името на "по-здрава нация", но до ден-днешен няма и лев в
здравеопазването, дошъл от въпросния акциз.С 2,642 млрд. лв. за здравеопазване
и с делегирани бюджети на болниците започна 2010-а - годината, белязана със
сериозна криза в здравеопазването. Както и с началото на откровен кръстоносен
поход срещу малките общински болници в отдалечени райони. НЗОК забави прекалено
плащанията на болниците, а междувременно се оказа, че парите на лечебните
заведения за декември 2009 г. са орязани съобразно делегираните бюджети за 2010
г. Така НЗОК опроверга обещанието на здравния министър, че всяка дейност ще
бъде заплащана! МЗ обяви, че 14% по-малко от 2009 г. ще са договорите на НЗОК
за болнична помощ по клинични пътеки, а 21 малки болници не отговарят на новите
критерии и няма да имат договори с касата. Тази стъпка затвори лечебните
заведения в Трън, Годеч, Кула и Царево, оставяйки десетки хиляди без достъп до
адекватна медицинска помощ
Въведеното изискване
за 24-часово дежурство на лекари бе на път да остави без договори с НЗОК
болниците в Мадан, Златоград, Рудозем и Девин, а смолянската - с 50% от
клиничните пътеки. Проблемът не беше само с родопски адрес - през февруари
близо 130 хил. българи се регистрираха в подписка срещу закриването на общински
болници! Сред застрашените бяха лечебните заведения в Пирдоп, Нови пазар,
Годеч, Карнобат, Дулово. Гражданите се стягаха за протести... А районните каси
получиха указания да не сключват договори с болници, които не представят
трудови договори с поне по 3 лекари по клиничната пътека, от които поне двама
със специалност. А обещанието си за отпускане на допълнителни 400 млн. лв. към
НЗОК и премахване на делегираните бюджети премиерът Борисов очевидно забрави
веднага, след като го даде. През октомври 160 общински и частни болници
заведоха съдебни искове срещу НЗОК за неизплатени средства. Междувременно се
оказа, че НЗОК е намалила броя на направленията за извънболнична помощ с 10 до
15%.С март дойде и скалъпеното обвинение за неизгодна сделка за доставка на
тамифлу срещу първия здравен министър в правителството на ГЕРБ - д-р Божидар
Нанев. Е, след 2 години и половина се оказа, че послушната прокуратура е
изпълнила нареждането на премиера, а Нанев е невинен. Това струва живота на
дългогодишна служителка на МЗ и десетки хиляди лева на данъкоплатците.Новата
здравна министърка проф. Анна-Мария Борисова трябваше да установи откъде са
"течовете" в системата и да проведе преструктурирането на болничната
мрежа. В края на септември тя бе принудена да подаде оставка - вероятната
причина бе обявената информация, че пациентите трябва да доплащат в брой или
чрез фонд в болница, при условие, че вече са здравноосигурени. Нелепата
концепция за развитието на здравеопазването в България отиде в забвение, а
предвижданото 20% доплащане в болничната помощ от Нова година не се осъществи.
Борисова бе употребена да прокара исканата от ГЕРБ промяна в законодателството
за преструктуриране на диспансерите. Оповести, че няма да закрива болници, а
само болнични легла, с което ликвидира още малки болници. Пак тя прокара
исканото от управляващите сливане на Регионалните инспекции по опазване и
контрол на общественото здраве (бившите ХЕИ-та) с Районните центрове по
здравеопазване от 2011 г. в Районни здравни инспекции (РЗИ), която стъпка
остави стотици безработни. Междувременно, в отпускарския август, шефката на
НЗОК д-р Нели Нешева заяви, че няма да плаща над делегираните бюджети, а това
принуди болниците да спрат плановия прием. Което предизвика граждански
протести. От думите на Нешева стана ясно, че болниците трябва да разпределят
"така бюджета и да приемат по този начин пациентите, че 100% пациенти да
се вместят в 80% бюджет"!Третият за годината здравен министър бе д-р
Стефан Константинов. Той не успя да защити колегите си от сатанизирането им от
страна на вицепремиера Цветан Цветанов. С "бебето от фризера" започна
кръстоносен поход и срещу лекарското съсловие.Впоследствие омаскарените лекари
се оказаха невинни - експертизи показаха, че преждевременно роденият плод е бил
мъртъв. Въпросът е кой ще плати за унижението на лекарите. През 2010 г.
