Здравни маневри с болнав вид

Здравеопазването напоследък е ахилесовата пета или поне трънчето в петата на правителството. Убийствен дефицит за стотици милиони левове в хроничноболната здравна каса, задаващи се поредни лекарски протести, напрежение в болниците заради планираното, но засега необявено рязане на бюджетите им. Всичко това, а и още куп други натрупани

проблемчета смущават съня на здравния министър д-р Таня Андреева . Тя явно няма намерение да абдикира от потъващия здравен кораб и до последно ще се опитва всячески да запуши пробойните му. Но заради спешността на занятието Андреева е принудена да действа на принципа на опита и грешката. Което все пак е по-добро от безвремието и разрухата, в която бе изпаднал здравният сектор по време на управлението на

ГЕРБ.

Не е ли по-разумно обаче ресорният министър да концентрира усилията си върху основните проблеми на системата финансирането на болниците и спешната помощ, вместо да се разхвърля като кандидат-студент из целия здравен контекст. Например проектът за нови методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ бе приет от всички експерти в бранша като лаишка творба. „Притоплена манджа с предъвкани стари неща от националните рамкови договори", обобщи впечатленията си от текста разгневен личен лекар. И наистина, болниците, джипитата и специалистите искат едно - всяка медицинска дейност, независимо дали иде реч за писане на болничен лист, манипулация, изследване, или за преглед, да бъде ясно фиксирана в ценоразпис на услугите. А методиката избягва най-болезнения за всички въпрос - колко ще се плаща. Вместо това Андреева търси правилния отговор на дилемата, кои болници да работят с обществен ресурс. И колкото повече търси, толкова повече си противоречи. Досега тя бе праволинейна в намерението си на всяка цена да спаси закъсалите общински лечебници. Но вече смята, че по всички клинични пътеки, заплащани от здравната каса, занапред трябва да работят само болниците, които покриват нивата на компетентност и медицинските стандарти по съответната специалност.

„Тези, които не успеят да покрият критериите, ще търсят свои начини, по които да работят и да се финансират. Могат да работят в публично-частно партньорство, да бъдат окрупнени в по-големи структури или да се закрият", каза министърът. От това изказване излиза, че за половината общински болници пасиансът вече е нареден, тъй като всяка добросъвестна, разбирай стриктна проверка „отгоре", със сигурност ще установи, че „малките" не отговарят на изискванията. Затова не е ли по-коректно да им се каже, че държавата вече няма нужда от тях, вместо да им се предлага едно голямо нищо, облечено в благи думи?

Както бившата управителка на „Шейново" сама установи - публично-частното партньорство е трябвало да влезе в общинските и държавните болници преди много години. Но сега за него май е твърде късно. Големите частни български инвеститори вече си имат печеливши лечебни заведения и едва ли някой заблуден чуждестранен бизнесмен ще дойде, за да рискува парите си на най-ветровития здравен пазар в Европа. От своя страна окрупняването на болниците в дадена област под шапката на холдинг или управителен съвет по никакъв начин няма да промени финансовата картинка в системата. Освен ако не бъде последвана от шокова терапия и закриване на много лечебници.

В. "Банкер"