От началото на прехода
до сега почти всеки здравен министър пише национална здравна стратегия, в която
обещава как ще реформира сектора. В края на 90-те при правителството на
Здравните министри
обаче продължиха да пишат стратегии, в които тази тъжна статистика заема
подобаващ брой страници. От време на време правителствата се съветваха със
Световната банка, която изпращаше доклади как трябва да се проведе реформата,
какви драстични съкращения и преструктурирания трябва да има и как да се
управляват средствата за здравеопазване. В повечето случаи докладите на банката
се криеха дълбоко в бюрото на поредния здравен министър или премиер с ясното
съзнание, че логичните препоръки няма да се изпълнят и е по-добре да не е
видно, че има и друг начин здравните услуги да станат по-качествени. Така от
2001 г. реформа в здравния сектор няма, а Световната банка периодично е канена
да констатира тежкото състояние на системата и да даде препоръки. След това
нищо от написаното не се изпълнява с оправданието, че мандатът изтича, че
реформи се правят в първата година, че лекарите не са готови, че хората няма да
са доволни или че няма пари. Министър Таня Андреева поръча на екипа си
поредната здравна стратегия. Залогът при нея е, че Европейската комисия трябва
да я хареса, за да може България да получи пари за реформа през следващия
програмен период. Явно е, че Брюксел не одобрява общите приказки в поредния
документ и затова той трябва да придобие по-приемлив вид. Затова за пореден път
експертите на Световната банка ще пишат доклад какво да се прави. В случая той
може да послужи като индулгенция за получаване на средства от еврофондовете. Но
ще е жалко, ако за пореден път не доведе до никакво действие освен укриването
му в бюрото на министъра.
Капитал
Daily
Няма коментари:
Публикуване на коментар