Джипита масово преглеждат по телефона
1000 българи издъхват
заради лекарски грешки всяка година, алармират пациентските организации .
Най-често гафове правят джипитата. Оказва се, че те масово „лекуват" по
телефона, което често се оказва фатално за болните.
Обикновено личните
доктори прибягват до тази практика вечер или в почивните дни, за да си спестят
разкарването по домашни адреси. Поставят диагнози и предписват лекарства, без
дори да са прегледали болния. Много често впоследствие настъпват усложнения, но
вината на джипито е трудно доказуема, обясняват защитниците на пациентите.
Проучване сочи, че
общопрактикуващите доктори са главни герои при 53,6% от случаите на лекарска
грешка.
Неправилно поставената
диагноза е сочена като основен пропуск в работата на медиците, следват грешно
лечение и калпава операция.
Оплаквания
Общо 596 жалби срещу
доктори и болници са получени през 2013 г. в Агенция „Медицински одит".
Броят им е скочил с 10% в сравнение предходната година. От началото на тази
оплакванията са 78.
Най-често пациентите се
оплакват от качеството на оказваното медицинско обслужване, в това число
сгрешени диагнози и последващо лечение. Официална статистика за броя на
жертвите от лекарски грешки у нас липсва. Според председателя на Българската
асоциация за закрила на пациентите адв. Пламен Таушанов те са около 1000
годишно. Толкова е броят на докторските гафове, довели до смърт на пациент,
посочен и в последния доклад на Международния институт по здравеопазване и
здравно осигуряване.
Мария
Именно сгрешена
диагноза е причина Христина Стефанова от Котел да изгуби детето си.
11-годишната й дъщеря умира на 16 март 2011 г. след обикновена настинка.
„Джипито отвори гроба на дъщеря ми, а педиатърът от болницата в Котел я зари с
пръстта", споделя днес през сълзи опечалената майка. Тя е убедена, че причина
за смъртта на детето й е сгрешена диагноза и последващото лечение. Седмица
преди кончината си малката Мария вдига близо 40-градусова температура и
семейството й веднага търси лекар. Въпреки настояванията на родителите детето
не е прегледано обстойно от джипито. Общопрактикуващата лекарка решава „на
око", че става въпрос за бактериална инфекция и изписва антибиотици, които
обаче не водят до подобрение в състоянието на малката. Дни наред близките
алармират лекарката, че детето видимо не е добре и че няма апетит, а докторката
раздава съвети по телефона. Най-накрая момичето е прието в градската болница.
Там обаче Мария не е прегледана от кардиолог, въпреки че получава аритмия.
Абсурдите не спират дотук - заради нормативни безумия детето е транспортирано с
две линейки до болницата в Сливен и умира по пътя.
Съд
Вече трета година
семейството на починалото момиче се опитва да започне дело и да получи поне
малка утеха. Въпреки констатациите на Агенция „Медицински одит", че има
множество грешки по случая, 4 пъти сливенските прокурори излизат с
постановление, че няма данни за извършено престъпление. 4 пъти съдът определя
постановленията им за незаконосъобразни и настоява за ново разследване. До
момента обаче дело за смъртта на малката Мария не е образувано.
Ръст
Пациентските
организации , занимаващи се с дела за лекарски грешки, отчитат сериозен ръст в
сигналите от хората, които търсят правата си по съдебен път. „В последните
10-15 години българите започнаха да търсят повече правата си. Преди делата,
свързани със здравеопазване, годишно бяха не повече от 2-3. Сега става дума за
десетки, които се завеждат ежегодно", коментира д-р Стойчо Кацаров,
председател на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). По думите
му най-често хората се обръщат към Темида заради починал близък след
некачествено медицинско обслужване или когато е настъпила инвалидизация.
Точна статистика за
броя на делата от медицински характер все още липсва. Яснота по въпроса се
очаква след година, когато ще бъде приключен проектът на ЦЗПЗ „Обществена и
юридическа защита на правата на гражданите като пациенти".
Много дела, малко
присъди
Въпреки увеличения брой
дела срещу медици много малко от тях приключват с осъдителна присъда. Основната
причина се явяват т. нар. вещи лица, чиято оценка е ключова както по време на
разследванията, така и за решенията на съдиите. Вместо да дадат обективно и
независимо становище, вещите лица, които са лекари, най-често защитават
колегите си или болниците, срещу които се водят дела. Така некомпетентните
медици или лечебни заведения продължават да работят и да петнят името на
многото професионалисти в бранша, които „опират пешкира". „Определено е
трудно да дадат обективно заключение и много пъти си дават отвод, защото
виждат, че очевидно са нарушени права на пациента или дадена наредба, но се
страхуват. Така делата се отлагат с години", коментира адв. Полина Савова
от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Хирургията -
най-рискова
Хирургията се оказва
най-рисковата сфера на медицината, където стават грешки, единодушни са
адвокатите, занимаващи се дела за лекарски гафове. „Много често докторските
грешки са свързани с хирургически интервенции, както и с инфекции, които не
могат да овладеят, като например сепсис,,, коментира адв. Пламен Таушанов. По
думите му много често след успешни операции пациентите се разболяват от тежки
инфекции още в реанимациите. Фатални са и случаите, когато лекарите не могат да
се ориентират бързо и точно за състоянието на болния. „Случва се диагнозата да
не може да се установи със седмици, като през това време на болния се прилага
погрешно лечение,,, изтъква адвокатът. Все още има болници, които са с много
ниско ниво на компетентност, но се опитват да провеждат лечение, без да
разполагат с нужните специалисти и оборудване.
Пациент издъхнал от
радост, че го изписват
Един от черните примери
с фатален край, по който се води дело вече няколко години, е т. нар. случай
"Туртов,. - на името на 41 -годишният Деян Туртов. Той оставя две деца
сираци, след като в болницата, в която го приемат за елементарна манипулация на
коляното, допускат фатална грешка. Медиците „пропускат,, да му приложат т. нар.
антикоагулантна профилактика, която е задължителна при хора с разширени вени,
от което страда и Деян. Жизненоважните в случая медикаменти не се прилагат,
въпреки че те са включени в скъпата пътека, по която пациентът е преглеждан. В
резултат мъжът припада пред болницата, от която току-що е изписан. Оказва се,
че е получил масивна белодробна тромбоемболия. „Ангажираните в делото вещи лица
излизат с абсурдното становище, че „пациентът е получил тромб от радост от
изписването,,, коментира пред „Телеграф,, адв. Пламен Таушанов. На първа
инстанция лекуващият лекар е оправдан, но близките на Деян имат все още надежда
за справедливост и обжалват присъдата.
Теодора Петрова
В.”Телеграф”
В.”Телеграф”
Няма коментари:
Публикуване на коментар