петък, 22 февруари 2013 г.

Защо се сгромоляса кабинетът на Борисов




Правителството спечели само една битка - овладя харченето, но загуби всички останали войни - с бедността, безработицата и олигарсите


Далеч преди да се роди Бойко Борисов, мъдрият български народ е измислил изразите "иди ми, дойди ми" и "търчи-лъжи". Целият мандат на правителството на ГЕРБ мина под мотото "Иди ми-дойди ми". Премиерът остана верен на този стил до последно - в деня преди оставката си обяви, че твърдо няма да подава оставка.
За близо 4 години кабинетът "Борисов" спечели една-единствена битка - успя да наложи строга финансова дисциплина, при това в трудни времена. Но изгуби всички останали - с монополите и "октоподите", с безработицата и бедността, с разпада в образованието и здравеопазването, с бюрокрацията и чиновническите привилегии. Лошото наследство от Тройната коалиция и враждебната външна икономическа среда са незаобиколими фактори. Но на България й трябва
правителство, което може да решава проблемите, не да се оплаква от тях
Бойко Борисов така и не можа да ни обясни защо нарича "Цанков камък" и Водното огледало в Кърджали криминални проекти на предния кабинет, а не спря да налива пари в тях.
"На мен ми трябвате тука да ме подпрете, когато отстояваме тези свои интереси. И в момента, в който ние спряхме, примерно, и на електроразпределителните дружества аутсорсването на дейността... знаете какво правеха, за да обиколят закона, големи компании, те това не си го позволяват да го правят в техните държави, но тука половината от дейността я аутсорсват през тяхна дъщерна фирма. И парите не отиват в инвестиции в трафопостове, стълбове, жици, а направо отиват към фирмите майки."
Това е цитат от среща на премиера Борисов с германския бизнес. Звучи съвсем актуално, а е от 2010 г. Сега, през 2013 г., пламъците на фактурите за ток осветиха голата истина - минали са 3 години, а нищо не се е променило. Борисов не е спрял нищо - нито "перфектното заобикаляне", нито "аутсорсването". На себе си трябва да се сърди, че народът го разлюби, не на Станишев или на Костов.
Сценарият с отнемането на лиценза на ЧЕЗ повтаря стария сюжет с "ЛУКойл Нефтохим". И тогава под напора на протести срещу високите цени - на бензина и дизела, имаше показни акции и ефектни заплахи.
След многото пара в свирката накрая държавата малодушно сви перки
Дали защото беше играл карти с премиер, или по други причини, Валентин Златев опази лиценза, а рафинерията нарушител получи специална отсрочка да монтира уредите за измерване, отчитане и контрол друг път. Комисията за защита на конкуренцията, следваща бързо сменящите си сигнали откъм министрите, първо обяви, че цените на петролния пазар са си пазарни, после откри, че има картел, а накрая се отрече от всякакви обвинения.
Стилът на Борисов - лъкатушещ и фанфарен, бързо и трайно се наложи навсякъде и във всичко. Помните ли колко пъти ДДС "падаше" и се "качваше"? Вицепремиерът Симеон Дянков щеше да сваля лихвите по заемите, а вместо това въведе данък върху лихвите по депозитите.
Ако говорим за финансова дисциплина, трябва да стиснем здраво ръката на Дянков. Той успя да я опази въпреки враждебната във всяко отношение среда - дори премиерът често смяташе, че финансовият министър се престарава като страж на хазната. Стягането на коланите си има невидима добра страна - българите днес, утре и след години ще плащат по-малки лихви по държавния дълг.
Но други ходове на стиснатия Дянков се оказаха буквално задушаващи
Дълго ще се помни скандалният отказ на този кабинет през 2009-2010 г. да плати стотици милиони левове на стотици фирми по заварените договори, "крити в чекмеджета". В резултат много предприятия, основно строителни, угаснаха и изчезнаха, други закъсаха и до днес не могат да се окопитят, междуфирмената задлъжнялост се качи до нови висоти, а България бе уличена от Брюксел, че с тези маневри се опитва да прикрие прекомерния си бюджетен дефицит.
През първите седмици на 2013 г. кабинетът тръгна да повтаря същата грешка - само че на гърба на фермерите. Напук на всички подписани споразумения, че субсидиите трябва да бъдат платени до 31 януари, Дянков отсече, че хазната е на червено, фискалният резерв е прекалено тънък и земеделците трябва да чакат до пролетното бюджетно пълноводие. Призракът на тракторите, блокирали площади и пътища, уплаши премиера и се намери начин кабинетът да си удържи на подписите. Но това ли е начинът - да воюваме за доходите си?
Наскоро статистиката се опита да внесе розов акцент в мрачното ежедневие - доходите на българите били пораснали с 16% за година. Новината изобщо не зарадва армията останали без работа и другата армия - на хората със замразени и понижени заплати. Пенсионерите ще чакат мижаво повишение през април, а щастливците с порасналите заплати знаят, че го дължат не на правителството, а на работодателите си.
Дянков до последно удържаше на популистките щурмове на колегите си за повече разходи. Но не можа да дисциплинира другия вицепремиер - Цветанов,
и военния министър Аню Ангелов. Привилегиите в двете силови министерства останаха, а големите им бюджети станаха още по-големи.
Самият Дянков беше лют враг на държавните регулации и на фикцията минимална работна заплата, но към края на мандата сам предложи вдигане на МРЗ /нищо, че ден по-късно си оттегли подписа/. През всичките години растяха и осигурителните прагове - въпреки воплите на бизнеса, че това са нови пирони в ковчега на икономиката.
Дянков се опита да наложи ред, прозрачност и икономичност в държавната администрация, но проблемите остават. Нещата ще се оправят само когато всички ведомства, вкл. МВР и отбраната, започнат да публикуват приходите и разходите си - като се почне от обществените поръчки и се стигне до премиите за отличниците и санкциите (ако изобщо ги има) за ленивите и подкупните служители. Това към днешна дата остава утопия.
Няма спор - при еврофондовете работата потръгна
Усвояването на средствата повиши обаче само скоростта си, не и качеството. Конкурсът за туристическото лого стана емблема на порочното харчене. Има ли смисъл да се трошат милиони за нещо толкова спорно, грозно и маловажно, при положение че при качеството на услугите и унищожаването на природата ни и Буда не може да помогне на българския туризъм - това е конкретен въпрос, който обаче може да бъде перифразиран за още много проекти във всички сфери.
Големият грях на кабинета Борисов е, че
не освободи бизнеса от оковите, които му тежат
Той така и не разбра, че не държавата, не министри, комисии и чиновници, а предприемачите са моторът на икономическото развитие. Министерството на икономиката трябваше да е главен защитник на българските фирми от ударите на кризата, а вместо това се оказа ахилесова пета в управлението на ГЕРБ. И Трайчо Трайков, и Делян Добрев потънаха в авгиевите обори на енергетиката и съвсем загърбиха неволите на бизнеса от всички останали сектори. Обещаната решителна битка с бюрокрацията така и не се състоя. Провали се тотално реформата, която трябваше да сложи край на държавните такси, мутирали в нахални данъци. Дянков извади някаква методика за преизчисление, която повечето държавни ведомства приеха за сведение, а останалите - като повод да вдигнат още таксите си. И днес някакви външни фирми пишат стратегии и концепции за намаляване на административния самар върху бизнеса и на убийствените в някои случаи такси.
И въпреки че енергетиката беше приоритет, Трайков, а сетне и Добрев не успяха да разплетат или разсекат нито един гордиев възел. Запознаването с казуса "АЕЦ Белене" отне 3 години на правителството. Проектът ту бе гьол, ту стратегически важен, а накрая бе прекратен. Но разходите по него продължават, а неизвестните остават.
Премиерът в оставка много се гордее с големите строителни обекти - спортната зала в София, метрото, магистралните отсечки. Оказа се, че няколко едри играча в бранша строят и крепнат благодарение на големите обществени поръчки, останалите се опитват да се прикрепят към тях или вегетират в очакване да свърши кризата.
Държавата се оказа най-големият възложител,
най-крупният поръчител, най-едрият рекламодател. Така и бизнесът, и медиите се оказаха твърде зависими от решенията и отношението на управляващите.
Правителството имаше програма за управление, пълна с високи заплати, растящи пенсии, стотици хиляди нови работни места. Тя мина в архив заради връхлитащата глобална криза. След дългомесечни спорове, кръгли маси и тристранни съвети през 2010 г. бяха изковани 60 антикризисни мерки. Над 60% от тях си останаха думи върху хартия. Сред тях имаше и популистки недомислици като данък "Лукс". Имаше обаче и отлични идеи, които така и не дочакаха развитие. Дори нещо толкова просто и полезно като Златен регистър на изрядните данъкоплатци, на които бързо да се връща ДДС, още е само проект.
Държавата на ГЕРБ не свърши почти нищо от това, което бизнесът очакваше и искаше от нея. Вместо това държавата все повече напираше да регулира, надзирава и контролира бизнеса, докато с другата ръка държеше чадър над групата на недосегаемите. Обикновените, дребните и средните фирми се оказаха смачкани от пресата на данъци и проверки, а големите и близките до властта станаха още по-силни.
Повече от 3.5 години правителството и депутатите на ГЕРБ радваха определени съсловия и сегменти с нормативни реверанси и пробиваха удобни за тях портали в законите. Така порочните сделки с ниви и гори по дюни, плажове и край ски писти продължиха.
Олигарсите не излязоха в пенсия, само затвърдиха позиции
Част от тях насядаха по банките в Народното събрание. Като бизнесмена Емил Димитров с интереси от цигарения и ловджийския до хотелиерския бизнес. Замените - станали грозна емблема на тройната коалиция, се превърнаха в герб и на ГЕРБ. Земеделският министър има особен принос, защото успя да забърка информационен и нормативен хаос по замените. Може би това обяснява защо при честото разтребване на кабинета си Бойко Борисов запази непокътнат един от министрите, които най-много навредиха на бизнеса, потребителите и на имиджа на кабинета - Мирослав Найденов.
Експериментите на д-р Найденов със "Стара планина", соевите кренвирши, вражеските полски яйца и водата в пилетата нагнетиха напрежение на пазара и разбъркаха цените. Въпреки целия шум българските храни нито са най-евтините, нито са най-качествените. Найденов тръгна да спасява ориенталския тютюн, а се оказа, че никой не го застрашава. Скочи да закриля лавандулата и розовото масло - а врагът се оказа някакъв доклад, даден за сведение на Еврокомисията. Докато министърът дирижираше "нагоре-надолу" цените на житото и хляба, на бедните раздаваха несваряем боб, пълен с ларви и червеи. Найденов първи в сегашния кабинет изгуби европейски милиони. И въпреки всичко до последно остана член на МС.
Напълно в противоречивия стил "ГЕРБ"
В същия стил министър Лиляна Павлова се опита да наложи забрана за бетонирането на Черноморието, а депутатите от управляващото мнозинство казаха твърдо "не". До ден-днешен държавата на ГЕРБ се чуди дюни ли са дюните.
Цигареният дим здраво опуши физиономията на управлението. Зиг-загите в налагането на забраната изнервиха и притесниха всички - и заведенията, и пушачите, и мразещите никотина.
Електронното правителство още е като лего, в което са наместени тук-там някои детайли. Следващият кабинет сигурно ще установи познатото - налице са парчета от различни лего игри, има и липсващи, така че няма как да се сглоби едно голямо цяло. Оня ден министерството на комуникациите се похвали, че ще раздаде 5000 карти за достъп до 50 общински електронни услуги. Само че българите са няколко милиона, не 5000, а чиновническите "услуги" са хиляди, не 50. Докато България си прави експерименти, братята сърби минаха по краткия и евтин път - поканиха естонците, които са световни лидери в тази област, да им направят е-правителството. Нашият премиер също ги беше поканил. Те дойдоха, споделиха и ... нищо не последва.
Бойко Борисов може да е най-симпатичният Пинокио сред българските политици. Но хората искат добри доходи и поносими сметки, не харизматичен премиер, добри намерения и всекидневна смяна на вятъра и платната. Затова от днес кабинетът "Борисов" е правителство в оставка.
 

Юлиана Бончева
В."Сега"

 

Краят на Харизмата



Истина е - хора, прасета и овце обичат Борисов



Той си отиде така, както дойде - без да мисли много. Объркан в собствената си безидейност. Хвърли филията с мас и рече, че няма да играе повече.
Дискретният чар на простотията му отдавна изчезна. Митът за непогрешимостта му избледня преди години. Управленската му немощ и най-вече кадровата безпомощност на управлението му станаха видими с първата "калинка". Колкото по напредваше в нищоправенето, толкова повече си личеше, че той не е втори Чък Норис, а е просто страхливо подобие на политик. Всъщност, каква ти тук политика? Този човек водеше такава политика, че след него остават: биеща полиция, скандали за корупция във всички сфери, нереформирана здравна система, сриваща се пенсионна система и растящо недоверие в съдебната система. Вие знаете ли дали тази сутрин България има финансов министър? Има ли Конституционен съд, функционира ли ДКЕВР?
След управлението на Борисов остават още по-бедни хора, на които бездарният управленски пиар внушаваше ката ден, че са финансово стабилни. Хора, които нямат пари за бензин, трябваше да са във възторг, когато им се обясняваше, че имат на разположение чудесни магистрали. Хора, които нямат възможност да напускат пределите на града, но чуват как Той, Харизмата, е приет добре от неговата приятелка Ангела Меркел и дори от Барак Обама. И в добавка още плява от рода на: "И аз съм ял хляб и лук, и ние сме били най-бедното семейство".
Примитив, който бързо осъзна, че може да ползва правителствения самолет за лични нужди.
От него не мога да очаквам нищо. През следващите месеци Евклид от Банкя ще говори пак за дъги и тангенти. Ще се бие в гърдите, щото ще е научил трета чужда дума. "Горе главите, няма страшно, на изборите ще ги смачкаме", не звучи като закана. Звучи като виц.
По-лошото е, че и хората около него нищо ново няма да родят. Около Борисов има само дрезгав хор от аматьори, които се включват на всеки припев. Друго не правят. Чакат Той да даде тон и припяват. След толкова мислене те лансираха тъпата теза, че "енергийната мафия свали кабинета". Енергийната мафия ли организира протестите? Тя ли караше хиляди отчаяни хора да си палят сметките? Да искат по-високи заплати и майчински? Да искат справедливост и наказание за корумпирани министри и депутати?
Други клакьори твърдят съвсем убедено, че хората ходят на митинги, за да ги бият - и после да си показват окървавените глави и да хулят силите на реда. Трети докараха прасета, овце и биволи на пл. "Народно събрание", за да изразят подкрепата си за Борисов и ГЕРБ... Как да го коментирам това? Та, това е по-лошото -
около Бойко нямаше как да изкласи нещо компетентно
Колко останаха тези, които смятат, че оперативно интересно лице, което знае наизуст генеалогията на Инчу-чуна и има завидни спортни умения, може да управлява държава?
В пиянството на този народ обаче едва ли се крие нещо кой знае колко градивно. Да, протестите продължават, в неделя държавата може да е блокирана, народът се опива във внезапно осъзнатата си сила. Но този революционен блян, това неистово желание с един замах да изметем политиците си, да променим системата, да намалим сметките си и да увеличим доходите си е абсолютно непродуктивен. Само преди 1989 г. някои хора вярваха, че могат с лъвски скок да се озоват директно в комунизма.
Какво искат протестиращите?
Искат да свалят Бойко, но мрачните им погледи не видят "добро ли, зло ли насреща иде...". Искат да махнат ЕРП-тата, но не са сигурни, че това е достатъчно, за да паднат сметките. Искат 500 лв. минимална пенсия и 1000 лева заплата, нова конституция, но как ще се случат тези неща съвсем не е ясно. Всъщност, истинското гражданско общество се прояви в пълнота само един път - на "Орлов мост" в сряда вечерта, когато граждани подгониха момчетата с качулки, дошли да опорочат протеста им. Тук въобще не говоря за лумпените и неофашистите, които искат да счупят няколко витрини и коли, да изпият три бири и да поиграят на гоненица с Ушев... Говоря за смислените протестиращи, които искат абсурдни неща от рода на Велико народно събрание след седмица да смени политическия модел... За нормални хора, които смятат, че смяната на пропорционалната избирателна система с мажоритарна може да реши проблема с кризата на политическото представителство.
Тази игра - играта на демокрация - се играе с партии
Това е положението. И като мине кризата, пак ще има необходимост от партии. Дори и да сме твърдо убедени, че всяка партия прилича на организирана престъпна група, пак ще ходим да гласуваме на избори за партии.
И тук е мястото за най-лошата новина. За пръв път в посттоталитарната ни история народът не припознава никого за свой Спасител. Досега бе ясно - политиците ни са маскари, за нищо не стават. Но хората си измисляха любимец. Залагаха всичко ту на Костов, ту на Царя, после на БСП, след това на Бойко. А сега?
Сега улицата не иска никого
Със сигурност не иска БСП - никой не е забравил как управлява тройната коалиция и как свърши нейното управление. ДПС няма как да бъде припознато като алтернатива, а Меглена Кунева има години пред себе си, за да се разграничи от образа си на евробюрократ и да се докаже като политик. "Сините" вкупом се издърпаха в казана с катран. Другите само си мислят, че ги има.
Кризата ще свърши - и икономическата, и политическата. Но никой не бива да очаква, че тя ще свърши утре. Тя ще свърши тогава, когато икономиката тръгне, малкият и средният бизнес си поемат въздух и видят перспектива, когато хората могат да плащат сметките си, а политиците не са заети със себе си.


Петьо Цеков
В. "Сега" 



четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Малката заплата - опасна за сърцето

Хората с ниски доходи са по-податливи на стрес и са изложени на по-висок риск от високо кръвно налягане, което води до сърдечни заболявания и инфаркт.
Американски учени изследвали данни за здравето на 5000 души на възраст между 25 и 65 години. В началото на проучването те имали ниско кръвно налягане и нямали проблем със сърцето. Изследването продължило шест години. През този период специалистите установили, че хората с ниски доходи са вдигнали нивата на кръвно налягане. Особено изразени са сърдечните проблеми на жените във възрастовата група между 25 и 44 години, съобщава БГНЕС

Нови 28 здравни медиатори ще помагат на държавата в контрола на инфекциозните заболявания



Официално бе открита новата учебна година за здравните медиатори от цялата страна 
България e пример за изграждането на устойчива мрежа от здравни медиатори



У  нас мрежата на здравните медиатори продължава да се увеличава и през тази година още 28 човека ще бъдат обучени от преподаватели във Факултета по обществено здраве към МУ-София, медицински специалисти и представители на неправителствения сектор.

Oбучението е част от активностите по проекта „Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика“, който обхваща четири държави /България, Унгария, Румъния и Словакия/ и се подкрепя от фармацевтична компания „ГлаксоСмитКлайн“.  
Целта му е да създаде устойчива мрежа от здравни медиатори в тези държави, които да допринесат за ограничаване и профилактика на инфекциозните и полово предаваните болести, намаляване нивата на  детската смъртност сред уязвимите групи от ромски произход чрез постоянно обучение на здравните медиатори и разширяване на  дейността им в посока профилактика на здравето сред населението. Програмата, освен обучението на здравните медиатори, включва и осигуряване на месечни възнаграждения за 17 здравни медиатори.


„Благодарение на усилията и постоянството на експертите и неправителствените организации и подкрепата на частния сектор, здравните медиатори от няколко години работят успешно и са търсени помощници на лекарите и институциите. Медиаторството е посочвано като добър пример в редица европейски държави за устойчив проект, който се развива като част от Националната стратегия на Р. България за интегриране на ромите (2012-2020)“, поясни Георги Кръстев, зам.-председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет (НССЕИВ).

По думите му новите попълнения сред здравните медиатори са избрани чрез конкурс, проведен в съответната община според  критериите да имат минимум завършено средно образование, принадлежност към общността, в която ще работят, добро познаване на проблемите на общността и съпричастност, владеене на езика/езиците на общността.
Новите здравни медиатори ще работят в общините Благоевград, Вълчи дол, Кърждали, Троян, Етрополе, Самоков, Димитровград, Златарица, Сунгурларе и Симеоновград. 
През 2013 г. в страната ще работят общо 147 здравни медиатори, в 81 общини.

през последните три години се забелязва неговият сериозен напредък“, заяви проф. Ивайло Търнев - председател на Фондация "Здравни проблеми на малцинствата".
Той допълни, че България e пример за изграждането на устойчиво законодателство и стабилна мрежа от здравни медиатори. За последните няколко години нашата страна се превърна в успешен модел за осигуряване на достъп до здравни услуги на представителите на уязвимите малцинствени групи.  Този модел се оценява високо не само в България, но и в други държави на ЕС, които имат желанието да внедрят опита ни в тази посока, каза още проф. Търнев.
За втори път обучителната програма за здравните медиатори ще се провежда от Факултета по обществено здраве към МУ-София, под ръководството на проф. д-р Цекомир Воденичаров. В рамките на 240 учебни часа здравните медиатори ще имат възможността да се запознаят с нормативната база и системата на здравни услуги в България, правата и задълженията на пациентите, както и да получат информация относно основни заболявания /превенция, профилактика и  лечение/. В обучителната програма са предвидени и модули, които да провокират и развият в участниците умения за лидерство и работа в екип, като и разработване на проекти. Всяко обучение е с практическа насоченост и цели да подпомогне адекватното подпомагане процеса на осигуряване на достъп до здравни услуги на представители на уязвими малцинствени групи.
След преминаване на обучението, здравните медиатори ще работят по различни здравни проекти за ограничаване и профилактика на инфекциозните и полово предаваните болести, намаляване нивата на детската смъртност, с основен фокус – уязвимите групи от ромски произход. Те ще подпомагат работата на Регионалните здравни инспекции, общопрактикуващите лекари и общините в провежданите от тях кампании в сферата на здравеопазването.


Божидар Данев, изп. председател на Българска стопанска камара: Оставка преди вот е дезертиране





Печели или губи бизнесът от оставката на Симеон Дянков? Първо искам да припомня някои обещания на финансовия министър, за съжаление неизпълнени. Обеща да намали социалните плащания при приемането на поста. После каза, че страната няма да има бюджетен дефицит, но обърка бюджетен с касов дефицит. В резултат на което не плати на бизнеса огромни средства и той влезе в тежка криза. На следващата година обеща да намали данък добавена стойност, после да влезем в ЕРМ 2. Обеща безработицата да не надхвърля 10% през мандата, обеща нови работни места. След това беше приета антикризисна програма, от която не беше изпълнено повече от 60%. Приоритет се даде на повечето от социалните ангажименти, за разлика от тези към бизнеса. След което национализира резерва на здравния фонд, след него взе 100 млн. от универсалните пенсионни фондове, после отново посегна на здравния фонд. Опита се да национализира и Сребърния фонд, но ние успяхме да го възпрем, за разлика от други работодателски организации, които бяха съгласни.
Благодарение на Европейската банка не успя да го национализира. Предвиди за м. г. 2,3% ръст на брутния вътрешен  продукт, вижте колко е в действителност. Предвиди да излезем от кризата през април 2010 г. Не искам да коментирам, просто съобщавам факти. Страната ни в момента е в голяма ликвидна криза, защото три месеца след като взехме заем от вътрешни и международни финансови пазари, отиваме към нов заем. Това са все неща, които не можем да не "оценим".
Но три месеца преди изборите да си подадеш оставката, това според мен е дезертиране. Друг е въпросът дали премиерът я е поискал. Но и така да е, в този момент това не е полезно за никого. Който и да дойде за министър, той не може да влезе с летящ старт в такава сложна материя като финансите. Колкото и да е грамотен, колкото и да е способен, няма как да стане. Доколкото знам, Томислав Дончев няма опит във финансовата сфера. В тази ситуация трудно може да се каже какви ще бъдат последствията от смяната. Не знам какви ще са резултатите за правителството, но за бизнеса ходът не е полезен. Подобно решение не успокоява никого, най-малкото ще се отрази добре на икономиката. Това е популизъм, наивни истории, ако се смята, че така ще се подобри бизнес средата. Ако обаче се разклати икономиката, никой не е в състояние да я стабилизира със смяна на министри, особено пък финансови. Трябват спешни, крути мерки, но засега не виждаме такива. Според мен в този твърде деликатен момент е твърде опасно финансовият министър да напуска правителството. Една дребна икономика, като грахово зърно, каквото представлява икономиката на България спрямо повечето икономики в Европейския съюз, не може да не се разтресе, когато се клати европейската икономика.
 
Валерия Стойкова
В. "Стандарт" 

Борисов: Днес щях да вдигна заплатите и пенсиите с 50%, но се наложи да подам оставка

Днес (20.02.2013 г) щях да вкарам точка да увеличим пенсиите и работните заплати с 50%, но трябваше да подам оставка, заяви Бойко Борисов на заседание на Министерския съвет.
„Аз съм убеден, че хората, когато оценят днешния ни жест и могат да избират между това, което им се предлага от различните политически партии, имаме голям шанс отново да ни посочат нас на първо място. Така че така искам да се работи, че през тези няколко дни, за които сте там, да правите така, че тези, които идват след вас, да заварят една подредена държава“, каза Борисов на министрите, цитиран от в. „Сега“.
„Не мога да не се изкуша отново да коментирам вече излиянията на Костов и Мартин Димитров, защото те са представители на сестринска партия, както в Брюксел е прието да се казва, в момента, че ние сме избягали от отговорност. Ние вчера направихме всичко необходимо в областта на енергетиката. Те създадоха монополите. Те създадоха монополите в горивата, лично Костов, той създаде монопола в енергетиката. Впоследствие БСП, ДПС и НДСВ го утвърдиха с ЕРП-тата и със Закона за зелените енергии.
Така че от днес нататък при всички ваши участия, интервюта или когато участвате в дебати, всичко това трябва да се знае от хората.
Благодаря ви, мисля че направихме доста неща“, каза още Борисов.

------
по-по-най-популизъм в действие ....а дали щеше да го направи си остава въпрос, без отговор...за сега...

Повече минуси, отколкото плюсове



Какво успя и не успя да направи правителството на Бойко Борисов в основните сектори на икономиката


Неслучайно оставката на правителството идва в момент на протести, инспирирани като цяло от недоволството на гражданите от монополите. Регулирането на естествените монополи, както и разбиването им в секторите, където това е възможно и необходимо, е нещо, с което правителството на ГЕРБ очевидно не се справи. Независимите регулаторни органи през повечето време пък (не) вършеха работата си по начин, който оставяше сериозни съмнения в независимостта им. Кабинетът, освен всичко друго, не предприе нищо и по отношение на цели бизнес сектори, в които монополите или олигополите са неофициални, но е публична тайна, че съществуват и че се контролират от едри икономически субекти, често демонстриращи близки отношения с властта. Това се отнася в пълна сила и за медиите.
Отвъд безспорното, но доста скъпо струващо подобряване на инфраструктурата, кабинетът "Борисов" като цяло не успя да постигне много по предизборните си обещания. Съмненията за корупция и предопределени обществени поръчки съпътстваха дейността и на това правителство. Съдебната система е в по-лоша форма отвсякога. Бюджетът на силовото ведомство е исторически висок в последните три години, а ефективността му - тревожно ниска. Корупцията и организираната престъпност все още са думи, съпътстващи ежедневието. Реформи в образованието и здравния сектор не бяха направени. Социалната политика претърпя малки промени, но недостатъчни, за да променят качествено картината. Същото се отнася и за административното обслужване и бюрокрацията.
Големият успех на кабинета е, че не позволи страната да се сблъска с тежки фискални проблеми по време на кризисния период. Големият неуспех - изстискването на малкия и средния бизнес, толерирането на големи икономически играчи и влошаване на бизнес средата. Между тези два стълба статуквото остана почти непроменено.
В каретата е нашата оценка за дейността на правителството в основните икономически сектори за трите години и половина.

Транспорт и съобщения
Министри: Александър Цветков, Ивайло Московски

Плюсове
- Реализация на оперативна програма "Транспорт", по която са договорени над 90% от средствата (заслуга за това имат обаче и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и "Метрополитен", тъй като строителството на магистралите и метрото беше издигнато в национален приоритет от ГЕРБ).
- Опит за подобряване на реда в автобусните превози.
- Опит да се реши проблемът с такситата, които возят на необосновано високи цени.
- Затегнат режим при шофьорските изпити и техническите прегледи.
- Напредък по изграждането на отделни жп отсечки.
- Почти е завършен вторият мост над Дунав.
- Спорни и частични успехи при концесионирането на по-малки транспортни обекти, основно пристанища.

Минуси
- Държавните дружества в транспорта стават все по-неконкурентни, губят пазарни дялове и тежат на бюджета.
- Без успех по оздравяването на БДЖ. Една провалена и една незавършена процедура за продажба на товарното поделение на холдинга.
- Без развитие за "Български пощи", които губят все повече позиции.
- Без видим напредък по електронното правителство.
- Липса на план за концесиониране на летище София или пристанище Варна.
- Провал при намирането на концесионери на малки летища.
- Пълно бездействие по отношение на заварената ситуация с компрометираните търгове за т.нар. мултиплекси - дигиталните платформи за разпространение на цифровия телевизионен сигнал. Заради това Брюксел заведе дело срещу България. Заплашен е целият процес по цифровизация.

Здравен сектор
 Министри: Божидар Нанев, Ана Борисова, Стефан Константинов, Десислава Атанасова

Плюсове
- Известно подобрение в работата на Спешна помощ.
- Пълна забрана за тютюнопушенето.
- Подобрения с имунизационния календар.
- Стихнаха скандалите около Фондовете за лечение на деца в чужбина и за ин витро.

Минуси
- Пълна липса на реформи.
- Непрекъснати скандали.
- Растящ брой здравно неосигурени хора.
- Лоша кадрова политика.
- Спорни предложения за промени, като например идеята за наказателна отговорност при неплащане на здравни осигуровки.
- Практическото национализиране на т.нар. голям резерв на НЗОК през втората година от управлението на ГЕРБ.
- Здравната каса се управлява непрозрачно.
- Перманентен недостиг на средства за издръжка на здравните заведения.
- Ниски заплати, които демотивират кадрите в сектора.

Води и околна среда
 Министър: Нона Караджова

Плюсове
- Улесняване на бизнес процесите и подобряване на обслужването на бизнеса в сферата.
- Възстановена акредитация на България за участие в международна търговия с емисии на парникови газове.

Минуси
- Огромно изоставане при реализирането на оперативна програма "Околна среда" особено при проектите във водния сектор и специално при изграждането на пречиствателни станции за отпадни води.
- Неубедително представяне на министерството по спорните казуси за изграждане на нови и разширяване на съществуващите ски зони в планините.
- Подкрепа за узаконяването на надхвърлената концесия на "Юлен" над Банско и подкрепа за изграждането на нови съоръжения.
- Неубедително представяне на министъра при скандала "Дюнигейт".
- Скандали около отделни проекти и продължаващо неубедително представяне на част от структурите на РИОСВ в страната. 
- "Аутсорсване" на дейности към други ведомства или подопечни структури, които в част от случаите приличат повече на бягство от отговорност.

Земеделска политика
Министър: Мирослав Найденов

Плюсове
- Известно подобрение при усвояването на евросредствата.
- Повече гъвкавост при съфинансирането на отделни сектори от националния бюджет, както и при пренасочването на есвропейски средства.
- Повече контрол при производството на храни.
- Повече подкрепа за сектори в затруднение като животновъдството и зеленчукопроизводството.

Минуси
- Кадрови скандали.
- За пръв път през 2013 г. година България изгуби европейски средства по програмите за селските райони и за рибарство.
- Лобистко законодателство в горския сектор.
- Скандали около нерегламентирана продажба и смяна на предназначението на земи.
- Бурни скандали около средствата, влагани в проекти за комуникация на Програмата за развитие на селските региони.
- Бавни и тромави процедури.
- Свръхрегулация в сектор "Храни".
- Липса на реформи и напредък в поземления сектор.
- Провал при управлението на напоителната инфраструктура.

Регионална политика и инфраструктура
 Министри: Росен Плевнелиев; Лиляна Павлова

Плюсове
- Безспорен напредък при усвояването на евросредства за инфраструктура.
- Ускорено изграждане на магистрали и други пътни проекти, както и на метрото.
- Положителни законодателни промени за окрупняването на водния сектор

Минуси
- Липса на визия при развитието на регионите, оскъпяване на голяма част от проектите над първоначално планираното.
- Бавен старт и липса на сериозен напредък по схемата за саниране на сградите.

Икономика
Министри: Трайчо Трайков; Делян Добрев

Плюсове
- Отказът на България от проекта "Белене", макар и с много спорни аспекти.
- Отказът от проекта "Бургас - Александруполис".
- Развитие по проекта "Южен поток".
- Отстъпка в цената на газа от "Газпром".
- Известно намаление на броя на регулациите спрямо бизнес сектора.
- Добра политика в добивния сектор и концесиите на подземни богатства.
- Финализирани промени в Търговския закон.

Минуси
- Твърде противоречива политика в сферата на ядрената енергетиката.
- Незавършени и закъснели процеси в либерализирането на енергийния сектор, включително не е финализирано разделянето на Електроенергийния системен оператор от НЕК.
- Газовите връзки със съседните страни не са изградени.
- Проблемна е прозрачността в енергийните дружества. Непоследователна политика спрямо ВЕИ сектора.
- Висока безработица.
- Свиване на преките чуждестранни инвестиции.
- Проблеми с монополните дружества.
- Международните наблюдатели отчитат влошаване на бизнес средата.
- Нерешен остава въпросът с таксите, които събират различните администрации. По закон те трябва да бъдат разходоориентирани, но не всички ведомства са приели този подход. Проблемни казуси в туристическия сектор; за целия мадат така и не бе окончателно гласуван новият закон за туризма.

Плюс и минус
Известен, но недостатъчен напредък по оперативна програма "Конкурентоспособност"

министър: Симеон Дянков

Плюсове
- Фискална дисциплина – дефицит под допустимия от ЕС максимум от 3% БВП и дълг много под лимита от 60% от БВП.
- Запазване на ставките на основните данъци.

Минуси
 - Непоследователна политика по отношение на осигуровките.
 - За да се запълни част от дупката в бюджета на НОИ, бяха национализирани и част от парите на частните професионални пенсионни фондове.
 - Отложените плащания към фирми и задържане на ДДС с цел да се понижи бюджетният дефицит в края на 2009 г. допълнително задълбочи кризата.
 - Повишаването на акциза върху цигарите увеличи контрабандата за сметка на приходите от тях.
 - Идеята бизнесът да бъде улеснен чрез въвеждане на единна данъчна и осигурителна сметка тръгна с технически проблеми и без достатъчно информация.

В."Капитал Daily"

Какво направи и в какво не успя кабинетът „Борисов”



Финансовата стабилност и инфраструктурата са плюсове, ниските доходи и здравеопазването – негативи 


Правителството на ГЕРБ дойде на власт, след като на проведените на 5 юли 2009 г. парламентарни избори получи 39,7 на сто или гласовете на повече от милион и шестстотин хиляди българи. Още на следващия ден Борисов започна да обявява имената на своите министри, а на 16 юли получи от президента Първанов мандат за съставяне на правителство. Кабинетът "Борисов" встъпи в длъжност на 27 юли и започна самостоятелно управление на страната. Тогава новоизбраният премиер заяви, че основната цел на новия кабинет е да гарантира и да осъществи европейското развитие на страната и че политическата му отговорност се състои в това да работи, за да отговори на очакванията на повече от един милион избиратели. По-малко от четири месеца преди края на мандата премиерът Борисов обяви и депозира оставката на кабинета, която трябва да бъде гласувана днес от парламента. Какво обеща, какво успя да изпълни и какво не кабинетът "Борисов" за непълните четири години на своето управление? Сред приоритетите, заложени в предизборната програма на ГЕРБ, бяха  повишените постъпления от данъци  В голяма степен кабинетът успя да изпълни този свой ангажимент. Една от основните стъпки в тази посока беше връзването на касовите апарати на търговците с НАП, в резултат на което оборотите скочиха с 4,3 млрд. лв. Увеличи се и приходната част в митниците. За да се повиши събираемостта, управляващите въведоха и облагане на доходите от лихви, от което се очакват около 120 млн. за годината. В края на 2012 г. парламентът прие окончателно облагането с 10 на сто на доходите от лихви по депозитите на физическите лица в банките, което обаче хората приеха „на нож”. Необлагаеми обаче засега остават печалбите от хазарт.  През цялото време на управлението премиерът и кабинетът  акцентираха върху финансовата стабилност Финансовата дисциплина, държавният дълг под 15 на сто от БВП и дефицитът от 0,5% са сред нещата, които действително бяха постигнати. През миналата година кредитният рейтинг на страната беше повишен. Финансовата стабилност на България беше оценена от агенция Moody’s, според която страната ни е втората държава след Естония, която има най-малка необходимост от допълнително финансиране на бюджета си. И в ЕС България получаваше признание за запазването на финансова стабилност и дисциплина на фона на проблемите в други страни от съюза като Гърция и Испания. Самият Борисов, ден преди да обяви оставката си, изреди като постижения на управлението си финансовата стабилност, плащането на „високите пенсии”, наследени от Станишев, вдигането на минималната работна заплата от 240 на 310 лв. На фона на високите цени обаче повишението не се усети. Не се промени и фактът, че България е  на последно място по доходи в ЕС  както и запазването на висока безработица, и най-вече младежката. За мандата на кабинета „Борисов” по данни на НСИ са били изгубени повече от 270 хиляди работни места. По данни на Евростат към октомври 2012 г. страната ни беше шестата по най-много безработни сред страните в ЕС. В деня преди подаването на оставката си Борисов също изрази притеснение от ниските доходи и цените и обеща промяна в доходите, „когато икономиката започне да работи по-добре”. Фактът е обаче, че слабата социална политика и ниските доходи накараха мнозинството от българите да се чувстват на дъното и засилиха усещането за социална несправедливост. И в крайна сметка бяха в дъното на протестите, които заляха страната в последните дни. Не се състоя и обещанието за постоянни срещи между кабинета, бизнеса и синдикатите. Кадровите гафове, скандалите с „калинки” в администрацията, с кандидатурата на Венета Марковска за конституционен съдия и избора на нов главен прокурор, също не са положителен знак. Въпреки че в предизборната програма на ГЕРБ беше заложено като приоритет възраждането на традициите в селското стопанство, ситуацията и там не е розова. Плюс в тази област е създаването на гаранционен фонд за подкрепа на земеделските производители по Програмата за развитие на селските райони. Фондът обаче се забави изключително много и в действителност се задейства едва броени седмици преди падането на кабинета. Животновъдството също остава в незавидно положение, а забавянето на субсидиите на зърнопроизводителите беше една от причините финансовият министър Симеон Дянков да бъде отстранен дни преди оставката на кабинета. Безспорен успех на кабинета обаче е  размразяването на спрените средства по европрограмите  „Даването на заден” по редица въпроси пък си остана „запазена мярка” на Бойко Борисов. В обществото остана убеждението, че неговият стил на взимане на решения се състои в това да „опипа почвата” с някакво решение, а след като усети негативна нагласа към него, да смени посоката и да реши нещо друго. Пример за това е наложената пълна забрана за тютюнопушене на закрити места. Позицията на Борисов претърпя еволюция. Първоначалното мнение на премиера беше, че „който ходи на бар, и без това вече за деня си е прецакал здравето, и да пуши няма да му дойде в повече”. В края на 2011 г. обаче обяви, че пушенето на обществени места ще бъде забранено от 1 юни 2012 г. и го определи като подарък за децата. А накрая заплаши с оставка, ако депутатите му гласуват за връщане на по-либералния режим. Именно здравеопазването се оказа една от най-слабите точки на кабинета. Хаосът в него си остава, реформата зацикли, по-добър достъп до по-качествена здравна помощ така и не се получи въпреки четиримата министри, които се смениха на поста.  За сметка на това постигнатото в инфраструктурата  остава безспорен успех на кабинета  ГЕРБ в голяма степен успя да спази обещанието от предизборната си програма за рехабилитация и модернизация на националната пътна и транспортна мрежа и железопътната инфраструктура. И не случайно Борисов винаги е подчертавал направеното от ГЕРБ в тази посока. Автомагистрала „Тракия” е предвидено да бъде готова в края на май и да бъде пусната в експлоатация, макар Борисов да предупреди, че ако кабинетът подаде оставка, това може и да не се случи, както и магистралите „Струма” и "Марица”. Столичното метро и построяването на зала „Армеец” също са сред видимите плюсове на кабинета. В крайна сметка, както и за всички други правителства преди него, и за кабинета „Борисов” ще се изговорят и добри, и лоши неща, а реалната и лишена от емоции оценка за успехите и провалите му тепърва предстои.

 Лилия Гюрова
В."Новинар"

 

вторник, 19 февруари 2013 г.

Рокада №13 в кабинета



Смяната на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков е фаталната 13-а министерска рокада от началото на мандата на кабинета „Борисов“ през юли 2009 г. Тя дойде по-малко от месец след като с поста си се раздели образователният министър Сергей Игнатов заради скандала с фонда за наука.
Девет от министрите излетяха от властта заради скандали, а останалите поеха нови назначения. Първата рокада бе направена през 2009 г., когато Йорданка Фандъкова стана кмет на София и отстъпи образователното министерство на Игнатов. Малко след това външният министър Румяна Желева подаде оставка, след като се провали на изпита за еврокомисар. Така в началото на 2010-а военният министър Николай Младенов пое Външно, а на негово място бе избран Аню Ангелов.
Първият здравен министър в кабинета „Борисов“ Божидар Нанев „изгърмя” през март 2010 г. заради обвинение от прокуратурата за неизгодни сделки. Щафетата, само за 6 месеца, пое Анна-Мария Борисова и през септември сдаде поста на Стефан Константинов. 
В средата на декември 2010 г. след скандала с досиетата на дипломатите оставка подаде и министърът без портфейл Божидар Димитров. През следващата година транспортният министър Александър Цветков предаде поста на Ивайло Московски.
Миналия март с поста си се раздели и икономическият министър Трайчо Трайков след предупреждение от Борисов за проекта „АЕЦ Белене” и скандала с проваления бизнес форум в Катар, по време на който той бил на плаж. Заедно с него си замина и Стефан Константинов, заради скъпите лекарства.
Строителният министър Лиляна Павлова пък влезе във властта, след като Росен Плевнелиев стана президент. Вицето му Маргарита Попова освободи място в правосъдното министерство за Диана Ковачева.

В. "Монитор"

Краят на „Мистър Постна пица"



Честито, българи! Това е един съвсем естествен поздрав след новината, че Симеон Дянков най-после е уволнен от постовете на вицепремиер и финансов министър. Честито, защото от българската политика си тръгва едно доказано недоразумение, а от българската икономика - един „управленец", чиито грешки ще изплащаме още дълги години наред. Честито, и защото оставката на Дянков е най-ясното самопризнание за провала на управляващите и лично на Бойко Борисов. Нееднократно премиерът е казвал, че Дянков е стълб на правителството, нееднократно той е повтарял икономическите му мантри за затягане на коланите, които финансовият министър съчиняваше. Много пъти Борисов е подкрепял по най-ясен и категоричен начин своето вице, с което ясно засвидетелства, че отговорността на Дянков е и негова лична отговорност.Оставката на Симеон Дянков неминуемо може да се оприличи с рязане на гангрена. Такава операция винаги носи риска от повторно появяване на симптомите, от ново възпаление, след което отговорът е един-единствен
-  ампутация. Болезнена и безкомпромисна.
Ще видим дали гангрената по тялото на властта ще бъде спряна с отстраняването на Дянков, или обратното
-  тя ще покаже своите белези още тези дни. Много по-вероятно е второто, защото
България вече се събуди
а българите са по улиците. Те няма да бъдат успокоени от махането на само един от виновниците за днешното им състояние. Просто гангрената бе забелязана и отрязана твърде късно. Заразата на корупцията, некомпетентността, авантюризма и наглостта е обхванала цялото тяло на властта и това за хората вече не е тайна.
Икономическата политика на Симеон Дянков може да се опише съвсем лаконично: доходите - във фризера, социалната политика -на бунището, а колани-
те - затегнати до посиняване. Симеон Дянков като финансов министър действаше на принципа и с компетенциите на един касиер-счетоводител, който е длъжен накрая на съответния период да покаже двете колонки „Приходи" и„Разходи"с равен резултат. Но ролята на касиера не е тази на финансиста, на стратега на една национална икономика. Това, с което се занимава един истински мислещ стратег и министър е това как да стимулира икономиката да работи, а не да жонглира с числа и прословутото „Пари няма, действайте".Подходът на Дянков бе прост - накрая на месеца или годината, статистиката да изглежда добре. И наистина, тя изглеждаше дори по-добре от тази на доста развити страни. Но добре на книга, добре в смисъла на спестяване на пари, на финансова дисциплина. Но разбираната по дянковски финансова дисциплина прилича на поговорката „Тъкмо научих магарето да не яде, и то взе, че умря". Дянков направи всички възможни опити да направи така, че да научи българския народ да не яде, да не купува дрехи, обувки, лекарства, да не тегли кредити, да се страхува от днешния и утрешен ден. И това бе цената на това числата в края на годината да изглеждат добре. Добре, но само на книга.Отделна глава от цяла дисертация може да се напише за пагубната антибългарска роля на Дянков при намесата му в редица други сфери на управлението.Той се опита да умъртви българската наука и култура, да използва против всякакъв закон и морал средства от здравните ни вноски за други цели, да унижава и обижда безогледно всякакви политически опоненти или недоволстващи от неговата политика. Казват, че в Грузия екип на Световната банка, начело с Дянков, буквално е закрил тамошната Академия на науките. Счетоводителският нагон да се пести от разходи, които според министъра са ненужни, го доведе до това да остави българската наука на командно дишане.Не е тайна, че докато Дянков зверски режеше всякакви други жизненоважни за страната и народа разходи, раздаваше щедро пари за фараонски строежи на правителството, свързани с любимото занимание на властта - да реже ленти. Тепърва ще лъсва истината как пари от бюджета и от опоскания вече фискален резерв са отивали за правителствен ПР, подчинен на принципа „Петилетката - за две години", с главен герой Бойко Борисов, който открива обекти и чака всеобщо възхищение и благодарност. Но явно тепърва ще се разбира и с цената на какви новонатрупани дългове се е случвала финансовата политика на Симеон Дянков.
Като политик бившият вече вицепремиер бе още по-голямо недоразумение. Той не просто нямаше необходимия човешки опит за заемане на толкова висок и отговорен пост, но и не притежаваше националния опит на българин, доколкото точно 20 години бе прекарал далеч от родината, далеч от проблемите на своите сънародници. Затова той отначало до край се държеше не като български политик, а като колониален чиновник. Няма и съмнение, че Симеон Дянков се демаскира като  един най-банален социопат, за когото пенсионери, болни, хора с увреждания, учени, студенти, майки бяха и са досадна тежест, която пречи на най-важната му задача  - да пести пари.Симеон Дянков опитваше по нелеп и нагъл начин да копира патрона си Бойко Борисов в обидите към политически опоненти. През 2010 година той предизвика най-тежка институционална криза, позволявайки си да отправи нелепи намеци към държавния глава на страната, а после - направо излъга, че е била записана стенограма от разговора им без негово знание. Не просто стенографът е присъствал на около метър разстояние от Дянков, а тогава лъсна най-жестоката за него истина - че медийният бабаит е просто жалък смешник и мънкащ пъпчив младеж, когато камерите ги няма.На Дянков ще принадлежи и наглият двоен стандарт, който прилага - пенсиите ще се качат с минимален процент от 1 април {съвсем знакова дата за подобен тип стъпка), докато заплатите и бонусите в министерствата се леят всеки месец като златоносна река в подходящите чиновнически джобове.Не на последно място, тепърва ще се изяснява ролята на вече бившия вицепремиер в отстояване на интересите на чужди държави. Той не е крил, че Съединените щати са негова втора родина. Няма лошо, живеем в глобален свят, в който мобилността е неотменимо право на човека. Но въпросът е не какъв е твоят втори паспорт, а чии интереси пазиш и отстояваш, защото тепърва ще разбираме какво свърши (или по-скоро - не свърши) министър Дянков в стратегически за страната ни проекти.Мистър „Постна Пица" най-вероятно ще си замине съвсем скоро в САЩ и
за българите ще остане неприятен спомен
Сигурно и цялото правителство, чиято част бе Дянков, скоро (най-късно през лятото) ще е също спомен.Въпросът е, освен спомена, ние, българите, да извлечем своите поуки и в бъдеще да избираме много по-разумно и трезво хората, на които ще поверим не просто титли и длъжности, но и съдбата на изстрадалата ни родина. И дано в бъдеще този избор е по-разумен, за да излезем най-сетне от 23-годишната спирала, в която от мандат на мандат управляващите ни стават все по-противни и по-ненавиждани. Ние, българите, просто нямаме право да направим още един погрешен избор!
Теофан Германов

Дянковизми:

• Този бюджет ще е като малка постна пица.
  По време на криза науката не е нещо основно, в БАН не правят наука, а там работят феодални старци. По света наука се развива в университетите, а не в центрове като БАН. Идеята за БАН е от сталинско време.
  Сергей Станишев прилича на съсел. Аз съм като Брад Пит, само че нося очила.
• Аз съм един от най-добрите икономисти в света!
  Януари ще бъде нашият месец на „предпазлив оптимизъм", а през пролетта на 2010 г. вече ще видим положителните сигнали за българската икономика - 3 септември 2009 г.
  Българската икономика започва да излиза от кризата и за това има явни сигнали от всички сектори -Габрово, 14 юни 2010 година.
  Успяхме да излезем от кризата, без да вземаме външни заеми, без да вдигаме данъци и без да влизаме в големи дефицити, което обяснява защо бе покачен кредитният ни рейтинг - 23 юли 2011 г.
  Пенсиите ще бъдат вдигнати поне със 7,3 % от 1 януари 2013 г.-  Варна, август 2012 г.
  Пари за коледни пенсии няма заради забавени плащания по линия на европейските структурни фондове - по-късно това бе опровергано като лъжа от Европейската комисия.

В."Земя"