140 пациентки чакат за
операция на рак на матката, Здравната каса ни разрешава само 100 интервенции на
година
“Не ми липсва пациентът, нито операционната - работя с
ума си. Това е и идеята на роботизираната хирургия, на която съм отдал години
от живота си. Оперираме с най-новата апаратура, разработена в НАСА, последна
мода от военната медицина - това е новият робот
“Да Винчи S”. В България вече
има хирургия от бъдещето - забравяме скалпела, не виждаме пациента, но ден след
няколкочасова оперативна намеса от наша страна той се прибира вкъщи и ще се
възстанови за седмица-две.” Това сподели пред в. “Доктор” виртуозът хирург
проф. д-р Григор Горчев, началник на Клиниката по гинекология към
Университетската болница УМБАЛ “Д-р Георги Странски” в Плевен. Хирургът, който
преди 8 г. направи първата в България безкръвна операция на рак на маточната
шийка, а през 2008 г. внедри висшата технология за гинекологични операции -
робота “Да Винчи”.
- Проф. Горчев, споделихте, че 140 болни от рак на шийката на матката чакат за операция. Защо не можете да им помогнете, докато болестта им е в ранен стадий?
- Не мога, защото Здравната каса ни разрешава само 100 интервенции с робота “Да Винчи S” за една година. Затова листата на чакащите е толкова дълга. Българската жена е много болна, в повечето случаи заплащат сами операцията си, за да имат шанс да живеят. А интервенцията в ранен стадий е много важна за детеродната функция на българките - спомняте си случая с оперираната от рак на шийката на матката Мария, която след това забременя ин витро и сега си има дете на година и половина. Това много ме боли - имаме в България хирургия от бъдещето, а не можем да помогнем на пациентките си. Времето не работи за тях, чувствам се ужасно, когато им кажа, че имат тежко онкологично заболяване, а не мога да ги оперирам веднага, ако, разбира се, не платят 8000 лв. В САЩ такива диагнози се съобщават в присъствието на психиатър, у нас го правим ние, хирурзите. Много е страшно да се каже такава диагноза, но такава е действителността у нас, такова ни е здравеопазването. Всяка жена индивидуално приема диагнозата си, повечето смятат, че умират.
- Извършвате и лапароскопски операции, не ги ли предпочитат пациентките ви?
- Когато им обясня, че не мога да ги оперирам с робота, пациентките ми смятат, че са обречени, защото с него не може да се оперира в трети или последен стадий на болестта. Обикновено настояват за роботизирана интервенция, Здравната каса обаче ни е вързала ръцете и трябва да си я платят. Дойде времето, в което вече не виждаме пациента, започваме да забравяме скалпела, но часове работим само с ума си. При отворените операции се губи над 1 литър кръв, 3-4 часа работим над нея, възстановяването е дълго и трудно, с месеци. Казвам го, за да се разбере, че роботизираната хирургия не инвалидизира пациентките ни, връща ги бързо в живота, губи се около 100 мл кръв.
- Скъпа техника ли е новият робот?
- Да, освен че е скъп, поддръжката му, консумативите са скъпи. Но интервенциите с него са много щадящи - само четири дупки в коремната стена. Роботът е продукт на човешката мисъл и грижата за болните - в САЩ 95% от интервенциите се извършват с него. Бях в една тяхна болница, за 4 милиона население разполагаха с 18 робота... А и ние търсим ползата за пациентите ни, но стагнацията в държавата ни и Здравната каса няма да ни дадат възможност да използваме напълно възможностите на роботизираната хирургия. 100-те операции струват по клинична пътека 8000 лв., на 100% се плащат от Касата, но на фона на многото болни български жени това не ни задоволява. Трябва да се намери начин да имаме възможност да помогнем безплатно на повече болни.
- По колко операции можете да правите на ден с робота?
- Поне по две на ден. Така можем да спасим в ранен стадий на рак над 440 болни... Ужасно е, когато пред мен се изправи жена и сподели през сълзи, че й остават 5 месеца живот, защото така й е казал някой онколог, а аз заради нефинансиране не мога да я оперирам с робота. Питали са ме дали не ги оставям да починат неоперирани! Когато преди години започнахме да оперираме с робота, кредитирахме Здравната каса , като сами купувахме консумативите. С големи усилия успяхме да осигурим реимбурсирането на рака на шийката на матката, както и на тялото. Но тези 100 лимитирани бройки не стигат в страна, където населението страда от много видове рак.
- Има ли риск, проявяват ли се инфекции заради стерилизацията на конзолата, с която оперирате?
