Напускайки поста на
министър, казах, че точно във финансирането на болничната помощ е заложена
бомбата с часовников механизъм за системата. Сегашната криза и дефицитът в
бюджета на НЗОК доказват, че съм бил прав. При така конструираната система
разходите непрекъснато ще се увеличават, без това да е свързано с подобряване
на качеството. Ясно стана, че нарастващият брой болници в определени региони на
страната нито направиха българите по-здрави, нито медицинският персонал
по-доволен, нито финансистите по-спокойни. Броят на болниците е един от реалните ни проблеми. Вместо да
бъде решен из основи - било със силна регулация или с пазарни механизми на база
дългосрочна стратегия, днес ни се подхвърлят претоплени идеи с дъх на мухъл.
Доста повърхностно изглежда предложението в няколко региона в страната да се
въведе забрана един лекар да работи в повече от една болница. Само да припомня,
че НЗОК след милионите похарчени левове на българските граждани за
информационна система би трябвало да знае много добре кой къде работи и по
колко договора се отчита. Абсолютно нищо не пречи и сега касата да приложи
правилото едни лекар - един договор, стига реално да го иска. Твърде наивно е
обаче да се мисли, че създавайки изкуствен дефицит на кадри, ще намалим
разходите за болнична помощ.
Ако приемем, че на лекарите
в София се откаже втори договор, а такъв се разреши за лекарите в Благоевград
например, първото, което ще се случи, е, че масово ще започнат да се продават
дипломи и лекари от Благоевград да се водят фиктивно на договор в София.
Този феномен се видя ясно
при налагане на медицинските стандарти, с които беше направен опит да се
преструктурира болничната помощ. Оставам настрана чисто правните въпроси, които
ще се породят от нееднаквото третиране на лекарите. Друга претоплена идея,
която откровено мога да нарека глупава, е да се въведе коефициент на цените на
клиничните пътеки в зависимост от вида болница. Не може една и съща
манипулация, операция, лечение да се плаща различно в различните заведения или
краища на България. Точно обратното - касата трябва да се стреми едно и също
лечение да го плаща по най-ниската цена, постигана от болница. Това ще е
реалният стимул за ефективност.
Големите болници трябва да
получават повече пари не защото просто са такива и имат много персонал, а
защото в тях се лекуват най-тежките случаи. И опираме до фундаменталния въпрос
- клиничните пътеки не могат да направят разграничение между тежки и леки
случаи, между едно или повече заболявания.
Вместо глупави идеи за
коефициенти бързо да бягаме от клиничните пътеки и сериозно да се върви към
въвеждане на диагностично свързани групи (ДСГ) - те ще осигурят прозрачното и
справедливо разпределение на средствата между болниците. Очертаващият се
дефицит от 130 милиона лева трябва да бъде покрит и ако управляващите не вземат
правилните решения, да са готови следващата година да очакват още по-голяма
сума. Но едва ли ще имат смелостта за подобни действия.
Да не говорим, че
здравеопазването далеч не се ограничава само с болничната сфера и че промените
в него трябва да се извършват синхронно във всичките му компоненти. А за такова
нещо няма и намек към момента.
"В. Стандарт"
Няма коментари:
Публикуване на коментар