Translate

понеделник, 2 юни 2014 г.

Отворено писмо на УС на ARPharM

ДО: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ КЪМ 42 НС
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАHСИТЕ
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА

Уважаеми дами и господа,

Темата с публичните разходи за лекарства присъства постоянно в общественото пространство и в медиите, с особен интензитет през последните месеци. Налага се тезата, че НЗОК изразходва непропорционално голям ресурс за лекарства спрямо отделяните за медицински дейности, а именно 60%. Твърди се, че публичните средства за лекарства трябва да бъдат намалени.
Бихме искали да споделим с Вас няколко цифри, които, надяваме се, ще внесат повече яснота в обществения дебат. Публичните разходи за лекарства за 2013 г. са както следва:
- Домашно лечение, включително ваксини – 540 милиона лв. (данни на НЗОК);
- За лечение на злокачествени заболявания – 172 милиона лв. (данни на НЗОК);
- Разходи на МЗ за лекарства – 15 милиона лв. (ХИВ и други, данни на IMS България);
- Разходи на болници за лекарства (извън тези за злокачествени заболявания) – 200 милиона лв. (данни на IMS България)
При бюджет на НЗОК 2.8 милиарда лева и общ бюджет за здравеопазване 3.4 милиарда лева за 2013 г. публичните разходи за лекарства са 927 милиона лева или приблизително 33% от разходите на НЗОК и 27% от общите публични разходи за здравеопазване. Видно е, че твърдението „60% от разходите на НЗОК са за лекарства” е невярно, а повтарянето му неоправдано и манипулативно настройва обществото и медицинската общност срещу пациентите и срещу фармацевтичния сектор.
Многобройни източници показват, че публичните разходи за лекарства в страните от Източна Европа варират около 25% от обществените разходи за здравеопазване. България е част от тази тенденция, а не изключение, както често се твърди. За да бъде коректно сравнението обаче трябва да се отбележи, че съществена част от публичните разходи за лекарства у нас, а именно 154 милиона от тези 927 милиона лева, се дължи на начисляването на ДДС върху всички плащания на НЗОК и лечебните заведения за лекарства. В Източна Европа няма държава, която да начислява такъв данък добавена стойност върху медикаментите. В този смисъл, публичните разходи за лекарства в България без ДДС са 770 милиона лева, или близо 23% от публичните разходи за здравеопазване, което е под нивата, характерни за Източна Европа.
Надяваме се, че след тези уточнения дебатът за публичните разходи за лекарства в България ще се основава на реални данни и сравнения, което несъмнено ще помогне лекарствената политика да се развива в правилната посока, а именно посрещане на нуждите на българските пациенти от ефективно лекарствено лечение. „Орязването” на публичните средства за лекарства при запазване на досегашната данъчна политика ще доведе до увеличени разходи на домакинствата за медикаменти - и към момента доплащането от пациент за лекарства у нас значително надвишава средноевропейските нива – както и до отказ от лечение, което едва ли е цел, отговаряща на интересите на българските пациенти.
Българското здравеопазване може и трябва да бъде по-добро. Постигането на тази цел изисква както реформи, така и адекватно финансиране. Явно е, че настоящият размер на отделяния публичен ресурс за здраве, а именно 4% от БВП, не може да осигури съвременно здравеопазване у нас.

УС на ARPharM
28.05.2014 г.

-------
Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) е създадена през 1996 г. в гр. София като сдружение с нестопанска цел и вече повече от десет години обединява научно-изследователски ориентирани фармацевтични компании от цял свят, работещи на българския пазар. Членове на ARPharM са 25 международни производители на лекарства, чиято основна дейност е да инвестират в развитието на нови лекарствени продукти, които спасяват или удължават човешкия живот, или значително подобряват качеството му. Асоциацията е асоцииран член на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA).

Няма коментари:

Публикуване на коментар