Translate

сряда, 2 април 2014 г.

Когато пациентите се окажат заложници



Хората с трансплантации за пореден път бяха стресирани от бъркотията в здравеопазването

През последните дни отново сме свидетели на напрежение сред пациенти по повод достъпа до медикаментозно лечение. За пореден път хората с бъбречни трансплантации са пред
институциите,за да изразят своите притеснения и искания. Тази картина се повтаря периодично, при това с участието на различни групи от пациенти. Проблемът е, че ако държавата продължава да се опитва да решава всеки подобен казус "на парче", никога няма да се намери балансът.А в случая точната дума е баланс, защото живеем в най-бедната държава на Европейския съюз, здравеопазването ни изпитва огромни хронични проблеми, свързани най-вече с недостиг на средства, а демографският срив постоянно намалява броя на работещите хора, от чиито данъци и Вноски се пълни бюджетът за здравеопазване и конкретно за лекарства.
Азбучна истина е, че за да се увеличат разходите за една медицинска сфера, отнякъде другаде трябва да се орежат средства. А стигне ли се до спорове кой е по-болен, по-застрашен и по-нуждаещ се, никога няма да му намерим края. Например у нас никой не казва по какви причини лекарствата за най-масовите социално значими заболявания, убиващи българите, като хипертония и атеросклероза не се покриват 100 процента от НЗОК. Или защо се допуска хиляди хора да живеят полуслепи от напълно лечимата катаракта заради това, че никой не покрива стойността на изкуствените лещи за очните операции. Всяка група пациенти може да зададе десетки въпроси и да настоява точно на нея да се осигури от каквото има нужда.Тук обаче ролята на държавата, която има отговорността да разпределя оскъдните ресурси разумно и максимално справедливо. Разбира се, като се придържа към утвърдените по света и в Европа стандарти.
Провокиран от конкретния повод с лекарствата за бъбречно трансплантираните, в. "Животът днес" започва дискусия за достъпа до лечение в България, за принципите, по които институциите взимат решения в лекарствената политика, за намеренията и възможностите да отговорят на нуждите на всички български пациенти. Ще се обърнем последователно към всички, ангажирани в тези процеси: пациентските организации, фармацевтичната индустрия, водещи медицински специалисти от България и чужбина, Българския лекарски съюз, Министерството на здравеопазването , НЗОК, Народното събрание, икономисти, социални експерти.
В този брой започваме с две гледни точки по конкретния проблем: как и защо се стигна до напрежение сред пациентите с бъбречни трансплантации, за които държавата осигурява 100 процента безплатно лечение с генерични препарати, потискащи отхвърлянето на присадения бъбрек (имуносупресори), каквито се прилагат по целия свят при пациентите с трансплантация. Но у нас отново започнаха да се чуват мнения за "подобри" и "по-лоши" лекарства, което разбираемо доведе болните до емоционални реакции.

Петър Галев
В. „Животът днес
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар