Виенето на свят е сред
най-честите, а и най-нелюбимите на лекарите оплаквания. Това е така, защото то
може да е симптом за всевъзможни
неврологични и психични диагнози, за болести на очите, ушите, на
сърдечно-съдовата, ендокринната и други системи в
човешкия организъм. Усещането
за нестабилност или за смущение в равновесието нерядко обаче е нещо съвсем
безобидно от медицинска гледна точка.
Хората обичайно определят
като световъртеж състоянието на замаяност, дори на обща мускулна слабост, което
може да издава някакъв вид анемия, а и проблеми с черния дроб или наличието на
хронична дихателна недостатъчност. Замаяност, съпроводена с главоболие и
отпадналост, са характерни при високо или ниско кръвно налягане. Хипертоничната
криза понякога протича и с гадене и повръщане. Преживяното нервно напрежение и
различните неврози също провокират усещане за световъртеж. В тези случаи то се
комбинира с раздразнителност и нарушение на съня.
Световъртежът в общи линии е
„запазена марка" на хората в средна и напреднала възраст. Много момичета и
млади жени обаче имат сходно оплакване. При тях то е обикновено вследствие на
нестабилност на вегетативната нервна система. Често е причинено и от ниско
кръвно налягане, не по изключение и от неправилно хранене - главно по време на
диетите с гладуване.
Дискомфортът почти винаги
отзвучава при промяна на стила на живот, а и с течение на времето.
В медицинския смисъл на
думата световъртеж се нарича илюзията за движение на околните предмети или
части на тялото в някоя от трите оси на пространството - ляво-дясно,
напред-назад, горе-долу. Това субективно възприятие е белег за увреждане на
вестибуларния анализатор от неговата периферия във вътрешното ухо през
вестибуларните структури на мозъчния ствол до вестибуларните структури на
мозъчната кора, обяснява неврологът от Първа градска болница д-р Нешо Велков.
При тази периферна увреда се
засягат т.нар. лабиринт и полуокръжните канали в средното ухо - структури,
които дават усещането ни за разположението на нашето тяло в пространството.
Когато тези структури не функционират правилно, се получава разлика в информацията,
изпращана до мозъка от тях ,^ и от зрението, в резултат на което се появява
световъртежът.
Най-често той е ротаторен -
сиреч предметите около пациента се въртят. Определя се като асансьорен, когато
човекът има усещането, че потъва надолу или че се издига. Поради тясната връзка
на вестибуларния анализатор с вегетативната нервна система световъртежът почти
винаги е съпроводен с гадене, позиви за повръщане и повръщане, промяна в
кръвното, побледняване или почервеняване на лицето. Обикновено се появява и шум
в ушите, който може да наподобява тънко високо пищене или шум на течаща вода.
Болните от такъв световъртеж търсят позиция на главата, при която оплакванията
са най-слаби и се стремят да стоят повече в нея - всяко по-рязко раздвижване на
тялото или главата засилва оплакванията.
Синдромът на Мениер е
типичен представител на този тип световъртеж. При него е налице оток на
структури във вътрешното ухо. Болестта протича на пристъпи, които продължават
от няколко часа до няколко дни. Поради острото настъпване на оплакванията
клиничната картина е доста притеснителна за пациента и за близките му, но
медицинската прогноза е абсолютно благоприятна, твърди д-р Велков. Той
подчертава, че въпреки драстичните субективни усещания, характерни за различни
видове световъртеж с периферен произход, те не са опасни за живота и са
податливи на лечение. Специално при синдрома на Мениер то се провежда от
невролог или от специалист по уши, нос и гърло. Идеалният случай би бил да се
повери на лекар с междинната специалност отоневрология. А тъй като има различни
подходи за нормализиране на състоянието, самолечението не е подходящо,
подчертава Нешо Велков.
Сред често срещаните
световъртежи с периферен произход са и т.нар. кинетози. Става дума за
дискомфорта, обичайно съпроводен с гадене и повръщане, по време на пътуване с
кораб, самолет или автобус. Популярната „морска болест" се предизвиква от
раздразнението на вестибуларния апарат от полюшването, от постъпателното движение
и завоите на превозното средство. При самолетите се добавя и промяната в
атмосферното налягане при излитане и кацане.
Много често оплаквания от
световъртеж има при болни с дегенеративни промени в шийните прешлени. През тези
прешлени преминават и двете вертебрални артерии, които снабдяват с кръв
основата на мозъка - т.нар. мозъчен ствол. При стесняването им в резултат на
атеросклероза, на притискане от ошипявания, често и след шийни травми от
камшичен удар те не захранват с достатъчно кръв мозъчния ствол и равновесните
ядра в него изпитват недостиг на кислород, наричан хипоксия. Тогава се появява
т.нар. централен световъртеж. Характерно за него е, че настъпва по-бавно и е
по-продължителен. Обикновено е съпроводен с асансьорното чувство, а понякога и
с потрепвания на очните ябълки в различни посоки - то дава важна информация на
невролога при определяне на диагнозата.
Централен световъртеж може
да има и при редица сериозни заболявания на главния мозък. Например той е много
чест първи симптом на инсултите в
мозъчния ствол или в зоните, които се кръвоснабдяват от споменатите вертебрални
артерии. Понякога централен световъртеж се развива при тумори на главния мозък
или при множествена склероза. Обикновено той е придружен от изтръпване на
крайници, нарушение на походката и равновесието, смущения в зрението от рода на
двойно виждане, притъмняване пред очите или появата пред тях на блестящи
искрици. При подобни оплаквания е наложителен бързият преглед от невролог.
Обикновено се започва с
клиничен преглед. Информация дават и ултразвуковото изследване на проводимостта
на големите артерии, носещи кръв до мозъка, рентгенографията на шийните
прешлени или на пирамидните кости, разположени в основата на черепа - точно в
тях е вместен периферният вестибуларен анализатор. Най-пълна картина се
придобива от компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс.
Маргарита Тошева
В. „Преса”
Няма коментари:
Публикуване на коментар