Полк. доц. Крум
Кацаров е заместник-началник по учебно-научната дейност на ВМА и началник на
Клиниката по гастроентерология. Роден е на 19.11.1957 г. в Благоевград.
Завършва медицина през 1983 г. Има специалности по вътрешни болести,
военнополева терапия и гастроентерология. Специализирал е в Есен и Франкфурт,
Германия, в Холандия и САЩ. Председател е на дружеството по гастроентерология.
Кажи ми какво ядеш и ще ти кажа какъв човек си, гласи едно
старо клише. И е така, и не съвсем, опонира един от най-добрите
гастроентеролози у нас доц. Крум Кацаров.
Супердиети няма, както и няма храна, която да те държи вечно
млад и здрав, категоричен е той. По думите му фиксирането в това какво трябва и
какво не трябва да ядем и пием не води до нищо добро. „Идеята е да не се стига
до крайности, а иначе дори ако човек е болен, спазването на определен режим не
бива да се превръща във „фиксация", обяснява доц. Кацаров. Казва, че има
много пациенти, които цял живот не са пили и пушили, но пак са с рак на дебелото
черво. И такива, които не са спирали да си угаждат, и най-сериозният им проблем
са стомашните киселини или ако са по-тежко болни, поне знаят от какво.
„Разбира се, солта, лютото, тежкото месо, алкохолът и
цигарите са вредни, но аз не съм от лошите доктори, които повтарят като мантра,
че непременно и веднага трябва да откажете цигарите и да спрете да пиете. Освен
в много, много крайни случаи", признава доц. Кацаров. Твърди, че
пациентите на гастроентеролозите са готини хора, които обичат живота - хапват,
пийват, пушат, забавляват се. Разбира се, има специалности, които са длъжни да
забраняват категорично пушенето. „Например пулмолозите по презумпция трябва да
анатемосват всеки с цигара в уста, но аз за радост съм гастроентеролог",
добавя медикът. Той е единственият в Клиниката по гастроентерология във ВМА,
чий то шеф е, който не пуши. Но въпреки това е доста ли берален. Дори и след
като отнесъл солена глоба в Чикаго за това, че докато се разхождал със свои
колеги в парка, те били хванати да пушат.
„Лошото на моята специалност е честотата на онкологичните
заболявания, с които се сблъскваме. За съжаление напоследък има бум на почти
всички видове рак, да не говорим, че болестта се „подмладява", така че
всеки доживява карцинома си", споделя доц. Кацаров. У нас втори по
честота и при мъжете, и при жените е
ракът на дебелото черво. „За радост в последните няколко години медицината,
включително и в България, напредна много и като диагностика, и като лечение.
Прогнозата при тази диагноза вече не звучи като смъртна присъда, напротив -
имаме много излекувани пациенти. Просто хората трябва да знаят, че открит
навреме, този рак е лечим - в 90% от случаите", обяснява лекарят. А за
целта всеки, навършил 50 години и имал в рода си такъв болен, задължително
трябва да си направи колоноскопия. Това е изследване, което дава пълна картина
на състоянието на дебелото черво и възможност карциномът да бъде открит рано.
Освен това вече навсякъде се прави с пълна упойка, така че няма причина от
страх от болка. Естествено, тези, които имат оплаквания, не бива да чакат до 50, за да си го направят. Още повече че при младите
ракът е изключително агресивен и ако за един 60-годишен пациент, открит
навреме, прогнозата е благоприятна, то един 30-годишен може да си отиде в
рамките на 6 месеца.
„Нерядко се срещаме и с онкологични заболявания на панкреаса
и жлъчните пътища. Лошото при тях е, че ги хващаме твърде късно. При рака на
стомаха пък нямаме никакъв напредък, но поне се среща все по-малко",
добавя доц. Кацаров. Другата голяма група пациенти в неговата клиника са хора с
язви, гастрити, колити панкреатити и камъни в жлъчката. Не на последно място са
болестите на черния дроб и, разбира се, черешката на тортата са
трансплантациите, които правят във ВМА.
„Клиниката ни е една от най-добрите не само в България, но и
в Европа. С 13 лекари и 20 сестри сме направили един много сърцат екип, който
работи като часовник. Всички се събираме в понеделник в 7,30 часа и не си
тръгваме преди 20,00 ч. И така до петък следобед, когато всеки от нас се опитва
да избяга от медицината, тежките случаи, смъртта и безпаричието и да се отдаде
на семейството или хобито си", не пести похвали към колегите си именитият
началник. „Надявам се, че младите доктори в този екип няма да забегнат за
чужбина, но не бих спрял никого. Ето, само преди седмица, по време на училището
за хирурзи, което се проведе във ВМА, френските ни колеги си харесаха и двамата
ни анестезиолог-реаниматори от клиниката и ги поканиха на работа в Париж.
Без да подават документи, без конкурси, просто бяха
впечатлени от техните умения и веднага ги поканиха. Българските лекари не се
различават много от европейските или американските - оперираме по един и същи
начин, работим с едни и същи инструменти и апарати, даваме еднакви хапчета.
Единствената разлика е в това, че те работят свободно и със замах, а ние
едновременно оперираме и изчисляваме това колко струва, този нож сега дали не мога да го ползвам и за следващия
пациент, човекът, дето направи пет усложнения, дали ще има пари да си плати допълнителните
консумативи, а другият по коя точно клинична пътека да го пишем, така че
лечението му да не се трупа като дълг на болницата, и т.н. Е, как да сме
освободени и извисени, когато сме бедни. Като си богат, ти си богат в мисленето
си, в поведението си, ставаш щедър в операционната. Но когато си беден, няма
как да бъдеш щедър и да работиш със замах", пали се доц. Кацаров. В
момента например здравната каса плаща 1500 лева за ендоскопска манипулация за
махане на камъни в жлъчката или жлъчните пътища, дава пример той. Само
консумативите за тези процедури обаче са между 1600 и 4000 лева.
„И тук даже не обвинявам НЗОК, защото разбирам, че няма
пари. По принцип всички плюят по касата, че не плаща това и онова, но не може
да искаме медицина като в Германия, при положение че живеем в приятната
мизерия, наречена България", заключава философски медикът.
Жулиета Недялкова
В."Преса
"
Няма коментари:
Публикуване на коментар