Какво у нас е наред, че гражданското общество да ни е наред

Ива Николова, журналист: Като типична българка смятам, че трябва да покажем на всички европейци, че нашето лично достойнство е обратнопропорционално на нашата бедност, но за съжаление във властта влизат само нетипични българи

- Госпожо Николова, реагирахте остро срещу думите на немския посланик за медийната свобода в България. Какво ви подравни в неговата позиция?

- Не приляга на един посланик да изнася тези, непроверени чрез фактите. Освен това не обичам да ме възпитават хора, които не разбират от занаята ми. Аз не го уча как да е посланик. При все че имам много претенции към него. Той излезе заедно с френския

посланик у нас с декларация по повод вътрешнополитически събития, но неговият колега, немският посланик в Париж, не е излязъл с декларация към френските власти, които дискриминират мои сънародници, без оглед на това каква е тяхната етническа принадлежност. Това не ме интересува. Тези хора, тези български роми са депортирани от франция и тук се показва двоен стандарт. Това се е Случвало само в хитлеристка Германия и не мога да си представя как в съвременни условия това може да се случи. Тамошният германски посланик немее по въпроса, а тук ще ни учат на свобода на медиите и словото. Не съм съгласна. Още повече че „Дой-че веле" има принадлежност към Германия. Да си съберат екипа на „Дойче веле" и на тях да им обясняват какво да правят. Искам да им видя реакцията.

- Защо позволяваме чужди дипломати да ни поучават по всякакви теми?

- Защото сме крайно крмплексирани хора. Но аз съм типична българка и затова, че сме най-бедната държава в Европа,.според мен трябва да покажем на всички европейци, че нашето лично достойнство е обратнопропорционално на нашата бедност. И като една типична българка искам да кажа, че във властта влизат само нетипични българи и затова те никога не отстояват българските интереси.

- Много хора твърдят, че за четири петилетки и половина идеологическата цензура се замени с икономическа автоцензура. Лукс ли е да си независим и мислещ журналист у нас?

- Ами ако е лукс, аз съм най-луксозният човек на този свят. Аз винаги съм била свободомислеща и независима. Да, медиите имат собственици. Не се сещам някъде да нямат собственици. Който не иска да споделя дадена кауза и идея преди всичко, да отиде да изтегли един кредит от банка, да направи най-независимата медия на света и тя да обере цялата аудитория, а другите да изгинат. Трябва да си абсолютно недемократичен човек, непазарен човек и да не знаеш правилата на играта, за да приказваш такива приказки, като някои колеги след напускането си в последно време. Не ти харесва - иди си, но много моля не прави геройство от уволненията си. Аз съм уволнявана, но това не създава моята творческа биография. Моята творческа биография

е от това, че аз винаги съм правила неща в съответствие със стандартите на занаята. С уволнения не се прави биография. Тя се пише с журналистически материали. И страшно ще ужася уволнените напоследък, като кажа, че това не е позиция. Те не съдържат позиция. Те съдържат разследване, информация, репортаж, но не и позиция. Ние позициите си ги изказваме като граждани, но това не е журналистика.

- Защо у нас няма истинска разследваща журналистика? Какви са качествата, които трябва да има истинският разследващ журналист?

- Тук проблемът е икономически. Дори не става дума за качества. Повечето западни редакции имат такива отдели наистина, има отделни журналисти, които обаче не се занимават с нищо друго. Те се занимават единствено с разследването, което правят. За да е качествено едно разследване, трябва много време. Журналистът може да му отдаде цял месец, два, три, но през това време той не дава никаква друга продукция. А у нас по чисто икономически причини, защото е много скъпо да се издържа едно такова звено, журналистите между другото правят и разследвания. Затова нека да кажа на всички: в България няма разследваща журналистика. Има журналисти, на които се подхвърлят определени материали и пресята информация от заинтересовани кръгове и тя се изнася. Затова много ви моля, колеги, кажете: аз имам тази информация, но не го наричайте разследване. Разследването е нещо друго.

- Много нашумя сериалът „Четвърта власт". Какво е мнението ви за него? Точна картина ли е той на нашите медии?

- Аз съм вестникар и смятам, че вестникарството е върхът на журналистиката. Едно е да подреждаш думите и на следващия ден да ги четеш, съвсем друго е да говориш в ефира и кой чул, кой не чул... Мога да кажа със сигурност следните неща: сценарият е писан от хора, които нямат представа какво е това вестникарска редакция. Като поетеса аз не бих поискала от изкуството да бъде правдиво. Не се боря за соцреализъм, те се борят за това. Те казват, че това е правдива картина, а тя изначално

е неправдива, защото не отговаря на абсолютно нищо, което е в действителност. Те не са стъпвали в редакция, в която работят вестникари. Те не знаят какво е планьорка, не знаят какво представлява бюрото на един вестникар. Също така не знаят как един вестникар събира информация. Това са някакви глупости, срещнал се в една кола, дошъл от не знам си къде. Бях се подготвила да го гледам, признавам си, че заспах.

- Живеем сякаш от протест на контрапротест, от вот на вот, от скандал в скандал. Докога можем да издържим така?

- Отдавна никой нищо не издържа. Това е инерция, автопилот. Първо - както едни посочени, добре финансирани, добре отглеждани, лустросани „граждански" организации бяха назначени да представляват гражданския интерес, опорочиха така нареченото гражданско общество, което си остана неродена мома в България и още дълго ще бъде такава, така и протестите. Това е втора серия на същия филм. Сега опорочихме и това. Аз съм върл републиканец, но вече ме е срам да казвам думата гражданин, защото те опорочиха и нея. Аз се учудвам на способността от нищото да правим всичко в катран и перушина. Нито протести има, нито контрапротести има, нито гражданско общество, нито политика. Какво у нас е наред, че гражданското общество да ни е наред и медиите да са ни наред - нищо. Обществото е в една ситуация, която може да бъде минус, може да бъде и плюс. Аз, понеже съм положителен и градивен човек, гледам на това като плюс. Започваме отначало и този път може да не сбъркаме.

- Защо политическият език падна толкова ниско? И защо медийният език също го последва?

- Помислете дали е така, или политиката последва медийния език. Опростачването, или както казва моят любим поет Иван Радоев - обуначването на нацията, започна още 1990 година с криворазбраното слизане при народа, с криворазбраното принизяване на изказа. А сега сме в ситуация, в която тези хора и да искат повече - не могат. Има една категория хора, която е най-страшната. На тях четенето им нанася вреди и трябва да им бъде забранено с указ, защото четенето е осмисляне, а те не могат да мислят. То си е божа работа, не става всеки да може. И всъщност нивото на политиците е такова. Те не могат да се изразяват по друг начин. Някои говорят с купешки фрази. Те говорят с такива, защото не знаят нормалния говорим език. Други говорят на вулгарен, мутренски език, защото не могат да се изразят по друг начин. И ние седим и какво правим? Не ги чуваме нито едните, нито другите.

- Медиите ли създадоха продукта „Бойко Борисов", или той успя да ги манипулира така, че да го превърнат в рейтингов рекордьор?

- Има хора, които казват, че те са го създали. Но истината е, че медиите в България не могат нищо да създадат. Могат много да разрушат, но не и да създадат. Ние не сме градивни, деструктивни сме. Истината е, че той го направи. Нека съпоставим нещата. Това съвпадна с времето, когато поп културата, ширпотребата беше започнала да надвива. На мен са ми казвали примерно: „Абе, поетесата, какво се изказваш". Когато нивото, в което някой е на по-различно такова, независимо по-високо или по-ниско на компетенция, на образование, на мислене е презрян, тогава тези, които презираш, ще те управляват. Това ни се случи. А медиите, както каза Асен Агов, вървят след победителите.

- Преди време написахте книга за смъртта на синята мечта. Накъде върви десницата, Реформаторският блок може ли да е нейното възраждане, или ще се окаже поредна илюзия?

- Ако трябва да се изкажа като журналист, с тази книга, написана през 2009 година, станах пророк. Но това не ме радва, защото нямаме стабилна държава, която да стои на два крака - силна левица и силна десница. Мястото на десницата е заето от един симулант, в лицето на ГЕРБ. Също така с онази, старата десница си отидоха много знаещи и можещи хора. Просто се отказаха от политиката. Реформа-торкият блок няма да успее. Той допусна в сърцевината си своите отрицания. Десният избирател за разлика от левия е много капризен, затова и все повече падаше десницата през годините. Левият избирател може да се мобилизира само заради възможността да прескочи границата, да отиде на избори. Той има такива каузи, а десният иска да харесва. Така че Реформаторският блок няма да успее. Аз разговарям с много десни хора и те не го разпознават за свой.

- Каква е прогнозата ви на наблюдател за предстоящата политическа зима?

- Ако имах карта за цирка, да ходя всеки ден там да гледам, щях да го предпочета. Там поне е изкуство и акробатите рискуват наистина, а не се преструват, че правят нещо. Иначе има стъпки на правителството, които дават надежди за социално спокойствие. Някакви парични решения за майки, за възрастни, за топлофикация, нещата, които изкараха хората февруари месец. Може би това ще удържи нещата донякъде. Ако обаче правителството не предприеме по-драстични мерки, като разбиването на монополите, които са терористи, ако не започне рязко подобрение на здравеопазването, ако не вкара поне 4,5% пари за образование, нищо добро не предвещавам на цялата ни държава.

 
 Иван Гайдаров
 В."Земя"