контролът над храните бе даден с лека ръка на земеделското министерство. С лека
ръка бе разбита и мрежата от тубдиспансери, която бе гордостта на следвоенна
България.
Венецът от безобразия през 2010-а бе конфискацията на близо
2,2 млрд. лв. здравни вноски. Акцията бе подчинена на мотото "Крава бозае
от теле", като парламентът прие Закона за държавния бюджет на Република
България с предложението "наличните в края на 2010 г. средства по банкови,
бюджетни и депозитни сметки на НЗОК се превеждат служебно по сметка на
централния бюджет"!2011-а започна с лансирането за пореден път на идеята
за замяна на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи, а джипитата да
приемат спешните случаи. Над 2 години събираната база данни на
общопрактикуващите лекари, която трябваше да определи рисковите групи болни,
отиде в небитието, и сега пак никой не знае как да разпределя парите за здраве
така, че да ги насочи към профилактика. Шамар бяха новите изисквания на НЗОК за
работа с общинските болници в малките населени места - по 4 лаборатории (всяка
със специфична дейност). Въведоха се и високи изисквания за нива на
компетентност. Това поряза болниците в Девин и Оряхово, а десетки други и
досега са на командно дишане. Нови 100 млн. лв. от здравните вноски на
българските граждани отидоха по перо "Крава бозае от теле", а
финансовият гений Симеон Дянков така и не позволи да бъде обяснено как са
похарчени тези пари.Годината бе знаменателна и с преструктурирането на
онкодипансерите, както и с прехвърлянето на лекарствата за рак към НЗОК, а
болниците трябваше сами да провеждат търгове за тези медикаменти. Само година по-късно
стана ясно, че гениалната идея е струвала на държавата в криза допълнителни над
8,7 млн. лв. - загуби само за 8 онколекарства!Междувременно НЗОК започна да
забавя процедурите по отпускането на хормонални лекарства за болните с рак на
гърдата и на простатата, мнозина пациенти с онкологични заболявания се
принудиха да купуват лекарствата, които по закон им се полагат безплатно. Това
продължава и досега за различни скъпи лекарства. Ако болните получаваха
лекарствата си редовно, обществото би преглътнало някак тази загуба. Уви!
Болните продължават да се жалват от липса на лекарства. С по-малко белези от
скандала се отърваха зам.-министърката Гергана Павлова, министър Константинов и
шефката на касата Нели Нешева. Павлова напусна поста си заради скандала с
лекарствата в началото на февруари 2012 г., а в края на месеца и Нешева си
тръгна заради скандала с бонусите. По-късно напусна кабинета си на пл.
"Св. Неделя" 5 и министър Константинов. Той също като
предшественичката си бе употребен, и както преди дни призна, скандалът с цените
на лекарствата по негово време не е имал нищо общо със здравеопазването, а е
бил част от играта "за превземане на три вестника". Този
"скандал" бе широко отразяван от изданията и медиите на Нова
българска медийна група с остри нападки срещу собствениците на Вестникарска
група "България" Огнян Донев и Любомир Павлов, които поеха контрола
над нея в края на 2010-а и началото на 2011 г., разкри д-р Константинов.
След него с летящ старт дойде тежката партийна артилелия
Десислава Атанасова. Тя обеща да намали цените на лекарствата, а хората й
повярваха. Ала юристката така и не успя да обясни, че "намалението"
ще важи само за частта, плащана от касата, а обеднелият българин ще плаща
по-скъпо в аптеката за същите лекарства. Казано по-просто - касата пести още
повече за сметка на пациента. Касата отново започна да договаря цените на групи
лекарства, за които плаща, от 8 на 17 се разшири кръгът на държави, с които
страната ни се реферира, създаде се Национален съвет по цени и реимбурсиране, чието
седалище трябваше да е в Плевен... Но пациентът така и не почувства широко
рекламираното поевтиняване на лекарствата.
