Translate

четвъртък, 3 април 2014 г.

100-те лица на депресията



Жените по-често правят опити за самоубийство, мъжете успяват да ги реализират.
Няма белег, по който да разпознаете депресията. Едни се затварят и потъват в себе си. Други слагат маска на преднамерена веселост. Трети стават агресивни и зли към околните. Депресията е многолика - меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност са само част от изявите й.
Не е задължително обаче човек да е тъжен, когато потъва в депресия.
Може просто да стане безразличен и апатичен към живота наоколо, сякаш всичко губи стойността си – няма смисъл, няма перспектива. Това може да доведе до мисъл за самоубийство. Реакцията и действията се движат на бавен каданс. Човек се влачи без тонус и му е трудно да се захване с каквото и да е. Сякаш някой е изпил до дъно вътрешната му енергия и заряд. Животът забавя обороти – мисленето става някак вяло, вниманието трудно се фиксира върху задачите.
Апетитът също не издава психичното състояние, защото някои го губят напълно, както губят и вкус към живота а други депресирани почват да се тъпчат. Изостря се желанието им да хапват сладко.
Депресията може да се „маскира” зад други болести. Спектърът на оплакванията е много широк - от главоболие, болки в сърцето и стомаха, до различни нарушения на съня често в малките часове на утрото, загуба на апетит, хроничен запек и нарушения в менструалния цикъл.
Според международната класификация на болестите депресията принадлежи към афективните разстройства. Тя може да се яви като самостоятелно заболяване или в рамките на някое друго, каквото е например афективното разстройство. При него мания и депресия се редуват. Около 1% от хората са засегнати от това тежко страдание, което е по-познато като циклофрения. Тя засяга предимно младите.
Определят депресията като най-егоистичната болест, защото човек не мисли за последиците, нито за хората около себе си. Не се интересува какво причинява на най-близките си - обсебен е от мисълта да избяга от реалността, да се освободи от своите преживявания и често посяга на живота си.
Днес 10 - 15% от хората страдат от депресия. А прогнози сочат, че през 2020 г. тя ще бъде втората причина за инвалидизация. А според Световната здравна организация 10,7% от болестите въобще се дължат на депресията.
Само внимателно наблюдение и познаване на характера издава промяната. За опитния психиатър тя не е проблем. Радко обаче потърпевшите осъзнават проблема си, а още по-рядко търсят компетентна помощ.
„Около 13% от хората с депресия се самоубиват. Това е 20 пъти повече, отколкото при здравите.
Обикновено те имат вече един опит за самоубийство.
Няма точно обяснение защо това се случва при прехода между сезоните, но е факт, че тогава се натрупват повече случаи. Жените по-често правят опити, мъжете по-често успяват да ги реализират. Самоубийствата са 3-тата причина за смърт сред подрастващите. Това сочи статистиката за света, у нас няма проучване. 12% от смъртността при подрастващите и 2% от децата до 16 г. се дължат на самоубийства, обяснява проф. Вихра Миланова, шеф на клиниката по психиатрия към Александровска болница .
Водещият фактор за депресията са гените, които наследяваме от родителите си. Те създават предразположение, което в един момент може да се отключи. Тежки преживявания в детството - загуба на родителите, травма, липса на любов в семейството, малтретиране също слагат отпечатък. Има значение и характерът.
Нерваците са по-склонни да развият депресия.
Самотниците също стават нейна жертва, както и тези, които нямат подкрепа или изпадат в тежка финансова криза.
Някои тежки общи заболявания, като например диабет, или приемането на лекарства за лечението им, като кортикостероиди например, могат да доведат до депресия.
Съветът, който обичайно даваме - “стегни се, вземи се в ръце”, не върши никаква работа. Напротив - натоварва допълнително.
„Когато човек е потиснат, а вие го карате да се разхожда, да ходи на кино и да се среща с приятели, му създавате допълнително натоварване. Защото когато е в депресия, той няма дори желание да говори. Отбягва и близките си, защото усеща, че не е във форма. Ако състоянието продължава повече от 2 седмици, е добре да се търси помощ първо при личния лекар и след това и от психиатър. Колкото по-бързо започне лечението, толкова ще е по-резултатно”, обяснява проф. Миланова.
 

Веселина Мончева
В. „Монитор”

Няма коментари:

Публикуване на коментар