Translate

понеделник, 20 май 2013 г.

Речта на родния политик

Българският политик все още не владее изкуството на словото така, че да е еднозначен, категоричен и безспорен, и много често в политическата реч има отклонения от книжовноезиковите норми. Това заяви в Националния пресклуб на БТА Надежда Сталянова - преподавател по български език в Софийския университет "Св. Климент Охридски". На пресконференцията беше представено изследване на СУ за предизборната реч на политиците и за речта на българските евродепутати, съобщава БТА.
 Преподавателите от СУ дадоха примери за неуспешни опити за образност, използвани от политици в предизборната кампания. Сред тях е и употребата на умалителни форми с експресивна функция - "Цветанов съм го гледал в очичките" /Бойко Борисов/, "Всеки преди да пусне бюлетинката" /Стефан Данаилов/, "Тази бедна държавица" /Волен Сидеров/.
Езиковедите представиха и примери за отклонения от книжовните норми в речта на политиците. Диалектна редукция на "е" в "и" се използва от Татяна Дончева - "все ощи", "данъцити", от Десислав Чуколов - "дикември", "след осимдисет и дивета година". Проблеми с променливото "я" преподавателите в СУ са установили отново при Татяна Дончева - "тяхните началници", и при Бойко Борисов - "щеха, са се сляли". Друга неправилна книжовна употреба е замяната на окончанието "- ох" с "-ъх/-ах/ при глаголи от минало несвършено време" - "Хората се възмутиха и не излязаха да гласуват", "Написах, подписах и отнесах". Тези примери са от изказвания на Мая Манолова. Преподавателите дадоха и примери за неправилна употреба на бройната форма - "ЦИК има 21 члена. Комисия с 9 члена" при Михаил Константинов, "30 кмета" - Цветан Цветанов, "200 депутата" - Цецка Цачева.
Владислав Миланов - преподавател по съвременен български език и езикова култура в СУ, каза, че 38 процента от българските политици не могат коректно да произнесат думата "министър-председател", когато трябва да бъде членувана. Това са правоговорни норми, които учителите изискват от учениците в средното училище, посочи езиковедът.
 В изследването установихме, че телеграфно изчитане на експертна информация се използва често от депутати и министри в Народното събрание, както и от българските евродепутати в ЕП, каза Надежда Сталянова.
Владислав Миланов коментира също, че преподавателите от СУ вече не е нужно да ходят на теренни проучвания, когато подготвят дадено изследване за българския език, защото в парламента може да се събере достатъчно материал.

Darik News

Няма коментари:

Публикуване на коментар