Мъж почина насред центъра на
София. тъй като линейката пристигнала половин час след като била повикана.
"Аз гледам човека,
треперя и плача, а той лежи, без да помръдва, с очи със сълзи, гледащи
нанякъде." Това е само малка част от шокиращия разказ на младата жена, в
чиито ръце е издъхнал човекът. И тя, и семейството, и близките, а и хилядите
съпричастни към мъката им искат да разберат кой е виновен за нелепата смърт на
мъжа. Вместо отговори обаче чуваме единствено оправдания. Обясненията как една
работа не може да бъде свършена и оправданията, след като не сме я свършили,
отдавна са се превърнали в национален спорт. Всички замесени в
"случая" си прехвърлят отговорността, сякаш е някаква поредна досадна
случка. На началниците не им пука, че ръководените от тях служби са жалка
пародия на това, което всъщност трябва да бъдат. Такива им били възможностите.
Само си помислете какво би станало в една цивилизована държава, ако човек умре,
защото е чакал половин час линейка. Едва ли на отговорните лица би им се
разминало само със свиване на рамене. Едва ли ще дочакат върху тях да се
стовари неизбежната наказателна и дисциплинарна отговорност, преди сами да си
подадат оставките от срам.
Тук обаче не е така. Тук
това са ни възможностите. Затова умираме без време, като кучета...
В."Телеграф"
Няма коментари:
Публикуване на коментар