Всеки 10-ти у нас е с
диабет.Над 60% от българите не разпознават симптомите на заболяването.
Целта на започналата инициатива, чиито партньори са
Комисията по здравеопазването към 42-ро
Народно събрание, Българска асоциация „Диабет“
(БАД), Национална асоциация на децата с диабет (НАДД), Национална пациентска
организация (НПО) и Асоциацията на научноизследователските
фармацевтични производители в България (АRPharM), е да се повиши общата информираност сред
обществото за това водещо социално-значимо заболяване и да се предоставя актуална
информация за
Диабетът
е хронично прогресиращо заболяване
и е 4-та водеща причина за смъртност във високо развитите страни и е
разпространен с мащабите на епидемия в по-бедните държави като най-голям брой
диабетици има във възрастовата група 40-59-години. Данните сочат, че около 80%
от болните от диабет са от държави с нисък до среден доход.
По
данни на СЗО за 2011 г. в света диабетиците са били 366 млн. чиито брой, ако не
се вземат необходимите спешни мерки, ще нарасне до 552 млн. души през 2030 г. В
световен мащаб се изразходват над 465 млрд. долара годишно за лечение на
диабета и усложненията му.
През 1997 г. пациентите със
захарен диабет са 2%. През 2006 г. честотата на заболяването у
нас е 8,4%, а през 2012 г. - 9.6% т. е. всеки 10-ти е засегнат от заболяването.
За сравнение, диабетно болните в Словакия са 6,6% от възрастното население над
40 години, в Полша - 10,6%, в Италия - 4,8%, Германия - 8,9%.
Към момента в страната болните със захарен
диабет тип 1 и 2 са около 580000, от които 20% не са диагностицирани. Заболяването се среща по-често сред мъжете: 56,7% срещу 43,3% при
жените.
Данните от представително онлайн проучване,
направено в края на месец август 2013 г. сред 1000 българи от страната, предимно от големи градове, във възрастовата граница 18-60 години, показват, че над 90% от здравите
хора са информирани, че наднорменото тегло и заседналия начин на живот могат да
са причина за възникване на диабет, но само 63% от тях знаят, че приблизително
половината случаи на диабет в зряла възраст могат да се избегнат или
най-малкото да се отложат с 10-15 години, ако се спазва определен начин на
живот-хранене и физическа активност.
Над 61% от
хората, които не страдат от болестта, не познават нейните основни симптоми за наличие на диабет и не се
ориентират добре за това кога трябва да се обърнат към лекар за консултация и
преглед. Според 68% от тях сърцебиенето е симптом на
заболяването, а един от водещите признаци за диабет - жаждата, се разпознава
само от 1% от респондентите.
59% от анкетираните посочват, че ще посетят своя
ОПЛ при съмнение за наличие на диабет, 27% биха измерили кръвната си захар и 14% ще се обърнат към
ендокринолог.
Болшинството пациенти с диабет също са добре
информирани, че правилното лечение е пътя за избягване на диабетните усложнения
и инвалидизацията.
За съжаление, половината диабетици не познават
добре стойностите на добрия гликемичен контрол, към който трябва да се стремят
и не го достигат. А както казва Алиса от
романа „Алиса в
Страната на чудесата”, който не знае къде отива, пристига някъде
другаде.
По думите на проф. Михаил
Боянов, от Клиниката по ендокринология в УМБАЛ "Александровска", не лекувано
заболяване т. е. лошо контролираните нива на кръвната захар е предпоставка и за
голям брой инфаркти и инсулти, тъй като диабетът лежи в основата на сърдечно
съдовите заболявания и смъртността.
Резултатите от онлайн проучването
показват още, че над 40% от пациентите с диабет лекуващи се с орални противодиабетни медикаменти, не са посещавали
специалист-ендокринолог през изминалата година и не са изследвали стойностите
на гликирания хемоглобин, което е един много тревожен факт, тъй като късното
диагностициране в напреднал стадий и лошият контрол е причината за големия брой
хоспитализации и то най-вече по повод на усложненията на диабета.
За пациентите на таблетки измерването на кръвната
захар трябва да бъде поне 2 пъти седмично, за пациентите на инсулин поне
два-три пъти дневно. „Защото човек не
пропуска да направи годишен технически преглед на колата си, но не намира
половин час да изследва кръвната захар и холестерола си, а открито на ниво
преддиабет, заболяването може да бъде избегнато с диета и активна физическа
дейност”, обясни ендокринологът.
Проф. Боянов апелира за
своевременна превенция, активно да се търси болестта в ранните стадии и ранно
да се разпознават симптомите на захарния диабет от ОПЛ и специалистите-ендокринолози.
Проучване на състоянието на гликемичния контрол на Българското дружество по ендокринология показва, че само половината от лекуващите се диабетици са с добри
показатели, а останалите са в риск за развитие на инвалидизиращи диабетни
усложнения.
Всяка година в България се правят близо 5000
ампутации на долен крайник и умират над 8000 души вследствие на диабета и
най-вече от усложненията му – сърдечно-съдови, бъбречни, неврологични и др.. Около 3000 българи на диализа пък са диабетици.
Данните за контрола на съпътстващите диабета
заболявания и състояния сочат, че 80% от пациентите с диабет тип 2 страдат от
хипертония, 87% от затлъстяване и 60% от микроалбуминурия.
Наред с възможностите на съвременните качествени
медикаменти и средства за самоконтрол много важно е пациентите да измерват
редовно стойността на кръвната си захар и гликиран хемоглобин, както и да
посещават редовно своя ендокринолог. Държавна политика трябва да бъде
създаването на диабетен регистър на всички болни с диабет тип 1 и тип 2 така,
че да се осигури контрол на пациентите, да се следи непрекъснато състоянието им
и да се прецизира прилаганата терапия. По този начин пациентите ще бъдат
проследявани и контролирани, а
отделяният обществен ресурс ще може да бъде по-добре планиран.
Кампанията „Заедно срещу
диабета” обединява различни инициативи, сред които е и „Университета за пациенти” с
Факултет „Диабет” на Националната пациентска организация, съобщи нейния
председател д-р Станимир Хасърджиев. В рамките на тази образователна програма
са ангажирани повече от 70 медици – общопрактикуващи лекари и ендокринолози,
които ще работят за по-добра информираност на пациентите и за формирането у тях
на нагласа към по-отговорно поведение към собственото им здраве.
По думите на представителя
на МЗ Лидия Чорбанова, съветник на министъра на здравеопазването, до края на
годината д-р Таня Андреева е поела
ангажиментът да се стартира разработването на Национален регистър на болните от
диабет, в който базата данни за възрастни ще бъде надградена с регистър на децата
диабетици.
Така събрана и
систематизирана информацията ще даде възможност за
по-добро планиране на
публичните разходи за лечение на диабета и неговите усложнения и ще направи
възможно и изграждането на Национална програма за борба с диабета, подчерта проф.
Сабина Захариева, национален консултант по ендокринология.
Няма коментари:
Публикуване на коментар