Г-н Йончев, има ли
надежда за родното здравеопазване ?
- Има, но някой трябва
да се нагьрби с тежката задача да спре корупцията в сектора, а за целта първо
трябва да се въведат единната информационна система и електронните здравни
карти - процес, умишлено протакан с години от всички предишни правителства, за
да не лъснат злоупотребите в сектора. Десетилетия наред сме свидетели как се
имитира реформа, грижата за пациента е само на думи... Понякога си мисля, че
тези, които събират пари за лечение в чужбина, са повече от излекуваните.
Хората умират все по-млади, с повишаване на възрастта им рязко спада качеството
на живот, няма профилактика, а лечението на практика е платено, независимо от
официалната версия. Това означава, че здравеопазването ни не работи. И
проблемът не е липсата на средства. Не бих казал, че няма пари в здравеопазването
, напротив - има много пари, но те изтичат по трасето и в крайна сметка на
пациентите се налага да плащат за това, за което вече веднъж са платили с
осигуровките си. Сгрешен е самият подход. В някои източни държави например
здравните фондове плащат на лекарите само докато пациентите са здрави. Това е
мотивиращо. При нас е обратното...
Пациенти се оплакват,
че често в болницата им искат нерегламентирани пари, въпреки че са осигурени.
- Ниските заплати на
лекарите са в основата на проблема, който поражда корупцията на ниско ниво,
защото държавата, вместо да ги възнагради за годините учене и отговорността, им
предоставя алтернативни приходоизточници и си затваря очите за тях. Сгрешен е
регламентът - както по отношение на възнагражденията в сектора, така и за
лекарствената политика, за контрола, за клиничните пътеки, за доплащането в
болниците и т.н. Честно казано, ако трябва да се реформира здравеопазването ,
трябва да се направи точно като животоспасяваща операция - бързо и независимо
от риска!
Къде изтичат парите за
здраве?
-Консумативите в
болниците, търговете за лекарства и надценките, клиничните изпитвания,
ремонтите, през клиничните пътеки дори. И това се случва, защото няма орган,
който да може да засече злоупотребите. Но няма и добри законови параметри.
Спомняте си какво се случи с резерва на здравната каса при правителството на
ГЕРБ, нашите пари за здравеопазване бяха отмъкнати от нашата държава и набутани
по други проекти, за да бъдат откраднати. Отговорност не беше потърсена от
никого. Друг е въпросьт, че и условията за работа не са особено добри, ма лко
се използват възможностите на оперативните програми. Профилактиката се отчита
проформа, а пациентите стигат до реална медицинска помощ вече в напреднала фаза
на болест и след като са преминали през всички етапи на доболнична и дори -
няколко пъти през болнична помощ. Това не е ли, освен нечовешко, и неоправдан
преразход? А ДДС-то върху лекарствата? Това пък е друга индустрия.
Здравеопазването обаче
остава извън фокуса на на отделните държави членки?
- Груба грешка е,
според мен, че ЕС регулира всичко от свободните кокошки, през чушките и боба,
та до начина, по който трябва хуманно да се отглеждат прасета, а здравеопазването
е оставено на грижата на всяка една отделна държава. Тук няма изискване за
въвеждане на единни стандарти, няма допълнително финансиране за синхронизиране,
за повишаване качеството на самата медицинска дейност, почти няма и единна
лекарствена политика. Това води до дълбока пропаст между държавите в Европа.
Има страни, в които здравеопазването е гарантирано от държавата и се покрива
единствено от данъците. Вярно е, че са със стабилна икономика, но процесът е
двустранен - не можеш да очакваш от болни хора висок икономически ръст и
производителност.
Пои толкова пари, които
се заделят за здравеопазване , защо българите са сред най-боледуващите народи?
- Българската нация е
сред най-болните в целия ЕС. И това е в пряка връзка със стандарта на живот.
Когато един организъм се храни с боклуци, диша отрова, подложен е на стрес,
няма възможност за спорт и дори не мисли за профилактика, а само как да оцелее
до утре, изходът е ясен... За съжаление, това се случва и с децата. Проблемът
се самовъзпроизвежда непрекъснато. Всяко следващо поколение идва и бива
поразено от болестите на предишното. Скандинавското здравеопазване е почти
държавно. Там няма доплащане, включително и за лекарства . Щом работиш и плащаш
данъци - имаш свещеното право да си жив и здрав! И основно задължение на
държавата е да ти го гарантира. В други европейски държави има и не толкова
социални системи, но все пак те не лишават населението от здравеопазване .
Дискриминирани ли са
гражданите от отдалечените и труднодостъпни региони, от малките нacелени
места по отношение на достъпа им до здравеопазване ?
- Всъщност
Конституцията се нарушава, защото всеки бьлгарски гражданин има право на достъп
до здравеопазване - потвърждение на думите ми, че понякога грижата за
пациентите е само на хартия. Няма да навлизам в детайли, но районите, които
споменавате, на практика са изоставени от всички правителства досега -
отдалечените села са без транспорт, в много случаи без телефони, без
бензиностанция, без аптека, без магазини и училища, за интернет - да не говорим
изобщо, макар че имаше възможности със средства от еврофондовете да се достигне
до тези села... Липсата на медицинска помощ обаче е най-страшното! Как можем да
очакваме млади семейства да създават деца и да ги отглеждат в селата, когато
тяхното здраве не е обезпечено, да не говорим за друго.
Липсата на достъп до здравеопазване
пък принуждава хората да се изселват към големите градове* което обезлюдява
страната. Какьв е изходът от този омагьосан кръг?
- По последни
статистически данни 167 са селищата у нас, които нямат нито един жител, а други
10 населени места са закрити през годината с решения на правителството.
Обезлюдените села са най-много в Габровско, Великотърновско и Кърджалийско,
Пернишко и др. Във всяко пето населено място живеят под 50 души. В същото време
има седем града, в които живеят 73% от жителите на страната, една трета, защото
само там има условия за живот. И през миналата година населението продължава да
намалява вьв всички райони.
Трябва ясна
стратегическа рамка за поне 50 г. напред, за да успеем да изправим страната на
крака. Светьт крои дългосрочни планове, а ние сме принудени да се нагаждаме, в
зависимост от временната ситуация, интересите и интелектуалния багаж на
министрите от всяко следващо правителство. Ние, земеделците, сме възпитани да
гледаме на живота малко по-дългосрочно. От момента, в който посадиш орех, до
момента, в който той ще даде първите плодове, минават десетки години. На
практика този, който посади дървото, може и да не опита от плодовете му. Това
обаче не означава, че не си струва да се направи.
В."Над 55"
Няма коментари:
Публикуване на коментар