Translate

понеделник, 12 май 2014 г.

500 000 българи са зависими от чашката



Д-р Мила Дукова е председател на "Лига на умерените" и общопрактикуващ лекар с над 1300 пациенти. В периода 2005 - 2009 г. е член на комисията по лекарска етика към Софийската лекарска колегия на Българския лекарски съюз (БЛС), а през 2009 г. е председател на комисията по професионална етика на БЛС - София.
Puls.bg
- Д-р Дукова, каква част от българите са зависими от алкохола?
- Според последната статистика около 500 000 българи са алкохолно зависими.
- Къде е границата между умереното пиене и алкохолизма?
- При всеки човек е индивидуално. За развит алкохолизъм можем да говорим, когато симптоми като невъзможност за ограничаване на количеството приеман алкохол, прием на алкохол в определени часове от деня, усещане за необходимост от алкохола, са налице повече от 12 месеца, но не непременно. При едни алкохолизмът може да се развие за 1 година, а при други за 10-15. Затова трябва да се прави разлика между проблемно пиене и алкохолизъм.
Проблемното пиене е увреждащото пиене.
Според СЗО за увреждаща алкохолна консумация се счита прием на алкохол повече от 5 дни седмично, независимо от вида и количеството на приетия алкохол. Изхождайки от определението за стандартно питие (=1 единица алкохол) за умерен се счита приемът на до 21 стандартни питиета за мъжете и до 14 за жените в рамките на 1 седмица.
- В какво точно се изразява проблемното пиене?
- Проблемното пиене е увреждащото пиене, което може да се изразява в честа или епизодично злоупотреба с алкохол и носи след себе си редица здравословни, личностни и социални нарушения.
- Диагноза ли е алкохолизмът и физическо или психическо заболяване е той?
- Алкохолизмът е заболяване на мозъка. Алкохолната болест, както всяко заболяване, се лекува на физическо и на психологично равнище.
- Кои са най-честите причини, които тласкат човек към чашата?
- Причините за алкохолната зависимост включват генетични, физиологични, социални и фактори от околната среда, които имат отношение към ефектите върху тялото и поведението. Тези фактори варират от невъзможност да се ограничи количеството на приет алкохол, загуба на интерес към други занимания, понижена трудоспособност или липса на такава до стрес, разочарование, загуба на близък човек, наличие на заболяването у друг член от семейството, наличие на други психични заболявания, отключили зависимостта като депресии, фобии и др.
- Има ли разлика между алкохолика и пияницата и как бихме могли да разпознаем алкохолика?
- И двете понятия се използват в обществото за назоваване на човек с определен тип поведение. От медицинска гледна точка по-правилно е да се използва терминът алкохолно зависим що се отнася до пациент с алкохолна болест, и проблемно пиещ, що се отнася до рисково ниво на алкохолна консумация на границата.
- Как е най-правилно да постъпим, ако в семейството ни има човек с такъв проблем, кой е правилният подход?
- Всеки случай на проява на алкохолна зависимост е индивидуален и трябва да се разглежда като такъв. Не мога да кажа, че има някаква "формула на успеха", но това, което знам със сигурност от опита си е, че близките играят много важна роля за успешното лечение. Разговорите в семейството, мотивацията, подкрепата, осъзнаването и признаването на проблема могат да помогнат много на пациента в неговото излекуване.
- Лечим ли е алкохолизмът? Настъпва ли такъв момент, в който няма връщане назад?
- Съществуват различни методи за лечение на алкохолната болест. Най-новата терапия за лечение на рисковото пиене и алкохолната зависимост, прилагана в европейски и световен мащаб, е редукцията на алкохолната консумация. Според изследване половината от пациентите предпочитат по-скоро редукцията, отколкото абстиненцията като метод за алкохолна терапия. Контролирането на пиенето вече е достъпна цел при много пациенти и в България. За по-тежките случаи специалистите препоръчват лечението да се води успоредно с психосоциална подкрепа.
- Кои са най-големите трудности в битката с порока?
- Най-трудното е пациентът да признае, че има проблем. Мотивацията на пациента да започне лечение е от основно значение за постигането на резултат. Ако той е готов да се лекува, има начини да му се помогне.
- Кои са най-големите опасности след отказването от алкохола?
-Абстиненцията е остарял метод, който за съжаление връща 65-70% от пациентите обратно към алкохола. Сега общопрактикуващите лекари и специалистите работят с терапия за ограничаване на алкохолната консумация. Тя гарантира 40% успеваемост в края на първия месец и 60 в края на шестия, което в количество се равнява на понижение от 10 на 4,5 питиета на среднодневна база. Методът се базира на самоконтрол на алкохолния прием и позволява едновременния му прием, което помага на пациентите да се придържат към лечението, за разлика от тези, които са се отказали напълно и са се върнали към злоупотреба.
- Има ли вероятност за създаването на национална стратегия за превенция и лечение на алкохолната зависимост в близко бъдеще?
- По време на кръглата маса
"Алкохолната зависимост - лечимо мозъчно заболяване. Ограничаване на високорисковата алкохолна консумация и достъп до лечение на зависимите" беше разгледан въпросът за националната стратегия за превенция и лечение на алкохолната зависимост.
Такава е била приета през 2009 г. и е предвиждала период на реализация до 2013 г., но на ръководно ниво е взето решение да се създаде единна програма, обхващаща всички рискови фактори за хроничните незаразни болести - тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене и физическа активност.
Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести вече е факт, но към момента няма финансиране, което вероятно ще отложи стартирането й в началото на настоящата 2014 г. За съжаление, стана ясно и че програмата не предвижда мерки по отношение на лечението на алкохолно зависими пациенти, а единствено превантивни дейности.
Европейската практика при такива програми включва дългосрочни активности в 3 направления - информационна, превантивна и лечебна дейност.
Като представители на медицинската общност това ни накара да се усъмним в успеха на подобни мерки на здравното министерство и настояхме институциите да насочат вниманието си към създаване на национална стратегия за превенция и проследяване на хората с алкохолна зависимост, в която да бъдат заложени мерки за подобряване на достъпа до лечение на алкохолно зависимите с активното участие на личните лекари и адекватна мрежа от структури.


В. Марица - Хасково 

Няма коментари:

Публикуване на коментар