Translate

четвъртък, 18 април 2013 г.

България ще бъде домакин на редовния конгрес на Световната асоциация по интравенозна анестезия

Форумът ще се проведе през май 2014 година, стана ясно след проведената среща на министъра на здравеопазването проф. д-р Николай Петров с гостуващия у нас проф. Куирино Пиацеволи. Той е един от водещите световни специалисти в областта на анестезиологията и президент на Изпълнителното Бюро на организацията, в която членуват изтъкнати анестезиолози от близо 100 държави.
Здравният министър подчерта, че новите методи и практики в областта на анестезията, които ще бъдат представени в рамките на семинарите и симпозиумите на конгреса догодина, ще допринесат за изработването на програма на национално ниво в образователен и организационен план с цел на приложение на световните достижения в тази важна област на медицина. 
„Нашата страна разполага с утвърдени медицински специалисти-анестезиолози, които с научните си доклади и участието си в дискусиите по време на форума в София, ще подпомогнат утвърждаването на новите подходи, разширяващи възможностите на съвременната медицина, заяви проф. Петров.

С 26% са се увеличили битовите разходи през 2012 г.

Разходите на българските семейства за ток, вода, парно и горива са се увеличили през м. г. спрямо предходната, а потреблението на цигари и алкохол също нараства, показват резултатите от проучването на Националния статистически институт за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през миналата година.
Доходите на средностатистическото българско семейство през 2012 г. нарастват с 15.3% до 4541 лв. средно на човек. Разходите се увеличават малко по-бързо - с 16.1% до 4058 лв.
Основен източник на приход е заплатата, която формира 52.7% от входящия поток в семейните бюджети.
По данни на НСИ през  2012 г. домакинствата са разполагали средно по 2281 лв. на човек, получени от заплата, докато през  2011 г. сумата е била 1960 лв., т.е. доходът от това перо се е п
овишил с 16.4% за година.
Приносът на пенсиите намалява от 30.1% на 26.7%, макар че получените пари се увеличават с 13 лв. до 1153 лв. средно на човек за годината.
Доходът от предприемачество нараства с 14 на сто - от 241 лв. на 275 лв., относителният му дял обаче се запазва на миналогодишното ниво (6.4 на сто).
Разходите за храна през миналата година макар и да нарастват номинално с 6.9% до 1355 лв. на човек, се свиват като относителен дял - от 36.2% на 33.4%.
Намаляват консумацията на хляб и тестени изделия, на прясно мляко, плодове и зеленчуци.
Увеличение има при потреблението на безалкохолни напитки, кисело мляко, картофи, месни произведения, сирене и кашкавал.

сряда, 17 април 2013 г.

Заплаха за националната ни сигурност е бедността

Най-сериозната заплаха за националната ни сигурност през следващите години е бедността.
Това се твърди в изследване на фондация РискМонитор за опасностите пред националната сигурност на България до 2020 г.
Архипроблемът у нас е заетостта, подчерта икономистът Георги Ганев.Той подчерта, че у нас 2.9 млн. души хранят 7.3 млн., което поставя България в опасност.

Страхът от безработица е най-силния страх на българина

Това се посочва в доклад на фондация „РискМонитор" за националната сигурност на страната и рисковете през следващите 12 години, който обхваща  групите свързани с различни сфери от
вътрешната и външната политика на България. Очертани са рисковете от задълбочаване на разликите между богати и бедни, от нарастване на неконкурентоспосбността на икономиката заради слабата грамотност, от ниската раждаемост и застаряване на населението.Ниската грамотност на българите може да доведе до разцепване на бедни и богати, а това може да предизвика социални бунтове и висока престъпност, се посочва в доклада.
Най-типичните страхове на българите според доклада са страх от нефункциониращи институции, от липса на защита при опасност, от това, че децата могат да останат в страната или че страната може да бъде погълната от малцинствата.
Авторите препоръчват стратегически избор на реформа в здравеопазването, избор на инструмент за увеличаване на раждаемостта, внос на висококвалифицирани имигранти.

Пациентът - крачещ портфейл, лекарят - търговец



Неудачите в досегашната здравна реформа идваха от това, че се прокарваха политически, а не професионални решения


Вземам думата на страниците на вестника по повод публикуваната предизборна програма на БСП и по-специално за раздела здравеопазване. Защо? Защото съм лекар, специалист по педиатрия и медицинска генетика, доцент, дългогодишен ръководител на Катедрата по педиатрия и медицинска генетика на Медицинския университет в Пловдив и началник на
Клиниката по детски и генетични болести, Председател на Българската педиатрична асоциация от 2001 до края на 2012 г., Председател на Българското сдружение по ваксинопрофилактика, бивш член на СНС по майчино и детско здравеопазване при ВАК, специализирал съм във Франция (една година!), Англия и, разбира се, в България, участник в множество национални, европейски и международни конгреси по педиатрия и инфекциозни болести. Изминал съм професионалния си път от главен лекар на участъкова болница в с. Батак, Пазарджишко, точно 3 години по разпределение, ординатор в детската клиника при Университетската болница в Пловдив, асистент и доцент.
Надявам се, че така очертаният     професионален път ми дава достатъчно основание да бъда професионално компетентен и обективен за състоянието на здравеопазването у нас и за това, което по мое мнение е от първостепенна важност за извършването на реформата в това направление от която и да е партия, дошла на власт след изборите на 12 май. И така.
Кои са основните пороци на здравната система сега
- Тя е напълно разцентрована - нито доболничната помощ, нито болничната, нито спешната помощ, нито профилактиката, нито финансирането, да продължавам ли още...?
- Здравната система е ориентирана към всичко друго, но не и към пациента! Последният е жертва на всевъзможни направления, регулативни стандарти, регламентирани и нерегламентирани плащания, клинични пътеки и всякакви други административни дивотии.
- Пациентът е разглеждан като "крачещ портфейл", от който могат да се измъкнат някакви пари. И те наистина се измъкват!
- И най-обидното за лекаря, който е учил 6 години и е положил Хипократовата клетва, е да бъде обявен за едноличен търговец (!!!), а болниците за търговски дружества, регистрирани не по Закона за здравето, а по Търговския закон!!!
Спирам дотук!
Първо. Задължително трябва да се изхожда от конституционното задължение на държавата - чл. 52 от Конституцията на Република България, където е записано, че "...здравето се финансира от държавния бюджет, от работодателите и т.н..." и че "...държавата закриля здравето на гражданите." От записаното, а и от добрия минал опит следва, че държавата и пак държавата е тази, която трябва да провежда възможно най-добрата здравна политика в областта на общественото здравеопазване. Всички останали структури - държавни, обществени или частни, следва да се подчиняват на държавата в лицето на парламента и правителството. Основен държавен орган, който е задължен и отговорен да провежда здравната политика на държавата, е Министерството на здравеопазването (МЗ). Не здравната каса, не разни здравноосигурителни фондове, не БЛС или Българският стоматологичен съюз и др. подобни структури. Това не значи, че в осъществяването на здравната политика на държавата няма да участват всички структури, които имат отношение към проблема, но под ръководството и контрола на МЗ. Имам предвид кадрите на МЗ начело с министъра.
Смяната на 4-ма здравни министри през време на управлението на ГЕРБ и ликвидирането на определени министерски структури, се оказа решително за забатачването на проблемите в тази област.
Второ. Основна, решаваща роля в здравеопазването играят кадрите и пак кадрите, а не сградите и апаратурата. Без добри лекари и сестри и най-модерните болници представляват само и единствено сгради. Дори и натъпкани с най-модерната апаратура, без да има нужния медицински персонал, те не струват нищо и не могат да свършат нищо! Ерго проблемът, с който трябва да се започне реформата, е подготовката и специализацията на лекарите, стоматолозите, медицинските сестри и фелдшерите. В този сектор ситуацията е трагична и става още по зле! Какво следва да се направи?
- Всички медицински вузове следва да минат под ръководството на МЗ, а не на Министерството на образованието и науката. След като МЗ отговаря за държавната политика в здравеопазването, то трябва да има решаваща дума и при подготовката и реализацията на кадрите, които ще осъществяват на практика здравната политика на различните нива - доболнично или болнично. Някога беше така и за тази цел в МЗ ще се създаде отдел "Медицинско образование".
- Едновременно с въпроса за кадрите следва да се решават останалите въпроси - за структурата на доболничната помощ, спешната помощ, болничната, санаториалната и т.н. Длъжен съм да отбележа, че в тази област имахме добър опит, проверен в практиката с постигането на съществени резултати в качествените показатели - детската смъртност от 140 на хиляда достигна малко под 14 на хиляда през 1989 г., с тенденция да намалява прогресивно, продължителността на живота на българските граждани се доближи до тази на средния европеец, профилактиката достигна забележителни резултати в ликвидирането и ограничаването на сериозни инфекциозни заболявания, от които годишно умираха хиляди деца и възрастни, диспансерите ограничиха съществено широко разпространени социално значими заболявания - нека да посоча само туберкулозата! А поликлиниките, които осъществяваха успешно и на много добро ниво цялата доболнична помощ! И още, и още...
- Лично съм свидетел на оценките, които даваха западни специалисти в първите години на прехода - "Не пипайте вашата организация на здравеопазването! Тя е много добра и високо ефективна."
Това казваха немски и американски специалисти, както и българи, работещи години на Запад. Познавам добре здравеопазването във Франция и смея да твърдя, че нашето, при значително по-лошото оборудване, работеше не по-зле!
- Защо ежегодно 400-500 български лекари и още толкова медицински сестри бягат на Запад? Проблемът е комплексен и не се дължи само на ниското заплащане на лекарския труд. Въведените клинични пътеки, по които се формира дохода на болниците, включително заплатите на персонала, оборудването със съвременна апаратура, ремонтите и т.н., са пълно недоразумение и следва да се премахнат. Сигурен съм, че може да се намери някакъв по-добър и по-справедлив начин за финансирането на цялото здравеопазване, включително и болничното. А защо да не се вдигне здравната застраховка и процентът от държавния бюджет поне на 6%? Всички кандидати за управляващи следва ясно да разберат, че съвременното и качественото здравеопазване е скъпа дейност. Дори много скъпа!!! Ако не са готови да заделят нужните финансови средства и много отговорно и внимателно да започнат реформирането в положителна посока, а не реформа заради самата реформа, по добре въобще да не се кандидатират.
Трето. Майчиното и детското здравеопазване трябва да станат реална първа грижа на здравната система.
Нацията загива, раждаемостта спада. Даваме ли си реална сметка закъде сме се запътили? Проблемът е достатъчно тревожен, за да се гледа на него с пренебрежение. Експертите на Българската педиатрична асоциация са готови с предложенията, които следва да се осъществят незабавно в системата на детското здравеопазване!
Четвърто. Правилно се иска възстановяването на диспансерите, които бяха превърнати в някакви "центрове" - центрове на лош професионализъм и неразбиране ролята на диспансерния метод, за разлика от останалите лечебни методи. Диспансеризация значи активна профилактика,  наблюдение и лечение на социално значимите заболявания, които изискват професионално трудоустрояване и дават голяма смъртност. Тази дейност не е присъща на болничното здравеопазване, към което бяха прикачени т.нар. "центрове".
Спирам дотук с конкретиката. Последно искам да отбележа, че неудачите в досегашната здравна реформа идваха от това, че се прокарваха политически, а не професионални решения, съобразени с нашата положителна практика, опита на водещите национални специалисти, след задълбочена оценка и преценка на предлаганите решения главно с тяхната ефективност и положително въздействие върху системата. Налагането на еднолични решения, макар и облечени в най-благородни (ужким!) намерения, се оказват най-често лоши, за да не ги квалифицирам като пагубни. Ще бъда приятно изненадан и доволен, ако моята статия стане повод и за други мнения по тази важна и щекотлива тема.
 
Доц. Евгений Генев
В-к "Дума"



Данъци-манъци... шменти-капели... ни живи ни умрели?!



В развитите демокрации, към които се стремим, на хората им е все едно кой е ляви кой десен, вигитори, демократи - републиканци, таратанци! Гласуват за този, който им гарантира
по-ниски данъци за хората и за бизнеса! Как е у нас:
1. ГЕРБ - под сурдинка казват, че няма да пипат плоския данък, и бълнуват някаква данъчна ваканция. Ваканция значи ЛИПСА! Ще опростят данъци на някои, дето не са ги внесли, а тия, дето сме ги внесли... да го духаме, а?
2. БСП -която е чисто дясна партия на олигарсите, срамежливо пусна интифа за необлагаема мин. заплата, плосък данък до 4500 лв., а нагоре - прогресивно подоходен. Кого лъжете с този финт. Тези с над 4500 лв. не са на заплати...
3.ДПС - мълчат, като... електората си. На тях и без това все им е вътре.
4. Волен - за данъци не мисли! Мисли за гаджето Гаджева и за държавата и държавната субсидия.
5. На Кунева - всичко й е такъв качамак, че не забелязва, че не е сложила сиренце в него. Всички обаче мълчат за убийствените за народа неизбежни косвени данъци - акциз и ДДС. Всички мълчат за кожодерските данък сгради, пътен данък, винетки и такси смет! Мълчат за безобразните държавни такси! Мълчат за % на социалните и здравните такси, удръжки от заплатите и за това къде отиват парите ни.
Бенджамин Франклин беше казал: „Неизбежни са смъртта и данъците." Но у нас двете идват накуп! 


Панчо Тантров
В-к "Преса"

Делът на хората с увреждания в България е 10% от населението


2-3% от тях са деца, други 2% са поставените под пълно или частично запрещение и са лишени от право на глас. Остават 5% гласуващи, които обаче не могат да упражнят това си право, тъй като държавата не им осигурява условия. Училищата, където се намират изборните
секции, по принцип са недостъпни за хора в неравностойно положение.А и за да
се стигне дотам, трябва да има транспорт и личен асистент, каквито не са осигурени.
ЦИК предложи т.нар. подвижна урна, за която се създава отделна секция. На практика това са десетина души -представители на секционна комисия, наблюдатели, застъпници и др., които посещават по домовете всички, заявили желание да гласуват.Не е ясно обаче как ще се гарантира тайната на вота. Представете си малките помещения, в които живеят най-често хората с увреждания.Проблем е и начинът, по който се заявява това гласуване. То става със саморъчно подписано заявление до общината и решение на ТЕЛК. Правим опит да разберем колко са заявленията в цялата страна и как са пуснати, защото може да има манипулации. Да не говорим, че информацията за подвижните урни е недостатъчна и много закъсня.Ето защо повечето хора предпочитат да гласуват в секциите. Защо обаче кметовете не осигуряват транспорт и придружител, както изисква законът?

Капка Панайотова, Център за независим живот, член на гражданска коалиция „За честни избори"

103-ма гвардейци се включиха в акцията за набиране на потенциални донори на стволови клетки



Донорството ще подпомогне попълването на Националната донорска публична банка, което ще даде възможност за лечение на пациенти с онкохематологични заболявания


103-ма доброволци от Националната гвардейска част се включиха в акцията за набиране на потенциални донори на стволови хемопоетични клетки. Идеята за инициативата е на гвардейците, които искат да помогнат за лечението на техен колега с остра миелоидна
левкемия. В акцията, която се проведе в поделение 54800 на Националната гвардейска част, се включиха над 70 гвардейци. Поради големия брой желаещи да се изследват за потенциално донорство, акцията продължи и в Клиниката по клинична имунология на УМБАЛ „Александровска“.
Изследванията са организирани от Изпълнителната агенция по трансплантации, Клиниката по клинична имунология към УМБАЛ „Александровска” и Националната специализирана болница за лечение на хематологични заболявания. Лекарски екипи от двете лечебни заведения взеха кръв от всички, които желаят да бъдат изследвани и са подписали документите за информирано съгласие. В Клиниката по клинична имунология на УМБАЛ „Александровска” бяха извършени имунологични изследвания, чрез които кръвта ще бъде HLA - типизирана и потенциалните донори ще бъдат включени в Националната донорска публична банка. По този начин те ще могат да помогнат при лечението на онкохематологични заболявания на много деца и възрастни, нуждаещи се от трансплантация на стволови клетки.
Всеки човек, който желае да бъде изследван за потенциален донор на стволови хемопоетични клетки, може да се обърне към лекарите от Клиниката по клинична имунология към УМБАЛ „Александровска”.
 

Безплатни изследвания на кръвни туморни маркери в „СБАЛ по онкология”



„Специализираната болница за активно лечение по онкология” ЕАД обявява безплатни изследвания на туморни маркери за млечна жлеза (СА 15-3), яйчник (СА 125), дебело черво
(СА 19-9), простата (ПСА) и тиреоглобулин (щитовидна жлеза) за периода 18.04.2013 – 17.05.2013г.
Изследванията са само за онкологично болни като динамично проследяване.
Изследванията ще се извършват в Отделение по нуклеарно - медицинска диагностика „ИН ВИТРО” от 8,00 до 11,00 часа, след предварително записване - на тел. 02 / 8076 258 от 8,00 до 11,00 часа, като не е необходимо тестът да бъде правен на гладно.

52% от работодателите биха назначили в компанията си човек, който страда от хемофилия



България е на предпоследно място в Европа по осигуреност на хемофилици с лечебни продукти



Според данните от проучване на "Ноема",, представено от Българската асоциация по хемофилия, проведено през април сред 202 фирми,  всеки пети работодател е наел служители, които страдат от някакъв вид хронично заболяване. Според 21% от анкетираните фирми хората, страдащи от хронично заболяване, ще имат значителни трудности при реализирането си на пазара на труда. В болшинството фирми у нас не наемат нетрудоспособни хора,  за 56% от работодателите пък е от значение степента (%) на нетрудоспособност, а 52% от работодателите биха назначили в компанията си човек, който страда от хемофилия.
Най-много обаче са наетите работници със сърдечносъдови проблеми - 30%, както и със заболявания на опорно-двигателния апарат - 22%. Следват ги диабетиците (17%) и страдащите от болести на централната и периферната нервна система (13%).


Само 4% от болните от хемофилия работят. Близо половината от мениджърите признават, че не са запознати с особеностите на тази болест. Само 27% от анкетираните смятат, че е възможно хемофилиците да се реализират само в определени браншове, но от всяка десета фирма са убедени, че няма проблем хората с хемофилия да са успяващи служители.
------
Проучването "Нагласи на бизнеса към наемане на служители с хронични заболявания и хемофилия" е проведено в навечерието на Световния ден на хемофилията 17 април. Хемофилията е генетично заболяване, свързано със затруднено кръвосъсирване, което води до честа загуба на кръв, по-голяма от нормалното например при нараняване, порязваме и т.н. Около 600 души у нас са с това заболяване, от които близо 100 са деца. Заболяването е вследствие на мутация в "Х" хромозомата на човека. Затова от него страдат предимно мъже. В света има между 200 000 и 300 000 мъже с хемофилия „А” или „В”.
В момента осигуреността с препарати за лечение на хемофилия у нас е 2,19 единици на глава от населението. Според световните изисквания минимумът е 2 единици на глава от населението. 3 единици гарантират, че пациентите няма да получат увреждане на опорно-двигателната система, 4 единици се приемат за норма, 5 единици гарантират социална адаптация и интеграция в обществото. Сред страните в ЕС най-добра осигуреност с препарати има в Швеция (8 единици на глава от населението), в Ирландия и Унгария - по 7. След България в класацията е само Румъния.

