Translate

неделя, 24 ноември 2013 г.

Пчелите крият тайната на живота



"Уморих се да търся посоки, уморих се да бъда различен. Да раздавам усмивки широки, чужди пътища все да пресичам", гласи текстът на популярна българска песен. Дали някой си задава въпроса какъв процент от нашенците истински са се уморили и им е дошло до гуша от тежкия живот? И какъв е делът на другата част от виртуално изморените - тези, които се чудят в кое кафене да се забият, колко чаши да изпият, колко клюки да споделят. А интригите са "идеал" за живота на една голяма група хора по нашите земи. Но някои от "уморените" си хванаха самолета, без да се замислят какво ще правят и как ще оцелеят истински изморените. Подражаването не е проблем само на човешката раса. Дали пчелите видяха от нас или ние от тях - не е ясно, но голям брой изчезнаха безследно. Така, както е станало с населението на хиляди градове от древността. Този феномен е наречен "синдром на изчезващата пчелна колония". Процесът е подобен на българския социален статус. Пчелите работнички напускат кошера, а там остават само пчелата майка и ларвите. Само че ние, човеците, т. нар. същества с най-развито мислене и интелект, си позволяваме да търгуваме децата си, но те ларвите - не! В природата няма празно. Изчезването на един вид води до появата на друг, който го замества. За сметка на изчезналите пчели работнички, на тяхно място се появиха търтеите. Идентичен случай за нашата държавица, братският кошер на търтеите се умножи в пъти. И тук идва лошата вест, изпратена от гиганта на детския аутизъм - Айнщайн: " Ако пчелите изчезнат, човечеството ще продължи да съществува само още 4 години преди да изчезне". За радост или не, но всички негови пророчества са се сбъднали и дори са се превърнали в научни догми.
Но да се върнем към следните слова от онази песен, които са абсолютно огледало на нелекия живот на човека с главно "Ч" - Айнщайн. "Уморих се от хорски съвети, от учтивост да бъда обичан, от уюта на скъпи предмети. Искам просто да бъда различен". Битува мнение, че Бог прибира пчелите при себе си. Да, но има и друго такова, което гласи, че дяволската работа е възложена на фунгата аспергилус, както и на акара - кърлеж с името Вароа Якобсон, открит през 1904 г. при дивата индийска пчела на остров Ява от Якобсон. Паразитите пият хемолимфата на пчелите, като в същото време им предават бактериално-микотично-вирусно-бацилни инфекции, намаляващи тяхната имунна защита. През 1960 г. тези нанобойци атакуват пчелното съсловие в Япония, от там преминават в Русия, а през 1967 г. се пренасят чрез пчели майки и в България. Колкото и несериозно да звучи, бъдещето на нашата планета донякъде зависи от един миниатюрен паразит,
който по най-простия начин атакува пчелната популация, изтощава я и я убива. Акарите имат неделимо място и при заболяванията на човека, познати като зоонози. Като се започне от алергии, бронхиална астма, различни болести на кръвоносната система с последващи ги хипертонии, много тежки заболявания на очите, мозъка, слуховия апарат, дебелото черво, мускулатурата, ставите, гениталния апарат. И стигаме до бича за всички жени - кожните проблеми. До тук подминахме и една от най-тежките диагнози за човешкото битие - рака. В научните среди все по-често се позиционира мнението за присъствието на различни инфекциозни агенти в тялото на раково болните. Също така се акцентира на заболявания като туберкулоза, както и различни терминални фази на тежки микотични инфекции, най-вече на хранопровода и редица автоимунни заболявания, като те имитират ракови състояния. Изказване на Уолтън Ласт, публикувано в списание "Nexus", гласи, че "за да се избегне смърт от рак, трябва да се предотврати възпалението чрез стабилизиране на тумора и след това постепенно да се елиминира с комбинация от перорално алкализиране, антимикробно лечение, протеолитични ензими и периодично гладуване, редувано със сурова храна".
Школата на Дийпак Чопра е акцентирана върху мисълта ни и ролята на нашето подсъзнание. А според Райх стартът на рака е първичната инфекция вследствие изтощаването на имунния статус на организма от съществуващите във времето хронични заболявания. Спорен е въпросът кое е първото - стресът и хроничното заболяване или обратното? И то, защото повечето индивиди, притежаващи "идеално здрав организъм", по-трудно влизат в стресови състояния. Уолтън Ласт още е казал: "За повече от 100 г. има все повече доказателства, че причината за рака са микроби и най-вече плеоморфните - скритата причина за рака и автоимунните заболявания". В момента е особено актуална и модерна думата "стрес". А дали ние, българите, се замисляме какъв стрес причиняваме на природата ни и дали тя не отвръща по някакъв начин на нашата напаст - озоновата дупка?


Д-р Петър Кътев
В."Стандарт" 

Няма коментари:

Публикуване на коментар