Екстраразходите в бюджета се разпределят непрозрачно

Част от средствата отиват за съвсем излишни дейности

Милиони, които ще се изхарчат или не по план, или пък за излишни и съвсем не чак толкова неотложни дейности. Така накратко може да се опише как държавата възнамерява да разпредели голяма част от допълнителните пари, които управляващите си осигуриха с актуализацията на бюджет 2013.

Увеличението на разходите беше записано в резерва за неотложни фискални мерки, който преди ремонта на бюджета беше 50 млн. лв., а след това набъбна с още 200 млн.

лв. Сега с едно постановление правителството възнамерява да изхарчи 163 млн. от тях.

Проблемът е, че голяма част от парите ще отидат или за разходи, които веднъж вече са били бюджетирани, но парите са били похарчени за друго, или пък за, меко казано, ненужни дейности като мотокрос състезания. В същото време има институции, които не поучават нищо, въпреки че плащанията към тях бяха включени и в мотивите към актуализацията на бюджета и бяха определени като неотложни.

Обещанието на управляващите беше и държавата да се разплати с бизнеса, обаче повечето от допълнителните разходи сега са за други дейности.

Как стана възможно

Почти всички нови разходи бяха заложени в резерва за непредвидени и неотложни разходи и поради това харченето на средствата може да се направи с постановление на Министерския съвет. Т.е. без данъкоплатците предварително да знаят за какво ще се насочат средствата. Така например в периода на дебатите около актуализацията финансовият министър Петър Чобанов обясняваше че повече от 30 млн. лв. ще се предоставят на Военномедицинска академия (ВМА), за да покрие свои задължения. Те са възникнали от оказване на здравни услуги за лица, които не са военнослужещи. Сега става ясно, че за ВМА не се предвижда нито лев.

За сметка на това обаче Министерският съвет получава 23 млн. лв. за плащания по вече закупени лицензи и софтуерни продукти от Microsoft. Два независими източника твърдят, че такива средства са били предвидени още в неактуализирания вариант на бюджета и те не са били изхарчени, преди кабинетът на ГЕРБ да подаде оставка.

Без контрол

До голяма степен безконтролното харчене на публични средства е възможно и заради липсата на добра отчетност и контрол. Със закона за бюджета се фиксират само общите разходи на министерствата и останалите ведомства. Никой нормативен акт обаче не утвърждава разбивката на разходите им по отделни политики и програми. Те се публикуват на сайта на финансовото министерство, но спазването им не е задължително и е възможно да се правят "промени в движение".

За тях се иска само разрешение от финансовия министър и той невинаги се бърка в работата на своите колеги. Така се оказва, че някое ведомство може да е получило пари за даден свой разход, то да ги похарчи за друга цел и след това отново да иска пари за същото.

Частично решение на този проблем ще заработи през 2014 г., когато в сила влезе Законът за публичните финанси. Той ще забрани на финансовия министър да оторизира "промените в движение", като всеки министър ще трябва да защитава измененията в бюджета си пред своите колеги и те да се утвърждават с постановления на правителството, които няма да може да се скрият.

Но това е само една малка крачка, не и решение на проблема с прозрачността и отчетността на публичните разходи. От години е практика властта да съставя бюджет с резерви - или се залагат повече плащания за лихви, или пък за национално съфинансиране по еврофонодвете, които след това правителството харчи със свои постановления, т.е. отново без достатъчно публичност.

МВР отново с привилегии

Министерство на вътрешните работи също получава допълнителни пари, въпреки че това е ведомството с най-голямо увеличение на разходите през тази година – с 20% до близо 1.2 млрд. лв. В нито един момент през последните години обаче от МВР не са счели за нужно да обосноват как точно харчат бюджета си и да опитат да го реформират. Сега официалното обяснение за новия транш от 25 млн. лв. е, че те са за плащания към доставчици, включително за екипировка и за горива.

От министерството не дадоха повече информация за договорите, по които се налагат тези плащания. А само преди месец министър Цветлин Йовчев твърдеше, че неговото ведомство няма неразплатени задължения към бизнеса.

Мотоциклетизмът – партиен приоритет с парите на данъкоплатците

От 2002 г. насам федерацията по мотоциклетизъм и нейният ръководител Богдан Николов станаха любимци на правителствата, а само между 2007 и 2012 г. те  получиха над 7 млн. лева. За този период се открояват два транша - 3.9 млн. лв. за два мотополигона в Плевен и Севлиево, отпуснати в края на 2007 г. от бюджетния излишък при кабинета на Станишев, както и 2.7 млн. лв., дадени от правителството на Бойко Борисов в началото на 2010 г.

Николов първи и най-добре въведе принципа да взима домакинства, след което да изнудва държавата за финансиране, за да "не се изложим", тъй като федерацията не може да покрие разходите със собствени приходи от спонсори и търговска дейност. Средствата обаче секнаха в мига, в който бившият премиер беше освиркан бурно в зала "Арена Армеец" по време на световното по фристайл Night of the Jumps. Тогава Николов и неговият близък приятел Румен Петков (той е и председател на организационния комитет на състезанията "Гран при България") обвиниха държавата, че "не се грижи за тях", a Николов дори обеща да протестира с домати пред парламента.

Топлите отношения на Николов с властта временно охладняха, но след смяната на правителството "градусите" отново се повишиха и федерацията по мотоциклетизъм отново е познатият любимец, а Румен Петков, който доскоро критикуваше правителството и ръководството на БСП, в последните седмици смекчи тона към кръга на Сергей Станишев.

Справка в сайта на федерацията по мотоциклетизъм показва, че спортът получава в пъти по-голямо финансиране в сравнение с федерациите по други спортове, които са също толкова популярни, но нямат лоби във властта.

"В. Капитал Daily"