Крайният срок за цифровизацията на телевизионния ефир
в България отново бе променен
По-важно е обаче, че това най-вероятно
ще бъде поредната, формално проведена и отчетена, но непроменяща нищо
реформа, пише “DW.de”. “Водещата новина: от 1 септември 2013 България преминава от аналогова към цифрова ефирна телевизия. Бъдещето е ясно”.
Едва ли има някой, който да не е чул това съобщение -
то продължава да се лее обилно от екрана вече осми месец. Едва ли в
българската медийна история има по-често повтаряна,
Нищо неочаквано няма
Ясно е само, че безкрайният списък от провали,
съпътстващи т.нар. български преход, се попълни с още един. Преходът от
аналогово към цифрово телевизионно излъчване се оказа поредният пример
за вечно повтарящата се, сякаш магическа българска неспособност да се
свърши една работа своевременно, методично, качествено и без скандали.
Целият дългогодишен процес на цифровизацията бе съпътстван от толкова
много протакания, отлагания и празни приказки, че щеше да бъде много
голяма изненада, ако поредният “краен” срок за окончателно спиране на
аналоговия сигнал бе спазен.
Този път причина станаха административните и
организационните неразбории около снабдяването на социално слабите с
цифрови декодери, платени с още 17,5 милиона лева от данъкоплатците. Че
това трябва да се направи, се знаеше от години, но и тази, относително
по-лека част от цялата работа, не бе свършена навреме. Сега никой не
знае кога ще е следващата дата. Но това вече не е толкова важно.
Вместо конкуренция - монопол
Защото освен, че няма да стане навреме,
цифровизацията е сбъркана и по същество. По също така типичния български
модел, при който нехайството, некадърността и мърлявщината се оказват
добре организирани, за да опорочат и обезсмислят реформите, обикновено в
нечий частен интерес. И в бъдеще зрителите на ефирната телевизия ще
могат да гледат само седем, а не 60 или 70 програми.
В случая конкурсите за цифрово разпространение на
сигнала бяха проведени и нагласени така, че в края на краищата лицензите
да се окажат в група свързани компании. Т.е. със съдействието на
държавата при така наречените мултиплекси вместо конкуренция бе създаден
монопол. Зад него пък ясно прозира сянката на същата, натрупала огромна
икономическа мощ групировка, заради чиито връзки с вече трето поред
правителство се стигна и до днешните протести.
На всичкото отгоре тази групировка контролира
едновременно и телевизии, и платформите за тяхното разпространение,
което също е недопустимо. Заради опорочените процедури при лицензирането
и практическия монопол при мултиплексите още преди две години
Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България. Точно
в дните на поредното отлагане на цифровизацията, процедурата премина в
съдебната си фаза в съда на ЕС в Люксембург.
Тази новина, естествено, достигна до малцина, защото
почти никоя от най-масовите български медии не намери за нужно да я
съобщи. Когато след време започнат всеки ден да плащат огромните глоби,
наложени на държавата им от съда, повечето данъкоплатци може пак да не
научат - такава е днешната българска медийна среда. И цифровизацията
няма да я промени с нищо.
”Добре де, за какво ни е всичко това?”
Големият смисъл и голямата цел на цифровизацията е на
повече зрители да се осигури безплатен достъп до многократно повече и
по-разнообразни телевизионни програми. Но засега, а и в обозримо бъдеще,
тази цел очевидно няма да бъде изпълнена и цифровизацията няма да
промени нищо. Както и досега зрителите на ефирната телевизия ще могат да
гледат само седем, а не 60 или 70 програми, за колкото дава възможност
новата технология. Причина за това ще са голямото забавяне, отсъстващата
конкуренция и монополът, заради които създателите на телевизионно
съдържание нямат интерес и икономически стимули да качат програмите си
на новите цифрови платформи.
Процедурата срещу България заради мултиплексите
стигна до Европейския съд в Люксембург Така, поради липса на клиентела, е
твърде вероятно и онези, които с помощта на държавата завладяха тези
платформи, да се окажат губещи. Но пък те сигурно се надяват да избият
загубите си по други канали, като контролират и ограничават достъпа на
масовия зрител и избирател до по-разнообразна информация.
”Добре де, за какво ни е всичко това?”, пита един от
героите на рекламните клипове, чието излъчване продължава въпреки
подвеждащата информация. И е напълно прав да се съмнява - цифровизацията
на телевизионния ефир ще бъде поредната, формално проведена и отчетена,
но непроменяща нищо реформа. Поредната българска работа.
Рoligraff.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар