Все по-трудно е да намериш специалист по определена болест
дори в София. Джипитата от години са кът, но да откриеш ревматолог не е лесна
работа и в столицата. Във Видин пък няма уролози, в Търговище - специалисти
УНГ, в Ямбол - невролози и т. н.
Проучване на Българския лекарски съюз показва, че 80% от
младите ни лекари са готови да напуснат страната и да работят в чужбина. Оказва
се, че броят на завършващите медицина е равен на броя емигриралите медици -
500-600 души годишно. Сред основните причини за емиграцията са по-добро
заплащане, по-добри условия на труд, възможност за кариерно развитие, висок
стандарт на живот, както и липса на доверие в българската здравна политика.
Вече има цели региони в България, в които няма доктори по
отделни специалности. НСИ също предоставя тревожни цифри - половината от
българските лекари работят в шестте най-големи градове. През 2012 г. от общо 28
643 практикуващи лекари 5833 са в София, 3126 в Пловдив, 2139 във Варна, 1398 в
Стара Загора, 1326 в Плевен и 1179 в Бургас. Най-малък е броят на медиците в
Силистра, Разград и Смолян. Съществува и тежък проблем с липсата на интерес към
определени специалности. Анестезиолозите, реаниматорите, патоанатомите и
лекарите в Спешната помощ стават все по-малко. По информация на здравното
министерство лекарите бягат най-много от педиатрия, неонатология и
патоанатомия.
Сериозен е и проблемът със специализациите. У нас
възнаграждението на доктор, специализиращ по държавна поръчка, е 450 лева. В
Германия например той започва специализация със заплата от 2500 евро - т.е. 10
пъти повече. Не е за подценяване въпросът за остаряване на кадрите. „Всеки
втори лекар у нас е пред пенсия, като средната възраст е 50 г., а тези до 35 г.
вече са под 6%", твърди зам.председателят на лекарския съюз д-р Кирил
Еленски. Утешителната новина към момента е, че на 100 000 българи се падат 393
специалисти (при 333 в Европа).
И най-важният проблем - заплащането. Заради това от години
Европа си взема наготово отлично образовани и квалифицирани кадри от България.
Медиците ни предпочитат работата в Германия, Франция, Англия и Северна
Ирландия. И не можем да ги обвиним, че искат заслуженото за труда си. „Един
начинаещ лекар в Европа започва с 3500 евро месечно, а у нас - с 560 лева. Един
лекар пред пенсия се пенсионира със заплата 1000 лв. А медицината се работи 24
часа, 365 дни в годината. Учи се 6 г. и се специализира още 10 г.", изброява
д-р Димитър Димитров, директор на болница „Св. Анна".
Затова в Европа предлагат други заплати: в Дания дават 83
000 евро на година за специалист по вътрешни болести, както и за ревматолог. От
15 000 до 23 000 евро на месец получават патолози и хистопатолози в средно
голяма болница в Белгия. Изискванията са лекарите да знаят добре езика и да
имат опит, а също и да са на „ти" със съвременната медицинска апаратура. В
Швеция се търсят патолози и без езикова подготовка с месечна заплата 6000 евро,
като болницата поема и разходите за езикови курсове за цялото семейство. В Южна
Австрия един български анестезиолог може да вземе 60 000 евро годишно.
Британска държавна болница търси млади лекари без голям опит срещу
възнаграждение от 29 000 до 46 000 паунда годишно. Във Великобритания искат и
анестезиолози, но с опит, като заплатата е 37 000-68 000 паунда. И когато
англичаните протестират срещу „нашествието" на нашите емигранти, нека не
забравят, че често купуват доста квалифицирани българи.
И докато лекарите търсят своя късмет вън от България, за нас
изниква въпросът: кой ще ни лекува?В. "Трета възраст"
Няма коментари:
Публикуване на коментар