С евтин труд ще губим всички състезания



 Струва си да вземем заем за квалификация на работната ръка

Тези дни бяха публикувани данни за заплащането на труда в ЕС и нашите медии отразиха факта, че средната брутна работна заплата и съответно - почасовото заплащане на труда в България, са най-ниски в Европейския съюз.
Няма да повтарям данните на Евростат (които се отнасят за 2010 г.) - всеки може да ги намери.
Ще се опитам обаче да ги допълня с други по-малко популярни данни от нашата статистика и най-вече да ги поставя в контекст, без което те нямат смисъл.
Истината е, че ако гледаме само този индикатор, можем да стигнем до извода, че
България отбелязва нелош напредък
Особено в периода на икономическата криза ние продължаваме да отбелязваме забележителен ръст в заплащането на труда дори в сектори, които несъмнено претърпяха тежък удар в икономическата криза. По данни на НСИ между 2010 и 2011 г. в строителството има 10% номинален ръст на заплатите, а през следващата година съвсем лек спад. Обяснението е просто и е посочвано както от наши икономисти, така и в икономически доклади на ЕК. Трябва да се има предвид, че основна част от промяната в равнището на заплатите по време на икономическата криза е свързана с промяна в състава на заетите.
Освобождаването на по-ниско квалифицирани и по-ниско заплатени работници и служители води до вдигане на средната заплата в отделни сектори и в цялата икономика.
Цената на труда е един от икономическите индикатори, за които с особена сила важи правилото, че не бива да се разглеждат поотделно, за да не ни подведе. Затова, струва ми се, вместо да се фокусираме само върху състезателния характер на политиката по догонване, е добре да погледнем и дълбоките структурни проблеми, които биха попречили на дългосрочното развитие и модернизиране на страната ни.
Сред големите ни предизвикателства е какво да правим в сегмента с много ниска или никаква квалификация
Според едно известно икономическо уравнение разликата в доходите от квалифициран и неквалифициран труд в по-слабо раз-
витите страни би трябвало да намалява, а в по-развитите да се увеличава. България е по-неразвита от основните страни, с които я свързват потоци от стоки и капитали, но въпреки това не изглежда това да има някакъв намаляващ различията в доходите ефект.
През изминалото десетилетие невидимата ръка на пазара наистина беше донякъде благосклонна към хората с ниско образование и квалификация. Тя не им помогна да догонват доходите на по-висококвалифицираните групи, но и не увеличи ножицата между тях. Това се дължи на ниското технологично развитие на нашата икономика и образуването на икономически балон в сектори, които консумират нискоквалифициран труд. Тук отварям една скоба, за да отбележа, че макар невидимата ръка да пощади тези доходи, както коментирах в предишен материал, видимата ръка на държавата не го направи.
Тогава забравих да отбележа, че на страницата на НСИ има данни за брутните и нетните заплати по типове домакинства с определена структура. Оставям всеки любознателен читател сам да провери какво се случва през 2008 г. с домакинствата, в които живеят хора с най-ниски заплати (това са, естествено, предимно хора с ниско образование и квалификация). Ще дам една подсказка -кривите на брутните и нетните им доходи започват да се раздалечават.
Ако искаме обаче да създадем в нашата икономика дългосрочни предпоставки за растеж на заплатите, ние не можем да разчитаме само на заетост в сферата на най-нискоквалифицираните услуги и търговията на дребно. Наскоро гледах материал, в който германски индустриалци казват, че биха инвестирали в България, ако тук имаше достатъчно работници, които могат да работят със сложни машини
Става дума за умения, които се придобиват в рамките на средното професионално образование. Проблемът е, че ние нямаме професионално образование, което в момента да посрещне нуждите на такива инвеститори, дори те да са се появили.
Нашите професионални училища имат нужда от обновление на програмите си и не разполагат в общия случай с оборудване, на което учениците могат да навлязат поне малко в производствената практика на съвременно голямо индустриално предприятие.
На второ място у нас почти няма програми за преквалификация на възрастни с продължителност от няколко месеца до половин година, които да позволяват да се обучат хора за нови производства. В икономиките, където има големи индустриални предприятия, такива програми обичайно са съвместна инвестиция на частния сектор и държавата. В България обаче такива предприятия няма, а нашият бизнес не инвестира
почти нищо в образование
Потенциалните инвеститори, разбира се, обикновено очакват въпроса с квалифицираната работна сила да бъде уреден, преди да дойдат. Ето нещо, в което си струва да се инвестира веднага. И понеже нашата държава в момента изпитва трудности да покрива дори текущите си разходи, нека кажем, че това е една сфера, за която, ако толкова няма пари, си струва да се вземат заеми.
Тук е моментът да кажем, че чуждестранните инвестиции не са единствената възможност за растеж на една икономика и за повишаване на доходите.
Най-очевидният пример е глобалната икономика (т.е. икономиката на света като цяло). Към днешна дата не е известно в нея да е имало „чуждестранни" инвеститори. Инвестициите са добре дошли, но трябва да знаем в какво искаме да инвестираме и какви инвеститори искаме да привлечем. Според мен идеите, че всички пари, които биха влезли в България, независимо от кого и независимо за какво, са икономически безперспективни. Тези идеи подценяват огромната доза необратими или трудно обратими случайности, които движат инвестиционния процес.
Преди дни министърът на икономиката лансира в медиите идея, която по стечение на обстоятелствата дни преди това бях обсъждал с участниците в един форум.
Не казвам това, за да претендирам за авторство - самият аз я чух месеци по-рано от един австриец, който сподели, че това е вдъхнало живот на иначе замиращи селски райони в неговата страна. Идеята е следната - България се намира в периферията на една от най-богатите и същевременно най-застаряващи части на света. Това означава, че тук има стратегическа възможност да се развият услуги по т. нар. дългосрочна грижа
Това са услуги с много висока добавена стойност, които обаче изискват много добро здравеопазване и голям човешки ресурс от медицински специалисти като сестри, санитари и рехабилитатори. Но здравеопазването е точно сферата, която от години съсипваме, а медицинските специалисти, които споменах, са вече една от най-дефицитните професии, най-засегнати от миграцията.
Знам също така, че тази идея е била обсъждана в Европейската комисия по повод на това, че от страните-членки на съюза, се очаква да определят области, в които могат да бъдат конкурентни и които желаят приоритетно да развиват. Когато нашето правителство бъде запитано по този начин, отговорът обикновено е „каквото дойде",
разбира се, формулиран не по този начин, а под формата на огромен списък от всичко, за което се сетите, така че всъщност нищо да не бъде приоритет.
Дори да не сме съгласни, че това е добра идея, поне можем да се съгласим, че добрите стратегически идеи имат този формат - те са неочаквани и нелесни за откриване. Вместо да наблегнем на подобни идеи, ние залагаме на ниски данъци, минимални стандарти и драстично свиване на публичния сектор.
Наши конкуренти в глобалното състезание, където искаме да вземем преднина със социален дъмпинг, са огромни развиващи се икономики, които сами по себе си представляват гигантски пазари и имат невъобразим човешки ресурс. Участието ни там е толкова комично, че няма да му отделям повече внимание.
Регионалните дисбаланси в доходите са друг пренебрегван проблем. България е относително малка страна без големи разстояния, непреодолими природни бариери или климатични разлики. Не е нормално да имаме такива териториални различия, каквито се наблюдават. Различията в заплащането на труда по райони от година на година се увеличават вместо да намаляват. Най-зле са нещата в най-слабо развития Северозападен район
Заместването на националното финансиране с финансиране от фондовете на ЕС вероятно е задълбочило този процес. Анализът на над 6000 проекта, финансирани от ЕС, показва, че най-печеливши от тях са общините, които бездруго имат добри приходи и се развиват.
Статистическият анализ потвърждава, че българските субсидии, които бяха силно орязани, все пак са допринасяли за създаването на предпоставки за по-балансирано развитие. Заместващите ги европейски фондове за сметка на това генерират допълнителни териториални различия.
Някой би казал, че така се инвестира в двигателите на растежа. Това вероятно е вярно, но дали е добре, когато локомотивът (на растежа) потегли,
а голяма част от композицията остане на гарата?
Структурните проблеми в заплащането на труда се разрешават чрез генериране на миграционни потоци. Неслучайно балансът в междурегионалната миграция в България се препокрива с нарастващите различия в заплащането на труда. Неслучайно също така толкова много хора напуснаха страната.
Глобалната миграция не е непременно щастливо занимание, както показват многобройни изследвания и българите изглежда не правят изключение.
В общия случай типичният емигрант от България отива надолу в скалата на професиите, дори спрямо немного благоприятното разпределение в България. Това показва масивът от данни за имигрантите в развитите икономики по света на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Данните не позволяват да се прецени дали нашите емигранти си дават сметка за този факт, или не. Вероятно е различно в различните случаи, но съм убеден, че основният мотив в заминаването е да имат поне малко по-високи реални доходи, позволяващи поне малко по-добро качество на живота.
Другият мотив, колкото и да не ни е приятно да си го признаем, особено при хората, които мигрират в рамките на Европейския съюз, е получаването на подобри публични услуги - професионално обучение, услуги по заетостта и особено здравеопазване. Това успях да разбера от скорошно изследване, което направихме в сътрудничество с колеги от Румъния, Испания и Италия.
Дотук трябва да е станало ясно, че не приемам тезата, че държавата няма никаква роля за повишаване на доходите или дори, че държавата не дава никакъв друг продукт, освен да преразпределя. Без всякакво притеснение казвам, че този, който съобщава подобни неща като общоприета истина, или не е чувал за огромни раздели в съвременната икономика и другите социални науки и не знае нищо за политиката в развитите страни, или просто иска да ги изключи от нашия обществен дебат.
Преразпределянето, разбира се, само по себе си е ключова обществена функция, но ролята на държавата е много по-широка и в частност - ключова за икономическото развитие.
Самите съвременни пазари представляват сложна публична услуга. Тя предполага съществуването на цял спектър от обществени институции, включващи освен реда, законността и преразпределението, също така и доставянето на услуги, които публичният сектор може да организира по-добре (да, такива има) и които имат по-висока социална възвръщаемост спрямо вложените в тях средства от най-високата, която може да генерира в момента пазарът. Именно това е икономическата логика в събирането на данъци.
Съдейки по качеството на публичните обсъждания нашите политици, които имат реален шанс да участват във властта, няма да бъдат на нивото на тези предизвикателства. Пазарите пък няма как да свършат тяхната работа. Така че сегашното десетилетие ще мине под знака на същия експеримент, в който вече участваме. Ако сте доволни от него, можете спокойно да гледате в бъдещето. Структурните проблеми обаче ще останат, може дори и да се задълбочат, а ниското заплащане на труда няма да бъде единственият ни проблем.

Коментар на Боян Захариев, програмен директор на Институт „Отворено общество"-София, защо трудът в България е най-евтиният в сравнение с другите страни от ЕС 
В-к "24 часа"

Концертът на Ищар с неуредени авторски права



МУЗИКАУТОР ще заведе съдебен иск срещу организаторите

Организаторите на концерта на световно известната изпълнителка Ищар, който се проведе на 13.04. т.г. в София не са заплатили авторски права за провеждането му. Това заявиха от Сдружението за колективно управление на авторски права МУЗИКАУТОР.
„Като организатор Арт БГ ще понесе своите последствия за неспазването на закона, ще заведем съдебен иск срещу тях“, заяви изпълнителният директор на МУЗИКАУТОР Иван Димитров, който обясни, че това е практика на Арт БГ. Нещо повече компанията дори няма сключен договор с МУЗИКАУТОР.
„Законът има пропуск, който позволява да се организират концерти без да се заплатят авторски права и след това ние трябва да търсим правата си в съда, което ни струва допълнително съдебни разходи, а самата процедура е много мудна и въпросът се размива с времето. На семинара на CISAC Международното дружество за защита на авторски права, се взе решение имената на българските некоректни организатори да бъдат качени и на сайтовете на чуждестранните сдружения, които се грижат за събирането на дължимите суми за ползване на музика. Те стигнаха до тази мярка, тъй като бяха възмутени от порочната практика в България“, коментира Иван Димитров.
Поради тази причина Сдружението качи имената на некоректните организатори на концерти на сайта: www.musicautor.org. Част от некоректните организатори са „Арт БГ – Продакшън”, „Лауд Концертс”, „Ес Ейч Ен Студио”, „Коко Ейджънси”, „Евентийс”, Oбщина Каварна,
„Мост ъф Ивъл Мюзик”.
„Крайно време е в България хората да осъзнаят, че проблемът с авторските права отдавна е решен в другите държави на Европейския съюз. Само тук не можем да свикнем, че когато печелим от труда на някого, трябва да му заплатим. Когато се правят концерти от такъв тип, организаторите печелят, както и изпълнителят, но не и текстописците и композиторите, които са участвали в създаването на хитовете, които се изпълняват. Именно тук идва нашата роля – да защитим техните интереси“, обясни председателят на Управителния съвет на МУЗИКАУТОР Ясен Козев.
 

Оценка 2,90 получи държавата в грижата за децата в "Бележник 2013 г."



Това съобщиха от неправителствената организация "Национална мрежа за децата" (НМД),
която обединява над 113 неправителствени организации. Инициативата "Бележникът" е независим проект на НМД. Докладът, наречен "Бележник 2013", се представя за втора година. Той отразява степента на изпълнението на ангажиментите на правителството, свързани с политиките за деца и семейства и дава годишна оценка.

Докладът разглежда 5 области и поставя следните оценки: общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето - среден 2.71; семейна среда и алтернативни грижи - среден 2.93; здравеопазване - слаб 2.38; образование - среден 3.00; детско правосъдие - среден 3.44. "Бележникът" написа оценка "среден 2,71" за правата на децата у нас, "среден 2,93" за семейна среда, "среден 3" за образование и "слаб 2,38" за здравеопазване. Според изнесените данни България е на първо място по показателя "риск от бедност и социално изключване", който е 51,8% в България при средна стойност в ЕС 27%.  Близо 1/3 от българчетата пък израстват в абсолютна бедност, като 78,2% от семействата с три и повече деца живеят в нищета.

Докладът поставя акцент върху черната статистика в здравеопазването, което е с най-ниската оценка. Бившият здравен министър Десислава Атанасова не хареса слабата оценка за здравеопазването и напусна пресконференцията.

Един аборт, моля



След като стана популярна дестинация за алкохолен туризъм, България започна да привлича чужденци и като място за „женски” туризъм. С други думи освен евтината бира, водка и почивка, дългите плажове и красивите, но леки жени магнит за чужденци и по-точно
чужденки се оказват и достъпните аборти в нашата страна.
Според украински вестник полякините, на които им е забранено да прекъсват нежеланата бременност в родната си страна, потеглят към други държави, сред които и България, за да се отърват от бремето си. Като, разбира се, по-заможните ходят в Западна Европа
(Великобритания, Германия, Австрия или Холандия), а по-бедните идват в България, Румъния и Словения .
Да се радва ли човек, че имаме още един начин да привличаме чужденци да оставят парите си у нас, да плачем ли, че предимно предлагането на евтини неща ни водят по-бедни туристи, докато стойностните неща като природа, история и култура не привличат толкова, колкото ни се иска?
Сега, ако бяхме наистина толкова изкусни продавачи на родните природни и исторически богатства, както Италия или Гърция например, можеше да предложим на жените, направили аборт у нас, отстъпка за почивка по Черноморието, по време на която да забрави емоционалния шок. Пък било то и с прословутата ни евтина бира. Да направим отстъпка и за двама-трима нейни приятели, защото в компания е по-весело. Да й предоставим и психолог срещу скромно заплащане, ако е необходим.
Дребни неща, които биха върнали у нас един „женски” турист, превръщайки го този път в един културен турист например. И за тези, които ще ме обвинят, че се опитвам да търгувам с човешкото нещастие, ще посоча, че полза ще имат и двете страни. Жената, която ще забрави по-лесно стреса, и ние, които бихме могли да превърнем негативите от имиджа си на евтина страна, в ползи.
Разбира се, всичко това може да стане само докато все още има лекари в България, защото както лесно привличаме алкохолни туристи с ниските си цени, така лесно отблъскваме и лекарите с ниските заплати. Но това е една друга тема.

Таня Калинова
В."Новинар"