- Досега нямаме тежки усложнения - например като починалата при операция на апендицит млада жена в “Пирогов”. Колегите там знаят какво се е случило и само го споменавам като усложнение на блокаж на защитната система при лапароскопска операция, не искам да го коментирам. Достъпът е един е същ, но самата операция е различна - лапароскопските инструменти не са съвършени като роботизираните им събратя Най-трудно при робота е проникването, поставянето на газ в корема е най-критичният момент - след това ни е лесно. Тук именно могат да се проявят тежките усложнения, но и двата ни екипа се справят блестящо. Трябва да си създадем пространство за работа в корема, постига се именно с вкарването на въглеродния двуокис. В Америка само при поставянето на първия инструмент загиват над 100 жени годишно, което е страшно много. У нас няма починала жена при операция с робота.
- Проф. Горчев, не губите ли сетивността на ръцете си, не ви ли липсва органът?
- Не губя сетивността на ръцете си, не ми липсва да държа органа, докато го почиствам от туморните образувания. Работя с ума си и повярвайте ми, това доставя удоволствие не само на мен. Затова казах, че у нас вече има хирургия от бъдещето - да работиш с мозъка си, а не да държиш скалпел в ръцете си. Пациентът е в друга зала, въобще не го виждаме, но знам във всеки един момент какво трябва да направя с органа - всичко се вижда на екран. Разбира се, в напредналите стадии на болестта не може да се работи с робота, правим отворена хирургия, защото трябва да спасим пациента си. Знаете, че сме оперирали и много пълни жени с робота, при които отворената интервенция би ги довела до тежко инвалидизиране. Бавно се променят нещата у нас, но се надявам Здравната каса да преосмисли финансирането на роботизираната хирургия.
- Какво се случва с първия робот? - Дадохме го на уролозите, оперират с него рак на простатата - все пак и мъжете имат онкологични проблеми. За 1-2 дни се възстановяват и напускат болницата ни. Този робот може да се използва и в кардиохирургията - вместо да се отваря целият гръден кош, за да се постави байпас, това може да се прави само с 4 дупки...
- Щом Касата не поема финансирането, не може ли това да го направи някой съществуващ обществен фонд?
- Никой обществен фонд у нас не прави застраховка за бъдещо оперативно лечение. Ще споделя един български абсурд. Преди няколко месеца бях поканен от бТВ заедно с един турски колега да коментирам роботизираната хирургия. Много ми се иска да попитам дали някоя турска телевизия ще си разреши да ме допусне в програмата си, за да рекламирам колко добри хирурзи имаме в Плевен?! На това му се казва реклама - известната турска болница има офиси в София и Пловдив, те намират болни българи, които заплащат по 35 000 евро за лечението си там. Много от тях, за да стигнат дотам, продават дори единственото си жилище. Тези пари могат да останат у нас, да се влеят в българското здравеопазване. Само за миналата година в Турция са се лекували 1150 българи с онкологични проблеми - повече химио- и лъчетерапия, по-малко хирургия. По света фондовете сами търсят и сключват застраховки за бъдещо оперативно лечение, у нас това няма да се случи. Както и няма да имаме болници, които да предлагат цялостно лечение - затова парите ще изтичат в чужбина. В България продължаваме в 21 век да лекуваме на парче, което не кореспондира с извършването на роботизирана хирургия.
blitz.bg
- Проф. Горчев, споделихте, че 140 болни от рак на шийката на матката чакат за операция. Защо не можете да им помогнете, докато болестта им е в ранен стадий?
- Не мога, защото Здравната каса ни разрешава само 100 интервенции с робота “Да Винчи S” за една година. Затова листата на чакащите е толкова дълга. Българската жена е много болна, в повечето случаи заплащат сами операцията си, за да имат шанс да живеят. А интервенцията в ранен стадий е много важна за детеродната функция на българките - спомняте си случая с оперираната от рак на шийката на матката Мария, която след това забременя ин витро и сега си има дете на година и половина. Това много ме боли - имаме в България хирургия от бъдещето, а не можем да помогнем на пациентките си. Времето не работи за тях, чувствам се ужасно, когато им кажа, че имат тежко онкологично заболяване, а не мога да ги оперирам веднага, ако, разбира се, не платят 8000 лв. В САЩ такива диагнози се съобщават в присъствието на психиатър, у нас го правим ние, хирурзите. Много е страшно да се каже такава диагноза, но такава е действителността у нас, такова ни е здравеопазването. Всяка жена индивидуално приема диагнозата си, повечето смятат, че умират.
- Извършвате и лапароскопски операции, не ги ли предпочитат пациентките ви?
- Когато им обясня, че не мога да ги оперирам с робота, пациентките ми смятат, че са обречени, защото с него не може да се оперира в трети или последен стадий на болестта. Обикновено настояват за роботизирана интервенция, Здравната каса обаче ни е вързала ръцете и трябва да си я платят. Дойде времето, в което вече не виждаме пациента, започваме да забравяме скалпела, но часове работим само с ума си. При отворените операции се губи над 1 литър кръв, 3-4 часа работим над нея, възстановяването е дълго и трудно, с месеци. Казвам го, за да се разбере, че роботизираната хирургия не инвалидизира пациентките ни, връща ги бързо в живота, губи се около 100 мл кръв.
