Translate

сряда, 2 април 2014 г.

Иван Димитров, секретар на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания:





В момента (от началото на годината) трансплантираните пациенти, в зависимост от терапията, доплащат за лекарствата си между 100 и 200 лв. месечно. Нас като пациентски организации не
ни интересува как се казва препаратът и дали е оригинален или генеричен. Внесли сме многократно наши, на пациентската общност и на специалистите трансплантолози становища. Няколко от тях са подписани и от сегашния зам.министър на здравеопазването проф. Чавдар Славов. Единственото, което искаме, е тези медикаменти да бъдат предписвани на конкретния пациент от лекуващия го лекар, според конкретното състояние и заболяване. Не администрацията да решава с какво ще се лекуват трансплантираните пациенти. Твърдим, че смяната - по каквато и да е причина - на лечението на трансплантираните трябва да става, както е в Европа - само и единствено по решение на лекуващия лекар. А не защото се появява медикамент, независимо генеричен или оригинален, който става референт и естествено държавата както за вар, цимент и домати - взима най-ниската цена и пациентите трябва да си доплащат суми, които не могат да си позволят, за да остане терапията им. Защото това са пациенти, чиито лекарства са много специфични и смяната им (независимо дали оригинал с оригинал или генеричен с генеричен) води до сериозен риск за здравето и живота на трансплантираните. И това не може да става по административен път, а трябва да е единствено и само по медицинско предписание.
Нека ясно да се разбере, ние не искаме да има само оригинални, само генерични, само биологични или само биоподобни лекарства. Искаме да има цялата палитра от лекарства за всички заболявания и нека лекарят, който носи отговорността, да определя лечението. От 2007 г. насам нашата асоциация апелира към всяко правителство и всеки министър този проблем да бъде решен както в Европа. Тук има 500 трансплантирани и държавата ще спести от тях между 150 и 200 хил. лева - за тези пари рискуваме живота на тези хора, защото нормативната уредба го позволява. А замяната на един медикамент с друг в интервали 3-5 месеца, година, не води до нищо добро. Надявам се един път завинаги здравната администрация да започне да се съобразява с мнението на специалистите, а не с чисто финансовия аспект. Защото краткосрочното спестяване в дългосрочен план означава много повече пари, да не говорим за човешкия живот.
  
В. „Животът днес


Няма коментари:

Публикуване на коментар