- Проф. Пилософ,
организацията на детското здравеопазване е толкова объркана, че остава неясен
въпросът кой в крайна сметка се грижи за децата ни?
- Положението е
сериозно. Старите педиатри - заварените при старта на здравната каса преди
15 г.,
постепенно излизат от системата. Идват общопрактикуващите лекари, които обаче
не са педиатри. В програмата за специализацията по обща медицина те имат 9
седмици обучение по детски болести. От тях 5 седмици теория, за която е
указано, че може и дистанционно, и 4 седмици практика. Който и гений да дойде,
няма да може да се справи с детските болести при такъв кратък курс. Скоро ще
имаме проблеми.
- Колко скоро?
- Моята прогноза е, че
след 2-3 г. качеството на медицинското проследяване на децата рязко ще падне.
Нямам нищо против общопрактикуващите лекари, но трябва държавата да организира
по-добра подготовка за тях, преди да поемат деца лични пациенти. Какво пречи
например, за джипитата, които искат да работят с деца, да се въведе по-обширен
курс по педиатрия? Може да се започне с 6-месечен курс и той да служи като
условие - едва след него лекарят да получава правото да лекува деца.
- Има ли достатъчно
желаещи за специализация по детски болести?
- Не. Преди години на
изпитна комисия за специалност се явяваха по 10-12 души, сега едва има по двама
- трима.
Друг проблем е, че през
2006-2007 г. специализациите у нас бяха променени и профилните специалности в
педиатрията изведнъж станаха самостоятелни. Това означава например, че детска
нефрология или детска ендокринология се взема, без преди това лекарят да е взел
специалност по педиатрия. Получава се едно разделение на части - ще лекуваме
само бъбреците, без да се интересуваме от целия организъм. В педиатричната
общност готвим предложение нещата да се върнат в предишния вариант.
В. "24
Часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар