Това съобщи проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия. По думите й в това число влизат и хората с
депресия или тревожни разстройства, чийто брой се увеличава все повече. Проблеми от такова естество имат и
алкохолиците и злоупотребяващите с психоактивни вещества, допълни тя. Проф. Миланова
уточни, че
точна статистика на психичноболните в страната няма. А електронен
списък на този тип пациенти едва ли ще бъде създаден и през следващата година,
тъй като няма пари.
За психично болните е необходима цялостна грижа и то през
целия им живот.
Психиатрите са единодушни, че вече целта не е да се осигури
стационарното лечение на пациентите, които са хроници, а цялостни грижи за тях
чрез създаване на хосписи, болници за долекуване, защитени жилища, дори форми
на трудова заетост, които да облекчат семействата на хората с проблеми. Грижата
за тези пациентите трябва да бъде ангажимент на цялото общество, а не само на
лекарите и близките им, са категорични те.
По думите на проф. Миланова не е реалистично да се
въведат клинични пътеки в психиатрията, тъй като голяма част от пациентите са
неосигурени, а повечето се нуждаят от дълъг престой в болницата и няма как НЗОК
да диференцира всяка група и да създаде клиничните пътеки за нея.
Лекарите алармираха, че често хора с психични
разстройства правят и опити за самоубийство. Тези случаи бавно, но твърдо
нарастват през годините. По данни на Националния център за
обществено здравеопазване и анализи (НЦОЗА) 12 на 100 000 българи слагат край
на живота си годишно, а 3000 опитват неуспешно - най-често чрез отравяне с
лекарства. На второ място е
обесването. Най-много самоубийства стават през
юли и август. У нас най-емблематичното място за самоубийство е Аспаруховият мост
във Варна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар