Търси се сапьор за мините в бюджета

Управляващите са изправени пред минно поле от няколко тежки проблема. И колкото и да ги омаловажават, е много вероятно да избухнат още през 2014 г. чрез бюджета. Мина №1, която сами си заложиха още в края на м.г., е дупката в приходите. Ако в края на м.г. предупрежденията на опозицията и икономистите, че записаните постъпления са нереалистично високи звучаха на правителството и на депутатите от БСП и ДПС недобронамерено, то след официалните данни за първото тримесечие темата не може да бъде пренебрегвана. За първите три месеца на годината данъчните и осигурителните приходи са с едва 80 млн. лв. повече спрямо същия период на м.г., а по план до края на 2014 г. хазната трябва да прибере с 2 млрд. лв. повече. Най-големият проблем продължават да са постъпленията от ДДС. За тримесечието те са със 172 млн. лв. по-малко в сравнение с януари-март 2013 г. В същото време за цялата година приходните агенции трябва да съберат от налога с 915 млн. лв. повече от 2013-а. Засега добре върви изпълнението само на социалните и здравните осигуровки и на данъка върху личните доходи. Корпоративният налог и акцизите обаче не са в цветущо състояние. Дори икономиката да се раздвижи до края на годината, каквито са прогнозите, очакваната дефлация не чертае нищо добро за хазната. Въпреки че неданъчните приходи до края на март вървят добре, през април се очерта дупка от 40 млн. лв. само заради неправилно планираната вноска на БНБ. Допълнителни приходи се очакваха и от проекта “Южен поток”, но след усложняването на политическата ситуация около старта му шансовете и на този приходоизточник намаляват. Вярно е, че сегашното правителство е истински факир на финансите - в края на м.г. успя да изпълни бюджета дори при рекордна дупка в данъците от 500 млн. лв. Това стана, като изстиска 88 млн. лв. от резервите на 10 държавни дружества, спести към 200 млн. лв. от лихвени плащания, съкрати и някои разходи. Тази година обаче задачата се очертава още по-сложна, защото наред с бомбата в приходите са заложени още няколко в разходните сфери. Мина №2 е бюджетът на здравната каса . Може да се спори какъв ще е размерът на дефицита на институцията тази година, но такъв със сигурност ще има. И независимо дали ще е 150 млн. лв. или 300 млн. лв., той ще трябва да бъде покрит. “Хитрият” ход на кабинета с тавана на бюджетите на болниците просто няма как да спаси ситуацията. Мина №3 е енергетиката. Очакването в случая е обществото да е по-спокойно, поне засега, защото дълговете в сектора се пишат на сметката на държавната Национална електрическа компания. Колко са големи те, не е ясно - дружеството още не е публикувало последните си отчети, въпреки че е длъжно. Преди това информацията беше за задължения в размер на около 2,5 млрд. лв. Наивно е да се смята, че в един момент този проблем няма да се стовари върху фиска. Пример - в края на 2008 г. тогавашната тройна коалиция наля 400 млн. лв. в Българския енергиен холдинг като антикризисна мярка. Подобна капитализация не е изключена и в бъдеще, когато финансовите проблеми стигнат критична точка. Бомби цъкат и в други сфери и не е лесно да се прогнозира кога точно ще се стоварят върху данъкоплатеца. Ситуацията с БДЖ все повече се приближава към критичната си точка. В края на май се очаква да стане ясно дали ще се постигне договорка за разсрочване на част от дълговете на холдинга, които надхвърлят 620 млн. лв. В най-добрия вариант, ако това стане, ще се наложи да се дадат държавни гаранции. Ако обаче се стигне до ултиматум за продажба на дизеловите мотриси “Дезиро” и на над 3400 товарни вагона, теоретично е възможно част от дълговете на жп компанията да се прехвърлят на държавата, твърдят финансисти. Сагата със заплашените от 150 млн. лв. санкции 87 общини и държавни ведомства заради нередности по техни проекти по програма “Околна среда” също няма да подмине бюджета. Ако глобите бъдат наложени и не бъдат платени в срок, а общините нямат пари, те автоматично влизат в графата “просрочени задължения” и увеличават дефицита на консолидирания бюджет на държавата. На този фон текущите финансови проблеми на едно или друго министерство изглеждат като дребни кахъри. МВР например е редовен абонат за допълнителни средства от хазната на почти всяко заседание на правителството, въпреки че в края на м.г. министър Цветлин Йовчев обещаваше бюджетът на ведомството му за 2014 г. да е реалистичен. Опитът проблемите да се неглижират в ситуация на предизборен пиар е разбираем. Но е недалновиден, защото решенията им са тежки и изискват обществена подкрепа. Която няма как да бъде получена, докато действа схемата “да заметем всичко под килима”. Затова спешно се търси сапьор за мините в бюджета.

В.”Труд”