- Скъпа техника ли е новият робот?
- Да, освен че е скъп, поддръжката му, консумативите са скъпи. Но интервенциите с него са много щадящи - само четири дупки в коремната стена. Роботът е продукт на човешката мисъл и грижата за болните - в САЩ 95% от интервенциите се извършват с него. Бях в една тяхна болница, за 4 милиона население разполагаха с 18 робота... А и ние търсим ползата за пациентите ни, но стагнацията в държавата ни и Здравната каса няма да ни дадат възможност да използваме напълно възможностите на роботизираната хирургия. 100-те операции струват по клинична пътека 8000 лв., на 100% се плащат от Касата, но на фона на многото болни български жени това не ни задоволява. Трябва да се намери начин да имаме възможност да помогнем безплатно на повече болни.
- По колко операции можете да правите на ден с робота?
- Поне по две на ден. Така можем да спасим в ранен стадий на рак над 440 болни... Ужасно е, когато пред мен се изправи жена и сподели през сълзи, че й остават 5 месеца живот, защото така й е казал някой онколог, а аз заради нефинансиране не мога да я оперирам с робота. Питали са ме дали не ги оставям да починат неоперирани! Когато преди години започнахме да оперираме с робота, кредитирахме Здравната каса , като сами купувахме консумативите. С големи усилия успяхме да осигурим реимбурсирането на рака на шийката на матката, както и на тялото. Но тези 100 лимитирани бройки не стигат в страна, където населението страда от много видове рак.
- Има ли риск, проявяват ли се инфекции заради стерилизацията на конзолата, с която оперирате?
- Досега нямаме тежки усложнения - например като починалата при операция на апендицит млада жена в “Пирогов”. Колегите там знаят какво се е случило и само го споменавам като усложнение на блокаж на защитната система при лапароскопска операция, не искам да го коментирам. Достъпът е един е същ, но самата операция е различна - лапароскопските инструменти не са съвършени като роботизираните им събратя Най-трудно при робота е проникването, поставянето на газ в корема е най-критичният момент - след това ни е лесно. Тук именно могат да се проявят тежките усложнения, но и двата ни екипа се справят блестящо. Трябва да си създадем пространство за работа в корема, постига се именно с вкарването на въглеродния двуокис. В Америка само при поставянето на първия инструмент загиват над 100 жени годишно, което е страшно много. У нас няма починала жена при операция с робота.
- Проф. Горчев, не губите ли сетивността на ръцете си, не ви ли липсва органът?
- Не губя сетивността на ръцете си, не ми липсва да държа органа, докато го почиствам от туморните образувания. Работя с ума си и повярвайте ми, това доставя удоволствие не само на мен. Затова казах, че у нас вече има хирургия от бъдещето - да работиш с мозъка си, а не да държиш скалпел в ръцете си. Пациентът е в друга зала, въобще не го виждаме, но знам във всеки един момент какво трябва да направя с органа - всичко се вижда на екран. Разбира се, в напредналите стадии на болестта не може да се работи с робота, правим отворена хирургия, защото трябва да спасим пациента си. Знаете, че сме оперирали и много пълни жени с робота, при които отворената интервенция би ги довела до тежко инвалидизиране. Бавно се променят нещата у нас, но се надявам Здравната каса да преосмисли финансирането на роботизираната хирургия.
- Какво се случва с първия робот? - Дадохме го на уролозите, оперират с него рак на простатата - все пак и мъжете имат онкологични проблеми. За 1-2 дни се възстановяват и напускат болницата ни. Този робот може да се използва и в кардиохирургията - вместо да се отваря целият гръден кош, за да се постави байпас, това може да се прави само с 4 дупки...
- Щом Касата не поема финансирането, не може ли това да го направи някой съществуващ обществен фонд?
- Никой обществен фонд у нас не прави застраховка за бъдещо оперативно лечение. Ще споделя един български абсурд. Преди няколко месеца бях поканен от бТВ заедно с един турски колега да коментирам роботизираната хирургия. Много ми се иска да попитам дали някоя турска телевизия ще си разреши да ме допусне в програмата си, за да рекламирам колко добри хирурзи имаме в Плевен?! На това му се казва реклама - известната турска болница има офиси в София и Пловдив, те намират болни българи, които заплащат по 35 000 евро за лечението си там. Много от тях, за да стигнат дотам, продават дори единственото си жилище. Тези пари могат да останат у нас, да се влеят в българското здравеопазване. Само за миналата година в Турция са се лекували 1150 българи с онкологични проблеми - повече химио- и лъчетерапия, по-малко хирургия. По света фондовете сами търсят и сключват застраховки за бъдещо оперативно лечение, у нас това няма да се случи. Както и няма да имаме болници, които да предлагат цялостно лечение - затова парите ще изтичат в чужбина. В България продължаваме в 21 век да лекуваме на парче, което не кореспондира с извършването на роботизирана хирургия.
blitz.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар