Translate

понеделник, 2 декември 2013 г.

Здравеопазване: Дефицит и реформа, ама друг път



Здравната каса пренася от тази в бюджета си за следващата година поне около 60 млн. лв. за изплащане на вече извършена медицинска помощ през последното тримесечие на 2013 г. Самият бюджет на здравната каса, в който на теория са заложени около 100 млн. лв. повече, ще бъде с дефицит от поне 200 млн. лв. Сравнението е с реалното касово изпълнение на бюджета за тази година, а изчислението - на Българския лекарски съюз.

Залагане на предизвестен дефицит на НЗОК означава, че бюджетът й вероятно ще бъде актуализиран, а липсата на средства носи напрежение сред лекарското съсловие. Финансиращата институция ще срещне затруднения с изплащането на лечение в болница и на лекарствата. На практика това значи опасност от лекарски стачки, забавяне на разплащанията от болниците към доставчиците (в момента дълговете им са половин милиард), увеличаване на нерегламентираните плащания от пациенти за медицинска помощ, в което влизат всякакви доплащания и корупция.

През следващата година въвеждането на две от мерките в предизборната програма на БСП ще струват също около 60 млн. лв. Първата е насърчаването на около 50 общински болници в труднодостъпни райони, субсидията за които ще бъде от държавния бюджет и ще е с обща стойност около 50 млн. лв. Другата мярка е намаляването на потребителската такса за преглед при лекар и зъболекар на пенсионерите отново на 1 лв. Разликата до 2.90 лв., колкото е потребителската такса, ще се покрива отново от бюджета и ще е на стойност 10 млн. лв. И двете мерки имат проблем.

Субсидирането на общински болници означава, че на непазарен принцип се подпомагат лечебни заведения, които са с по-ниски стандарти на качество и работа, вместо да се подпомогне Бърза помощ и болните от тези райони спешно да бъдат превозвани до по-високо технологична клиника в областния център. Повечето общински болници са нещо като хосписи за продължително лечение, а не клиники за активно лечение. Намаляването на потребителската такса на пенсионерите пък стимулира и бездруго най-посещаващата лекар прослойка от осигурените да го прави още по-често, което ще затруднява останалите пациенти.

Най-скъпо на всички данъкоплатци и осигурени обаче ще бъде поредното отлагане на здравната реформа. В момента с касата работят 400 болници, което изисква все по-голям ресурс (близо 1.5 млрд. лв. през 2013 г.). Освен това няма яснота по какви причини 2 млн. души са без здравни осигуровки, а държавата продължава да внася средно по 20 лв. на човек за осигуровки месечно (сумата е по-малка от процента от минималната работна заплата, която би трябвало да е най-ниската вноска). Тя обаче осигурява 4.5 млн. души, сред които пенсионери и деца. На практика системата се издържа от работещите в частния сектор 1.5 млн. души, които внасят около 1.8 млрд. лв. здравни вноски. Държавата години наред внасяше за осигурени от нея твърда сума от 941 млн. лв., през следващата година тя е съвсем леко увеличена.

Правителството отложи за някоя от следващите години реформата в "Спешна помощ". Засега единственото, което се променя там, е увеличението на заплатите на работещите там с 10% от началото на 2014 г.



В. "Капитал"
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар