Translate

понеделник, 30 септември 2013 г.

От 20 години българите градят семейство с едно дете



Високата смъртност и емиграцията се запазват


Демографската картина в България е изключително тревожна. Все още няма индикация, че негативните тенденции, които наблюдаваме през последните 20 години, скоро ще бъдат преодолени. От началото на 90-те години наблюдаваме силен спад на
раждаемостта в България и задържането й на едно много ниско ниво – далеч под равнището на заместване на поколенията, т.е. от наличието на поне две деца в семейството. Другата тревожна тенденция е свързана с високата смъртност, която се дължи на влошаването на здравния статус на населението и нарастването на заболеваемостта. Все още продължаващият процес на емиграция на млади хора също има своите негативни последици за състоянието и по-нататъшното развитие на българското общество.
Застаряването на населението също е процес, чийто негативен ефект върху социално-икономическите процеси в страната вече започва да се усеща.
България е водеща в една негативна класация на демографските показатели в Европа. Раждаемостта в страната е под средното равнище на страните от Европейския съюз. Това ниво е около 1,6 деца средно на една жена за 2012 г. В общоевропейски план България е водеща по отношение на напредването на процеса на стареене на населението и на нарастване на дяла на възрастните хора в надтрудоспособна възраст. Средната продължителност на предстоящия живот сред мъжете и жените в България също е под средните стойности за ЕС, въпреки отчетеното нарастване през последните 7-8 години в стойностите на този показател. С други думи, понастоящем в България е налице едно уникално съчетание между неблагоприятни демографски тенденции – от една страна, бърз спад на раждаемостта, която се установява на ниски равнища, висока смъртност, и от друга страна – интензивна емиграция на млади хора.
В демографията има установени закономерности, които показват, че ако тенденциите в раждаемостта и смъртността се задържат на постоянни равнища за дълъг период от време, дори и при сериозен дисбаланс между двата процеса, в един определен момент от време режимът на възпроизводство на населението се стабилизира. Прогнозите, които дава Националният статистически институт, са доста тревожни. Институтът дава три сценария за развитие на демографските процеси до 2060 г. В тези прогнози се отчита влиянието на различни изменения в социално-икономическите условия в страната. И трите варианта показват обаче, че българското население ще продължи да намалява с различни темпове през следващите десетилетия.
Импликациите на преходния период върху демографската картина на България са много сериозни и показват взаимообвързаността на демографския процес с икономическото и социалното развитие. При подобряване на социално-икономическата обстановка в страната, при по-добри условия за живот, по-добри възможности за развитие на младите хора бихме могли да очакваме и подобрение в демографските показатели.
Държавата е добре да бъде ангажирана и да оказва ефективна помощ и подкрепа на младите хора, които решават да имат деца. Когато едно семейство планира да има дете, то не се съобразява единствено с финансовата помощ, която ще получи от държавата. Възникват и въпроси в какви условия ще бъде отглеждано това дете, какво образование ще получи и т.н. Поради това и социалната политика, насочена към подпомагането на семействата с деца, трябва да залага не само на директните финансови стимули, но и да бъде обвързана в по-дългосрочна перспектива с плановете, които семействата имат за отглеждането на децата. Подобряването на достъпа до детски заведения там, където това е необходимо, осигуряването на възможности за по-добър баланс между семейния и професионалния живот чрез подпомагане на работещите майки, осигуряването на равен достъп до здравеопазване и образование сред децата в България трябва да бъдат приоритети за социалната политика.
В периода от 2004 до 2008 г. имаше отчетена възходяща тенденция в раждаемостта. Кризата обаче стопира тази тенденция. Понастоящем раждаемостта е стабилизирана около 1,5 деца средно на една жена.
От началото на 90-те години настъпи промяна в репродуктивните модели.
Моделът на ранна раждаемост който е преобладавал почти през целия период на социализма в България, и при който средната възраст за раждане на първо дете за жените е била около 22 години, след началото на 90-те години започва бързо да се променя. Жените започват да раждат първите си деца на една по-късна възраст. Една от причините за това е икономическата несигурност. От друга страна, промяната в условията на живот дава повече възможности на младите хора да търсят реализация отвъд семейството.
Социално-икономическите промени през преходния период в България имат силен негативен ефект и върху средния брой деца, които ражда и отглежда съвременното българско семейство. Формирането на семейство и раждането на дете се съхраняват като ценности в българското общество. Раждането на дете е почти универсално събитие в живота на съвременните млади хора; много малко от тях решават да останат бездетни. Второто раждане обаче е събитието, което добива нов смисъл в живота на съвременните поколения. Наличието на две деца в семейството е било почти универсално явление през социалистическия период и не случайно България е наричана почти идеално двудетно общество. През последните две десетилетия обаче еднодетният модел се утвърждава като нов модел на семейство. Една голяма част от младите семейства се отказват от раждането на второ дете. Интересно тук е да се сравни реалното поведение на хората с репродуктивните им ценности. Подобно сравнение показва, че понастоящем младите семействата се адаптират към еднодетния модел по ред причини. Отказът от раждане на второ дете обаче не винаги означава, че двудетният модел напълно е загубил подкрепа сред тях. Изследванията върху репродуктивните ценности и норми в българското общество показват, че наличието на две деца в семейството се запазва като ценност и идеал и за съвременните млади поколения. Очевидно е обаче, че този идеал е трудно осъществим в съвременните условия.
Има различни видове мерки, които държавата може да прилага в тази насока. Една част от тези мерки са свързани с директни финансови стимули и помощи за раждане и отглеждане на дете. Има и мерки, които са индиректни, но дават силно отражение върху модела на семейството – например жилищно кредитиране за млади семейства, подпомагането на работещите майки, стимулирането на баланса между работа и семейство, гарантирането на достъпа до детски заведения и пр. Няма универсален пакет от мерки, чиято ефективност е напълно гарантирана. Но, когато се прави социална политика, насочена към раждаемостта и семейството, мерките трябва да са в синхрон със социално-икономическата обстановка в страната, т.е. да са адекватни на условията на живот, на жизненото равнище на населението, да отговарят на реалните потребности на семействата с деца.
---------------
Примерът на скандинавските страни
Примери за добре работещите социални политики, насочени към семейството, могат да се потърсят в скандинавските страни. Политиките в тези страни са доста щедри от гледна точка на подпомагане на семействата не само във финансов план. Там са налице също така и ефективни политики, насочени към баланс между работа и семейство. Инфраструктурата от детски заведения е много добре развита и е общодостъпна. Осигуряването на възможност за участие на жените с малки деца на пазара на труда чрез гъвкави форми на заетост, подпомагането на работещите майки също има силен положителен ефект върху намерението на хората да раждат повече деца.


Доц. Елица Димитрова, ръководител на Секция „Възпроизводствени процеси и структури на населението” към БАН
В."Монитор" 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар