Translate

понеделник, 30 септември 2013 г.

Вие ми се свят!



Виенето на свят е сред най-честите, а и най-нелюбимите на лекарите оплаквания. Това е така, защото то може да е симптом за  всевъзможни неврологични и психични диагнози, за болести на очите, ушите, на сърдечно-съдовата, ендокринната и други системи в
човешкия организъм. Усещането за нестабилност или за смущение в равновесието нерядко обаче е нещо съвсем безобидно от медицинска гледна точка.
Хората обичайно определят като световъртеж състоянието на замаяност, дори на обща мускулна слабост, което може да издава някакъв вид анемия, а и проблеми с черния дроб или наличието на хронична дихателна недостатъчност. Замаяност, съпроводена с главоболие и отпадналост, са характерни при високо или ниско кръвно налягане. Хипертоничната криза понякога протича и с гадене и повръщане. Преживяното нервно напрежение и различните неврози също провокират усещане за световъртеж. В тези случаи то се комбинира с раздразнителност и нарушение на съня.
Световъртежът в общи линии е „запазена марка" на хората в средна и напреднала възраст. Много момичета и млади жени обаче имат сходно оплакване. При тях то е обикновено вследствие на нестабилност на вегетативната нервна система. Често е причинено и от ниско кръвно налягане, не по изключение и от неправилно хранене - главно по време на диетите с гладуване.
Дискомфортът почти винаги отзвучава при промяна на стила на живот, а и с течение на времето.

В медицинския смисъл на думата световъртеж се нарича илюзията за движение на околните предмети или части на тялото в някоя от трите оси на пространството - ляво-дясно, напред-назад, горе-долу. Това субективно възприятие е белег за увреждане на вестибуларния анализатор от неговата периферия във вътрешното ухо през вестибуларните структури на мозъчния ствол до вестибуларните структури на мозъчната кора, обяснява неврологът от Първа градска болница д-р Нешо Велков.
При тази периферна увреда се засягат т.нар. лабиринт и полуокръжните канали в средното ухо - структури, които дават усещането ни за разположението на нашето тяло в пространството. Когато тези структури не функционират правилно, се получава разлика в информацията, изпращана до мозъка от тях ,^ и от зрението, в резултат на което се появява световъртежът.
Най-често той е ротаторен - сиреч предметите около пациента се въртят. Определя се като асансьорен, когато човекът има усещането, че потъва надолу или че се издига. Поради тясната връзка на вестибуларния анализатор с вегетативната нервна система световъртежът почти винаги е съпроводен с гадене, позиви за повръщане и повръщане, промяна в кръвното, побледняване или почервеняване на лицето. Обикновено се появява и шум в ушите, който може да наподобява тънко високо пищене или шум на течаща вода. Болните от такъв световъртеж търсят позиция на главата, при която оплакванията са най-слаби и се стремят да стоят повече в нея - всяко по-рязко раздвижване на тялото или главата засилва оплакванията.

Синдромът на Мениер е типичен представител на този тип световъртеж. При него е налице оток на структури във вътрешното ухо. Болестта протича на пристъпи, които продължават от няколко часа до няколко дни. Поради острото настъпване на оплакванията клиничната картина е доста притеснителна за пациента и за близките му, но медицинската прогноза е абсолютно благоприятна, твърди д-р Велков. Той подчертава, че въпреки драстичните субективни усещания, характерни за различни видове световъртеж с периферен произход, те не са опасни за живота и са податливи на лечение. Специално при синдрома на Мениер то се провежда от невролог или от специалист по уши, нос и гърло. Идеалният случай би бил да се повери на лекар с междинната специалност отоневрология. А тъй като има различни подходи за нормализиране на състоянието, самолечението не е подходящо, подчертава Нешо Велков.
Сред често срещаните световъртежи с периферен произход са и т.нар. кинетози. Става дума за дискомфорта, обичайно съпроводен с гадене и повръщане, по време на пътуване с кораб, самолет или автобус. Популярната „морска болест" се предизвиква от раздразнението на вестибуларния апарат от полюшването, от постъпателното движение и завоите на превозното средство. При самолетите се добавя и промяната в атмосферното налягане при излитане и кацане.

Много често оплаквания от световъртеж има при болни с дегенеративни промени в шийните прешлени. През тези прешлени преминават и двете вертебрални артерии, които снабдяват с кръв основата на мозъка - т.нар. мозъчен ствол. При стесняването им в резултат на атеросклероза, на притискане от ошипявания, често и след шийни травми от камшичен удар те не захранват с достатъчно кръв мозъчния ствол и равновесните ядра в него изпитват недостиг на кислород, наричан хипоксия. Тогава се появява т.нар. централен световъртеж. Характерно за него е, че настъпва по-бавно и е по-продължителен. Обикновено е съпроводен с асансьорното чувство, а понякога и с потрепвания на очните ябълки в различни посоки - то дава важна информация на невролога при определяне на диагнозата.
Централен световъртеж може да има и при редица сериозни заболявания на главния мозък. Например той е много чест първи симптом на   инсултите в мозъчния ствол или в зоните, които се кръвоснабдяват от споменатите вертебрални артерии. Понякога централен световъртеж се развива при тумори на главния мозък или при множествена склероза. Обикновено той е придружен от изтръпване на крайници, нарушение на походката и равновесието, смущения в зрението от рода на двойно виждане, притъмняване пред очите или появата пред тях на блестящи искрици. При подобни оплаквания е наложителен бързият преглед от невролог.
Обикновено се започва с клиничен преглед. Информация дават и ултразвуковото изследване на проводимостта на големите артерии, носещи кръв до мозъка, рентгенографията на шийните прешлени или на пирамидните кости, разположени в основата на черепа - точно в тях е вместен периферният вестибуларен анализатор. Най-пълна картина се придобива от компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс.


Маргарита Тошева
В. „Преса”

Няма коментари:

Публикуване на коментар