Translate

сряда, 10 април 2013 г.

Ядем евтини вносни боклуци



Лошата храна е виновна за инсултите и инфарктите

Автор на идеята на стандарта „Стара планина" при колбасите всъщност е четириногият приятел на бившия Земеделски министър Мирослав Найденов. След като кучето му с погнуса отмина парче евтин кренвирш, на Найденов му хрумна, че този странен продукт не ставала ядене. Така през лятото на 2010 г. се родиха стандарти за месни храни, приготвени от натурални съставки.


Две години и половина по-късно българският потребител съвсем забрави за тях. Почти никой не си спомня вече, че освен за салама са изработени подобни правила за сиренето, кашкавала, хляба и лютеницата. Тези продукти са натурални, но скъпи, а това не е по джоба на средностатистическия купувач. В такъв случай въпросът е: „Какво ядем всъщност?"
По данни на Българската агенция за безопасност на храните през януари и февруари тази година са пуснати 1 930 224 кофички кисело мляко по БДС. Средно на месец в страната се произвеждат над 2 800 тона кисело мляко, от тях едва 3,9% са по БДС. Сиренето по стандарт е малко над 49 тона, или само 1% от пласираното на пазара. Също толкова - около 1%, са месните произведения, които носят логото „Стара планина".
Вместо това щандовете преливат от храни със стряскащи съставки. Особено странни са продуктите в промоционалните каталози на търговските вериги. Например в телешки колбас, който миналата седмица се предлагаше по 1,39 лв. за бройка от 400 грама, телешкото месо е само 14%. Останалите съставки са цял поменик, сред които птиче механично обезкостено месо, картофено нишесте, соев протеин, екстракт от паприка, натриев триполифосфат, натриев изоаскорбат, мононатриев глутамат, консервантът натриев нитрит и т.н. Ще се окаже по-добре, че шрифтът не се чете без лупа, иначе човек би изпаднал в дълбока депресия, след като разбере какво яде, а друго не може да си позволи.
В кризата хората купуват най-евтините храни, интересуват се единствено и само от цената, твърдят производители. Бъдете сигурни, че сирене по 4 лв. за килограм не е направено с качествени суровини и по правилата на технологията, предупреди проф. Мария Балтаджиева, ръководител на Лабораторията за изследване на млякото и млечните продукти.
Има стоки, в които може да се видят по 15 консерванта.
Най-много са в полуфабрикатите и в пакетираните сладки, които трябва да стоят с месеци на щандовете, каза Богомил Николов, председател на асоциация „Активни потребители". Последните проверки на организацията показали, че най-малко са нарушенията при киселите млека. Николов обаче се страхува да купува българско сирене, след като падна наредбата, която ясно разделяше истинските продукти от ментетата с палма. Знам какво се продава в големите супермаркети - предимно чужди стоки, внасят се най-евтините. Но у нас произвеждаме по-малко от половината, което се консумира, каза пред „Преса" аграрният министър проф. Иван Станков. Той обясни, че българските храни са качествени, но са по-скъпи, защото са произведени при по-тежки условия и с повече разходи.
 Няма гаранция и за прясното месо
Българското животновъдство е толкова разбито, че въобще не може да осигури суровини за преработвателната индустрия. Над 70% от свинското и над 90% от говеждото месо, с което работим, е вносно, каза пред „Преса" Кирил Вътев, собственик на „Тандем".
Оказва се, че българските свиневъди не могат да осигурят дори прясното месо на пазара. Внася се охладено месо, което е специално обработено, така че да издържи по време на
транспорта, твърдят търговци.
Ако до 2010 г. се увеличаваше потреблението на луканки, филета, пастърми, въобще на качествени месни продукти, от 2010 г. насам тенденцията се обърна и вървят стоки на турбо ниски цени. Правим продукти по БДС, но почти никой не ги купува, търсенето е съвсем изчезнало, твърди Вътев. Той обясни, че в кренвирши от 4-5 лева килото има заместители на месо, те не са отровни, но са с ниска хранителна стойност. Когато някой говори за качество, нека да каже каква е хранителната стойност на продукта - колко са белтъчините, мазнините, водата, солта, колагенът. Също трябва да е
ясно колко от белтъчините са животински, защото те осигуряват всички аминокиселини за синтеза в организма, допълни Кирил Вътев.
 Само хлябът е 100% натурален
При хляба няма проблем, защото е българско производство. Това е единственият хранителен продукт, произведен изцяло от родни суровини. Хлябът се прави от брашно, мая, малко сол и вода. Няма стабилизатори, оцветители, консерванти, емулгатори, каза пред „Преса" Марияна Кукушева, председател на федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Тя уточни, че българските сладкарски изделия са строго контролирани от агенцията по храните и по тази причина са много качествени.
Не стоят така нещата с вносните, които често разполагат с бюджет за реклама колкото лекарствата. Кукушева предупреди внимателно да се чете съдържанието на тези продукти въпреки красивите им опаковки. Често обаче не е спазена наредбата за шрифта и дори силно око не може да види надписите.
По-атрактивно са изписани калориите, но калорийната таблица е пожелателна и не се отнася толкова до здравето на човека. Откакто борим калориите, има бум на анорексмя и булимия, твърди Кукушева. Тя уточни, че българските сладкарски изделия са едва 10% от пазара, останалото се води общностна доставка. Но много от стоките идват от трети страни, защото големите европейски гиганти произвеждат в различни краища по света. Химическите подсладители са 10 пъти по-евтини от захарта. Те играят ролята и на стабилизатори, увеличават срока на годност. Ако някой реши да направи вино или ракия с подсладител, няма да стане, защото той спира ферментацията.


Маргарита Димитрова
В-к "Преса"

Няма коментари:

Публикуване на коментар