Генеричните фармацевтични компании: В България няма прогенерична лекарствена политика

Здравеопазването винаги е предпочитана тема или както се казва любимата дъвка на всички политици особено, когато се зададат избори. За да започне наистина да се реформира сектор здравеопазване трябва да има, както политически консенсус, така и национално отговорни, а не лично, експерти.

Няма терапевтична група, с много малки изключения, в която на практика генеричните медикаменти не играят роля в лечението на болните, съобщиха на семинар, организиран от Българска генерична фармацевтична асоциация – (БГФармА).

До края на годината в страната ще престанат да се произвеждат или внасят над 30 генерични продукта като причината е-натискът цените да са ниски, които генеричните компании не могат повече да поддържат, предупреди д-р Евгени Тасовски от УС на БГФармА.

У нас механизмът на ценообразуване налага цената на производител задължително да е най-ниска в ЕС. При външното ценово рефериране тази цена се сравнява с договорената от здравните каси и на още 17 държави от ЕС. И ако е постигната по-ниска цена това автоматично я налага и в България. Ако пък медикаментът се заплаща от НЗОК то неговата цена се сравнява още и с цената на поне 10 лекарства в групата. Сегментът на пазара и обема на продажби у нас обаче е по-малък и това неминуемо рефлектира върху производителите ( най-големите са Actavis и „Софарма") и вносителите (Teva, Sandoz и др.), които не може да паднат под себестойността на продукта, поради което често решението е едно-изтегляне на медикамента или спирането му от производство, от което страдат обаче единствено българските потребители т.е. болните.

Така в групата на психичните медикаменти най-ниските класове (най-евтините) ще изчезнат и ще останат само скъпите оригинални лекарства. Това важи и при лечението на бъбречните и онкологични заболявания,” Паркинсон" и ще повиши разходите на касата.
Друга причина е и т. нар. нелоялната практика. Напоследък особено се появяват и фирми, регистриращи изключително ниска цена, която се реимбурсира на 100% от здравната каса, а останалите генерични лекарства от групата се доплащат. Същевременно този медикамент просто не се внася т.е. липсва на пазара, но санкции за фирмата производител просто няма, защото законодателно нещата не са уредени, както трябва и липсват защитни механизми. Това обаче също води до изтегляне на евтините от производство, до заплащане само най-скъпият оригинален медикамент и до увеличаване разходите на НЗОК.

„Тази практика може да се вземе като елемент на нелоялна конкуренция. Ако имам по-скъп продукт, внасям и такъв с ниска цена и всички останали генерични производители отпадат. Предлагали сме, ако до три месеца евтиният не присъства на пазара, да отпадне от списъка или да се върне обратно предишното ценово ниво. Има декларация, че компаниите производители ще осигурят количествата, но досега държавата не е използвала тази декларация за търсене на отговорност", поясни Владимир Афенлиев от Софарма и член на управителния съвет на „БГФармА”.

За последните 10 години генеричните производители са инвестирали в България стотици млн. лв. в нови технологии и производства. Годишният производствен капацитетът на генеричните компании у нас възлиза на 21 млрд. таблетки и капсули, 200 милиона ампули, сиропи и унгвенти и 125 тона субстанции. Близо 80% от продукцията се изнасят в ЕС и трети страни, а около 20% се продават на българския фармацевтичен пазар. Генеричната индустрия в Европа може да помогне да се излезе по-бързо от кризата, допълни д-р Тасовски.

Разходите на НЗОК за лекарствата от позитивната листа са 25% за генеричните и 75% за оригиналните медикаменти. Независимо, че генеричните лекарства са еднакви по състав, лечебен ефект с оригиналните и имат много по-ниска цена от тях.Доплащането обикновено е около 60-66% и то за сметка на болния.. В опаковки генеричните лекарства възлизат на 61%, а оригиналните лекарства са едва 39%, от общото количество реимбурсирани лекарства. България продължава да е единствената държава в ЕС с най-нисък процент на реимбурсация и с най-висок процент на доплащане.

„Бих искал да тръгна от най масовите заболявания, които са хронични заболявания - сърдечно-съдовите, където в момента рембурсацията е между 25 и 50% или пациентът доплаща от 50 до 85% от стойността на медикамента. На база на генеричен медикамент може да се реимбурсират 100%. Може да се създаде един базов пакет от тези медикаменти, комбинации от различни форми, която да гарантира безплатното лечение на пациента”, поясни Николай Хаджидончев, председател на УС на БГФармА.

В ЕС благодарение на генеричните медикаменти За периода 2001-2013 г. средната цена на лекарствената терапия се е понижила с 60%, достъпът до лечение се е увеличил с 200%, а от използването на генерични лекарства се спестяват годишно 35 милиарда евро.

„В последните 10 г. това, което се случва, е опит за реформа в здравеопазването.Аха да се случи-и не се случва…Опитите за начало на реформа в здравеопазването си остават само опити.Сменят се министри, комисии, съвети по лекарства, директори на лекарствената агенция.В крайна сметка всички сме потенциални пациенти. И за да има с какво да ни лекуват и то адекватно трябва всички партии да приемат единна стратегия или харта а здравеопазването като се определят основните и направления. Нека са пет основните действия, около които обаче да се обединят политическите партии и следващите 4-5 мандата тези приоритети да не се променят, а да се изпълняват, за да се постигнат устойчиви резултати в полза на пациентите.. Разбира се, една от основните сфери трябва да бъде лекарствоснабдяването. Ако това се случи още след 5-6 г. ще видим реални резултати и пациента наистина ще бъде фокусът на здравеопазването", коментира Хаджидончев.

В много европейски държави има задължителен процент генерично изписани лекарства за разлика от нас. В България има дефицит на прозрачност при изразходването на средствата за лекарствени продукти от страна на НЗОК. Няма прогенерична лекарствена политика. Няма нито една прогенерична мярка в намеренията за оптимизация на разходите.

Необходимо е да се изработи и дългосрочна финансова рамка, защото генеричната индустрия у нас е структороопределящ отрасъл и важен фактор в износа на страната.

НЗОК може да реши поне частично проблема с преразхода, ако провежда прогенерична лекарствена политика у нас, каквато засега няма, допълни още Афенлиев.

Затова от БГФармА призоваха за обществен дебат, относно по-широкото използване на генеричните лекарства, което ще доведе до спестяване средства на здравноосигурителната система у нас и много по-широк достъп на пациенти до качествено и ефективно лечение. А това може да се постигне с национална генерична програма, с баланс между оригиналните и генеричните лекарствени средства, стига да се постигне единен, обществен консеснсус. Но трябва да има и приемственост, устойчивост в работата на институциите. Защото прогенеричната политика е едно от основните средства за оптимизация на разходите и възможност с по-малко средства да се лекуват повече пациенти, както е в Гърция, Словения, Унгария и др. държави бяха единодушни представителите на асоциацията.

У нас уравнението е дебалансирано и вече се е превърнало в неравенство. От генеричната индустрия непрекъснато предлагат мерки, които не се приемат, а същевременно управляващите непрекъснато говорят аз недостиг на средства, с горчивина споделиха те в заключение.