Translate

понеделник, 28 октомври 2013 г.

Социалният сектор със стари рани



Бюджетите на здравната каса и на държавното обществено осигуряване са ярка  проекция на социалната ангажираност на държавата. Преди дни излязоха предложенията на правителството „Орешарски" за догодина - първи бюджети на
правителство с мандата на БСП, която дойде на власт с отчетливи социални обещания. И ако в условията на криза и дефицити отговорът на въпроса дали тези два бюджета отговарят на обществените очаквания е очаквано отрицателен, то проблем остават старите рани, които отново не намират лечение.
Откъде идват притесненията за здравната система?
1Парите за лекарствата срещу рак няма да стигнат.
Няма обяснение защо всяка година изпадаме в състояние на дежавю - изначално се залагат недостатъчно средства. През миналата ГЕРБ предвидиха 90 млн. лв. за 2013-а, при положение че през 2012-а се изхарчиха около 150 млн. Днес картината е същата. В проектобюджета за 2014-а са записани 145 млн. лв., при положение че до края на тази година сумата ще набъбне до 180 млн.
Едва ли има българин, който не би се съгласил, че от лекарствата срещу рак няма как да се пести. Защото няма човек на земята, който просто ей така, без да е болен, да се подлага на химиотерапия. По тази причина е абсурд да се говори за надписване на излишни терапии. Защо тогава продължава безумната тенденция да не се осигуряват необходимите средства? И през август или септември догодина пак да се мисли как да се прекроява бюджетът на касата, за да не се спира лечението на онкоболните? И още нещо - представеният проектобюджет не позволява догодина да бъде включено нито едно ново лекарство срещу рак. Тенденция, характерна за африканските географски ширини.
2Болниците ще разчитат на 200 млн. лв. по-малко.
Да, има течове в тази част на сектора, заради които пари за лечебните заведения не отиват в грижи за пациента, а в нечии джобове. Въпросът е, че преди да се орежат средствата така драстично, трябва да се предвидят нови контролни механизми или санкции, които да гарантират, че пари за болнична помощ няма да се отклоняват. И наличният ресурс ще задоволява изискванията на системата.
Друго обяснение на съкратените средства е, че властта предвижда да работи с доста по-малко болници догодина. Само че пациентите са почти константен брой. Което логично ражда въпроса ще се стигне ли до листи на чакащи болни, както вече предупреди лекарският съюз.
Финансирането за джипитата и за изследвания - без промяна.
Пари за повече направления за преглед или за изследвания и догодина не са предвидени. Пациентите пак ще трябва да се „стараят" да се разболяват в началото на месеца или поне тогава да се подлагат на задължителните прегледи.
Цял свят инвестира в профилактиката, защото тя пести огромните разходи от скъпото лечение в болниците. В България доболничната помощ и ранната диагностика са последна грижа в системата. И изходът отново е един - да се разболяваме по-рядко.
С проектобюджета на НОИ хроничните проблеми на осигурителната система не само остават, но и се задълбочават:
По-малко работещи -повече приходи от осигуровки.
Навярно всеки би казал, без да се замисля, че това е невъзможно. Според експертите на НОИ и Министерството на финансите обаче  тази на пръв поглед неизпълнима задача е постижима. В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. те прогнозират, че броят на осигурените ще намалее с 51 000 души, но приходите от осигуровки ще набъбнат с почти 240 млн. лв.
Явно разчитат доходите да се повишат, а икономиката да изсветлее. Всички бихме
искали да повярваме, но изпълнението на бюджета за 2013 г. приземява подобни надежди - към края на т.г. приходите ще изостават със 107 млн. лв. Как ще се увеличат догодина при стагниращия все още пазар на; труда, забавянето на заплати, замръзналите осигуровки в много сектори и големия дял сива икономика - не е ясно.
Ясно е обаче, че експертите не вярват на предизборното обещание на БСП да създаде 250 000 работни места до края на мандата. А може би вярват, но смятат, че възможностите за работа ще се отворят в друга страни от ЕС. Все пак от Нова година падат всички бариери пред българите на единния европейски пазар на труда. Само че приходите от техните осигуровки ще отиват в друга страни. А родната система ще продължава да се реанимира все повече с парите на всички данъкоплатци, включително и на пенсионерите.
2По-малко пенсионери Първоначалните очакванията на експертите бяха, че замразяването на реформата ще доведе до 13 500 нови пенсионери догодина. В проектобюджета изненадващо общият им брой намалява с над 1000 души. Не е заложено исканото от социалния министър ограничаване на ранното пенсиониране в МВР. Режимът в армията остава, но нищо чудно и той да се разхлаби при гласуването в парламента.
Явно се разчита, че на работещите няма да им се излиза в пенсионна ваканция. Тогава защо беше нужно да се замразява поетапното увеличение на пенсионните стаж и възраст?
Майките печелят - безработните губят
По волята на управляващите обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години ще се увеличи на 340 лв. на месец. Никой не оспорва, че дори и тези пари не стигат, но това ще е безпрецедентно повишение със 100 лв. или 41% само за половин година. При никое друго осигурително плащане няма подобен ръст. На този фон минималното обезщетение за безработица ще остане 7,20 лв. за 5-а поредна година. Къде остава тук равнопоставеността, която е основен принцип на осигурителната ни система, но май само на хартия. 


Диана Тенчева
Мишел Гутсузян
В.”Труд”
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар