Translate

понеделник, 9 декември 2013 г.

На един лекар през м.г. се падат 254 пациенти, на зъболекар –1086 души


Показателят за преждевременна смъртността запазва нивото си за последните пет години и продължава да е висок




Според Годишния доклад на министъра на здравеопазването за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия, който кабинетът прие на 04. декември 2013 г., основните здравни проблеми при децата остават наднорменото тегло и затлъстяването. Основният извод в доклада е, че съществуващите териториални различия в нивата на отделните здравно-демографски показатели се запазват и през 2012 г., а ниското ниво на раждаемост и високата смъртност обуславят отрицателния естествен прираст на населението през последния десетгодишен период.
Средната продължителност на живота у нас продължава да нараства, но остава по-ниска от тази в ЕС. Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта, както и на намаляване на смъртността при родилките.

Броят на абортите на 1000 живородени в България през 2012 г. е два пъти по-висок от средния за ЕС. Всеки десети аборт е извършен на лице до 19-годишна възраст. През 2012 г. в страната официално регистрираните аборти са 29 992, като 111 са на момичета под 15 г., а 2633 - на тийнейджърки между 15 и 19 г. т. е. прекъснатите бременности в страната ни са почти наполовината на ражданията. Забелязва се тенденция на намаляване на смъртността при родилките.
Докладът отчита продължаващата тенденция за намаляване и застаряване на населението у нас. То е 7 282 041 към 31 декември 2012 г. души, което ни нарежда на 16-о място в ЕС. В сравнение с предходната година българите са се стопили с 45 183 души. Това се дължи основно на отрицателния естествен прираст. Една трета от регистрираното намаление на населението обаче е резултат от емиграцията. Броят на напусналите страната през миналата година е 16 615 души, като повечето са във възрастовата група 25-29 години. Възрастовата структура на населението продължава да се влошава под действието на т.нар. процес на демографско остаряване, който се наблюдава и в другите държави от Евросъюза.
Показателят за преждевременна смъртността запазва нивото си за последните пет години и продължава да е висок. Водеща причина за смърт са болестите на органите на кръвообращението - инфаркти и инсулти, следвани от злокачествените тумори. Най-високо е нивото на общата смъртност в областите Видин (23.2%), Монтана (21.4%), Враца (19.4%) и Перник (19.0%) а най-ниска в Кърджали (11.6%), София град (11.9%), Благоевград и Варна (12.1%).
Всяко четвърто умиране е на хора, не навършили 65 г. При мъжете преждевременната смъртност е двойно по-висока, от тази при жените. България е страна с един от най-високите коефициенти за смъртност по всички причини. Продължава да е висока и детската смъртност. Достигнатото равнище на детската смъртност е най-ниското в цялата история на демографската статистика в България и въпреки това остава два пъти по-високо, отколкото в ЕС.
Основните здравни проблеми- наднорменото тегло и затлъстяването, очните аномалии и болестите на нервната система, при децата остават (независимо от предприетите мерки, проведените кампании и приетите нормативни документи) . Незадоволителен остава обхватът на учениците с профилактични прегледи, особено във възрастта 14-18 години.
Нарушено е взаимодействието и координацията между отделните сектори на системата - спешна помощ и първична извънболнична медицинска помощ, което нарушава интегритета на системата и намалява качеството и ефективността на медицинската помощ. Сред най-честите нарушения в лечебните заведения са неспазване на медицинските стандарти. Не се зачитат и правата на пациентите, нарушения има и по отношение на качеството на медицинските услуги.
През 2012 г. всеки трети българин е ползвал спешна помощ. През годините нараства търсенето на спешната помощ поради затруднен достъп до извънболнична и болнична помощ, в т.ч. и поради нарушени здравноосигурителбни права. Обемът на осъществяваната дейност от центровете за спешна медицинска помощ бележи увеличение, като половината от тази дейност е свързана с оказване на медицинска помощ на пациенти, които следва да се обслужват от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ и не са обект на системата за спешна медицинска помощ.
Въпреки поддържането през последните години на минимален темп на нарастване на средствата за здравеопазване като номинална стойност, съотношението на публичните разходи за здравеопазване  като процент от БВП и през 2012 г. се задържа на едно ниво. На фона на нарастващите здравни потребности в резултат на влошения здравно-демографски статус, висока задлъжнялост на болничните заведения и навлизането на нови и скъпоструващи технологии, това оказва съществено влияние върху функционирането на системата.
Осигуреността на системата с човешки ресурси се доближава до средните европейски показатели. Прогресивно се влошава възрастовата структура на медицинските специалисти и се увеличава броят на желаещите да търсят професионална реализация извън страната.
На един лекар през м.г. се падат 254 пациенти, срещу 283 през 2002 г., а на зъболекар –1086 души. Лекарите в страната през м.г. са били 28 643 т.е. с 232 повече от предходната година. Общопрактикуващите лекари са 4900, докато през 2011 г. те са били 4697. Около една пета от лекарите обаче са съсредоточени в лечебните заведения в София. В същото време има населени места, които страдат от остър недостиг на медицински кадри. От лекарите най-много са хирурзите – 1464, като след тях се нареждат анестезиолозите – 1455.
Медицинските специалисти по здравни грижи са 47 806, като 32 059 от тях са медицински сестри, 3291 - акушерки, а 2456 са фелдшери. Сестрите през 2012 г. са се увеличили с 450, акушерките - с 21, а фелдшерите - със 176 в сравнение с 2011 г.
Осигуреността на населението с болнични легла през 2012 г. нараства при запазена ниска осигуреност на населението с легла  за дългосрочна грижа. Налице е обща осигуреност със структури, болнични легла и медицински персонал, но е необходимо значително вътрешно преструктуриране при ясно категоризиране и териториално разпределение на болничните заведения, се посочва в доклада.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар