събота, 6 април 2013 г.

Чувствата на децата трябва да се уважават


В източната философия дисбалансът в петата чакра, която е и отговорна за комуникацията,  се отразява върху функцията на щитовидната жлеза. Проблеми с нея имат най-вече тези хора, които са прекалено чувствителни, горди и не споделящи нищо с никого т. е. тези, които  преглъщат и таят в себе си  всичко-болка,  скръб, възмущение, унижение, гняв и др.
Неизказани емоции и отрицателни чувства,  влияе и на функцията на щитовидната жлеза, и може да ни разболеят. Ето защо проф. Аджит Кулкарни съветва родителите да не общуват с децата си само на елементарното битово ниво, а да бъдат техни приятели, пред които децата свободно, без страх си да споделят,  да изразяват чувства и мисли.
"Ако ги възпитаваме да са послушни, тихи, да не дават емоционален израз преживяванията си, рискуваме да потиснем техния естествен стремеж за комуникация.Трябва да ги изслушваме и да уважаваме техните чувства ", подчерта той.
От изключителна важност е да им се създаде сигурна среда, в която да се чувстват комфортно, сигурно и спокойно, тъй като именно петата чакра (Vissuddha) е отговорна за енергията на комуникацията, себеизразяването и креативността. Активира се в периода между 7-мата и 12-тата година от развитието на детето. Така че първите години в училищна среда и общуването ни с децата са в основата на добрия баланс между емоциите и тяхното преживяване и изразяване.Но не бива да се залита и в обратната посока-измамно високо развито его-"знае най-добре", "може го най-добре", защото нереалистичните очаквания водят до срив и агресия.
Седем са главните чакри, които отговарят/съответстват на определени органи в човешкия организъм. 
Петата чакра има син цвят. А хората, при които тя е добре развита са чисти, честни, както се казва прозрачни като вода в комуникациите си.
Проф. Кулкарни съветва всички, които искат да я подобрят да съзерцават океана или просто картина в синьо.

Проф. Аджит Кулкарни: Щитовидната жлеза е термостатът на нашия "дом"

Адреналинът е двигател за напредъка в живота

Стресът предизвиква промени в невроендокринната регулация и променя нивата на голям брой от хормоните. Адреналинът е двигател за напредъка в живота, а нивото на кортизолът, който има противовъзпалително действие е свързано директно с нивото на стреса в организма, подчерта индийския проф. Аджит Кулкарни.
По думите му негативните емоции се отразяват върху мозъчната активност и оттам върху целия човешки организъм. А много хора вместо да забравят лошите моменти от миналото се фокусират изключително и само върху тях в своя живот.
Щитовидната жлеза е образно казано термостатът на нашия "дом", в който равновесието на тиреоидните хормони е равно на най-подходящата температура за него. Хроничния стрес изтощава/изморява надбъбречните жлези, а когато те са много активни започват да преобладават процесите на разграждане в тялото и организмът започва да се руши, поради превеса на катаболитните  процеси. Тогава щитовидната жлеза започва да работи по-малко и така предпазва тялото от тотално сриване. В тиреоидните хормони или така наречените "играчи" на мозъка на биохимично ниво също настъпват промени  заедно с промените в цялото тяло. При хиперфункция ( хипертиреоза) се образуват твърде много хормони и като резултат всички обменни процеси в организма тръгват "на високи обороти". При хипотиреоидизмът ( трайно понижена до липсваща функция на щитовидната жлеза) човек е отчаян, оттеглящ се от всичко и всички. Дисфункцията на щитовидната жлеза възниква преди  функционалното изчерпване на надбъбречните жлези. Според проф. Кулкарни  щитовидните заболявания са резултат от потискани с години скръб, тъга, унижение и оскърбление и ако не се отърси човек от тях те рано или късно  атакуват имунната му система и са налице заболявания като тиреоидит на Хашимото.
Именно тук е мястото на Шуслеровите соли, които имат незаменима роля във възстановяването на нарушения баланс/равновесие в човешкия организъм.  
Проф. Кулкарни е категоричен, че липсата на дадена Шуслерова сол определя какъв е човек .
Статистическите данни за страната показват, че с възли на щитовидната жлеза у нас е всеки четвърти човек като жените са засегнати два пъти повече. 
Тези хора обикновено  са срамежливи, плахи, несигурни, трудно изразяващи себе си, притесняващи се от мнението на околните. Когато се опитат да се конфронтират с другите, те или блокират, или реагират прекалено агресивно.Чувстват се изолирани от другите, включително и от собствените си семейства. Често са принудени да пазят тайна. Прекалено нервни, приказливи, което изчерпва жизнената им енергия. Жадуват за внимание. Гневни, с нисък праг на обидчивост, силно преживяващи всякакви емоции, постоянно недоволствуващи. Смятат, че гласът им не се чува. Тези чувства често се задържат в петата (гърлената) чакра, с която щитовидната жлеза проекционно съвпада, и  човек трудно се освобождава сам от тях. Дисбалансът в петата чакра се отразява върху функцията на щитовидната жлеза.
------

Проф. д-р Аджит Кулкарни е директор на Хомеопатичния изследователски институт, Сатара, Индия. Той е известен в международен мащаб преподавател по хомеопатия със специални интереси върху езика на тялото при диагностициране.

четвъртък, 4 април 2013 г.

NoAL-алтернатива за избягване на алергените



NoAL -Революционно нов продукт  в профилактиката и лечението на алергичния ринит


NoAL е на основата на инертен  целулозен прах от естествен, растителен произход, и прах мента или ягода клинично доказан и осигуряващ бърза, ефикасна защита срещу алергичен ринит. Освен това уникалния спрей е подходящ и при първи прояви на неговите симптоми. Добре е да се използва и преди да се влезе в среда, съдържаща преносими по въздуха алергени т.е. при излизане в гората, градината, прив периодите на изостряне на хремата или при бърсане на домашен прах.
Действа, като създава защитна бариера (образува микро гел), която не позволява алергените да влезнат в контакт с носната лигавица.С други думи прекъсва връзката между тях  и няма контакт с тези клетки, които са отговорни за алергичните реакции. По този начин се избягва проявата на алергичните симптоми като чесане, кихане, хрема, запушване на носа, сълзи и сърбеж в очите.
NoAL нтиалергичният  прах) се прилага само назално. Той е изключително безвреден и е  подходящ, както за възрастни, бременни жени и кърмачки, така и за деца над 18-месечна възраст под лекарски контрол. Но не трябва да се използва с други назални спрейове, тъй като това може значително да намали ефектът му.
Ако  NoAL се ползва за ежедневна превенция на алергичните симптоми, приложението е три пъти дневно, през 8 часа. Впръсква се в носа, но без да се накланя главата назад т. е. в изправено положение. Освен профилактичен има и своя лечебен ефект, без да има странични ефекти. Включването му в комбинация с други медикаменти води до намаляване необходимостта от кортикостероидните  в лечението на алергичнит ринити.
NoAL просто трябва да се използва просто толкова често, колкото е необходимо. 
От октомври м. г. е на българския фармацевтичен пазар. Свободно може да се купи в аптечната мрежа на цена 11-12 лв., а опаковката от 500 mg се равнява на 200 дози.
 

Новото в персонализираната информационна система на НЗОК



От 15 април започва издаването на универсален код за достъп до персонализираната информационна система (ПИС) на НЗОК. Така всеки български гражданин над 18 г. ще може да влиза в своето електронно здравно/пациентско досие от официалния сайт на НЗОК (www.nhif.bg), чрез уникален, персонален, идентификационен код за достъп, каза управителя на НЗОК д-р Пламен Цеков. Досега единствено хората, които притежават електронен подпис, можеха да влизат в тях. Към миналата година само 2000 души са се възползвали от тази възможност, която си остава и занапред като вид „ключ".
Персоналният 10-символен, буквено-цифров, код за достъп ще се издава безплатно, в момента на подаване на заявление във всеки офис на РЗОК, независимо от местоживеенето и здравноосигурителния статус на човека, срещу документ за самоличност. Идеята е всички граждани да имат достъп до досието си, за да знаят какви дейности се вписват в него, защото има услуги, покривани от НЗОК и държавата, и за хората без здравни осигуровки. Кодът ще защитава от хакерства и четене на личните здравни данни от чужди хора, поясни Таня Загорова, началник отдел "Информационно осигуряване на извънболнична и болнична медицинска помощ" в НЗОК.
Децата ще имат право на свой уникален код за достъп едва след като навършат пълнолетие. Дотогава медицинската информацията за тях ще се съдържа в досиетата на тези родители, които са направили избора на личен лекар за тях. Съответно майката или бащата ще могат да гледат информацията до навършването им на 18 г.
По думите на д-р Цеков всяко електронно здравно досие ще съхранява цялата постъпваща в реално време информация за извършената дейност т.е. резултатите от прегледите при всеки лекар, явявания на профилактични прегледи и резултатите от тях, лабораторни изследвания, операции, диспансеризации, изписвани лекарства, алергии, рецепти от аптеки и дентални услуги на пациента, други манипулации, медицински процедури, издадени болнични листове и др..
Достъп до него ще има и личният лекар или друг специалист, но с изричното разрешение на пациента. Но за да може той да следи онлайн и в реално време какво се вписва в досието му, всички договорни партньори на НЗОК трябва да започнат да изпращат ежедневни електронни отчети за свършена работа към нея. Болниците ще започнат да се отчитат всекидневно и онлайн след 1 май т.г., когато изтича гратисният им период за синхронизиране на софтуера им с този на касата. В противен случай НЗОК няма да им плати при липса на всекидневни отчети.
„Ние можем да платим само това, което е отчетено. Така че в интерес на лечебните заведения е да го правят ежедневно. В този смисъл няма да има глоби, ако не го правят, но няма да има и плащане", обяви д-р Цеков.
Той допълни, че освен извършените дейности и информация кога е приет и кога е изписан даден пациент, болниците ще трябва да изпращат веднага и епикризата.
След болниците, електронно, ежедневно трябва да отчита и обновява извършената дейност и ПИМП - семейни лекари, специалисти и лаборатории, а също така и денталните лекари. Последната стъпка във веригата са аптеките, за да влязат в сила електронните рецепти. Но до тях няма как да се стигне, ако звената преди това не бъдат въведени в новата схема на работа, подчертаха представителите на НЗОК.
Ползите, от разширяването и новото в ПИС, за пациента са улесняване достъпа до здравната информация в реално време и до медицинската информация за договорните партньори. А за НЗОК това са - контрол на изразходваните публични средства, реална оценка за стойността на медицинските услуги, ефективен разход на финансовите средства, своевременно планиране и прогнозиране на бюджета, повишаване контрола над медицинските изпълнители и подобряване разпределението на средствата.
ПИС освен улеснен достъп на хората до здравните им досиета ще предлага и нови електронни услуги, за редовните платци на здравни вноски, като известяване, чрез есемес и имейл за здравни услуги от рода на „протоколът за лечение със скъпоструващи лекарства е готов”, поставяне на ваксини, профилактични прегледи, онлайн смяна/избор на личния лекар и др. Родителите и настойниците също ще могат да получават напомняне за прегледите и имунизациите, на които следва да заведат децата си.
От НЗОК подчертаха, че за да се осъществи идеята с избора на ОПЛ по електронен път (с формуляр, който ще се попълва и праща на желания лекар, който от своя страна обаче може и да откаже приемането на новия пациент) е нужно да се проведат преговори с БЛС като подробностите бъдат регламентирани в НРД.
Управителят на здравната каса каза още, че известяването по мейла ще е безплатно, а цената на sms ще зависи от мобилните оператори т.е. всеки ще може да сключи договор с мобилен оператор и срещу някаква сума ще получава известен брой съобщения. Тази услуга обаче ще ползват само хората, които я искат и заявяват желанието за абонамент, чрез ПИС. 
Пациентът ще може да изтрие възможността за уведомяване, ако желае.

Орехи и по-малко седене пред компютъра или телевизора снижават рискът от диабет

28 грама орехи дневно, консумирани най-малко два пъти седмично, намаляват риска от диабет тип 2 с 24%. предаде "Дейли мейл".
10 годишното изследване обхваща 137 893 американки на възраст между 35 и 77 години.Американски учени от Харварския колеж по обществено здравеопазване са установили, че ако жените ядат орехи по 1-3 пъти месчно, рискът от диабет намалява с 4 %. При прием  един път седмично - с 13%, а ако се консумират поне  два пъти седмично - с 24%.
Те свързват резултатите с хранителните качества на орехите, които са особено богати на мастни киселини и могат да намаляват остротата на възпаленията, да  предпазват от сърдечносъдови болести, от рак и артрит.
Специалисти от университета на Калифорния през миналата година оповестиха, че младите хора, които всеки ден включват орехи в менюто си, са и с увеличено количество сперматозоиди и имат по-добра плодовитост.
Според друго проучване, цитирано отново от "Дейли мейл",  при тези хора,  които по-малко време прекарват в седнало положение пред телевизора, както и  90 минути по-малко пред компютъра, определено снижават опасността от развитие на диабет тип две.
Според  Джоузеф Хенсън, автор на изследването, развитието на това заболяване се свързва с фактори  като затлъстяване, водене на заседнал начин на живот и консумиране на нездравословна храна.

Холандските продуценти от от Endemol възхитени от Адел на Милица в "Като две капки вода"


След изпълнението на Милица на Rolling in The Deep на Адел на 03.04 т.г. по Нова Телевизия продуцентите на "Като две капки вода" от Endemol изразиха своето възхищение от българската актриса.
Уил Кисдънк от холандската компания лично споделил с Маги Халваджиян, че в определени моменти е имал чувството, че на сцената пее истинската Адел.
Изключителното изпълнение на Милица й отреди и първото място в четвъртия лайф. Тя дари своята награда от 1000 лв. тя  на приюта за бездомни кучета в Долни Богров.
С победата си в първия лайф Милица подкрепи своето училище, а Албена успя да изпрати баскетболния отбор на сина си на спортен лагер и да подпомогне децата, болни от синдрома на Даун. От своя страна още преди началото на шоуто
Маги Халваджиян пък ще дари своя хонорар като жури за благотворителност.
Поп иконата от 80-те Шер изправи един срещу друг Алекс и Диана. Победител в директната битка стана Диана, а журито остави Алекс на последно място в класацията. Той обаче получи най-много гласове от своите колеги заради трудната задача да се превъплъти в ролята на жена – Рафи пръв му даде своите 5 точки за „своя най-голям кошмар” – женски образ. Оспорвана до последния момент беше битката за първото място – вотът на зрителите остави Рафи на второ място, но всички бяха единодушни, че изпълнението му е било на 100 % като това на 100 кила.

В четвъртия лайф още двама от участниците се разделиха с косата си. Маги Халваджиян обръсна брадата си, а Мария Игнатова се появи с гола глава за изпълнението си на Шиниъд О’Конър.
Гъмов остана без дъх на сцената заради Лу Бега и неговото „Mambo No 5”, но едновременно с това сбъдна една своя мечта - да бъде облечен целия в бяло. Стефан Рядков   се „върна обратно в играта” заради Тото Котуньо, а Любен Дилов се пошегува, че заради него се е върнал назад в 80-те, когато в България е имало Тото 1, Тото 2 и Тото Котуньо. 
Заради Албена пък в шоуто присъстваха два броя Тони Димитрова. Тя изпя песента „Ах, морето”, а самата бургазлийка също застана до нея на сцената, за да поздрави своя имитатор. Поли Генова пък се превъплати в Риана.

 Изпълнението на Милица и на останалите изпълнители, както и целия епизод на "Като две капки вода" може да видите на Nova Play -http://play.novatv.bg/play/305423/?autostart=true
--------
За „Като две капки вода”:

Като две капки вода” е един от най-популярните формати на холандската компания Endemol и е пожънало небивал успех в страни като Великобритания, Испания, Италия и дори в далечните Китай, Аржентина, Чили и др. На сцената излизат 8 известни личности, които всеки път се преобразяват в образа на севотвноизвестна музикална икона. Тази пролет шоуто ще дебютира за първи път в България и ефира на Нова ТВ, като негов продуцент е продуцентска компания Global Films.
 

Благотворителен панаир на книгата



Инициативата е на книжарници Сиела, с подкрепата на СТЦ Интерпред София и софтуерна компания "Мусала Софт" и ще се проведе на 4 и 5 април. 15% от коричната цена на всяка закупена в рамките на панаира книга ще бъдат дарени за благотворителна кауза.
Мястото на благотворителния панаир- СТЦ Интерпред (бул. Драган Цанков 36 - до метростанция "Жоли Кюри") .

сряда, 3 април 2013 г.

„Демоните на Да Винчи“ само по FOX


FOX ще зарадва българските зрители с премиерата на „Демоните на Да Винчи“.
Премиерата ще бъде само два дни след представянето на сериала в САЩ.
Най-новият проект на Дейвид Гойер е историческо фентъзи и разказва за живота на младия учен и изобретател Леонардо Да Винчи.
Не пропускайте „Демоните на Да Винчи“ само по FOX, от 15 април, всеки понеделник, от 21:5

Ливанели:На мен гледат винаги поразличен начин, според паспорта, който показвам

Издателство „Книгопис” ще издаде романа „Серенада”
 
 
Авторът Зюлфю Ливанели е един от най-изявените и най-обичани интелектуалци на съвременна Турция.  Роден е в 1946 г. в град Ългън, Източна Турция. След преврата от 1971 г. е принуден да емигрира и живее в Швеция, Франция и Гърция. След завръщането си в Турция през 1984 г. става една от най-влиятелните личности в културния и политическия живот на страната си. Той е творец с много таланти – композитор, режисьор, писател, журналист. Създал е над триста песни и музика за тридесет филма, които са с международно признание. Литературното му творчество е богато – разкази, романи, пиеси, публицистика. Участва активно и в политическия живот на Турция. А от 1996 г. е посланик на добра воля на ЮНЕСКО.
България е третата държава, след Турция и Германия, в която  романът “Серенада” излиза.Това е книга за силата на човечното в човека и се превръща в  събитие на турския книжен пазар, достигайки двестахиляден тираж.
Ливанели е познат на  книжния ни пазар и с романа си ”Щастие” , който е издаден през 2002 г. у нас.
 По време  на премиерата на романа, която ще се състои в края на миналия месец в столицата ме изуми негово прозрение, до същността на което макар и по друга пътека  аз също преди време бях  достигнала.
Та неговите думи буквално бяха: Аз съм един и същ човек, но  мен ме гледаха и възприемаха винаги различно, когато бях с турския си паспорт и когато бях с международния, което ми се струва страшно глупаво ...

-----
- Сравняват го  с Боб Дилън, наричат го  още турския Микис Теодоракис, турския Боно;
- Бил е и депутат. Но си подал оставката, защото се чувствал самотен в политиката.По думите му  е влязъл в нея "с желанието да променя нещо, но видях, че е невъзможно при съществуващите политически механизми";
- Обича животните но се зарекал да нямам повече домашен любимец, след като кучето му, голямо овчарско куче, починало. Беше ми страшно тежко, трудно преживях смъртта му, признава с болка.
 

Филмът „Да убиеш Линкълн“ е адаптация по бестселъра на Бил О’Райли



National Geographic Channel ще зарадва любителите на документалното кино с първата игрална интерпретация, посветена на убийството на 16-ия американски президент Ейбрахам Линкълн. Българската аудитория ще може да гледа достоверния разказ за покушението на 7 април от 21:00 часа.   
Продуценти на „Да убиеш Линкълн“ са братята Ридли и Тони Скот, „Scott Free Productions”, гласът зад кадър принадлежи на носителя на „Оскар” Том Ханкс, а главните актьори са Били Кембъл („Убийството”, „Втори шанс”), в ролята на Ейбрахам Линкълн и Джеси Джонсън в ролята на Джон Уилкс Бут.  
На 14-и април 1865 г., в следствие на един изстрел, атентатът срещу тогавашния президент е записан в американската история като най-драматичното убийство. С актуален поглед към миналото, филмът представя интригуваща хроника на последните дни на президента Линкълн и атентата, замислен от един от най-прословутите и интригуващи злодеи.
Актьорът Били Кембъл е истински впечатлен от стремежа към автентичност и точно това го провлича да приеме предложението да участва във филма на National Geographic Channel.  „Линкълн е толкова обичан, толкова уважаван от всички днес. Лесно е да забравим, че е бил противоречив президент с много врагове. Всъщност той многократно е сънувал собственото си убийство. Сметнахме за важно да разкрием тази тайна страна на Линкълн. Предчувствието, че смъртта го застига, го е измъчвало, дори когато е бил привидно самоуверен и непоколебим към края на войната”, добавя Кембъл.  
Според продуцента Ридли Скот „в същността си това е пленителна и вечна история“ и допълва, че „планът на Бут да убие Линкълн и да съсипе цялото федерално правителство е впечатляващ разказ за заговорите и кроежите край великите водачи”.  
Във филма участват още Джералдин Хюз в ролята на Мери Тод Линкълн, Греъм Бекел в ролята на Едуин Стантън – военен министър в кабинета на Линкълн и Шон Пайфром в ролята на редник Джон У. Никълс. Режисьор на продукцията „Да убиеш Линкълн” е Ейдриън Моут („Гетисбърг”). Сценарият е дело на Ерик Йендерсен („Братя по оръжие”) – писател и изпълнителен продуцент, лауреат на награда „Еми”. Филмът е продуциран съвместно с „Herzog & Co.” на Марк Херцог („Гетисбърг”).
           

Върховния административен съд отмени наредбата за инаредбата за специфичните изисквания към млечните продукти




С нея се изискваше забрана на продаването на истинските млечни продукти и тези  с растителни мазнини едно до друго, ясната им обозначеност,  както и  отделното им производство. 
ВАС реши, че при приемането на наредбата са нарушени важни правила на ЕС и това я прави незаконосъобразна.
Като губеща страна по делото, министерството на земеделието трябва да заплати разноските по него в размер на 8800 лв.
Засега не е ясно дали решението ще бъде обжалвано пред петчленен състав в законния 14-дневен срок. Ако това не бъде направено, наредбата пада окончателно. 
------



Асоциацията на месопреработвателите в България също се жалва във ВАС, но срещу наредбата, забранила водата в пилетата. Според тях наредбата е незаконна и дискриминационна, защото засяга само българските производители, но не и вносителите на пилешко месо у нас. 

Конституцията ни дава права без гаранция за защитата им



Законите очевидно обслужват само политиците и чиновниците. Липсата на "отдушници" и незачитане на прогласени и декларирани защити на човешките права е като добре заредена бомба


Кризата с основните човешки права в България влезе в една от най-острите си фази. И това беше повече от очаквано, след като години наред конституцията и всички останали закони прогласяваха, че защитават правата на обикновените граждани, докато на практика обслужваха политиците и чиновниците.
"Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет", пише в основния български закон. На практика обаче един постоянно повтарящ се политически, държавен и партиен т.нар. "елит" си присвои "осъществяването на народния суверенитет". Докато държавата и нейните органи, вместо наистина да гарантират, контролират и следят за спазването на основните човешки права, всъщност постоянно се вторачваха в някакви несъществени и буквално измислени проблеми - междуинстанционнални спорове и боричкания, политически и партийни препирни, кое ведомство да надцака другото, коя партия да изработи другата. И техните игрички вървят от години, докато в същото време най-важният проблем - този с основните човешки права,
ставаше все по-тежък. Дори в няколкото случая, в които бе променяна действащата от 1991 г. конституция, тя не бе пипана в частта за човешките права, а само беше донагласявана, за да им е добре на институциите и на държавните органи. А е повече от очевадно, че България има най-сериозен проблем именно по отношение на индивидуалните човешки права. И затова и хората протестират. А и е достатъчно да се види колко много осъждания има държавата в последните няколко години в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Всъщност, проблемът с правата на човека е поне в две посоки - от една страна, те са разписани абсолютно разтегливо, а от друга - тяхното спазване е под сериозен въпрос. Да вземем няколко примера. Например, текстът на чл. 7 от конституцията, който казва, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Казано е простичко и ясно. И е нещо, което може да бъде прилагано директно - и в законите, и в съдилищата. Има обаче тълкувателно решение на Върховния касационен съд под номер 3 от 2005 г., в което е прието, че точно този текст за универсалната отговорност на държавата не се прилага непосредствено. Или иначе казано, съдилищата не могат да прилагат директно разпоредбата от основния закон, когато става дума за отделно, конкретно дело. Всъщност, повече от проблемно е, че в България трудно може да осъдиш държавата за нанесени от действия или бездействия на нейни органи вреди. Да не говорим, че изобщо не е предвидена възможност и например фирми да могат да я съдят. Нека си представим нещо нерядко случващо се - данъчни органи да накажат дадено дружество да плаща няколко милиона лева, защото примерно е нарушило еди-кой си закон. После се оказва обаче, че няма никакво нарушение. Фирмата е претърпяла множество вреди - име, клиенти, пари. Тя не може обаче да съди държавата за щети.... Друг драстичен пример е с чл. 120, ал. 2 от конституцията. В него е записано следното недомислие: "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените в закон". Значи хем може, хем не може. И моментално държавата се възползва от изключението и са десетки законите, които предвиждат изключване на съдебен контрол върху административни актове - и всичко е свързано с много особени и разтегливи категории, като национална сигурност, здраве, морал, държавна тайна и други подобни. Почти сме до ситуация, в която изключенията ще станат повече от правилото. Повече от очевидно е, че този текст трябва да бъде пипнат час по-скоро и да се заличат всички възможности за необжалване на административните актове. Или пък какво да кажем за разпоредбата на чл.48, ал. 4 от конституцията, според която никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. Куп закони, като например Наказателния кодекс, закона за спортното хулиганство и др., обаче го предвиждат като санкция. Само че там го пише "общественополезен труд". Или да вземем изконното право на труд. В конституцията в чл.16 веднъж пише, че "трудът се гарантира и защитава от закона". 32 текста по-късно вече пише, "че гражданите имат право на труд" и че "държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право". И накрая - пълна безработица. Абсурдна е конституционната формула за събранията и манифестацията. Веднъж се казва, че гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие, а след това веднага пише, че редът се определя със закон. И въпросният закон изисква куп разрешителни, които я бъдат дадени, я не. А не е ли достатъчно и далеч по-нормално всеки да има право да се събира с други хора мирно и без оръжие на събрания и манифестации, без да иска санкция от община и държава? Безумен е и текстът, свързан със здравеопазването и със здравните осигуровки. Там веднъж е записано, че "гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ" и на "безплатно ползване на медицинско обслужване". И веднага се появява "при условия и по ред, определени със закон". Следва "държавата закриля здравето на гражданите". И накрая - почти изцяло платено здравеопазване. Или каква е ползата от чл. 14, според който "семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото"? Или пък как стана така, че българите да нямат право на индивидуална жалба пред Конституционния съд и да могат да атакуват закони, които смятат, че нарушават основни им права? Сега право да сезират КС имат само политиците и държавната машина - не по-малко от 48 народни представители, президентът, правителството, двете върховни съдилища и главният прокурор. Ако искат - правят го. Никой не може да ги задължи. И те го правят рядко - защото техните права и привилегии са си защитени. Останалите да ходят в съда в Страсбург. А ето какво пише в чл.93 на немската конституция:
"Всички граждани и юридически лица имат право да сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават техни основни права и свободи, по ред определен от закон". Значи там може, а тук не може. Противниците на индивидуалната жалба от държавната машина твърдяха, че като се даде право на омбудсмана да се обръща към 12 висши съдии, ще бъдат защитени човешките права и свободи. Някак тази работа обаче не се получи. Първо, защото беше стеснен кръга - омбудсманът има право да сезира КС само по закони, с които се "нарушават права и свободи". Последното обаче се определя от самия КС. Освен това, както отбелязва известният български юрист Живко Сталев, институцията на омбудсмана е всъщност нов държавен орган. И че "проблемът с конституционната жалба, за която е съществено, че тя е право на отделния гражданин да сезира Конституционния съд, не се решава, ако прибавим към другите държавни органи, които могат да сезират Конституционния съд, още един държавен орган". Затова и той на няколко пъти предлагаше да се открие пред гражданите възможност да атакуват закони, засягащи техните основни права и свободи, за да не се окаже конституционното правосъдие твърде бюрократизирано. Противниците на индивидуалната конституционна жалба постоянно повтарят как, ако бъде разрешено на всеки човек да се обръща към КС, то щяло той да бъде залят от хиляди жалби. Всъщност обаче, никой и не говори за основното - че хората, гражданите, са в основата на всичко. На всичкото отгоре е ясно, че през последните години КС изобщо не се е преработил. КС в Германия получава по 6000 жалби годишно и изобщо не се оплаква. Има си начини за отсяване и за разглеждане само на най-важните от тях. Тези, които се отнасят до наистина основните човешки права и свободи. Няма спор, че просто трябва да се намерят повече ефективни "отдушници", през които да могат да се защитават правата на хората. Както преди време един професор от юридическия факултет на СУ попита:
"За какво гражданско общество става реч, след като няма регламентирано такова естествено право като правото на гражданско неподчинение?" Или пък защо КС да не се занимава дори с високите сметки за ток, примерно? Нали там са най-достойните юристи? Те над нещата ли са? И защо да не се дадат повече права на омбудсмана? Ето, протестите показаха, че хората имат нужда от такива неща. Те припознаха сегашният омбудсман Константин Пенчев като техен човек. В същото време обаче той на практика е с вързани ръце по закон. Може да сезира КС за някой закон, да каже мнение и становище, да напише доклад. И толкова. Затова в сегашния си вид и конституцията, и законите, чрез които тя се прилага, очевидно са политически инструмент, а не основа на гражданското общество. Чисто и просто защото легитимира държавните институции и политическата класа. И прокламира права без никакви гаранции за тяхната защита. И тази бомба все повече и все по-бързо тиктака.


Александър Александров
 В-к "Сега"

 

Около 140 000 са страдащите от аутистични разстройства в страната



От тях между 70 000 и 80 000 са деца, а броят им расте с всяка измината година, съобщиха родители на деца аутисти от Фондация "Стъпка за невидимите деца". И докато преди 20 години 1 на 10 000 деца  е с аутистично разстройство,  то към 2012 г. 1 на всяко 88 дете е
диагностицирано с някакво разстройство от аутистичния спектър. Официалната статистика отчита, че към момента у нас 436 са с генерализирани разстройства на развитието.
Според представителите  на  Националния център по обществено здраве и анализи обаче  реалният брой на децата с аутизъм е неизвестен, поради факта, че те се регистрират под код "генерализирани разстройства на развитието", който включва и други разстройства.
В Световния ден за информираност за аутизма стана ясно, че в българските училища все още не съществува адекватна подкрепа за тези деца. Директорите на училищата рядко приемали деца с аутизъм заради имиджа на учебното заведение.

Всички деца до 3-годишна възраст ще преминават специални скрининг тестове за аутизъм при джипитата. Това ще стане възможно още идната година, ако получат одобрението на министъра на образованието. Това предвижда пакет от мерки, разработени от здравни експерти. 

България –шампион по неравенство на бедни и богати в ЕС


Доходите на най-богатите 20% у нас средно са 6,5 пъти по-високи от доходите на най-бедните 20 %
У нас е най-висок в Европа и делът на хората, които се лишават от основни блага
Бедността сред многодетните семейства в България е най-високата, регистрирана в ЕС, за която и да било група от наблюдаваните от Евростат




Боян Захариев, програмен директор в Институт „Отворено общество", описва мащабите на бедността в България и липсата на политики, които да я намаляват, по данни на Евростат:
Сред българския политически елит се оформя траен консенсус поне по една тема -че бедността не представлява особен приоритет за тях и те нямат намерение да предприемат сериозни мерки за нейното ограничаване. Това става все по-ясно с навлизането в предизборната кампания.
Няма да коментирам усилията на служебното правителство, защото проблемите на България са свързани с цялостната философия на нашето досегашно икономическо развитие, което'намирам за разочароващо дори през най-силните години на икономически растеж, заради неспособността му да даде съществен принос за борбата с бедността и оформилата се структура на нашата икономика, която не ни обещава нищо добро в обозримо бъдеще. Убеден съм, че в текущата бюджетна рамка и като цяло - в контекста, в който се развива България няма възможност да се направи нищо съществено по отношение на борбата с бедността. Така че служебното правителство търси нещо, което няма откъде да намери
Въпреки това приветствам усилията им.
Нека видим къде стои България, по отношение на бедността спрямо останалите страни в ЕС. Трябва да се отбележи, че основният измерител на бедността в ЕС е относителен. Това означава, че тя се измерва независимо от общото икономическо развитие на дадена страна. Т.е. доходите на един българин не се сравняват с доходите на французите или германците, а с доходите на другите българи и се гледа колко хора са под специфичната линия на бедност за всяка страна. При този подход икономическото развитие не е гаранция за намаляване на бедността. В момента страната с най-ниска бедност в ЕС е Чешката репуб-ликаспод 10% бедни.Тяне е сред страните с най-висок БВП в Европейския съюз. Ако погледнете данните за бедността преди и след социалните трансфери (изключвайки пенсиите), ще забележите, че дори в страните с най-голям БВП на глава от населението, ако махнем намесата на държавата, ще има много бедни - повече, отколкото са в момента в България. Казвам това във връзка с
твърденията, че като повишим още малко нашия БВП,
бедните вече ще са добре и няма да има нужда от системи за социална защита. Генерирането на бедност и неравенства е част от генетичния код на пазарната икономика и тяхното ограничаване изисква специални (и при това - немалки) усилия.
През 2011 г. България за първи път излезе на първо място в нерадостната класация на монетарната (паричната) бедност пред отколешните си конкуренти Румъния и Латвия и пред страните от Средиземно-морието с огромни дългове.
Евростат по принцип не измерваше абсолютната бедност, считайки, че ЕС е място, където тя е сведена до минимум или напълно изчезнала. След присъединяването на България и Румъния стана ясно, че въвеждането на подобен индикатор няма да е излишно, защото при нас все още има хора, които не просто нямат достатъчно пари, за да могат, нека перифразираме Адам Смит, без срам да се появяват в обществото, в което живеят, но хора, които не могат да посрещат определени базисни потребности. Преди няколко години беше въведена група от индикатори, с които се измерва индекс на материална депривация - мярка за лишаване от основни блага. Сравнимите данни са от 2008 г. насам, макар че индикаторът е пресметнат със задна дата и за няколко предишни години. Към 2008 г. в Румъния 50% от населението живее в материална депривация срещу 55% в България. През 2011 г. стойността за Румъния е 47,7%, а за България -60,1 %. При това като цяло през разглеждания период Румъния беше по-нестабилна както макроикономически, така и политически, поне до началото на 2013 г.
По последни данни България е на едно от първите места в ЕС и според обобщената мярка за неравенство в доходите, наречена коефициент на Джини (на второ място след Латвия) и по съотношение на доходите на най-богатите 20% и на най-бедните 20%, което по последни данни в Б ълга-рия еби половина пъти.
Бедността сред многодетните семейства в България е най-високата регистрирана в ЕС
за която и да било група от наблюдаваните от Евростат. Това заслужава да се спомене, защото съм попадал на анализи, които доказват колко изгодно се живее при нас с детските надбавки, с теоретично калкулирани доходи на съответното домакинство.
Аз обаче разполагам с конкретни примери от реалността за дълбоката мизерия, в която например може да живее самотна майка с две деца, едното от които с увреждания, които след като е изчерпила лимита си за достъп до програмата, която й позволява да бъде асистент на собственото си дете. Сигурно се досещате, че тази майка
няма как да ходи на работа без подкрепа за отглеждането на децата, защото ако трябва да наеме някого да гледа детето й на свободния пазар, това ще струва цялата й заплата, при това, ако има добро образование и късмет. Всъщност в България майката, за която говоря, може и да не бъде включена в програмата, защото ресурсът за годината е изчерпан - в изследванията има домакинства, получили такъв отговор през последните години. Това не би трябвало да е възможно в страна, която има икономическото развитие на България.
Мога да ви дам десетки подобни примери само от моя ограничен опит, но да не се разпростираме излишно, а да се върнем към високата политика (и икономика).
Сигурно много хора ще се изненадат, ако разберат, че у нас има бедни които не вземат помощи по една или друга причина дори, когато имат право на тях. Вземането на помощи и въобще получаването на подкрепа от държавата в България е трудно и в много случаи - унизително, като се започне от административните пречки и се стигне до обрисуването на бедните в публичното пространство като измамници, които се възползват от пре-щедрата българска социална система, хора с нисък морал и ценности или в най-добрия случай - безотговорни хора, които не инвестират в бъдещето си и общо взето сами са си виновни. Затова никой във високата политика май не се интересува от условията, в които бедните в България получават достъп дори до крайно скромните полагащи им се услуги, докато бизнес климатът се дискутира непрекъснато и е тема на всички предизборни кампании.
Пропорционалното данъчно облагане също има непосредствен, увеличаващ
неравенствата ефект. Това е непосредствен и безспорен факт, който може да се изведе като математическа теорема. И какво от това ще попитате. Нищо особено. Оставям настрана темата за справедливостта, която у нас не се ползва с добро име и се счита от елита за нерационална. Затова ще спомена просто, че в съвременнна-та икономика има цяло направление, което изследва ефекта от неравенствата не само върху икономическото развитие, но и върху продължителността на живота, престъпността и общото качество на живота... и открива сериозни емпирични потвърждения, че намаляването на неравенствата може да не е по-маловажно за благоденствието от ръста на икономиката, при това включително за богатите.
Може да се спори доколко е приятно и допринасящо за личното щастие и здравето да караш новата си кола в общество, в което хора се самозапалват по улиците.
Липсата на необлагаем минимум създава, от друга страна, уникалната ситуация, че в България има хора, които, плащайки данъците си, отиват под линията на бедността
В това отношение със сигурност попадаме в списъка на изключенията сред индустриално развитите страни. Възможно е дори да сме уникални в тази абсурдна ситуация. За да разберем колко хора приблизително изпадат под линията на бедност заради липсата на необлагаем минимум, можем да погледнем как са разпределени доходите около линията на бедност. Делът от населението, което получават доход, който надвишава с до 5 % линията на бедност, е 29,5%. Делът от населението, което получава доход под линията на бедност, е 22,3%. Разликата е 7,2%, а ние се интересуваме от доходите, които са приблизително до 10% по-високи от линията на бедност. При най-консервативна оценка говорим за неколкостотин хиляди души. За сравнение нашата система за месечни социални помощи и помощи за отопление обхваща около ЪЛ% от населението. За по-пълното установяване на тези факти е необходимо да се направят някои нетри-виални симулации, използвайки реалните данни за доходите на домакинствата. Не ми е известно някой да е правил такива симулации в България дори от чисто академичен интерес, да не говорим за целите на политиката за справяне с бедността. Всъщност и защо ли да го прави, при положение че тази тема видимо не интересува хората, натоварени с взимането на решения. В България сериозните решения се взимат със сметки на коляно преди изборите или изобщо без сметки.
Навремето един от класиците на икономиката Ри-кардо е смятал, че много ниските данъци могат да доведат до натрупване на дълг, който бъдещите поколения ще плащат с по-високи данъци. В Европа в момента се сещам за няколко хубави примера в тази посока. България обаче беше мистериозно изключение от всички правила - пример за страна, където хем данъците са ниски за богатите, хем не се събират ефективно и същевременно не се трупа дълг. Това изглежда почти като непознат досега икономически фокус. Всъщност бъдещите поколения могат да бъдат натоварени да плащат вместо нас не само през механизмите на дълга. Ние също може би плащаме по начини, които не разбираме. Да вземем за пример лошото образование или риска от хронични заболявания, включително психични разстройства поради неработещи или зле работещи системи за предоставяне на услуги. Това напомня за човек, който е
много щастлив, че е спестил от образованието или лечението на детето си, та да не се налага то да плаща дълговете за това.
В живота има епизоди, когато всеки може да има нужда от помощ, променяща цялата бъдеща траектория на живота му в една или друга посока. Има моменти, когато човек има нужда от храна, отопление, лекарства, обучение, и то сега, а не после. Тази помощ не може да се отлага, защото „после" изглежда вече по друг начин, а в някои случаи просто няма „после". Накратко - в нашата досегашна макроикономическа политика няма никакви чудеса. Това, което доброволно правеше държавата ни в макроикономически план, по принуда правеха бедните домакинства в страната в микроико-номически план. Ще припомня някои от стратегиите за оцеляване, регистрирани в проучвания на домакинствата по време на кризата -
пропускане на хранения (да не използваме думата „глад "), невъзможност да се поддържа нормална температура в дома през зимата, отлагане на необходими прегледи при лекар, прекъсване на лечение, некупу-ване на лекарства за хронични заболявания. Хората, които прибягват до подобни стратегии, в повечето случаи си дават ясна сметка, че те ще им струват скъпо в бъдеще, но тяхното пространство за избор е почти безалтернативно. В ма-кроикономиката това също е ясно, но там решенията рядко се взимат от тези, които ще платят накрая сметката.
В България голямата сметка се плаща от тези, които най-малко могат да го понесат. Държавата беше превърната в добре смазана машина за генериране на бедност и неравенства не само през облагането на личните доходи, но и през огромната зависимост на бюджета от непреките данъци като ДДС и неадекватната като обхват и размер на помощите система за социално подпомагане.
За да не бъда разбран неправилно - аз не предлагам на никого да базира сериозни политики на изяви в медиите, включително на моите. Очаквах едно малко по-сериозно отношение към очевидните проблеми с бедността, които нашата страна има вече 6 г. след влизането си в ЕС, включително дискусия защо индикаторите на Евростат, които цитирах, показват това, което показват. Армията от бедни, живеещи в България, системно посрамвани от изявления на действащи политици, включително социални министри в поредица от правителства, заслужава поне малко повече внимание към техните проблеми. Вместо това в пространството прехвърчат само изтъркани идеологически клишета, представени за последната дума на икономическата наука и политическия разум.

В-к " 24 часа"