Междувременно набързо бе потулен скандалът с източения
половин милиард от русенската болница, докато шеф е бил заместникът на
Атанасова. А той шантажира обществото и контролните органи, че болницата няма
нищо против да върне парите, но пациентите, преминали през въпросната
процедура, трябва със задна дата да си я платят. Тлеещият скандал набързо бе
потулен, а пиарът отчита през седмица понижаване на цените на онколекарствата.
Докато министърката срича бодро намаляването на цената на препарата
оксалиплатин, самият оксалиплатин изчезва мистериозно от пазара и болните си го
купуват от чужбина или на спекулативни цени от български аптеки. Не може да се
отрече, че реакцията на журналистическа публикация идва бързо, макар с упрек
към "манипулации на опозиционния в. ДУМА" и МЗ успява да достави
липсващите медикаменти свовременно.През юни 2012 г. бе ликвидирано и
доброволното здравно осигуряване
След като четиримата здравни министри на ГЕРБ не се разбраха
в годините дали здравното осигуряване трябва да е дву- или тристълбово. Но
категорично оставиха монопола в ръцете на НЗОК, която одържавиха в противовес
на предизборните си обещания. Вече имаме прелицензирани като застрахователни
компании здравноосигурителни компании като резултат от поредната проява на
невежество на правителството и липсата на елементарни познания в областта на
европейското право. В тази ситуация прозвуча трагикомично предложението на
министър Атанасова хората, които искат да бъдат лекувани от даден лекар или да
изберат екип, "да се осигуряват допълнително в частен здравен
фонд"!Годината 2012-а остава паметна и с колективните оставки в кръвни
центрове и с... продължаващото мачкане и подигравка с труда на работещите в
спешната помощ. Увеличението на заплатите с 18% не привлече повече лекари в
спешната помощ, а откриването на филиали в софийските квартали бе повод за
рязане на нови ленти.Във фискалния резерв потънаха още 50 млн. лв. от здравни
вноски.Нови 100 млн. лв. не бяха трансферирани по перото "Крава бозае от
теле", но МЗ прехвърли на касата дейности на стойност 100 млн. лв.
Тази година започна с нов скандал заради още по-големи
рестрикции в болничната помощ: въвеждат се по-строги лимити, без да отпадат
фиксираните бюджети, в рамките на които болниците трябва да си правят сметката
колко болни и с какви диагнози могат да лекуват. Нещо повече: болниците имат
ограничение не само в парите, а и в броя болни, които могат да лекуват по всяка
клинична пътека. Прехвърлени бяха към НЗОК интензивните грижи с намалени
наполовина средства - ако досега дейността е струвала 500 лв., от т.г. касата
плаща на болниците 240-260 лв. за случай. БЛС не подписа НРД и това дойде като
дюшеш за управляващите - надзорът на касата взема сам решения, лекари и болници
ги изпълняват, а договорното начало отиде в забвение.
Прие се криминализирането на посегателствата над медицински
работници по време на изпълнение на служебните им задължения. Но ГЕРБ успя така
да противопостави медици на пациенти, че вече нищо не може да спре агресията на
последните. Иначе през всичките три и половина години се подхвърляше обещанието
за приемане на закон за правата и задълженията на пациентите.
Днес лекари протестират. Ала има ли срещу кого?
Забавно
Малка част от
"странните" и, слава Богу, неосъществени идеи на ГЕРБ.
С промени в Закона за
здравното осигуряване да бъдат спирани работодателите и хората с неплатени
осигуровки на границата, налагане на драстични глоби;
Да не се издават лични
карти на хора с неплатени здравни вноски;
Прехвърлянето на кола
или апартамент да става само ако човек е платил здравните си осигуровки;
Старите лекарства да
се връщат в аптеките само срещу касов бон;
ВМА да се слее с
МВР-болница;
Частните болници да
работят 3 години без договор с НЗОК;
Тел. 112 да приема и
сигнали с СМС;
Фиксирани цени на
лекарствата, които не са по лекарско предписание.
Аида Паникян
"В. Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар