Translate

събота, 26 октомври 2013 г.

Когато и вълкът е гладен, и агнето е изядено!



Казват, че в бурно море не се хвърлят камъни. Въпреки това обаче сме свидетели именно на нещо подобно - почти постоянно вдигане на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове. Обясняват ни, че по този начин видите ли, се подобрява социалната среда.
Минималните осигурителни прагове трябваше да служат като средство за борба със сивия сектор, но напротив, точно те служат за увеличаване на сивия сектор в трудово-правните отношения, а постоянното им нарастване принуждава още повече хора да работят на практика незаконно. Минималните осигурителни прагове трябваше да осигурят финансова стабилност на пенсионната и здравната ни системи , само че сегашните пенсионна и здравна системи няма как да бъдат стабилни докато не се проведе реално и пенсионна, и здравна реформа.
В противен случай дефицитът в Националния осигурителен институт ще продължава да нараства, а оттам - и нуждата от постоянно увеличаване на осигурителните прагове, тоест – влизаме в смъртоносна спирала , което в авиацията се нарича „свредел”. Ефектът е, че колкото по-високи са минималната работна заплата, или минималните осигурителни прагове за дадена работа, толкова по-малко заетост ще имаме. Начинът обаче, за да се излезе от омагьосания кръг е не изкуствено да се покачват доходите на нископлатените, а да се стимулира заетостта. Каква е схемата?
Минималният осигурителен праг е онази сума, върху която се осигурява работникът. Когато тя се увеличи с генерално решение в държавата, това не е добре. Работодателят няма да се съгласи да плаща по-високи осигуровки и ще ги вземе от дохода на работника. Това означава също, че вдигането на минималните осигурителни прагове вероятно ще е добро за работещите в държавния сектор, но за всички останали в частния сектор никак няма да е добро, защото те ще получават реално по-ниски заплати.
Публична тайна е, че огромна част от работещите в частния сектор у нас получават една заплата по документ, а съвсем друга – реално. Нима някой вярва, че един управител на магазин реално взема 380 лв…? Да, той ги взема, но на документ, по договор и по разходен ордер на фирмата, иначе реално взема над 1000 лв.! Изходът от тази ситуация е само един и той според някои експерти е в премахване на минималните осигурителни прагове и на минималната работна заплата, както и провеждане на реални реформи в икономиката, които да доведат до реално, а не „статистическо” увеличаване на заетостта и от там и повишаване на икономическия ни растеж.
Как можем да с преборим с тотално посивелия сектор в отношенията между работник и работодател? Не, няма да стане с Кодекса на труда, който се оказа препоръчителен и до толкова деликатен, че повече прилича на детска приказка за „Лека нощ”! Ами ако премахнем напълно осигуряването от страна на работодателя и то бъде вменено само в задълженията на работника…? Тогава на работодателите няма да им тежи повишаването на минималния осигурителен праг. Те ще имат интерес да декларират реалния договор, а не да се чудят счетоводителите, какви фокуси да правят.
Проблемът на работодателите е в прихода, който се укрива заради данъците, разход всеки ще иска да декларира, за да си намали именно данъците. В този случай обаче държавата трябва да намали драстично и данъците, и осигуровките, вместо сега да увеличава минималните осигурителни прагове и може би именно тогава основанието да се говори за реални социални мерки ще е оправдано. Тогава работникът хем ще получава по-висока заплата, ако се повиши прагът, хем ще се осигурява реално на дохода, който получава в действителност и на документ!
Вдигането на данъците не е начин за борба с кризата, а е част от самата криза. Нужна ни е изцяло нова данъчна и осигурителна система. Не е нормално при сегашната ситуация, при заплата по договор от 460 лв., осигуровките и данъците ни да са около 200 лв., макар и те да са солидарно поделени между работник и работодател, и реално при такава официална заплата, човек да получава на ръка едва някакви си 380 лв.! Как да си обясним, че във Финландия знаят, как да се справят с този проблем, така е и във Франция, Швеция и на много места.
Е добре де, как там може, а тук не може, ЗАЩО? Не е ли достатъчна една командировка от няколко дни за експерти от социалното ни министерство, които да разберат „тайната” и да я приложат у нас, наистина е просто! Само да не се окаже, че държавни служители са отишли на екскурзия в чужбина на наш гръб…!
В противен случай, ще работим като роби, ще се осигуряваме на минимални доходи, ще получаваме малко пари, а когато боледуваме и имаме нужда от средства, точно тогава няма да можем да разчитаме на достатъчно, просто защото ще получаваме онова, за което сме се подписали в договора. С една дума – и вълкът гладен, и агнето изядено!

Няма коментари:

Публикуване на коментар