"Журналисти ли
сте?"- с тези думи на английски език ни посрещна сириецът Басим Мохамед
пред бежанския лагер в столичния кв. "Овча купел". Мъжът изпъкваше
сред
Басим е обиколил бежанските
лагери. Първо е бил в Пъстрогор, после в Любимец, а сега е в "Овча
купел". В България е вече от шест месеца и иска да се прибере в Сирия час
по-скоро.
"Там е по-добре, никой
тук не те зачита, нямаш елементарни човешки права. В Сирия е опасно, да, но е
по-добре, отколкото тук", уверява ни мъжът.
Мнението му споделя и
бежанецът Осама Мокасир: "Това не е лагер. Това е ад!" И той вече е
попълнил молбата си за завръщане в Сирия. По думите им е по-добре да се
приберат в размирната си родина, отколкото да останат в България - "защото
тук не може да се живее". Осама твърди, че бегълците не са претенциозни -
просто имат нужда от елементарни неща - храна, одеяла, лекар. В лагера обаче
нищо от това не било осигурено.
Мизерни малки стаи с няколко
легла, претъпкани с народ и още повече бълхи - такива са условията за живот в
лагера в "Овча купел", твърдят живеещите там.
Въпреки протестите от
последните седмици, условията в лагера не са се променили. А бежанците стават
все повече и все по-недоволни. Дали и защо е така - няма отговор от управата на
лагера - екипът ни не беше допуснат вътре. Полицаите отвън пък отказваха
всякаква информация.
Всяка вечер хора се събират
пред сградата, където трябва да бъдат приютени. Оказва се, че няма места за
всички. "Къде да спим?" е въпросът, който си задават. И отговорът е
кой, където намери.
"Повечето пъти нощуваме
отвън. Улицата е пуста и рядко минават автомобили, а дворът е голям",
свива рамене Ифрам Сантамир. Късметлиите, които успеят да се доберат до легло в
лагера, винаги го делят с още някого. "В една стая спим поне три
семейства. И въпреки това сградата не може да побере всички ни", разказва
друг сириец. Понякога се налагало дори и децата им да спят на улицата в парка
или на двора. "Има много деца и възрастни хора. Трябват им грижи",
разказва от личен опит Ифрам. Неговият 86-годишен баща е болен и "тук не
могат да му предложат нищо".
От Държавната агенция за
бежанците са осигурили едно медицинското лице в лагера. Лекарката е с работно
време от 8 до 15 ч. Ако на някого му прилошее вечерта - проблемът си е негов.
"Сирийката, която почина в четвъртък, търсеше лекарска помощ в продължение
на 2 часа. Никой не обърна внимание", продължава Ифрам. Успели да наберат
номера на "Бърза помощ", но линейката се забавила. Според сириеца
смъртта можела да бъде избегната, ако е имало лекар на място.
Хората разказват, че
докторката не приемала хора дори в работното си време. Преди 6 дни отпратила
пациент. "Беше ми зле и отидох при лекарката в лагера. Тя директно ми
посочи вратата и ме изгони", казва Осама. Той е в България от 20 дни и
досега не е бил преглеждан от медицинско лице в лагера. Наложило се да потърси
помощ в болница в града. За преглед и лекарства платил половината от месечния
си бюджет - 34 лв, ядосва се мъжът.
От агенцията за бежанците
дават на всеки беглец по 65 лв. месечно и никаква храна. "Само памперсите,
които купих за детето си, струват 27 лв.", казва Ифрам и пита: "А
какво ще ядем?" Осама, Басим и Ифрам са съгласни да получават 65 лв., ако
има храна. "Непосилно е! Особено с дете", казва Ифрам. Той обаче, за
разлика от двамата си сънародници, е категоричен, че не може да се върне в
Сирия: "Няма да рискувам живота на децата си".
Басим и Осама обаче чакат с
нетърпение деня, в който ще одобрят заявленията им за завръщане в Сирия.
"Там може да умрем, но ще умрем като хора. Тук с нас се държат като с
животни" - това е мотивът им.
Даяна Попова
Светослав Илиев
В."Труд"
-----
За всеки бежанец у нас
държавата отделя по 200 лв. за медицинско обслужване и лечение; по 602.10 лв.
за санитарни пакети и транспорт; по 282.57 лв. за хигиена и консумативи и по 65
лв. на ръка за храна. Ако всичко се събере, се получават 1084.67 лв. на човек
на месец.
В."Преса"
Няма коментари:
Публикуване на коментар