Сега тя се управлява централизирано, а нивото на
корупция е безобразно високо
Отношението на управляващите
в България през последните години много наподобява поговорката „Ако разполагаш
само с чук, всички проблеми изглеждат като пирони". Наподобява, защото,
въпреки че разполагат с широк инструментариум, те винаги прибягват до един и
същи инструмент - повече разходи. След като стана ясно, че Националната
здравноосигурителна каса няма да успее да се вмести в бюджета за 2013 г. и за
първи път от Юг. ще бъде с дефицит, лекарите също заплашиха с протести. Какво
направиха управляващите - актуализираха бюджета и замениха балансирания бюджет
с деспипит от 27 млн. лева. - по-високи разходи за болнична помощ със същия
размер. " Въпреки че управляващите от известно време се вричат, че Националната
агенция по приходите ще събере повече здравноосигурителни вноски през 2013 г.,
това не е залегнало в променения бюджет. Ако има по-голяма събираемост, за да
се спази дефицитът от 27 млн. лв., разходите също трябва да нараснат с повече
от гласуваното в парламента. Ясно ли е как ще се харчат и по-важното -
прозрачно ли ще бъде? Заедно с промените в тазгодишния бюджет на касата в
парламента бяха гласувани и някои изменения в бюджета за следващата година.
Финансирането на ваксините за задължителна имунизация и реимунизация, което от
началото на 2013 г. беше прехвърлено от Министерството на здравеопазването към
НЗОК, се връща в МЗ. Добре, но в разходите на касата за 2014 г. все още
присъства перо „ваксини за задължителни имунизации и реимунизации" от 29 млн.
лв. Т.е. по всичко личи, че средствата ще се използват за друго. Друга промяна
е, че пенсионерите ще заплащат такса за посещение при лекар от 1 лв., а за
всички останали тя остава 2,90 лв. Разликата се заплаща от държавния бюджет.
Като се има предвид изненадващото предложение, Министерството на финансите едва
ли разполага с оценки за очакваните ефекти, които освен всичко са и динамични -
трудно е да се оцени с колко ще нараснат медицинските услуги за възрастни хора
след близо 66% спад на таксата. Тези две промени ясно открояват подхода на
управляващите към проблемите в здравноосигурителната система. Ако лекарите са
недоволни -увеличи им бюджета, ако пациентите са недоволни - дай им повече
придобивки, т.е. допълнителни разходи, за които плащат всички данъкоплатци.
Наивно е да се очаква, че нещо може да се промени, докато системата се
управлява централизирано, нивото на корупция е безобразно високо, а
управителите на държавните и общинските болници се назначават на партиен принцип. Болезнено
ясно е, че дори и
Конкуренция
Може и да звучи абсурдно, но
в реформираните и работещи системи по света всеки доставчик на медицински
услуги се надпреварва да предложи най-доброто, на което е способен, включително
като лекарски екип и апаратура, за да привлече повече пациенти, а оттам и
по-голямо финансиране. Ако те работят във вакуум, както болниците в България, и
тамошната НЗОК сключва договори с почти всички, никой няма стимул да предоставя
нито ефективни, нито качествени услуги. Влиянието, което пациентите могат да
имат върху тях в България, е сведено до минимум, дори и само защото в страната
почти няма осъдителни присъди срещу медицински лица за небрежно отношение.
Конкуренция трябва да има и при здравно осигурителните фондове, защото именно
те са тези, които ще окажат натиск върху болниците за предоставяне на
най-доброто отношение между цена и качество.
Споделяне на риска
Независимо че системата има
нужда от конкуренция, тя трябва да е насочена към предоставените услуги, а не
да е на база привличане на пациенти от нискорискови групи. Разходите за
медицинските услуги за деца, възрастни хора и такива с увреждания, страдащи от
хронични и генетични заболявания и др., са сравнително по-високи и в някаква
степен трябва да се споделят от всички. Т.е. хората плащат освен за собственото
си лечение и за част от лечението на други, независимо дали това ще става през
бюджета и ще се финансира от данъци, или ще се финансира чрез по-висока средна
осигуровка.
Лична отговорност
Пациентите освен права,
трябва да имат и задължения, неспазването на които трябва да води до някакъв
вид санкция. Задължително е те да участват със собствени средства извън
здравните осигуровки в разходите за лечението им, за да се избегне
експлоатиране на системата за споделяне на риска. В този смисъл намаляването на
таксата за преглед е стъпка в обратната посока. Пациентите още трябва да
минават профилактични прегледи,
особено ако имат предразположение към определени болести, за да се хване
заболяването навреме и да се ограничат разходите за лечението му, както и да се
намали рискът за живота на пациента. В противен случаи здравноосигурителният
фонд може да покрива по-малка част от разноските за цялостното лечение.
Големите въпроси са свързани с това как да се създадат подобни стимули в
здравноосигурителната система в България, а не дали системата е
недофинансирана, защото хората не си плащат осигуровките, или дали доставчиците
на медицински изделия и услуги източват системата. И двете са следствие на
неработещата централизирана система, характеризираща се с високо ниво на
корупция, а не обратното. Докато дебатът за вграждане на стимули в тази, а и в
други системи се отлага, просто ще се търсят повече и повече източници за
пълнене на все по-бързо изпразващия се басейн.
Калоян Стайков, институт за пазарна икономика
В.”24"
Няма коментари:
Публикуване на коментар